Без примирение
Таня ГЛУХЧЕВА
Европа е залята от митинги. Отново. Повече от година към този момент. И краят им не се вижда.
Работници от всички специалности на целия континент се надигнаха и ще не престават да го вършат, с цел да покажат на ръководещите, че нещо куца.
Няма по какъв начин цените на всички артикули и услуги да се повишават, а заплатите да стоят непокътнати. Браво на испанския министър председател Педро Санчес, че освен дава по 14 заплати, само че счита да увеличи, въпреки и с малко, минималната работна заплата.
Логично е, в случай че в един отрасъл трансформират месечното заплащане, това да се направи и в останалите. Защото на всички места се поставят старания. Важни са както лекарите, по този начин и учителите, продавачите, водачите, пощальоните... Всички сме производители и потребители. На другия полюс са тези, които мислят само и единствено за банковите си сметки. И за дивидентите. И за изборните резултати, забравяйки предизборните обещания.
Ако в Древен Рим са били задоволителни самун и зрелища, с цел да озаптят простолюдието, през днешния ден даже насъщният е непостижимо безценен за някои. А зрелището е приятност за малко на брой.
Със сигурност френският президент Макрон и поддръжниците му нямат нищо срещу да се усили възрастта за пенсиониране. Може би тъй като се виждат на политически постове и в по-напреднала възраст. Но дали си показват балерина на 64 години да танцува на сцената? Неслучайно недоволните французи иронично означават, че пенсионерите са бъдещето на страната. Защото те са някогашните, актуалните и бъдещите служащи. Вместо справедливо да се отдръпват и да се любуват на старините си, ще продължат да работят.
Властимащите надали се вълнуват толкоз съществено от цените по магазините, съдейки по личните си портфейли. Не по този начин стои въпросът с гласоподавателите им, за които всеки цент е от голяма важност. Затова всяко затваряне на очите от страна на забравилите се във властта не може да бъде подминавано с безмълвие. Нито с примирие.
>
>
Европа е залята от митинги. Отново. Повече от година към този момент. И краят им не се вижда.
Работници от всички специалности на целия континент се надигнаха и ще не престават да го вършат, с цел да покажат на ръководещите, че нещо куца.
Няма по какъв начин цените на всички артикули и услуги да се повишават, а заплатите да стоят непокътнати. Браво на испанския министър председател Педро Санчес, че освен дава по 14 заплати, само че счита да увеличи, въпреки и с малко, минималната работна заплата.
Логично е, в случай че в един отрасъл трансформират месечното заплащане, това да се направи и в останалите. Защото на всички места се поставят старания. Важни са както лекарите, по този начин и учителите, продавачите, водачите, пощальоните... Всички сме производители и потребители. На другия полюс са тези, които мислят само и единствено за банковите си сметки. И за дивидентите. И за изборните резултати, забравяйки предизборните обещания.
Ако в Древен Рим са били задоволителни самун и зрелища, с цел да озаптят простолюдието, през днешния ден даже насъщният е непостижимо безценен за някои. А зрелището е приятност за малко на брой.
Със сигурност френският президент Макрон и поддръжниците му нямат нищо срещу да се усили възрастта за пенсиониране. Може би тъй като се виждат на политически постове и в по-напреднала възраст. Но дали си показват балерина на 64 години да танцува на сцената? Неслучайно недоволните французи иронично означават, че пенсионерите са бъдещето на страната. Защото те са някогашните, актуалните и бъдещите служащи. Вместо справедливо да се отдръпват и да се любуват на старините си, ще продължат да работят.
Властимащите надали се вълнуват толкоз съществено от цените по магазините, съдейки по личните си портфейли. Не по този начин стои въпросът с гласоподавателите им, за които всеки цент е от голяма важност. Затова всяко затваряне на очите от страна на забравилите се във властта не може да бъде подминавано с безмълвие. Нито с примирие.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ