Свидетелства за най-ранното винопроизводство бяха открити в Грузия – чрез

Свидетелства за най-ранното винопроизводство бяха открити в Грузия – посредством химичен разбор на глинени стомни от Каменната епоха, пише obekti.bg, базирайки се на Science Alert. Тази находка измества възникването на винарството от сегашен вид с още 1000 години обратно, защото предходните най-стари следи от вино, открити в планините Загрос в Иран, датираха от 5400 – 5000 години прочие н.е.
Откритието, дело на екип от Университета на Торонто в Канада и Грузинския народен музей е също и доста показателно – Грузия, която има дълга винарска традиция, се намира на кръстопътя сред Западна Азия и Източна Европа, а сортът, открит по съдовете от неолитната ера, е Vitus vinifera, или „ евразийска лоза “, от която произлизат съвсем сортове модерно вино.

„ Безкрайното многообразие от усети и аромати на днешните 8000 – 10 000 сорта грозде са крайният резултат от това, че питомната евразийска лоза е кръстосвана неведнъж с диви лози в разнообразни местности, още веднъж и още веднъж – споделя археологът Стивън Батюк от Университета на Торонто. – Евразийската лоза, която е в основата на 99,9 % от виното, създавано през днешния ден, има своите корени в Кавказкия район. “

Парчетата керамични съдове са открити при разкопки на неолитните селища Гадачрили Гора и Шулаверис Гора, като екипът по-късно удостоверява съществуването на няколко киселини в остатъците от вино по съдовете – винена, ябълчена, янтарна и лимонена.

Учените считат, че това химично удостоверение приказва за част от живота на една ранна човешка цивилизация от края на Каменната ера, сега в който тя опознава нови среди и употребява по най-хубавия метод всички вероятни запаси. С което слага и началото на винарския поминък.