До 2100 лятото в Северното полукълбо може да трае 6 месеца
Световните температури не престават да се повишават поради непрекъснато ускоряващите се климатични промени. Според ново проучване, оповестено в Geophysical Research Letters, една смяна първоначално и края на сезоните би могла да окаже пагубни последици върху земеделието, екологията и човешкото здраве. На базата на своя разбор учените предсказват, че в случай че не се вземат съответни и бързи ограничения за намаляването на парниковите газове, то до края на този век летата биха могли да траят цели 6 месеца, а зимите – по-малко от 2.
Изследователите са проучили измененията в продължителността на сезоните благодарение на исторически данни за климата от 1952 до 2011, свързани със Северното полукълбо.
В рамките на изследвания интервал продължителността на лятото е повишена от 78 на 95 дни, до момента в който всички останали сезони са се скъсили. ОТ 1952 до 2011 зимата е намаляла от 76 на 73, а есента – от 87 на 82 дни. Що се отнася до пролетта – вместо 124 дни, тя е паднала до 115.
„ Заради световното стопляне летата стават все по-дълги и по-горещи, до момента в който зимите – по-кратки и по-топли – изяснява един от създателите на изследването Юпинг Гуан. – Множество изследвания към този момент демонстрираха, че изменящите се сезони оказват сериозен риск както върху околната среда, по този начин и върху здравето. “ Така да вземем за пример по-дългите лета най-вероятно ще удължат и сезона на полените, а това от своя страна би могло да изостри и алергиите.
Докато тези стойности са усреднени за цялото Северно полукълбо, някои избрани райони ще бъдат доста по-сериозно наранени от измененията в сезоните. Според създателите на изследването наклонността към по-дълги лета се следи най-силно както в Средиземноморието, по този начин и в Тибетското плато.
Източник: Wang et al 2020/Geophysical Research Letters/AGU.
С помощта на поредност от към този момент наложени климатични модели учените съумяват да покажат и по какъв начин биха се развили нещата според от това какви старания поставим за преодоляването на обстановката. Ако продължим да не вършим нищо, „ до края на века пролетта и лятото ще стартират с един месец по-рано, в сравнение с през 2011 “. Есента и зимата ще стартират с месец по-късно, което значи, че през 2100 ще ни чакат съвсем половингодишно лято и по-малко от два месеца зима.
Ако този сюжет се сбъдне, следствията ще бъдат извънредно съществени и всеобхватни. Сушите и горските пожари поради по-дългите топлинни талази ще се усилят фрапантно. Междувременно по-късите и топли зими ще доведат до по-чести стихии и евентуално до загубата на повече човешки животи.
Промяната в продължителността на сезоните ще окаже сериозен резултат и върху земеделието – посевите ще покълват по неверно време да вземем за пример. Екологичните системи ще колабират, в случай че животните и растенията не съумеят да се синхронизират годишните цикли между тях.
За благополучие, сега съществуват голям брой начинания, които се пробват да предотвратят този сюжет. Така да вземем за пример задачата е да поддържаме международните температури в границите на до 2 градуса над преиндустриалните равнища.
Източник: IFLScience
