Астрономи документираха „анемична“ експлозия на свръхнова в Млечния път
Свръхновите не всеки път са толкоз свръх. Тези детонации, които съпътстват гибелта на звезда, постоянно са впечатляващо енергични. Понякога обаче те са цялостен неуспех, съобщи Ройтерс, базирайки се на проучване, оповестено в сп. " Нейчър ".
Авторите му разказват в детайли един сходен неуспех - солидна звезда, от която другата звезда в двоичната звездна система е " изсмукала " толкоз доста материал посредством гравитационното си привличане, че когато е трябвало да експлодира в края на виталния си цикъл , едвам е съумяла да " изхленчи ".
Евентуалната й детонация в действителност е била толкоз сдържана, че колабиралата звезда - в този момент необикновено компактен обект, наименуван неутронна звезда, е останала в " покорна " кръгова орбита със своята спътница. Една по-мощна детонация би довела най-малкото до по-овална орбита, и даже би могла да запрати двете звезди в противоположни направления.
Бинарната система, изследвана благодарение на телескоп в обсерваторията " Серо Тололо " в Чили, се намира на към 11 000 светлинни години от Земята в галактиката Млечен път по посока на съзвездието Кърма. Светлинната година е дистанцията, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.
Масата на неутронната звезда е към 1,4 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, като преди този момент е била 12 пъти по-масивна от него. Другата звезда, изявила се като човекоядец във връзка с своята партньорка, е с маса 18 до 19 пъти по-голяма от слънчевата. Двете звезди обикалят една към друга на всеки 59 и половина дни, разграничени от към осем десети от дистанцията сред Земята и Слънцето.
Анемичната звездна детонация, която въпреки всичко се е случила, е наречена " ултра-оголена " свръхнова. При сходни детонации солидна звезда с изчерпано гориво в ядрото колабира, само че не може да провокира мощен гърмеж, защото другата звезда е изсмукала огромна част от външните й пластове и е отстранила материал, който другояче би бил изхвърлен гневно в галактическото пространство, изяснява водещият създател на проучването Ноел Ричардсън от университета " Ембри-Ридъл " в Съединени американски щати.
Съавторката на проучването Клариса Павао , студентка по физика в същия университет, разказва детонацията като " слаба, едвам доловима и пасивна ".
" Ако детонацията беше по-силна, орбитата нямаше да е кръгова ", сподели Ричардсън. " Една естествена свръхнова не би унищожила безусловно спътницата си, само че може да наруши орбитата в доста по-голяма степен. Тя може да вземем за пример да даде подтик на системата, който или да направи орбитата доста по-елиптична, или да изпрати оживялата звезда и неутронната звезда по бързи траектории в противоположни направления със скорости, които даже биха могли да ги запратят отвън галактиката ", изяснява ученият.
Типът двойна система, прегледан в актуалното проучване, е необичаен. Предполага, че в галактиката Млечния път , обитаема с към 100-400 милиарда звезди, съществуват към 10 такива.
За разлика от нашето самотното Слънце, евентуално половината от звездите в Млечния път се намират в бинарни системи. Учените са размишлявали дали в сходни системи съществуват планети, способни да поддържат живот, както в тази ситуация с Татуин - родната планета на героя от " Междузвездни войни " Люк Скайуокър.
Авторите му разказват в детайли един сходен неуспех - солидна звезда, от която другата звезда в двоичната звездна система е " изсмукала " толкоз доста материал посредством гравитационното си привличане, че когато е трябвало да експлодира в края на виталния си цикъл , едвам е съумяла да " изхленчи ".
Евентуалната й детонация в действителност е била толкоз сдържана, че колабиралата звезда - в този момент необикновено компактен обект, наименуван неутронна звезда, е останала в " покорна " кръгова орбита със своята спътница. Една по-мощна детонация би довела най-малкото до по-овална орбита, и даже би могла да запрати двете звезди в противоположни направления.
Бинарната система, изследвана благодарение на телескоп в обсерваторията " Серо Тололо " в Чили, се намира на към 11 000 светлинни години от Земята в галактиката Млечен път по посока на съзвездието Кърма. Светлинната година е дистанцията, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.
Масата на неутронната звезда е към 1,4 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, като преди този момент е била 12 пъти по-масивна от него. Другата звезда, изявила се като човекоядец във връзка с своята партньорка, е с маса 18 до 19 пъти по-голяма от слънчевата. Двете звезди обикалят една към друга на всеки 59 и половина дни, разграничени от към осем десети от дистанцията сред Земята и Слънцето.
Анемичната звездна детонация, която въпреки всичко се е случила, е наречена " ултра-оголена " свръхнова. При сходни детонации солидна звезда с изчерпано гориво в ядрото колабира, само че не може да провокира мощен гърмеж, защото другата звезда е изсмукала огромна част от външните й пластове и е отстранила материал, който другояче би бил изхвърлен гневно в галактическото пространство, изяснява водещият създател на проучването Ноел Ричардсън от университета " Ембри-Ридъл " в Съединени американски щати.
Съавторката на проучването Клариса Павао , студентка по физика в същия университет, разказва детонацията като " слаба, едвам доловима и пасивна ".
" Ако детонацията беше по-силна, орбитата нямаше да е кръгова ", сподели Ричардсън. " Една естествена свръхнова не би унищожила безусловно спътницата си, само че може да наруши орбитата в доста по-голяма степен. Тя може да вземем за пример да даде подтик на системата, който или да направи орбитата доста по-елиптична, или да изпрати оживялата звезда и неутронната звезда по бързи траектории в противоположни направления със скорости, които даже биха могли да ги запратят отвън галактиката ", изяснява ученият.
Типът двойна система, прегледан в актуалното проучване, е необичаен. Предполага, че в галактиката Млечния път , обитаема с към 100-400 милиарда звезди, съществуват към 10 такива.
За разлика от нашето самотното Слънце, евентуално половината от звездите в Млечния път се намират в бинарни системи. Учените са размишлявали дали в сходни системи съществуват планети, способни да поддържат живот, както в тази ситуация с Татуин - родната планета на героя от " Междузвездни войни " Люк Скайуокър.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ