Талин реди като слънце коледния си базар от 7 века насам
Талин е прелестна дестинация преди или по време на коледно-новогодишните празници. Въпреки че е на брега на студеното и сиво-кафяво Балтийско море, остарелият му център е скътан и доста комфортен.
Неголям, целият е завъртян към централния площад с красивата и нетипична асиметрична постройка на кметството, където домакините постоянно оферират в особено помещение топла чорба на супер ниска цена за всички, които пожелаят да се сгреят.
В тези дни тя е по-необходима от всеки път, тъй като площадът на кметството е трансфорат в прелестен коледен базар, който е един от най-старите в цяла Европа - тази година навършва 678 години! Тази година той завоюва и почетния знак за един от най-хубавите на Стария континент.
Освен по възраст, той не е кой да е и по форма. Подреден е като слънце, в чието сърце не е зданието на градската институция, а особено конфигурираната коледна елха. От нея, като лъчи към краищата на площада, са опънати сергиите на продавачите.
Греяното вино не е толкоз по усета на прибалтийците, колкото ликьорите. Печените картофи и наденичките са повече от изкушаващи. Не им е неприятна и бирата. Децата въобще не обръщат внимание на тези неща, тъй като ги чака персонално Дядо Коледа, на чието ухо следва да прошепнат своите стремежи за дарове или фантазиите, които чакат да им се осъществен. И по този начин всички в фамилията остават доста удовлетворени от визитата на коледния базар, не обръщат внимание на пощипването на студа по бузите. Когато еуфорията премине и мразът стартира да се усеща, изходът се намира стремително.
По краищата на площада са чудните заведения с цени, които са височки по нашите стандарти - обикновено, това са туристически клопки, до момента в който по близките улички можете да намерите по-яки кръчми с по-народни котировки.
Дори на самия площад има една такава. „ Олде Ханза” или Старата Ханза е в постройка, останала от средновековието, долепена и в действителност част от ансамбъла на кметството. Това е типична механа за локална кухня, доста вкусна и с чудни подправки и най-добре приготвените гъби, които сте опитвали, със сьомга, извадена от тукашното море и други риби, които плуват в него.
Ханзата е обединявания на разнообразни северни градове от всички страни на Балтика, които са имали собствен търговски пакт – нещо като праЕвропейски съюз – от Рощок до Талин. Което има връзка и със идната история, която ще научите към площада.
Любителите на сладките изкушения би трябвало да тръгнат по директната, която води от пиацата нагоре, като на първия ъгъл вдясно ще могат да посетят музея на марципана. Не става въпрос за това, което помним от соца, а във кино лентата „ Дами канят” придобива паметен статус около Стефан Данаилов - десерт, наподобяващ шоколад. За небогати.
Оригиналният марципан е бадемова паста, запълваща обвивка от естествен шоколад. Най-познат в австрийския си вид от бонбоните „ Моцарт”, той в действителност идва от тези места. Талин е един от градовете, които претендират, че са негова татковина. Другите от Старата Ханза също, както и планинският Залцбург, откъдето са родом бонбоните, за които споменахме.
Ако пък тръгнете надолу по централната улица на естонската столица с лесното име „ Виру”, първо ще попаднете измежду низ от магазинчета за дебелите вълнени, а и доста модерно в последно време пуловери, декорирани с големи снежинки и други зимни картини.
Тук се намират се и нелоши кръчми, дори стриптийз питейни заведения. Постепенно излизате от остарелия град и се озовавате покрай тогавашния основен хотел на града и 1-милионната страна – в жанр „ Интурист”, руското на нашия „ Балкантурист”, където има стаи с подслушвателни уредби, които са отворени като музей на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за туристите.
Неголям, целият е завъртян към централния площад с красивата и нетипична асиметрична постройка на кметството, където домакините постоянно оферират в особено помещение топла чорба на супер ниска цена за всички, които пожелаят да се сгреят.
В тези дни тя е по-необходима от всеки път, тъй като площадът на кметството е трансфорат в прелестен коледен базар, който е един от най-старите в цяла Европа - тази година навършва 678 години! Тази година той завоюва и почетния знак за един от най-хубавите на Стария континент.
Освен по възраст, той не е кой да е и по форма. Подреден е като слънце, в чието сърце не е зданието на градската институция, а особено конфигурираната коледна елха. От нея, като лъчи към краищата на площада, са опънати сергиите на продавачите.
Греяното вино не е толкоз по усета на прибалтийците, колкото ликьорите. Печените картофи и наденичките са повече от изкушаващи. Не им е неприятна и бирата. Децата въобще не обръщат внимание на тези неща, тъй като ги чака персонално Дядо Коледа, на чието ухо следва да прошепнат своите стремежи за дарове или фантазиите, които чакат да им се осъществен. И по този начин всички в фамилията остават доста удовлетворени от визитата на коледния базар, не обръщат внимание на пощипването на студа по бузите. Когато еуфорията премине и мразът стартира да се усеща, изходът се намира стремително.
По краищата на площада са чудните заведения с цени, които са височки по нашите стандарти - обикновено, това са туристически клопки, до момента в който по близките улички можете да намерите по-яки кръчми с по-народни котировки.
Дори на самия площад има една такава. „ Олде Ханза” или Старата Ханза е в постройка, останала от средновековието, долепена и в действителност част от ансамбъла на кметството. Това е типична механа за локална кухня, доста вкусна и с чудни подправки и най-добре приготвените гъби, които сте опитвали, със сьомга, извадена от тукашното море и други риби, които плуват в него.
Ханзата е обединявания на разнообразни северни градове от всички страни на Балтика, които са имали собствен търговски пакт – нещо като праЕвропейски съюз – от Рощок до Талин. Което има връзка и със идната история, която ще научите към площада.
Любителите на сладките изкушения би трябвало да тръгнат по директната, която води от пиацата нагоре, като на първия ъгъл вдясно ще могат да посетят музея на марципана. Не става въпрос за това, което помним от соца, а във кино лентата „ Дами канят” придобива паметен статус около Стефан Данаилов - десерт, наподобяващ шоколад. За небогати.
Оригиналният марципан е бадемова паста, запълваща обвивка от естествен шоколад. Най-познат в австрийския си вид от бонбоните „ Моцарт”, той в действителност идва от тези места. Талин е един от градовете, които претендират, че са негова татковина. Другите от Старата Ханза също, както и планинският Залцбург, откъдето са родом бонбоните, за които споменахме.
Ако пък тръгнете надолу по централната улица на естонската столица с лесното име „ Виру”, първо ще попаднете измежду низ от магазинчета за дебелите вълнени, а и доста модерно в последно време пуловери, декорирани с големи снежинки и други зимни картини.
Тук се намират се и нелоши кръчми, дори стриптийз питейни заведения. Постепенно излизате от остарелия град и се озовавате покрай тогавашния основен хотел на града и 1-милионната страна – в жанр „ Интурист”, руското на нашия „ Балкантурист”, където има стаи с подслушвателни уредби, които са отворени като музей на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за туристите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ