Елдар Алиев с „Хиляда и една нощ“ и още нещо...
Световноизвестният балетист, хореограф и възпитател Елдар Алиев още веднъж е в България, този път слага балетната премиера „ Хиляда и една нощ “ в Софийската опера и балет. С премиерния театър се отбелязва 100 годишнината от рождението на азербайджанския композитор Фикрет Амиров! Софийска опера и балет ще зарадва своята аудитория с дълго чаканата премиера на балетния театър „ Хиляда и една нощ “. С премиерния театър се отбелязва 100 годишнината от рождението на азербайджанския композитор Фикрет Амиров! 
Зрителите ще могат да се насладят на приказната история за Шехерезада, която с мъдростта и хубостта си съумява да стопли леденото сърце на суровия султан Шахриар. Приказка в приказката, разказана по един трогателен и хубав метод с хореографията на огромния балетмайстор Елдар Алиев и пленителната музика на Фикрет Амиров. Хореографията на балета е дело на световноизвестния балетист, хореограф и възпитател Елдар Алиев . Той осъществя втори балет за трупата на Софийска опера и балет. През 2017 слага за първи път на софийската сцена балета „ Корсар “, като резервира доста от истинската хореография на Петипа, само че я осъвременява по този начин, че тя да отговори на упованията, които има актуалната аудитория. Роденият в Баку балетист и хореограф през годините слага балета „ Хиляда и една нощ “ в Америка и Европа.
Сега, в края на месец май, феновете на балетното изкуство ще могат да се потопят в света на балета „ Хиляда и една нощ “ от композитора Фикрет Амиров и хореографа Елдар Алиев. Диригентите са Ейюб Кулиев и Борис Спасов. Сценографията е на Семьон Пастух. Премиерата беше на 27.05 от 19 часа, а идващите спектакли са на 28.05 от 19 часа, 29.05 от 16 часа, 31.05 от 19 часа и на 01.06 от 19 часа.
„ Хиляда и една нощ “ е знаменит балет, в който вземат участие първите сили на балетната натрупа на Софийската опера: Марта Петкова, Кристина Чочанова – Иванова, Боряна Петрова, Мария Йорсанова, Катерина Чебикина, Никола Хаджитанев, Алфред Яго, Георги Банчев, Матю Уитъл и други
Кой е Елдар Алиев?
Елдар Алиев е роден в Баку. Там е приключил Хореографското учебно заведение. От 1979 година до 1992 година е водещ солист на Кировския (Мариинския) спектакъл. В креативния му репертоар са водещи партии в балетите " Дон Кихот ", " Легенда за любовта ", " Корсар ", " Лебедово езеро ", " Баядерка ", " Спартак " и доста други. Елдар Алиев гастролира с разнообразни функции допълнително от 40 страни по света и най-престижните подиуми: " Кенеди център " във Вашингтон, Метрополитен опера в НюЙорк, Парижката опера, Римската опера, Миланската " Ла Скала ", " Ковънт Гардън " и спектакъл " Колизеум " в Лондон, Берлинската държавна опера, спектакъл " Белас Артес " в Мексико, спектакъл " Колон " в Буенос Айрес, Операта в Сидни и други Изпълнителската му кариера включва също осъществявания като гост-солист на балетните трупи на Болшой спектакъл и Австралийския балет. От 1992 година работи и в Съединени американски щати, където е поканен като водещ солист в трупата на " Балет Интернасионал " (Балетен спектакъл на Индианополис), а скоро става неин живописен началник. От 2006 година работи като гост-консултант, възпитател, балетмайстор и хореограф с водещите трупи и балетни академии в Европа, Азия и Америка, като Шведски кралски балет, националните балети на Словакия, Китай и Канада, Синсинати балет в Съединени американски щати, балет " Юнивърсъл " в Сеул, Балет на Хонг Конг, Пекинска танцова академия, спектакъл " Масимо " в Италия, Испански балет. Елдар Алиев - е и Главен балетмайстор на Приморската сцена на Мариинския спектакъл в Санкт Петербург. Сега Елдар Алиев съчетава работата си на хореограф-постановчик с преподавателска активност по целия свят.
И какво ми показа в миналото той?
- Г-н Алиев, с президента на Азербайджан сте с една фамилия. Имате ли роднинска връзка?
- Не, безусловно не, само че доста хора си го мислят. Фамилията Алиев в Азербайджан е като семейството Иванов в Русия и в България, и като семейството Ким в Корея. Наполовин съм азербайджанец. Майка ми е рускиня, а татко ми е азербайджанец. Завърших хореографското учебно заведение в Баку. Започнах в началото работа в Бакинския оперен спектакъл, след което се явих на конкурс в Москва и по този начин попаднах в огромната съветска столица. После получих предложение за работа в Мариинския спектакъл. А такова предложение не се отхвърля и по този начин стартира кариерата ми в Русия. Бях много млад. В Баку не желаеха да ме пускат на новото място и направиха по този начин, че да ме вземат в армията. Служих две години в Ахалкалаки на границата с Грузия и Турция. Пратиха ме в доста специфична девизия за да не мога да се измъкна от там. След няколко месеца ме изпратиха по систематизиране в ансамбъла " Песни и танци " в Тбилиси. Там ориста ме срещна с Алексидзе. Харесвах си работата в Тбилиси, само че никой не ме питаше. Изстреляха ме за Баку. Всичко се развиваше мълниеносно. Бях едвам на 20 години. След идването си в Баку съществено се разболях от шарка. А шарката в тази възраст е доста упорита и мъчно търпима. Цели четири месеца боледувах в действителност доста съществено. След това се уволних от армията и подписах контракт с театъра. Заминах и започнах работа. Това е сложното, бих споделил, военно, начало на моята хореографска кариера.
-На какъв брой години бяхте, когато започнахте да танцувате професионално?
-Точно на 10 години започнах да се занимавам професионално с балет. Балетът надалеч не беше детската ми фантазия. Исках да съм нормално момче, ритащо футбол на двора. Но, по стичане на събитията и съдбовните предначертания, житейският ми път се оказа на сцената. Иначе съм от напълно нормално семейство. Татко ми беше водач на такси, а майка ми цялостен живот работеше като майка. Не знам за какво хората не зачитат доста тази служба - да си майка. За мен това е неповторимо виновна и сложна специалност на доброволни начала. Цял живот майка ми беше образец за същинска майка, която посвети дните и нощите да ни възпитава с брат ми. Тя жертваше безусловно всичко поради нас, нейните рожби. Тя живееше за нас. С една дума съм от нормално руско семейство, което вярваше в светлото бъдеще, родителите ми бяха уверени, светли, открити, почтени и честни хора, живеещи непретенциозно и удовлетворени от семплия руски живот.
- Предвид, че сте израснал в Азербайджан танцувал ли сте в миналото азербайджански национални танци, които са доста сложни и краката безусловно играят като ножици?
- Да, несъмнено. Явявал съм се на държавен изпит по азербайджански национални танци и получих отличен.
- Като дребен наказваха ли ви? Правил ли сте бели или бяхте примерното момче?
- Разбира се, че ме наказваха. И мен, и брат ми са ни наказвали, когато е било належащо, с възпитателна цел. Като всички естествени момчета и ние бяхме палави и непослушни, правехме бели, които дразнеха родителите ни и за които си получавахме заслуженото. Но, най-много ми се караха и наказваха за неприятни оценки в учебно заведение. Като цяло обаче не бях добър възпитаник, не изпъквах с някакви самостоятелни качества. Дори в хореографското учебно заведение с нищо не изпъквах - нямах идеалното ходило, нямах идеалната форма на краката, не правех идеалните скокове, нямах идеалното тяло. После внезапно надраснах всички в устрема си и с усърдна работа направих и хубава външност, и хубави крайници и торс, и нещата потръгнаха. В учебно заведение още не осъзнавах напълно с какво ще се занимавам в бъдеще. Нямах обичан предмет. Например, историята на изобразителното изкуство като предмет ми беше безумно отегчителен, а в този момент разбирам, че това е основата на основите, в случай че искаш да продължиш в изкуствата. Обичта към предметите зависи доста от преподавателите. Обичах да бъда пръв в учебно заведение. Ако не съм отличник, се дразнех и страдах. Обичах да съм първи. Това ми остана и до ден сегашен. И в този момент съм началник, шеф, хореограф. По различен метод не става, това, което ми беше заложено от детството си остана и до момента. Чувствам се като капитан на транспортен съд, който е задължен да не пуска кормилото и да води кораба единствено и само напред. Това не е толкоз до желанието да съм пръв, а по-скоро страдах, когато не съм. Така от дребен се научих да пребивавам с чувството за водачество, което несъмнено ми е от изгода в този момент. Роден съм на 9 декември, зодия " Стрелец ", евентуално и това има значение.
- Какъв човек сте? Какъв е характерът Ви?
- Имам извънредно комплициран темперамент. С мен е мъчно да се работи, в случай че отсрещната страна не схваща и не желае да разбере какво тъкмо желая. С мен е мъчно да се живее, в случай че пренебрегват това, което не претърпявам. Но със брачната половинка ми, която е рускиня, живеем в синхрон и съгласие към този момент повече от 35 години. Така че вкъщи сме постигнали всички консенсуси. Имаме наследник, който е огромен и изцяло независим към този момент, на 35 години е и живее в Съединени американски щати. Синът ми не обича физическата работа и по тази причина стана програмист. Много е добър в неговата сфера на компютрите и технологиите. Съпругата ми е лингвист, няма нищо общо с балета, с изключение на, че е добър фен. Запознах се с жена ми безусловно на улицата, в една момчешка свалка. Видяхме се три пъти и се оженихме. С нея се разбираме, тъй като бързо ми прости, тя е от тези мои съратници, които прекалено много ми простят, и на които аз доста прощавам.
- От 1979 година до 1992 година Вие сте водещ солист на Мариинския спектакъл. В како се крие съгласно Вас магията на сцената? Какво ви притегли по този начин трайно?
- Сцената би трябвало да се усеща. Когато си на сцената би трябвало да се слееш с нея. Сцената би трябвало да се усеща. Трябва да се усеща силата на фена. Когато човек е на сцената, той би трябвало да е наясно за какво е там. Нищо и никого не би трябвало да вижда, с изключение на сцената и за нищо не би трябвало да мисли, до момента в който е на сцената. Магията на сцената се крие в самата сцена. Енергията я основават артистите. Трябва да се пуска паежина сред актьора и фена, и в случай че тази нишка се прекъсне, то тогава настава неуспех. Връзката фен - актьор, би трябвало да е непрекъсната и неделима, единствено тогава нещата на сцената се получават. Аз съм учтив на сцената от едно гениално потомство, като Галя Мезинцева, Люба Кунакова, Ченцикова и доста други, не бих могъл да ги изброя всички. Те бяха последователи на тази доктрина - за връзката. Аз също я поддържам. Магията на сцената е в цялостната естетика сред актьора и фена. Само тогава тази магия сработва.
- В над 40 страни по света сте имали гастроли. Къде към момента не сте бил, а ви се желае? Къде бихте поработил още?
- Като се замисля, няма място, в което да съм желал да направя театър и да не съм го направил. Където съм си поставял за цел - съм бил. Но не в това е същността. За мен не е значимо къде работя, а с кого. Най-приоритетната ми задача е да установя контакт с трупата. Принципно, когато се заема с една натрупа, работя неразделно с тях и вървим дружно по пътя към спектакъла.
- Къде е Вашият дом в този момент? Работите по света, живял сте на доста места?
- Сега домът ми е там, където си изпращам налозите и това от повече от 30 години е Съединени американски щати . Там е моето семейство, там са моите кучета. В Русия в Мариинския спектакъл работя по контракт и постоянно се връщам вкъщи - в Съединени американски щати.
- В щата Индиана 21 юни е разгласен публично за " Денят на Елдар Алиев ". Защо?
- Преди години, в този ден, щатът Индиана тържествено означи моя 10-годишен празник като началник на трупата там, която има международен триумф. 21 юни е разгласен за " Денят на Елдар Аливе ", поради заслугите ми и приноса ми към развиването на балетното изкуство в този щат.
Китайците пък ми дадоха звание на почетен професор за дългогодишно преподаване там. Много обичам да работя в Китай и в Корея. Учениците те гледат и не мигват. Като попивателни са. Много елементарно и прелестно се работи с азиатците. При азиатците отношението към учителя е свято. За тях преподавателят е светец и цялостен живот се обръщат към теб с " учителю ".
Автор: Оля Ал-Ахмед
Зрителите ще могат да се насладят на приказната история за Шехерезада, която с мъдростта и хубостта си съумява да стопли леденото сърце на суровия султан Шахриар. Приказка в приказката, разказана по един трогателен и хубав метод с хореографията на огромния балетмайстор Елдар Алиев и пленителната музика на Фикрет Амиров. Хореографията на балета е дело на световноизвестния балетист, хореограф и възпитател Елдар Алиев . Той осъществя втори балет за трупата на Софийска опера и балет. През 2017 слага за първи път на софийската сцена балета „ Корсар “, като резервира доста от истинската хореография на Петипа, само че я осъвременява по този начин, че тя да отговори на упованията, които има актуалната аудитория. Роденият в Баку балетист и хореограф през годините слага балета „ Хиляда и една нощ “ в Америка и Европа.
Сега, в края на месец май, феновете на балетното изкуство ще могат да се потопят в света на балета „ Хиляда и една нощ “ от композитора Фикрет Амиров и хореографа Елдар Алиев. Диригентите са Ейюб Кулиев и Борис Спасов. Сценографията е на Семьон Пастух. Премиерата беше на 27.05 от 19 часа, а идващите спектакли са на 28.05 от 19 часа, 29.05 от 16 часа, 31.05 от 19 часа и на 01.06 от 19 часа.
„ Хиляда и една нощ “ е знаменит балет, в който вземат участие първите сили на балетната натрупа на Софийската опера: Марта Петкова, Кристина Чочанова – Иванова, Боряна Петрова, Мария Йорсанова, Катерина Чебикина, Никола Хаджитанев, Алфред Яго, Георги Банчев, Матю Уитъл и други
Кой е Елдар Алиев?
Елдар Алиев е роден в Баку. Там е приключил Хореографското учебно заведение. От 1979 година до 1992 година е водещ солист на Кировския (Мариинския) спектакъл. В креативния му репертоар са водещи партии в балетите " Дон Кихот ", " Легенда за любовта ", " Корсар ", " Лебедово езеро ", " Баядерка ", " Спартак " и доста други. Елдар Алиев гастролира с разнообразни функции допълнително от 40 страни по света и най-престижните подиуми: " Кенеди център " във Вашингтон, Метрополитен опера в НюЙорк, Парижката опера, Римската опера, Миланската " Ла Скала ", " Ковънт Гардън " и спектакъл " Колизеум " в Лондон, Берлинската държавна опера, спектакъл " Белас Артес " в Мексико, спектакъл " Колон " в Буенос Айрес, Операта в Сидни и други Изпълнителската му кариера включва също осъществявания като гост-солист на балетните трупи на Болшой спектакъл и Австралийския балет. От 1992 година работи и в Съединени американски щати, където е поканен като водещ солист в трупата на " Балет Интернасионал " (Балетен спектакъл на Индианополис), а скоро става неин живописен началник. От 2006 година работи като гост-консултант, възпитател, балетмайстор и хореограф с водещите трупи и балетни академии в Европа, Азия и Америка, като Шведски кралски балет, националните балети на Словакия, Китай и Канада, Синсинати балет в Съединени американски щати, балет " Юнивърсъл " в Сеул, Балет на Хонг Конг, Пекинска танцова академия, спектакъл " Масимо " в Италия, Испански балет. Елдар Алиев - е и Главен балетмайстор на Приморската сцена на Мариинския спектакъл в Санкт Петербург. Сега Елдар Алиев съчетава работата си на хореограф-постановчик с преподавателска активност по целия свят.
И какво ми показа в миналото той?
- Г-н Алиев, с президента на Азербайджан сте с една фамилия. Имате ли роднинска връзка?
- Не, безусловно не, само че доста хора си го мислят. Фамилията Алиев в Азербайджан е като семейството Иванов в Русия и в България, и като семейството Ким в Корея. Наполовин съм азербайджанец. Майка ми е рускиня, а татко ми е азербайджанец. Завърших хореографското учебно заведение в Баку. Започнах в началото работа в Бакинския оперен спектакъл, след което се явих на конкурс в Москва и по този начин попаднах в огромната съветска столица. После получих предложение за работа в Мариинския спектакъл. А такова предложение не се отхвърля и по този начин стартира кариерата ми в Русия. Бях много млад. В Баку не желаеха да ме пускат на новото място и направиха по този начин, че да ме вземат в армията. Служих две години в Ахалкалаки на границата с Грузия и Турция. Пратиха ме в доста специфична девизия за да не мога да се измъкна от там. След няколко месеца ме изпратиха по систематизиране в ансамбъла " Песни и танци " в Тбилиси. Там ориста ме срещна с Алексидзе. Харесвах си работата в Тбилиси, само че никой не ме питаше. Изстреляха ме за Баку. Всичко се развиваше мълниеносно. Бях едвам на 20 години. След идването си в Баку съществено се разболях от шарка. А шарката в тази възраст е доста упорита и мъчно търпима. Цели четири месеца боледувах в действителност доста съществено. След това се уволних от армията и подписах контракт с театъра. Заминах и започнах работа. Това е сложното, бих споделил, военно, начало на моята хореографска кариера.
-На какъв брой години бяхте, когато започнахте да танцувате професионално?
-Точно на 10 години започнах да се занимавам професионално с балет. Балетът надалеч не беше детската ми фантазия. Исках да съм нормално момче, ритащо футбол на двора. Но, по стичане на събитията и съдбовните предначертания, житейският ми път се оказа на сцената. Иначе съм от напълно нормално семейство. Татко ми беше водач на такси, а майка ми цялостен живот работеше като майка. Не знам за какво хората не зачитат доста тази служба - да си майка. За мен това е неповторимо виновна и сложна специалност на доброволни начала. Цял живот майка ми беше образец за същинска майка, която посвети дните и нощите да ни възпитава с брат ми. Тя жертваше безусловно всичко поради нас, нейните рожби. Тя живееше за нас. С една дума съм от нормално руско семейство, което вярваше в светлото бъдеще, родителите ми бяха уверени, светли, открити, почтени и честни хора, живеещи непретенциозно и удовлетворени от семплия руски живот.
- Предвид, че сте израснал в Азербайджан танцувал ли сте в миналото азербайджански национални танци, които са доста сложни и краката безусловно играят като ножици?
- Да, несъмнено. Явявал съм се на държавен изпит по азербайджански национални танци и получих отличен.
- Като дребен наказваха ли ви? Правил ли сте бели или бяхте примерното момче?
- Разбира се, че ме наказваха. И мен, и брат ми са ни наказвали, когато е било належащо, с възпитателна цел. Като всички естествени момчета и ние бяхме палави и непослушни, правехме бели, които дразнеха родителите ни и за които си получавахме заслуженото. Но, най-много ми се караха и наказваха за неприятни оценки в учебно заведение. Като цяло обаче не бях добър възпитаник, не изпъквах с някакви самостоятелни качества. Дори в хореографското учебно заведение с нищо не изпъквах - нямах идеалното ходило, нямах идеалната форма на краката, не правех идеалните скокове, нямах идеалното тяло. После внезапно надраснах всички в устрема си и с усърдна работа направих и хубава външност, и хубави крайници и торс, и нещата потръгнаха. В учебно заведение още не осъзнавах напълно с какво ще се занимавам в бъдеще. Нямах обичан предмет. Например, историята на изобразителното изкуство като предмет ми беше безумно отегчителен, а в този момент разбирам, че това е основата на основите, в случай че искаш да продължиш в изкуствата. Обичта към предметите зависи доста от преподавателите. Обичах да бъда пръв в учебно заведение. Ако не съм отличник, се дразнех и страдах. Обичах да съм първи. Това ми остана и до ден сегашен. И в този момент съм началник, шеф, хореограф. По различен метод не става, това, което ми беше заложено от детството си остана и до момента. Чувствам се като капитан на транспортен съд, който е задължен да не пуска кормилото и да води кораба единствено и само напред. Това не е толкоз до желанието да съм пръв, а по-скоро страдах, когато не съм. Така от дребен се научих да пребивавам с чувството за водачество, което несъмнено ми е от изгода в този момент. Роден съм на 9 декември, зодия " Стрелец ", евентуално и това има значение.
- Какъв човек сте? Какъв е характерът Ви?
- Имам извънредно комплициран темперамент. С мен е мъчно да се работи, в случай че отсрещната страна не схваща и не желае да разбере какво тъкмо желая. С мен е мъчно да се живее, в случай че пренебрегват това, което не претърпявам. Но със брачната половинка ми, която е рускиня, живеем в синхрон и съгласие към този момент повече от 35 години. Така че вкъщи сме постигнали всички консенсуси. Имаме наследник, който е огромен и изцяло независим към този момент, на 35 години е и живее в Съединени американски щати. Синът ми не обича физическата работа и по тази причина стана програмист. Много е добър в неговата сфера на компютрите и технологиите. Съпругата ми е лингвист, няма нищо общо с балета, с изключение на, че е добър фен. Запознах се с жена ми безусловно на улицата, в една момчешка свалка. Видяхме се три пъти и се оженихме. С нея се разбираме, тъй като бързо ми прости, тя е от тези мои съратници, които прекалено много ми простят, и на които аз доста прощавам.
- От 1979 година до 1992 година Вие сте водещ солист на Мариинския спектакъл. В како се крие съгласно Вас магията на сцената? Какво ви притегли по този начин трайно?
- Сцената би трябвало да се усеща. Когато си на сцената би трябвало да се слееш с нея. Сцената би трябвало да се усеща. Трябва да се усеща силата на фена. Когато човек е на сцената, той би трябвало да е наясно за какво е там. Нищо и никого не би трябвало да вижда, с изключение на сцената и за нищо не би трябвало да мисли, до момента в който е на сцената. Магията на сцената се крие в самата сцена. Енергията я основават артистите. Трябва да се пуска паежина сред актьора и фена, и в случай че тази нишка се прекъсне, то тогава настава неуспех. Връзката фен - актьор, би трябвало да е непрекъсната и неделима, единствено тогава нещата на сцената се получават. Аз съм учтив на сцената от едно гениално потомство, като Галя Мезинцева, Люба Кунакова, Ченцикова и доста други, не бих могъл да ги изброя всички. Те бяха последователи на тази доктрина - за връзката. Аз също я поддържам. Магията на сцената е в цялостната естетика сред актьора и фена. Само тогава тази магия сработва.
- В над 40 страни по света сте имали гастроли. Къде към момента не сте бил, а ви се желае? Къде бихте поработил още?
- Като се замисля, няма място, в което да съм желал да направя театър и да не съм го направил. Където съм си поставял за цел - съм бил. Но не в това е същността. За мен не е значимо къде работя, а с кого. Най-приоритетната ми задача е да установя контакт с трупата. Принципно, когато се заема с една натрупа, работя неразделно с тях и вървим дружно по пътя към спектакъла.
- Къде е Вашият дом в този момент? Работите по света, живял сте на доста места?
- Сега домът ми е там, където си изпращам налозите и това от повече от 30 години е Съединени американски щати . Там е моето семейство, там са моите кучета. В Русия в Мариинския спектакъл работя по контракт и постоянно се връщам вкъщи - в Съединени американски щати.
- В щата Индиана 21 юни е разгласен публично за " Денят на Елдар Алиев ". Защо?
- Преди години, в този ден, щатът Индиана тържествено означи моя 10-годишен празник като началник на трупата там, която има международен триумф. 21 юни е разгласен за " Денят на Елдар Аливе ", поради заслугите ми и приноса ми към развиването на балетното изкуство в този щат.
Китайците пък ми дадоха звание на почетен професор за дългогодишно преподаване там. Много обичам да работя в Китай и в Корея. Учениците те гледат и не мигват. Като попивателни са. Много елементарно и прелестно се работи с азиатците. При азиатците отношението към учителя е свято. За тях преподавателят е светец и цялостен живот се обръщат към теб с " учителю ".
Автор: Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ