Търсещите убежище стигат до нови крайности в Мексико след началото на репресиите на Тръмп по границата
Търсещите леговище стигат до нови крайности в Мексико след началото на, написа „ Асошиейтед прес “. Когато Даяна Кастро чува, че срещата за даване на леговище в Съединени американски щати , за която е чакала повече от година, е била анулирана в един миг, тя не губи и момент повече: насочва се на север по всевъзможен метод.
25-годишната мигрантка, брачният партньор ѝ и децата им на 4 и 7 години не са имали нищо вкъщи във Венецуела . Те към този момент са минали през рисковата джунгла Дариен Гап , разделяща Колумбия и Панама, и през незаконните групи , които атакуват мигранти като тях.
Кастро се оказва един от десетките хиляди мигранти в Мексико , чиито срещи за подаване на молба за леговище в Съединени американски щати на границата бяха планувани до февруари, до момента в който президентът Доналд Тръмп не встъпи в служба и не издаде поредност от укази за усилване на граничната сигурност и понижаване на миграцията . Една от тях приключи потреблението на приложението CBP One, което позволяваше на близо 1 милион души, доста от които търсещи леговище, да влизат законно в Съединени американски щати от януари 2023 година насам.
„ Ще продължим да действаме. Не можем да се приберем вкъщи след всичко, през което преминахме, след всички страни, през които си пробихме път, единствено с цел да се откажем в този момент “ , изясни тя от дребен заслон в централно Мексико до товарната влакова линия, по която пътуваха на север.
Сега мигрантите като нея се приспособяват към нова и несигурна действителност . Много от тях не престават да са решени да стигнат до Съединени американски щати по по-опасен метод, като пътуват с товарни влакове, наемат контрабандисти и заобикалят управляващите. Някои се подреждат на опашка в бежанските служби на Мексико , с цел да потърсят леговище в тази страна, до момента в който други обмислят да намерят метод да се върнат вкъщи.
В понеделник Тръмп разгласи национално изключително състояние на американско-мексиканската граница , обяви проектите си да изпрати американски войски и да ограничи бежанците и даването на леговище, като съобщи, че желае да спре противозаконното влизане и престъпността по границата. Мерките следват спада в броя на противозаконните прекосявания през последните месеци.
Поддръжниците на приложението CBP One, което хора като Кастро употребяват, с цел да се опитат да влязат законно, споделят, че то е въвело ред в безредната граница. Критиците споделят, че то е било магнит за още повече хора да дойдат.
Адам Исаксо н, анализатор по надзора на защитата към правозащитната организация Washington Office on Latin America, съобщи, че репресиите на Тръмп против противозаконната имиграция сигурно ще възпрат мигрантите в кратковременен проект, само че ще имат и каскадни филантропични последствия . Той акцентира:
„ Хората с годни молби за леговище могат да умрат в личните си страни, а мигрантите, бягащи от страни като Венецуела, Куба и Хаити, които не могат елементарно да се върнат вкъщи, могат да се окажат плаващи из Америка изцяло незащитени. “
Исаксон и други анализатори чакат, че политиките на Тръмп ще доведат до увеличение на търсенето на контрабандисти и ще тласнат мигрантите – доста от които са деца и фамилии – към по-опасен терен , с цел да избегнат залавяне.
До вторник Кастро се опитваше да обмисли обстоятелството, че продължаването на пътуването след анулацията на срещата ѝ с американските управляващи на 18 февруари евентуално ще значи да изложи на риск живота си и този на фамилията си, защото картелите все по-често изнудват и отвличат уязвими мигранти. Докато хранеше децата си с самун до дребния заслон, където са спели, дамата показа:
„ Има трен, картели, миграционна полиция и всички те те карат да им плащаш. Но в случай че не се изложим на риск, в никакъв случай няма да пристигнем “.
По южната граница на Мексико с Гватемала друга група мигранти в Тапачула възприема друг метод.
Кубинската мигрантка Росали Мартинес чакаше на опашка пред Мексиканската комисия за помощ на бежанците в знойния южен град. Пътувайки с детето си, тя се е надявала да се събере със брачна половинка си в Съединени американски щати. Сега тя изчакваше, присъединявайки се към възходящия брой мигранти , които през последните години търсят леговище в Мексико – краткотрайно заради изменящите се американски ограничавания или за непрекъснато.
Подобно на доста кубинци през последните години, Мартинес бяга от разрастващата се икономическа рецесия .
„ Ще остана тук и ще видя какво ще се случи “ , споделя тя – „ Но няма да се върна в Куба. Ще стана мексиканска гражданка, само че никога няма да се върна в Куба “.
Други като 42-годишната Хомарис Фигера и брачният партньор ѝ желаят да захвърлят предишното си, откакто години наред са се опитвали да изградят живот отвън Венецуела , където икономическата и политическата рецесия накара близо 8 млн. души да избягат през последните години.
Двамата прекарват повече от четири години в бране на кафе в прилежаща Колумбия, само че в битката си да свържат двата края вземат решение да прекосят Дариенския проход. Близо година и половина са чакали за законен път до Съединени американски щати в дървен заслон в обзет от престъпност мигрантски лагер в центъра на Мексико сити . Но заради рецесията във Венецуела те нямат паспорти. А без пари се притесняват, че единственият им път назад ще бъде пътешестване на юг през Мексико и Централна Америка и прекосяване с дни през същите пресечени планини на Дариенския пролом.
„ Всичко би било по-добре, в сравнение с да останат в Мексико “ признава Фигера.
„ Това е като да изоставиш всичко след всичко, което ни се случи “, споделя дамата и продължава:
„ Но откакто се опитахме да си уредим среща и това се случи, ние се отказахме. “
Земетресение разклати региона сред Албания и Черна гора. Усетено ли е у нас?

