Тълпата издига диктатора, а народът го сваля. Диктаторите управляват яхнали

...
Тълпата издига диктатора, а народът го сваля. Диктаторите управляват яхнали
Коментари Харесай

Последният ден на Диктатора! Стилът а ла „проста кърджалийска п..ка“ си отива

Тълпата издига диктатора, а народът го смъква.

Диктаторите ръководят яхнали тигри и се опасяват да слязат от тях. Но тигрите стартират да огладняват…, - е споделил един интелигентен политик.

Аугусто Пиночет, почетен член на клуба на диктаторите: Историята свидетелства, че диктаторите постоянно приключват зле.

На 11 юли ще гласуваме. Свободни ли сте да го извършите, както диктува вашето схващане и предпочитание? Направете го! Не е ужасно, а от гласът ви зависи, по какъв начин ще живеете от понеделник нататък. Как всички ще живеем – най-много децата ни.

Днес Борисов ще се пробва да ви омайва за последно. Нека създадем по този начин, че в действителност да е за последно.

***

Откъс от книгата на Огнян Стефанов „ Интервю с Диктатор “.

Какъв е Диктатора в неофициални диалози и конюнктура – значим подробност от неговия профил.

Фрапантен образец в тази посока е изтеклия запис сред Диктатора и вице-премиерът Томислав Дончев.

Ето част от него за онагледяване на тематиката: „ …Не.. не, не…. Писмено не. (пауза) …Ъъ, Цвета… (пауза) Не само… Просто Цвета да каже „ Аз съм елементарна кърджалийска путка и не мога да различавам сред „ всеобщо изтребление” и „ геноцид “… Съобразете се с мойта простотия… И така… тя (…) …Това не е незабавно да ме търсите. Спешно е, спешно… това е… Просто казвате, че е елементарна дамата и си карате… Когат си елементарен е лесно… Аз сутринта три пъти, нали, му обяснявах, тъй като съм елементарен и не знам британски, в действителност, не съм схванал това, което ми е казвал вярно и съм ги наебал с двеста – тези чужденци, премиери… и в този момент като усетиха, че съм им го вкарал, аз съм се оправил, а те са затънали, …и се обаждат да ми кажат за какво съм… и крещя – ей, не е със неприятно, елементарен съм, на мене британския ми е неприятен, всъщност…(не се разбира) …какви пари желаете, мама му да еба… Язък, еее, но то… То се набута към този момент у дупарата… и си се такова… И си се върти дори и си такова… Сутринта имах същия случай, и Влади Горанов беха, Сотир, Гешев… по телефона… и се смеят безшумно, а аз с такова наслаждение им изяснявам на сътрудника германец, …баварец, че вследствие моята дивотия всичко се е случило… И след това една (…) маджарин, или сътрудника поляк, (…) най-после Гешев вика – „ Абе, аз обичам да се вършим на вманиачен, но вие, господин министър председател, май се вършиме доста успешно”. Не, бе, крещя, брат ми – елементарен съм и ми е елементарно. То е кофти да си комплициран. …Аз съм като тея старите трактори – какво му сипеш, той си пърпори и си върви… (пауза). “

Разговор сред Първия и негово вице. Приятели ме предизвестяват, че наранени в тези записи могат да ме съдят. Добре, таман ще се изиска експертиза на движимости лица и ще се откри дали записите са достоверни или подправени. Но аз приказвам за наличието и „ тайната дипломация “ на това ръководство. „ Набутва “ го на свои европейски сътрудници и след това се оправдава с това, че е елементарен и не знае непознат език. Международните дейности на Бай Ганьо се простираха до чешкия историк и политик в България Константин Иречек, до момента в който през днешния ден Диктатора плува в интернационалните води като пираня в аквариум с нищо неподозиращи златни рибки…

Не бързайте с оценките. Спомнете си думите на Иисус във връзка упрекнатата жена в прелюбодейство: „ Който от вас е непогрешим, дано пръв хвърли камък по нея “. Лесно е да съдиш другите. Аз не го осъждам и нямам това право. Но демонстрирам негови черти и пътя, който е извървял. Диктаторът не се основава самичък – ние го отглеждаме. Първо му даваме доверието си, след това мълчанието си, най-после страха ни за личното оцеляване. Дори лека вина да се прокрадне в съзнанието ви, ще значи, че съм прав. Аз изпитвам такава, тъй като съм подкрепял в миналото този човек, когато имах вяра, че е тръгнал на поход против мафията и корупцията. Беше в далечната към този момент 2009-та, когато бе задържан Алексей Петров, някогашната барета, свързван с проведената престъпност, само че също и със структури на тайните служби. После нещата се развиха по познатия за посткомунистически ръководства метод. Ударени бяха първо наблюдаващия прокурор, по-късно и съдията по делото „ Октопод “ и когато делото бе трансферирано в Специализирания съд – Петров бе оневинен.

Оттогава внимавам. Не недооценявам. Не не помня. Все още не съм се научил да прощавам. И не, не съм в естетика с християнските полезности. Поне с някои от тях, тъй като в някои случаи имам вяра на „ Око за око, зъб за зъб “. Времето не лекува, единствено отсрочва. Болката, раните, горчивината остават. Не имам вяра на хора, които по Великден и Рождество се вършат на светци, навели глави и запалили по няколко свещи, а през останалото време нарушават божиите заповеди по няколко пъти дневно. А най-вече нямам доверие на висшия клир, мазни игумени и попчета, целуващи ръка на Диктатора за отпуснати пари за някой градеж или ремонт. Нима не знаят, че ги купува с национална пара? Но лукавия се е промъкнал в душиците им и ги подканя да превиват снага пред благодетеля…
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР