Радичков и книгата, която промени българската литература
„ Свирепо въодушевление “ – най-значимият алманах с разкази на Йордан Радичков, ще бъде показан на 5 април в театрална работилница " Сфумато ".
След представянето на сборника посетителите ще имат опция да се насладят на последната режисура по пиесата на Йордан Радичков „ Януари “, забелязана през погледа на режисьора Ованес Торосян.
„ Свирепо въодушевление “ се появява през 1965 година, като още с излизането си провокира ужас измежду българската литературна рецензия, която не може да откри думите, с цел да дефинира какво съставлява сборникът.
В текстовете се преплитат неуместни истории, притчи, небивалици, съчетани с един необикновен взор към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с комизъм и дълбочина.
Героите в сборника са най-разнообразни – от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, безконечната лисица, която се преструва на умряла, изгубени свине, небеизвестният Гоца Герасков и още доста, доста облици, населяващи света на Радичков.
Голяма част от критиците по това време заплюват книгата и дефинират „ Свирепо въодушевление “ като цялостен неуспех за още младия създател, който досега са сравнявали с Йовков и Елин Пелин.Има обаче и такива, които обръщат внимание, че това може би е един от най-важните сборници с разкази в българската литература.
Минават десетилетия преди рецензията да дефинира „ Свирепо въодушевление “ като книгата, която трансформира вечно нашата литература.
Със „ Свирепо въодушевление “ Йордан Радичков декларира едно изцяло ново литературно наличие. Историите, разграничени на две елементи в книгата, си печелят място в литературния канон с едно неизмеримо и неподражаемо наличие и дълбочина. Сякаш и до през днешния ден никой не съумява да даде тъкмо определение на този незабравим свят.
Сред разказите читателите ще намерят мистичния Верблюд на Радичков, безконечната история „ Лебеди мои “, първия вид на пиесата „ Януари “ като роман, както и едно от най-устойчивите словосъчетания в актуалния български език – „ Мамка му и прасе! “
Посетителите на представянето ще имат опция да видят и наскоро поставената от Ованес Торосян пиеса „ Януари “ на Йордан Радичков. Преди представлението младият артист и режисьор, дружно с проф. Иван Добчев, ще показват сборника в един самобитен диалог сред поколенията, преплитащ тяхното усещане за творчеството на Радичков.
В идващите редове може да прочетете фрагмент от описа " Зеленото дърво ":
Баща ми е чудноват човек — щом си науми нещо, и незабавно го прави. Едва дочака стоплянето на времето, отиде в планините и донесе оттова ново зелено дърво. То бе така диво и така доста настръхнало, че ние стояхме на уважително разстояние от боязън да не скочи върху някого. „ Туй зелено дърво на желязо да го посадя, отново ще пусне корени! — сподели татко ми. — Над главата му ще мътят орли! “
Вълкът смени козината си, костенурките насядаха пред къщите на припек, нашите гори измъкнаха соковете от корените и се покриха със зелени облаци. И когато всичко стана зелено, същинското зелено дърво, донесено от огромните планини, изсъхна. Ученият селяндур, за който загатнах първоначално и който в действителност знаеше доста освен за лъвовете, ами и за зеленото дърво, сподели, че ние в никакъв случай няма да го опитомим, тъй като е диво.
Но татко ми не беше обезверен човек, той в никакъв случай не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. „ Та ти не знаеш ли — питаха го селяните, — че няма да успееш да засадиш зелено дърво? “ „ Знам “ — споделяше татко ми. „ Ами тогава за какво всяка година садиш зелено дърво? “ „ Ами какво друго да върша? “ — питаше на собствен ред татко ми. И ви споделям самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата вяра!
И така в този момент аз сея всяка година по едно зелено дърво в нашите гори, въпреки че товсяка година изсъхва. Аз си зная, че един ден в нашите гори в действителност ще има зелено дърво в най-късната есен и в най-лютата зима и че щом се затопли, костенурките ще излязат пред къщите и ще си прехапят езиците от изненада.
След представянето на сборника посетителите ще имат опция да се насладят на последната режисура по пиесата на Йордан Радичков „ Януари “, забелязана през погледа на режисьора Ованес Торосян.
„ Свирепо въодушевление “ се появява през 1965 година, като още с излизането си провокира ужас измежду българската литературна рецензия, която не може да откри думите, с цел да дефинира какво съставлява сборникът.
В текстовете се преплитат неуместни истории, притчи, небивалици, съчетани с един необикновен взор към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с комизъм и дълбочина.
Героите в сборника са най-разнообразни – от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, безконечната лисица, която се преструва на умряла, изгубени свине, небеизвестният Гоца Герасков и още доста, доста облици, населяващи света на Радичков.
Голяма част от критиците по това време заплюват книгата и дефинират „ Свирепо въодушевление “ като цялостен неуспех за още младия създател, който досега са сравнявали с Йовков и Елин Пелин.Има обаче и такива, които обръщат внимание, че това може би е един от най-важните сборници с разкази в българската литература.
Минават десетилетия преди рецензията да дефинира „ Свирепо въодушевление “ като книгата, която трансформира вечно нашата литература.
Със „ Свирепо въодушевление “ Йордан Радичков декларира едно изцяло ново литературно наличие. Историите, разграничени на две елементи в книгата, си печелят място в литературния канон с едно неизмеримо и неподражаемо наличие и дълбочина. Сякаш и до през днешния ден никой не съумява да даде тъкмо определение на този незабравим свят.
Сред разказите читателите ще намерят мистичния Верблюд на Радичков, безконечната история „ Лебеди мои “, първия вид на пиесата „ Януари “ като роман, както и едно от най-устойчивите словосъчетания в актуалния български език – „ Мамка му и прасе! “
Посетителите на представянето ще имат опция да видят и наскоро поставената от Ованес Торосян пиеса „ Януари “ на Йордан Радичков. Преди представлението младият артист и режисьор, дружно с проф. Иван Добчев, ще показват сборника в един самобитен диалог сред поколенията, преплитащ тяхното усещане за творчеството на Радичков.
В идващите редове може да прочетете фрагмент от описа " Зеленото дърво ":
Баща ми е чудноват човек — щом си науми нещо, и незабавно го прави. Едва дочака стоплянето на времето, отиде в планините и донесе оттова ново зелено дърво. То бе така диво и така доста настръхнало, че ние стояхме на уважително разстояние от боязън да не скочи върху някого. „ Туй зелено дърво на желязо да го посадя, отново ще пусне корени! — сподели татко ми. — Над главата му ще мътят орли! “
Вълкът смени козината си, костенурките насядаха пред къщите на припек, нашите гори измъкнаха соковете от корените и се покриха със зелени облаци. И когато всичко стана зелено, същинското зелено дърво, донесено от огромните планини, изсъхна. Ученият селяндур, за който загатнах първоначално и който в действителност знаеше доста освен за лъвовете, ами и за зеленото дърво, сподели, че ние в никакъв случай няма да го опитомим, тъй като е диво.
Но татко ми не беше обезверен човек, той в никакъв случай не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. „ Та ти не знаеш ли — питаха го селяните, — че няма да успееш да засадиш зелено дърво? “ „ Знам “ — споделяше татко ми. „ Ами тогава за какво всяка година садиш зелено дърво? “ „ Ами какво друго да върша? “ — питаше на собствен ред татко ми. И ви споделям самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата вяра!
И така в този момент аз сея всяка година по едно зелено дърво в нашите гори, въпреки че товсяка година изсъхва. Аз си зная, че един ден в нашите гори в действителност ще има зелено дърво в най-късната есен и в най-лютата зима и че щом се затопли, костенурките ще излязат пред къщите и ще си прехапят езиците от изненада.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ