Свят Защо днес си спомняме за Желязната завеса На днешния

...
Свят Защо днес си спомняме за Желязната завеса На днешния
Коментари Харесай

Защо днес си спомняме за Желязната завеса

Свят Защо през днешния ден си спомняме за Желязната завеса На днешния ден през 1989 година 600 източногерманци употребяват едно събитие, с цел да избягат в Австрия 19 август 2019, 20:59  Защо през днешния ден си спомняме за Желязната завеса Източник: ЕПА/БГНЕС
а 19 август 1989 година австрийски и маджарски организации на гражданското общество организиратт "Паневропейски пикник " на границата сред Западна Европа и комунистическия Изток.

Когато границата е краткотрайно отворена във връзка пикника, към 600 източногерманци употребяват опцията да избягат в Австрия. Десетки хиляди техни сънародници, събрали се в Унгария, последват образеца им няколко седмици по-късно, когато Унгария отваря западната си граница. Всичко това в последна сметка води до рухването на Желязната завеса, отбелязва ДПА.

"Пикникът се трансформира в най-голямото бягство от Германска демократична република след построяването на Стената през 1961 година Пикникът се трансформира в международно събитие ", сподели Ангела Меркел през днешния ден в унгарския град Шопрон на границата с Австрия.

19 Aug 1989: The Pan-European Picnic, a peace demonstration held on the Austrian-Hungarian border, occurs, helping to lead to fall of the Iron Curtain and to communism in Eastern Europe. It was organized by the #Paneuropean Union and the opposition #Hungarian #Democratic Forum. pic.twitter.com/wr2Uo2tRFy
— Today In History (@URDailyHistory) August 19, 2019
Франс прес заключи пет неща, които би трябвало да знаем за Желязната завеса

Изразът "Желязна завеса " символизира разделянето, първо идеологическо, след това и физическо, открито в Европа незабавно след Втората международна война - сред зоната на руско въздействие в източната част и страните от Запада. Бариерата пада през 1989 година дружно с Берлинската стена.

Откъде идва тази метафора?
Тя става известна след изявление на британеца Уинстън Чърчил: "От Шчечин на Балтийско море до Триест в Адриатика желязна завеса се спусна над континента ", декларира той на 5 март 1946 година в тирада, произнесена в Съединени американски щати.
Изразът се приписва на съветския публицист Василий Розанов, който го употребява през 1918 година по отношение на болшевишката гражданска война в книгата си "Апокалипсисът на нашето време ": "С дрънкане, скърцане, скрибуцане една желязна завеса се спуска над Руската история ".

Идеологическа, а сетне и физическа граница
Тази граница сред комунистическа Европа и Запада, замислена от руските ръководители като бариера пред западната идеология, последователно се материализира - задачата е да попречва бягствата на Запад.
Издигната след 1949 година от Унгария, последвана от останалите страни от комунистическия блок, тя се простира на хиляди километри, формирана от бодлива тел, изкопи, бетонни структури, електрически аларми, устройства за автоматизирана пукотевица и минни полета.

Берлинската стена
Комунистическите управници на Източна Германия откриват през 1952 година десетметрова неразрешена зона по дължината на границата с Федерална република Германия (ФРГ) - със заграждения от бодлива тел и наблюдателни постове. В системата обаче има едва звено и това е Берлин, разграничен на две елементи - едната под руски надзор, другата западна, сред които хората се движат без особени проблеми. От 1952 до 1961 година близо три милиона съумяват да намерят леговище във Федерална Република Германия, минавайки през Западен Берлин, и човешките запаси на Германската демократична република (ГДР) стартират да се изчерпват.

Със единодушието на Москва източногерманският режим построява през 1961 година Берлинската стена, показана като "редут против фашизма ". Стената - с линия "ничия земя " около нея откъм изток, е дълга 155 км (43-километрова права разцепва Берлин надве от север на юг, а 112 км отделят анклава Западен Берлин от територията на ФРГ). Построена е основно от армиран бетон, тук-там - от железни решетки.

Прехвърлянето на Запад - рисково за живота
Престоят на източноевропейските жители в Западна Европа беше разрешаван единствено при строги условия. Желаещите да емигрират поемаха всички опасности. Близо 600-700 души умират при опит за бягство от режима в Източна Германия, показват историците. Само Берлинската стена става причина за минимум 136 смъртни случая. Около 5 хиляди души обаче я преодоляват, от време на време прекомерно остроумно. Едно семейство да вземем за пример съумява да се спусне от покрива на постройка по въже, което придържат изпод негови близки отвъд стената. Други бягат, като преплуват р. Шпрее, пресичаща Берлин, измъкват се през тунели или скрити в транспортни средства.

1989 година: разрушаването на стената
През май 1989 година Унгария взема решение да отвори границата си с Австрия, което става първи пробив в Желязната завеса. На 19 август над 600 източногерманци, пристигнали на отмора в Унгария, се възползват от отварянето на един контролно-пропусквателен пункт на австрийската граница по отношение на провеждан общоевропейски пикник, с цел да избягат на Запад - първото сходно всеобщо бягство от 1961 година

The Pan-European Picnic was held #OnThisDay in 1989 at the Hungarian-Austrian border.
The temporary opening of the border contributed to the fall of the Iron Curtain and was the prelude to a post-1989 borderless and unified Europe.

More → https://t.co/Rv6StaasfI #EUarchives pic.twitter.com/fkXvsU5orp
— European Commission
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР