Такова нашествие не помним! Това признаха гранични полицаи на Капитан

Такова настъпление не помним! Това признаха гранични служители на реда на Капитан Андреево, които не смогваха да обслужват българите, тръгнали към Одрин на пазар тази събота и неделя. Коли от всички краища на страната, подредени в 6 колони, пъплеха едва-едва. Три часа бяха нужни, с цел да се мине през граничния надзор от българска и турска страна. В двата почивни дни там в действителност беше стълпотворение от коли. Денонощно.

И има защо! Дънки за 15 лв., дебело зимно яке за 45, спален комплект памучни чаршафи за 35, дамски чанти по 5-6 лв., лимони за 65 ст., кг качествено масло за 10 лв.. Бусове с надпис “Мебели по поръчка " също отиваха да вземат стока и да я карат до клиенти у нас.

“Ако би трябвало, тук ще спим, само че ще влезем. Не е за изпускане. Турската лира е 13 стотинки. По пазарите им е безбожна евтиния ", разясниха българки, до момента в който чакаха още на границата.

“Ама тук е половин България ", майтапеше се водач, натоварил в колата цялото семейство. “Отиваме да се облечем от глава до пети за без пари ", сподели той. И добави, че за одринската евтиния се носело на всички места из страната ни.

Още на една от последните бензиностанции преди границата с Турция пловдивска фамилия оживено даваше насоки на други, тръгнали за първи път на вземане-даване.

“Задължително да идете на Синия пазар! Там е от пиле мляко, а цените са смешни ", наставляваше дамата. “За какъв брой време отивате ", попита тя “новобранците ". “Само за през днешния ден ", отвърнаха те.

“Ооо, няма да ви стигне времето! Ние доста постоянно вървим и наложително нощуваме, с цел да можем умерено да си напазаруваме. Добре е да оставите колата на паркинг и да посетите двата мола ", продължи с упътванията пловдивчанката.

Висенето на границата е в действителност тестване. Но щом бъде преодолян и последният надзор от турска страна, нашенци настъпват газта и по най-бързия метод се озовават в Одрин.

Часът е към този момент 12 на обяд, а някои са тръгнали на разсъмване. Други към този момент са с няколко обиколки напред.

Българки, нарамили чували с покупки, едвам ги носеха към колите, с цел да се върнат и още веднъж и още веднъж да купуват каквото им видят очите. Всичките ни сънародници са доста общителни на турска земя. Ако чужд ги заприказва на български, незабавно се стопират, упътват, съветват.

“О, тук сте доста надалеч от Синия пазар. Ние сме с рейс. Най-напред минахме оттова, а в този момент донапълнихме саковете с покупки от центъра ", обясниха две българки на междинна възраст и поеха с чувалите към автобуса.

Някои от водачите на рейсове, които возят проведени групи, се мръщят. “Стига толкоз! В багажниците на автобусите към този момент няма място игла къде да сложиш. Грабите като за последно ", отправяха упрек те към ненаситните екскурзиантки. Те пък им отвръщаха с майтапи и закачки.

Рекордното обезценяване на турската лира е радост за българите, тръгнали на

покупки, само че е трагедия за  локалните.Мнозина не крият страховете си, че парите им се топят с дни. Въпреки угрижеността, изписана на лицата им, търговците са вежливи и общителни с българите. Готови са да угодят на всеки каприз единствено и единствено да им купиш от стоката.

В покрития пазар в центъра на Одрин, прочут като мини-Капълъ чарши, напористи нашенки желаеха в един от магазините да им създадат чудодейни мехлеми. Чули, че мазилата, взети отсам, изпъвали бръчките и освежавали кожата на лицето.

“Ама, апелирам ви, направете ми от този крем ", настояваше една от българките. Продавачката се чудеше по какъв начин да ѝ угоди. Повечето търговци приказват български и гръцки.

“Искам спортен екип, само че черен ", напираше друга. Продавачът я обърка, че е гъркиня, и ѝ отвърна:  “Хорис мавро "  (няма черен - б.а.).  “Какво, какво ми сподели ", продължи да пита тя.

В магазин за спално долни дрехи и хавлии бе същинско настъпление. Група от 10-ина нашенки прерови всички опаковки. Комплектът струваше единствено 35 лв..

“Искам с по-синя разцветка ", настояваше клиентка. Човекът прекатурна всички опаковки, с цел да ѝ откри.

“Леле, от кое място го взехте този самун ", обърна се друга, виждайки, че сънароднички носят топли самуни. “На две директни отсам има фурна ", обясниха те. Онези награбиха пакетите с чаршафите и хукнаха към пекарната.

На път за там обаче попаднаха на рибен пазар.

“Боже, подредени са като за галерия ", гледаха те едрите лавраци, ципури, паламуди, скумрии. Продавачите не смогваха. Който си вземе, му я чистят на място като бонус.

“О, не, ще си взема свеж паламуд и ще си го осоля ", рече едната, която не помни за хляба. Колко коства ей оня, уточни с пръст към продавача. 40 лири броя (5,20 лева - б.а.), отвърна той.

Напливът от клиенти на рибния пазар бе толкоз огромен, че търговците събираха парите в пластмасова кофа. На метри от рибите се виеше друга опашка. Тя е за пресни кори за баница - един от шлагерите при покупките на българите. Интересът е толкоз огромен, че туркините не смогваха да месят и да точат, написа " 24 часа ". Разграбваха ги стремително.

“Следващите ще излязат след 20 минути ", изясни продавачката. “Искам пет пакета ", рече руса жена от Ловеч и незабавно заплати, с цел да е сигурна, че ще получи стоката. Пакетът съдържа 5 огромни кръгли кори и коства 20 лири - 2,60 лева В това време на опашката се обменяха предписания.

“За тези кори не са нужни яйца. Намазват се щедро с масло, поръсват се със сирене, навиват се на руло и се пекат 35-40 минути. После се напръсква леко с вода и се завива да отдъхне. Става нежна и мека като памуче ", изясни една от клиентките.

“На какъв брой градуса се пече баницата? ", пита друга. “Зависи от фурната ", отвърна дамата от Ловеч. Последваха предписания за баница със спанак, с праз и с какво ли не.

Въпросните кори обаче не траят дълго и би трябвало до седмица да се оползотворят, тъй като не са сушени. “Ооо, нищо сходно! Разпределям си ги в пакети и ги пъхвам във фризера. След това изваждам, размразяват се и все едно в този момент са точени ", обади се трета. За Коледа от тях щяла да прави баница и тиквеник.

Часът е 19, а в моловете на Одрин потокът от българи не стопира. Якета, шуби, блузи - купуваха се на кг.

“Ей този балтон е 54 лв., а у нас ще е най-малко 120. Веднага го вземам ", рече мъж, до момента в който мереше. “Бързо ела, ела ", привика го жена му на щанда с блузи и му връчи да мери. Бройката струваше 8 лв..

Тези, дето бързаха да се прибират назад, се понесоха към колите. А други поеха към заведенията за хранене.

“За тази вечер запазете за 20 души. И наложително тава джигер ", поръча още по обяд екскурзоводка. “Няма проблем. На два етажа сме, места има ", отвърна съдържателят, до момента в който сипваше агнешки кебап, нахут, леща.

Обилен и апетитен обяд за двама излиза 110 лири - около 14-15 лв..





“В Одрин се върви за дълготрайно извършване на покупки, а не за ден. Трябва да си вземеш толкоз неща, че да ти стигнат за месец ", обясниха продавачки от хранителен магазин в близкия Свиленград. Хората от там всичко си набавяли от Одрин - строителни материали, мебели, хранителни запаси, медикаменти.

Минаването през границата в събота вечер към България също се оказа изтощително. Колони от рейсове с екскурзианти висяха с часове.

“Само да не си объркаме локумите, като пристигнем сънени на разсъмване ", майтапеше се мъж. Багажниците над седалките в автобуса едвам удържаха покупките.