Идеалният отбор на световни финали
Световното състезание по футбол ражда митове. Задачата да бъде определен съвършен тим на всички шампионати е сложна, тъй като на първо място ние сме почитатели и имаме свои любимци. Все отново, някои имена заслужават да бъдат включвани във всички типове ранглисти. Приносът им към играта е скъп.
Предлагаме ви нашата идеална единайсеторка от Световни шампионати:
Вратар:
Лев Яшин - Съветски Съюз (1954 - 1970)
Според мнозина това е най-великият пазач в исторята. Има 74 мача за Съветския съюз, 12 от тях на Световно състезание. Най-доброто му достижение на Мондиал е 4-то място през 1966. Въпреки че не доближава до успех, класата му е задоволителна, с цел да попадне в идеалната единайсеторка. Майсторството му е несъмнено. Четири пъти взе участие на международни финали - 1958, 1962, 1966 и 1970. Яшин играе в Динамо (Москва) през цялата си кариера. В рамките на две десетилетия (от 1950 до 1970) почитателите на " бяло-сините " са спокойни за своята мрежа. Руснакът е единственият вратар, печелил Златната топка (1963).
" Радостта да виждам по какъв начин Юри Гагарин лети в космоса може да бъде съпоставена само с чувстото след положително избавяне на дузпа ", признава именитият вратар. Самият той е занаятчия и на този съставен елемент от играта. В кариерата си има над 150 избавени 11-метрови удара.
Източник:
Защитници:
Боби Мур - Англия (1962 - 1973)
Капитанът на шампионския тим на " трите лъва " от 1966. От тогава е единствената международна купа на родината на футбола. Мур пази цветовете на Уест Хем 16 години и записва 108 мача за Англия. Заради предаността му към клуба и именития му статут - през 2008 " чуковете " извадиха фланелката с №6 от приложимост. Остава вечно на Робърт Фредерик Челси Мур. Бранителят печели доста борби в кариерата си, в това число и тази с рака на тестисите през 1964. Две години преди най-щастливия миг във футболната история на Острова. Две години преди Мур да бъде повлечен на раменете на съотборниците си и да вдигне " Жул Риме ". Три десетилетия по-късно членът на клуб " топ 100 на най-великите британци " (класация на BBC) е признат по неотложност. Този път подлата болест е поразила дебелото черво и черния дроб на Боби. Един от най-хубавите бранители за всички времена си отива едвам на 51.
Боби Мур остава един от най-сърцатите бранители на всички времена. Капитанската лента е основана за него и това си личи най-ярко на финала против Западна Германия през 1966 (4:2 след продължения). След конфликта той предлага шампионските награди да бъдат разграничени сред всички състезатели на Англия, а освен сред взелите присъединяване в мача. Благородният жест би трябвало да бъде високо оценен, тъй като през 60-те самият той получава по 8 лири на седмици. За съпоставяне - брачната половинка му е взимала по 11.
Източник:
Франц Бекенбауер - Западна Германия (1965 - 1977)
Кайзер Франц е един от най-великите футболисти, треньори и ръководители в историята на немския и международния футбол. Той печели шампионата на планетата като футболист (1974) и като треньор (1990). Бразилецът Марио Загало е другият съумял да реализира това. Бекенбауер прекарва 14 години в Байерн (Мюнхен), а мачовете му с фланелката на Западна Германия са 103. Смята се за модернист на терена, разчупил стандарта за статичния бранител. Преди него никой защитник не си е разрешавал да изнася топката в противниковата половина. Елегантният му дрибъл от време на време оставя чувство за надменност и пренебрежителност, по тази причина е наименуван " кайзер ". Той е капитан на Западна Германия през 1974, а триумфите му го трансформират в любим на цялата нация.
Източник:
Джалма Сантос - Бразилия (1952 - 1968)
Легендарният краен бранител взе участие на 4 Световни шампионати - 1954, 1958, 1962 и 1966. Печели 2 от тях през 1958 и 1962. Считан е за един от най-хубавите десни бекове за всички времена. Наричан е " Стената " поради впечатляващата си физика. Господар във въздуха, безукорен в отбранителен проект. Известен и с отличните си пробиви и офанзивни умения. На клубно равнище играе за 3 тима - Португеза, Палмейрас и Атлетико (Паранензе).
Източник:
Пол Брайтнер - Западна Германия (1971 - 1982)
Легендата на Байерн (Мюнхен) може да се похвали с пореден успех на Европейско (1972) и Световно състезание (1974). Във финала на Мондиала бележи едно от попаденията за успеха над Холандия (2:1). Реализирането в мача за купа му се отдава и през 1982, когато германците остават втори. Златната купа е в ръцете на Дино Дзоф, откакто неговата Италия надвива над Западна Германия с 3:1. Умее да играе чудесно и като халф, само че главната му позиция е като ляв бек.
Източник:
Халфове:
Йохан Кройф - Холандия (1966 - 1982)
Радетелят на тоталния футбол. През март 2016 изпратихме един от най-великите футболни мозъци, които светът в миналото е видял и ще види. Философията му дефинира стила на игра в Барселона и Аякс и през днешния ден. Голяма част от актуалните треньори са се учили от него. Усещането му за играта е неповторимо. Освен всичките си заслуги, именитият №14 е изобретателят на " Обръщането на Кройф ", финт който можем да забележим в съвсем всеки мач. Движението за първи път е показано на Мондиал 1974 - единственото Световно състезание в кариерата му. Подобно на Яшин не е печелил конкуренцията, само че представянето му е паметно. Извежда Холандия до край против Западна Германия. Немците побеждават в борбата за златото - 2:1. Въпреки това, Кройф е определен за състезател на шампионата. Печели " Златната топка " 3 пъти - 1971, 1973 и 1974. Както като футболист, по този начин и като треньор развива играта до невиждани равнища. " В моите тимове вратарят е първият нападател, а нападателят е първият бранител ", декларира геният.
Източник:
Мишел Платини - Франция (1976 - 1987)
Успехът на легендата като началник е противоречив, само че уменията му на терена са спирали дъха на всеки. Участва на 3 Световни шампионати - 1978, 1982 и 1986. На последните 2 майсторството му оказва помощ на Франция да стигне до полуфинал, само че по този начин и не съумява да поведе " петлите " до наградата. Все отново, Платини може да се похвали с огромен интернационален триумф. През 1984 печели Европейското състезание, отбелязвайки във финала на конкуренцията (2:0 против Испания). Много по-ценен се оказва голът му в полуфинала против Португалия, когато е прецизен в последната минута на продълженията (1:1 в постоянното време, 3:2 след 120 минути игра). Със своите 9 попадения (в 5 мача) е голмайстор на шампионата, а също по този начин е определен за най-полезен състезател. Заедно с Ален Жирес, Луис Фернандес и Жан Тигана заформя " мафическо каре " в халфовата линия на Франция. Четиримата въплъщават могъществото на този отбор от 80-те. Някои експерти даже настояват, че това е най-силната междинна линия в историята на футбола. Платини е неѝн водач.
Източник:
Боби Чарлтън - Англия (1958 - 1970)
Сър Робърт Чарлтън (носител на Ордена на Британската империя) е друга емблематична персона от шампионския тим на Англия (1966). Зад гърба си има 17 сезона в Манчестър Юнайтед (249 гола в 606 мача) и 106 срещи за " трите лъва " (49 гола). До началото на 2017 държеше върха за най-вече маркирани попадения с фланелката на " алените дяволи ", само че Уейн Руни го задмина във безконечната класация. Носител е на Златната топка, още веднъж в прословутата 1966 година. Деветката отбелязва два гола в един от най-оспорваните мачове на шампионата - полуфинала против Португалия, извоюван с 2:1. По това време в редиците на " мореплавателите " свети голмайсторът Еузебио. Боби Чарлтън взе участие на още 3 Мондиала - 1958, 1962 и 1970. Част е от най-емблематичното британско потомство, по което почитателите на Острова към момента въздишат. Той е един от оживелите в нещастието от Мюнхен през 1958. В ужасяващата самолетна злополука легендата губи 8 съотборници и положителни другари. Освен " Бебетата на Бъзби " умират публицисти и почитатели.
Източник:
Нападатели:
Пеле - Бразилия (1956 - 1971)
Най-титулуваният състезател на Световно състезание. Краля на футбола е вдигал златната купа 3 пъти - през 1958, 1962 и 1970. За мнозина той е най-голямото име във футбола. Играе 18 години в бразилския Сантос и осъществя 43 гола в 41 мача за националния тим (не се броят другарските срещи). Неповторим изпълнител. За разлика от множеството нападатели с сходна впечатляваща статистика, Пеле не е потребител. Притежава страховит взор върху играта и фините му подавания постоянно извеждат съотборниците му в рискови позиции. Огромният брой на асистенциите на легендата са доказателство за това. Умее да играе еднообразно добре и с двата крайници. Записан е в книгата за върхове на Гинес. Пеле е играчът с най-вече голове в професионалната си кариера - 1283 в 1363 мача. Избран е за " футболист на века " за ХХ век.
Източник:
Диего Марадона - Аржентина (1977 - 1994)
Другият кандидат за купата " крал на футбола ". Диего Армандо Марадона е един от най-култовите играчи в историята на Световното състезание. Безспорно, най-паметният му миг на Мондиал е " божията ръка ". Това е първият гол на аржентинеца в четвъртфинала на Мондиал 1986 против Англия (2:1). Дори и децата знаят за неспортсменското отиграване на именитата десетка. Второто му попадение в мача е още по-впечатляващо от спортно-техническа позиция. " Златното момче " минава над 60 метра терен, дриблирайки сред безпомощните англичани. Рейдът му приключва с гол, който е определен за " гол на века ". Надпреварата продължава с нови две попадения на Марадона в полуфинала против Белгия (2:0). В огромния край против Западна Германия " гаучосите " побеждават с 3:2. Левият крайник на Диего е златен. Не са малко почитателите, които още си пускат остарели записи на аржентинеца, с цел да видят уменията му с " левачката ". Друга негова запазена марка са скоростните дрибъли. Сякаш топката е залепена за обувката му.
Източник:
Ференц Пушкаш - Унгария (1945 - 1956)
Лидерът на " превъзходните маджари " - именитият тим на Унгария от 50-те години, диктувал модата във футбола. На него е кръстена премията за най-красив гол, която се връчва в края на всяка година. Визитката му е впечатляваща. Играе 16 години в най-силния тим в света по това време - Хонвед (Будапеща). Там осъществя 352 гола в 341 мача. След трагичните събития през 1956 минава в Реал (Мадрид) - новият най-хубав клуб. Печели дузина оценки, а головете му не престават да валят. За националния тим на Унгария осъществя 84 попадения в 85 мача. Пикът на маджарите е финалът на Мондиал 1954. Тогава идва и огромното отчаяние - инзенадваща загуба с 2:3 от Западна Германия. Въпреки това, топреализаторът е определен за състезател на шампионата. През 1962 Пушкаш взима испанско поданство и записва публични мачове за иберийците на Мондиал 1962.
Източник:
Те са господарите на футболния свят
Шампионите на планетата
Предлагаме ви нашата идеална единайсеторка от Световни шампионати:
Вратар:
Лев Яшин - Съветски Съюз (1954 - 1970)
Според мнозина това е най-великият пазач в исторята. Има 74 мача за Съветския съюз, 12 от тях на Световно състезание. Най-доброто му достижение на Мондиал е 4-то място през 1966. Въпреки че не доближава до успех, класата му е задоволителна, с цел да попадне в идеалната единайсеторка. Майсторството му е несъмнено. Четири пъти взе участие на международни финали - 1958, 1962, 1966 и 1970. Яшин играе в Динамо (Москва) през цялата си кариера. В рамките на две десетилетия (от 1950 до 1970) почитателите на " бяло-сините " са спокойни за своята мрежа. Руснакът е единственият вратар, печелил Златната топка (1963).
" Радостта да виждам по какъв начин Юри Гагарин лети в космоса може да бъде съпоставена само с чувстото след положително избавяне на дузпа ", признава именитият вратар. Самият той е занаятчия и на този съставен елемент от играта. В кариерата си има над 150 избавени 11-метрови удара.
Източник:
Защитници:
Боби Мур - Англия (1962 - 1973)
Капитанът на шампионския тим на " трите лъва " от 1966. От тогава е единствената международна купа на родината на футбола. Мур пази цветовете на Уест Хем 16 години и записва 108 мача за Англия. Заради предаността му към клуба и именития му статут - през 2008 " чуковете " извадиха фланелката с №6 от приложимост. Остава вечно на Робърт Фредерик Челси Мур. Бранителят печели доста борби в кариерата си, в това число и тази с рака на тестисите през 1964. Две години преди най-щастливия миг във футболната история на Острова. Две години преди Мур да бъде повлечен на раменете на съотборниците си и да вдигне " Жул Риме ". Три десетилетия по-късно членът на клуб " топ 100 на най-великите британци " (класация на BBC) е признат по неотложност. Този път подлата болест е поразила дебелото черво и черния дроб на Боби. Един от най-хубавите бранители за всички времена си отива едвам на 51.
Боби Мур остава един от най-сърцатите бранители на всички времена. Капитанската лента е основана за него и това си личи най-ярко на финала против Западна Германия през 1966 (4:2 след продължения). След конфликта той предлага шампионските награди да бъдат разграничени сред всички състезатели на Англия, а освен сред взелите присъединяване в мача. Благородният жест би трябвало да бъде високо оценен, тъй като през 60-те самият той получава по 8 лири на седмици. За съпоставяне - брачната половинка му е взимала по 11.
Източник:
Франц Бекенбауер - Западна Германия (1965 - 1977)
Кайзер Франц е един от най-великите футболисти, треньори и ръководители в историята на немския и международния футбол. Той печели шампионата на планетата като футболист (1974) и като треньор (1990). Бразилецът Марио Загало е другият съумял да реализира това. Бекенбауер прекарва 14 години в Байерн (Мюнхен), а мачовете му с фланелката на Западна Германия са 103. Смята се за модернист на терена, разчупил стандарта за статичния бранител. Преди него никой защитник не си е разрешавал да изнася топката в противниковата половина. Елегантният му дрибъл от време на време оставя чувство за надменност и пренебрежителност, по тази причина е наименуван " кайзер ". Той е капитан на Западна Германия през 1974, а триумфите му го трансформират в любим на цялата нация.
Източник:
Джалма Сантос - Бразилия (1952 - 1968)
Легендарният краен бранител взе участие на 4 Световни шампионати - 1954, 1958, 1962 и 1966. Печели 2 от тях през 1958 и 1962. Считан е за един от най-хубавите десни бекове за всички времена. Наричан е " Стената " поради впечатляващата си физика. Господар във въздуха, безукорен в отбранителен проект. Известен и с отличните си пробиви и офанзивни умения. На клубно равнище играе за 3 тима - Португеза, Палмейрас и Атлетико (Паранензе).
Източник:
Пол Брайтнер - Западна Германия (1971 - 1982)
Легендата на Байерн (Мюнхен) може да се похвали с пореден успех на Европейско (1972) и Световно състезание (1974). Във финала на Мондиала бележи едно от попаденията за успеха над Холандия (2:1). Реализирането в мача за купа му се отдава и през 1982, когато германците остават втори. Златната купа е в ръцете на Дино Дзоф, откакто неговата Италия надвива над Западна Германия с 3:1. Умее да играе чудесно и като халф, само че главната му позиция е като ляв бек.
Източник:
Халфове:
Йохан Кройф - Холандия (1966 - 1982)
Радетелят на тоталния футбол. През март 2016 изпратихме един от най-великите футболни мозъци, които светът в миналото е видял и ще види. Философията му дефинира стила на игра в Барселона и Аякс и през днешния ден. Голяма част от актуалните треньори са се учили от него. Усещането му за играта е неповторимо. Освен всичките си заслуги, именитият №14 е изобретателят на " Обръщането на Кройф ", финт който можем да забележим в съвсем всеки мач. Движението за първи път е показано на Мондиал 1974 - единственото Световно състезание в кариерата му. Подобно на Яшин не е печелил конкуренцията, само че представянето му е паметно. Извежда Холандия до край против Западна Германия. Немците побеждават в борбата за златото - 2:1. Въпреки това, Кройф е определен за състезател на шампионата. Печели " Златната топка " 3 пъти - 1971, 1973 и 1974. Както като футболист, по този начин и като треньор развива играта до невиждани равнища. " В моите тимове вратарят е първият нападател, а нападателят е първият бранител ", декларира геният.
Източник:
Мишел Платини - Франция (1976 - 1987)
Успехът на легендата като началник е противоречив, само че уменията му на терена са спирали дъха на всеки. Участва на 3 Световни шампионати - 1978, 1982 и 1986. На последните 2 майсторството му оказва помощ на Франция да стигне до полуфинал, само че по този начин и не съумява да поведе " петлите " до наградата. Все отново, Платини може да се похвали с огромен интернационален триумф. През 1984 печели Европейското състезание, отбелязвайки във финала на конкуренцията (2:0 против Испания). Много по-ценен се оказва голът му в полуфинала против Португалия, когато е прецизен в последната минута на продълженията (1:1 в постоянното време, 3:2 след 120 минути игра). Със своите 9 попадения (в 5 мача) е голмайстор на шампионата, а също по този начин е определен за най-полезен състезател. Заедно с Ален Жирес, Луис Фернандес и Жан Тигана заформя " мафическо каре " в халфовата линия на Франция. Четиримата въплъщават могъществото на този отбор от 80-те. Някои експерти даже настояват, че това е най-силната междинна линия в историята на футбола. Платини е неѝн водач.
Източник:
Боби Чарлтън - Англия (1958 - 1970)
Сър Робърт Чарлтън (носител на Ордена на Британската империя) е друга емблематична персона от шампионския тим на Англия (1966). Зад гърба си има 17 сезона в Манчестър Юнайтед (249 гола в 606 мача) и 106 срещи за " трите лъва " (49 гола). До началото на 2017 държеше върха за най-вече маркирани попадения с фланелката на " алените дяволи ", само че Уейн Руни го задмина във безконечната класация. Носител е на Златната топка, още веднъж в прословутата 1966 година. Деветката отбелязва два гола в един от най-оспорваните мачове на шампионата - полуфинала против Португалия, извоюван с 2:1. По това време в редиците на " мореплавателите " свети голмайсторът Еузебио. Боби Чарлтън взе участие на още 3 Мондиала - 1958, 1962 и 1970. Част е от най-емблематичното британско потомство, по което почитателите на Острова към момента въздишат. Той е един от оживелите в нещастието от Мюнхен през 1958. В ужасяващата самолетна злополука легендата губи 8 съотборници и положителни другари. Освен " Бебетата на Бъзби " умират публицисти и почитатели.
Източник:
Нападатели:
Пеле - Бразилия (1956 - 1971)
Най-титулуваният състезател на Световно състезание. Краля на футбола е вдигал златната купа 3 пъти - през 1958, 1962 и 1970. За мнозина той е най-голямото име във футбола. Играе 18 години в бразилския Сантос и осъществя 43 гола в 41 мача за националния тим (не се броят другарските срещи). Неповторим изпълнител. За разлика от множеството нападатели с сходна впечатляваща статистика, Пеле не е потребител. Притежава страховит взор върху играта и фините му подавания постоянно извеждат съотборниците му в рискови позиции. Огромният брой на асистенциите на легендата са доказателство за това. Умее да играе еднообразно добре и с двата крайници. Записан е в книгата за върхове на Гинес. Пеле е играчът с най-вече голове в професионалната си кариера - 1283 в 1363 мача. Избран е за " футболист на века " за ХХ век.
Източник:
Диего Марадона - Аржентина (1977 - 1994)
Другият кандидат за купата " крал на футбола ". Диего Армандо Марадона е един от най-култовите играчи в историята на Световното състезание. Безспорно, най-паметният му миг на Мондиал е " божията ръка ". Това е първият гол на аржентинеца в четвъртфинала на Мондиал 1986 против Англия (2:1). Дори и децата знаят за неспортсменското отиграване на именитата десетка. Второто му попадение в мача е още по-впечатляващо от спортно-техническа позиция. " Златното момче " минава над 60 метра терен, дриблирайки сред безпомощните англичани. Рейдът му приключва с гол, който е определен за " гол на века ". Надпреварата продължава с нови две попадения на Марадона в полуфинала против Белгия (2:0). В огромния край против Западна Германия " гаучосите " побеждават с 3:2. Левият крайник на Диего е златен. Не са малко почитателите, които още си пускат остарели записи на аржентинеца, с цел да видят уменията му с " левачката ". Друга негова запазена марка са скоростните дрибъли. Сякаш топката е залепена за обувката му.
Източник:
Ференц Пушкаш - Унгария (1945 - 1956)
Лидерът на " превъзходните маджари " - именитият тим на Унгария от 50-те години, диктувал модата във футбола. На него е кръстена премията за най-красив гол, която се връчва в края на всяка година. Визитката му е впечатляваща. Играе 16 години в най-силния тим в света по това време - Хонвед (Будапеща). Там осъществя 352 гола в 341 мача. След трагичните събития през 1956 минава в Реал (Мадрид) - новият най-хубав клуб. Печели дузина оценки, а головете му не престават да валят. За националния тим на Унгария осъществя 84 попадения в 85 мача. Пикът на маджарите е финалът на Мондиал 1954. Тогава идва и огромното отчаяние - инзенадваща загуба с 2:3 от Западна Германия. Въпреки това, топреализаторът е определен за състезател на шампионата. През 1962 Пушкаш взима испанско поданство и записва публични мачове за иберийците на Мондиал 1962.
Източник:
Те са господарите на футболния свят
Шампионите на планетата
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ