Света Богородица на Надеждата
Такъв е нашият свят: болката сплотява повече, в сравнение с насладата. И постоянно ни разкрива неща, за които просто не подозираме.
Вечерта на 15 април, в понеделник, когато международните медии започнаха да излъчват онлайн по какъв начин кулата-стрела на " Нотр Дам " в Париж полита към земята, а една от най-знаменитите катедрали в света е обгърната в пламъци, болежка прониза сърцата на неподозирано огромен брой хора. Независимо какви са те и къде се намират сега. Всички те – вярващи, полувярващи или невярващи – доловиха с душите си, че сме на път да се разделим с нещо свято, което е от изключителна значимост. Лично за тях самите.
Телевизионните камери безспирно посочваха освен парижката " Света Богородица " в пламъци, само че и безмълвното голям брой, тълпящо се към нея – хора, затаили мирис, някои със сълзи в очите. В късния вечерен час камбаните на катедралите във Франция, а и оттатък нейните граници, обезпокоително забиха. Както във време на война. В случая – от съпричастност. И това продължава към този момент дни наред – тъкмо в 18.50 часа, когато лумна пожарът в " Нотр Дам ".
Изведнъж нещо се промени. Да, парижката " Света Богородица " несъмнено е емблематична част от международното материално и културно завещание, от това, което сме привикнали да възприемаме като " материализъм на паметниците ". Ала надали на някого е убягнало, че този път хората я оплакваха със сълзи като живо създание. Сякаш се опасяваха, че пламъците ще погубят освен изключителната архитектура на тялото, само че че дружно с него ще отлети и душата ѝ.
Защото " душата на катедралите съществува ", упорства писателят Жорис-Карл Юисманс в едно фамозно есе от 1904 година, отдадено на " Нотр Дам дьо Пари ". И го потвърждава с голям брой образци от християнския символизъм, залегнал в градежа ѝ.
Каменното тяло на катедралата е не просто величествена и вълнуваща старост , то е един тип огледало, което тук долу, на земята, изобразява или въплъщава нещо друго, протичащо се на небето. И това няма по какъв начин да не усеща освен всеки набожен, само че даже всеки екскурзиант, изчакал задоволително, с цел да мине през " Портала на Страшния съд " в " Нотр Дам " или през някои от другите два централни портала. Всеки детайл от катедралата е неотнимаема част от цялото, подчинено на концепцията по какъв начин да се пресъздаде посредством забележими форми невидимото – в това число посредством мълчанието и звука, облиците и мрака.
Парижката " Света Богородица " е таман облик на такава Библия от камък, където всеки е в положение да прочете толкоз, колкото му стигат силите и колкото се открива в душата му. Свещената история е показана в свод от облици. Върви се от старозаветните пророци към новозаветните апостоли, Старият Завет е предчувствие за Новия, а над тях се извисява фигурата на Христос. И всичко това е пресътворено в символика, чиито забележими контури са единствено знаци, които би трябвало да бъдат разчетени.
Защото катедралата е всичко: тя е по едно и също време Библия, катехизис , курс по небесна и земна история, встъпление в изкуството за начинаещи и напреднали, създание, заместило текста с облиците, с цел да е налично за всички.
Тя провежда по различен метод пространството – освен от вътрешната страна, само че и извън. Затова и сега, коства ми се, толкоз доста хора, без даже да знаят за какво, обръщат взор към остарялата Дама край Сена.
Един от огромните парижки богослови, живял отвъд Сена през XII в. – Хуго от Сен Виктор, упорства на следното: градежът на катедралата е основополагащ, защото камъните, от които са съградени стените, са облик на единението на душите; смесването на материалите е облик на обществото, с неговите разлики, а покривът е емблема на милосърдието, разрешило ни да се приютим, да получим леговище.
На 15 април таман покривът на парижката " Света Богородица ", състоящ се от 1300 неповторими дъбови греди, подбирани близо век, пламна и изгоря пред очите ни. И ненадейно толкоз доста хора се почувстваха безприютни, като че ли осиротяха.
В момента, както излиза наяве от първите изводи на архитектите, към момента под опасност са северните стени на " Нотр Дам ". Има заплаха те да рухнат под напора на ветровете, защото покривът е бил този, който е осигурявал стабилността на цялостната структура. Ако продължим с разчитането на символиката, няма по какъв начин да минем без интерпретацията на различен феодален магистър – Ив от Шартр: покривът, уподобен на Божието състрадание, написа той, крепи четирите съществени стени на базиликата, които са четирите Евангелия. Прозорците пък са емблеми на сетивата ни, които би трябвало да бъдат затворени за суетите на този свят и в същото време необятно разтворени към даровете на Небето. Така пораждат витражите, това потресаващо изобретение на средновековните катедрали. Наподобяващи извън на затъмнени със слюда прозорци, вътре те засияват с цялата хубост на мирозданието и Неговия Творец.
Що се отнася до големите две кули на централната фасада на " Нотр Дам ", те, оживели от пожара, не престават, като две вдигнати за молитва ръце, да подканват хората да издигат взор нагоре. Повратният миг в пожара бе таман спасяването на северната кула. Пламъците потеглиха точно към нея. Появиха се известия, че няма гаранции дали " Нотр Дам " ще оцелее.
Вчера стана ясно, че таман тогава стотина огнеборци, с риск за живота си, са влезнали да гасят вътре в катедралата, с цел да отхвърлен огнения пъкъл. Според последните изводи рухването се е разминало с някакви си 15 минути. Ала напъните на тези хора, които не се поколебаха да рискуват живота си, в последна сметка бяха възнаградени.
Спасяването на " Нотр Дам ", коства ми се, ще бъде запомнено с две неща: със себеотрицанието на едни хора, които не се поколебаха да влязат в пламъците, с цел да спасят светинята и реликвите в нея (като трънения Христов венец и един от гвоздеите на Неговия кръст), както и с молитвите и съпричастието на други хора, които през цялата нощ не напуснаха мястото на тази драма. И не на последно място: с пробудения нюх за святост, който промени милиони и ги направи надалеч по-солидарни.
Имам поради освен колосалните средства, които бяха събрани за по-малко от 48 часа – над 1 милиарда евро. Трагедията с " Нотр Дам " като че ли отрезви милиони хора. Показа им какъв брой уязвим е нашият свят. Тя се трансформира във значим знак на това, което толкоз доста ни липсва – в това число възприятието за съпричастност. И неслучайно промени за момент политическата картина във Франция, където политическите кавги ненадейно отстъпиха на назад във времето. А доста евентуално е – следва да забележим – тя да повлияе и върху европейските избори.
Защото парижката " Света Богородица " е освен знак на християнските корени на Европа, които едни с неразбираема гняв отхвърлят, а други с ненаситност употребяват за чисто политически цели.
" Нотр Дам " е част от душата на Европа . Всеки катедрален храм, отново дублирам, е таман леговище на душите – място, което хората свързват със своите наслади и скърби, където те се озовават в сложни времена. Християнска Европа – на Запад и на Изток – е издигнала тези обители, където всеки – набожен, полувярващ или безверен – е в правото си да влезе в разговор със себе си, със личната си съвест и с творението, да насочи питанията си към Твореца. Намирайки тези отговори, до които е способна да стигне душата му.
Катедралите са точно такива места. Те не са исторически музеи, нито гробници на паметта. Те са Божи дом, приютяващ повярвалите и неповярвалите.
А в тази ситуация с парижката " Света Богородица " най-добре го е изразил Виктор Юго, доколкото става дума и за " необятна каменна симфония, единна и комплицирана като " Илиадата " или като националния епос, с който се родее, дивно произведение, за което са дали своя принос всички сили на една ера, от всеки камък на което блика под стотици форми въображението на служащия, овладяно от гения на художника строител. Човешко създание, могъщо и плодотворно като Божиите творения, тъй като е заимствало техните две най-характерни черти – многообразие и нетленност " (превод Лилия Сталева).
Може би и по тази причина, когато пламъците обгърнаха " Нотр Дам ", френското общество като че ли възвърна солидарността си. Левият френски вестник " Либерасион " излезе със заглавието " Notre Drame ", т.е. нашата обща драма, а десният " Фигаро " със: " Света Богоридица на Тъгата ". Но сплотеността, с която по целия свят хората реагираха на общата драма и болежка, събраните средства и самодейностите за възобновяване на " Нотр Дам ", извикват у мен по-скоро различен облик на протичащото се – " Света Богородица на Надеждата ".
Текстът е от портала " Култура ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пожарът в Нотр Дам (18)
Вечерта на 15 април, в понеделник, когато международните медии започнаха да излъчват онлайн по какъв начин кулата-стрела на " Нотр Дам " в Париж полита към земята, а една от най-знаменитите катедрали в света е обгърната в пламъци, болежка прониза сърцата на неподозирано огромен брой хора. Независимо какви са те и къде се намират сега. Всички те – вярващи, полувярващи или невярващи – доловиха с душите си, че сме на път да се разделим с нещо свято, което е от изключителна значимост. Лично за тях самите.
Телевизионните камери безспирно посочваха освен парижката " Света Богородица " в пламъци, само че и безмълвното голям брой, тълпящо се към нея – хора, затаили мирис, някои със сълзи в очите. В късния вечерен час камбаните на катедралите във Франция, а и оттатък нейните граници, обезпокоително забиха. Както във време на война. В случая – от съпричастност. И това продължава към този момент дни наред – тъкмо в 18.50 часа, когато лумна пожарът в " Нотр Дам ".
Изведнъж нещо се промени. Да, парижката " Света Богородица " несъмнено е емблематична част от международното материално и културно завещание, от това, което сме привикнали да възприемаме като " материализъм на паметниците ". Ала надали на някого е убягнало, че този път хората я оплакваха със сълзи като живо създание. Сякаш се опасяваха, че пламъците ще погубят освен изключителната архитектура на тялото, само че че дружно с него ще отлети и душата ѝ.
Защото " душата на катедралите съществува ", упорства писателят Жорис-Карл Юисманс в едно фамозно есе от 1904 година, отдадено на " Нотр Дам дьо Пари ". И го потвърждава с голям брой образци от християнския символизъм, залегнал в градежа ѝ.
Каменното тяло на катедралата е не просто величествена и вълнуваща старост , то е един тип огледало, което тук долу, на земята, изобразява или въплъщава нещо друго, протичащо се на небето. И това няма по какъв начин да не усеща освен всеки набожен, само че даже всеки екскурзиант, изчакал задоволително, с цел да мине през " Портала на Страшния съд " в " Нотр Дам " или през някои от другите два централни портала. Всеки детайл от катедралата е неотнимаема част от цялото, подчинено на концепцията по какъв начин да се пресъздаде посредством забележими форми невидимото – в това число посредством мълчанието и звука, облиците и мрака.
Парижката " Света Богородица " е таман облик на такава Библия от камък, където всеки е в положение да прочете толкоз, колкото му стигат силите и колкото се открива в душата му. Свещената история е показана в свод от облици. Върви се от старозаветните пророци към новозаветните апостоли, Старият Завет е предчувствие за Новия, а над тях се извисява фигурата на Христос. И всичко това е пресътворено в символика, чиито забележими контури са единствено знаци, които би трябвало да бъдат разчетени.
Защото катедралата е всичко: тя е по едно и също време Библия, катехизис , курс по небесна и земна история, встъпление в изкуството за начинаещи и напреднали, създание, заместило текста с облиците, с цел да е налично за всички.
Тя провежда по различен метод пространството – освен от вътрешната страна, само че и извън. Затова и сега, коства ми се, толкоз доста хора, без даже да знаят за какво, обръщат взор към остарялата Дама край Сена.
Един от огромните парижки богослови, живял отвъд Сена през XII в. – Хуго от Сен Виктор, упорства на следното: градежът на катедралата е основополагащ, защото камъните, от които са съградени стените, са облик на единението на душите; смесването на материалите е облик на обществото, с неговите разлики, а покривът е емблема на милосърдието, разрешило ни да се приютим, да получим леговище.
На 15 април таман покривът на парижката " Света Богородица ", състоящ се от 1300 неповторими дъбови греди, подбирани близо век, пламна и изгоря пред очите ни. И ненадейно толкоз доста хора се почувстваха безприютни, като че ли осиротяха.
В момента, както излиза наяве от първите изводи на архитектите, към момента под опасност са северните стени на " Нотр Дам ". Има заплаха те да рухнат под напора на ветровете, защото покривът е бил този, който е осигурявал стабилността на цялостната структура. Ако продължим с разчитането на символиката, няма по какъв начин да минем без интерпретацията на различен феодален магистър – Ив от Шартр: покривът, уподобен на Божието състрадание, написа той, крепи четирите съществени стени на базиликата, които са четирите Евангелия. Прозорците пък са емблеми на сетивата ни, които би трябвало да бъдат затворени за суетите на този свят и в същото време необятно разтворени към даровете на Небето. Така пораждат витражите, това потресаващо изобретение на средновековните катедрали. Наподобяващи извън на затъмнени със слюда прозорци, вътре те засияват с цялата хубост на мирозданието и Неговия Творец.
Що се отнася до големите две кули на централната фасада на " Нотр Дам ", те, оживели от пожара, не престават, като две вдигнати за молитва ръце, да подканват хората да издигат взор нагоре. Повратният миг в пожара бе таман спасяването на северната кула. Пламъците потеглиха точно към нея. Появиха се известия, че няма гаранции дали " Нотр Дам " ще оцелее.
Вчера стана ясно, че таман тогава стотина огнеборци, с риск за живота си, са влезнали да гасят вътре в катедралата, с цел да отхвърлен огнения пъкъл. Според последните изводи рухването се е разминало с някакви си 15 минути. Ала напъните на тези хора, които не се поколебаха да рискуват живота си, в последна сметка бяха възнаградени.
Спасяването на " Нотр Дам ", коства ми се, ще бъде запомнено с две неща: със себеотрицанието на едни хора, които не се поколебаха да влязат в пламъците, с цел да спасят светинята и реликвите в нея (като трънения Христов венец и един от гвоздеите на Неговия кръст), както и с молитвите и съпричастието на други хора, които през цялата нощ не напуснаха мястото на тази драма. И не на последно място: с пробудения нюх за святост, който промени милиони и ги направи надалеч по-солидарни.
Имам поради освен колосалните средства, които бяха събрани за по-малко от 48 часа – над 1 милиарда евро. Трагедията с " Нотр Дам " като че ли отрезви милиони хора. Показа им какъв брой уязвим е нашият свят. Тя се трансформира във значим знак на това, което толкоз доста ни липсва – в това число възприятието за съпричастност. И неслучайно промени за момент политическата картина във Франция, където политическите кавги ненадейно отстъпиха на назад във времето. А доста евентуално е – следва да забележим – тя да повлияе и върху европейските избори.
Защото парижката " Света Богородица " е освен знак на християнските корени на Европа, които едни с неразбираема гняв отхвърлят, а други с ненаситност употребяват за чисто политически цели.
" Нотр Дам " е част от душата на Европа . Всеки катедрален храм, отново дублирам, е таман леговище на душите – място, което хората свързват със своите наслади и скърби, където те се озовават в сложни времена. Християнска Европа – на Запад и на Изток – е издигнала тези обители, където всеки – набожен, полувярващ или безверен – е в правото си да влезе в разговор със себе си, със личната си съвест и с творението, да насочи питанията си към Твореца. Намирайки тези отговори, до които е способна да стигне душата му.
Катедралите са точно такива места. Те не са исторически музеи, нито гробници на паметта. Те са Божи дом, приютяващ повярвалите и неповярвалите.
А в тази ситуация с парижката " Света Богородица " най-добре го е изразил Виктор Юго, доколкото става дума и за " необятна каменна симфония, единна и комплицирана като " Илиадата " или като националния епос, с който се родее, дивно произведение, за което са дали своя принос всички сили на една ера, от всеки камък на което блика под стотици форми въображението на служащия, овладяно от гения на художника строител. Човешко създание, могъщо и плодотворно като Божиите творения, тъй като е заимствало техните две най-характерни черти – многообразие и нетленност " (превод Лилия Сталева).
Може би и по тази причина, когато пламъците обгърнаха " Нотр Дам ", френското общество като че ли възвърна солидарността си. Левият френски вестник " Либерасион " излезе със заглавието " Notre Drame ", т.е. нашата обща драма, а десният " Фигаро " със: " Света Богоридица на Тъгата ". Но сплотеността, с която по целия свят хората реагираха на общата драма и болежка, събраните средства и самодейностите за възобновяване на " Нотр Дам ", извикват у мен по-скоро различен облик на протичащото се – " Света Богородица на Надеждата ".
Текстът е от портала " Култура ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пожарът в Нотр Дам (18)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ