Световните шампиони Филип Лаам и Шаби Алонсо продължават задълбоченото си

...
Световните шампиони Филип Лаам и Шаби Алонсо продължават задълбоченото си
Коментари Харесай

Лаам и Алонсо: Германия, Испания и Бразилия знаят какво искат

Световните първенци Филип Лаам и Шаби Алонсо не престават задълбоченото си изявление за „ Ел Паис” и „ Зюддойче Цайтунг”, в което проникновено приказват за Мондиала в Русия и за концепциите, преобразили футболната игра в течение на новия век.

- Ф.Л.: Гледах Германия – Испания и едно полувреме вие бяхте отлични.

- Ш.А.: Тази версия на Ла Роха я свързвам доста с това, което направи мощна Испания в последните години, въпреки че е по-гъвкава в донагаждането на дребни елементи, дребни тактически пипвания. Ако не ги прилагаш, може да вземем за пример да те принудят да се защитаваш покрай своето наказателно поле вместо покрай противниковото. Зависи от това по какъв начин контрираш пресиращо деяние или по какъв начин изнасяш топката. Днешният футбол е по-изпипан, по-микроскопски.

- Юрген Клоп вкара модата на това, което в Германия назовават „ гегенпресинг”. Каква е разликата сред него и изготвяния от Йоахим Льов или Джосеп Гуардиола пресинг?

- Ш.А.: Различно е. Пеп пробва да провежда пресата по този начин, че да се случи допустимо най-високо по терена и допустимо най-близо до противниковото наказателно поле. Клоп дефинира доста добре къде желае да бъде извоювана топката, с цел да се нападна доста непосредствено. Ако се вгледате, нападателите на Ливърпул не играят доста разтворени, а по към центъра. Когато топката стигне в центъра, те се пробват да я завоюват и още оттова мигновено да стартират офанзивата си. За мен гегенпресингът е друго нещо. Виждаме нещо от него в немския народен тим.

- Ф.Л.: Гледам малко мачове на Ливърпул, само че, най-малко по моето виждане, при Борусия (Дортмунд) на Клоп не може да се приказва за гегенпресинг, а просто за футбол, който причаква, прави клопки, лишава топката и прави мълниеносен преход към офанзива.



- Ш.А.: Аз персонално практикувания от Клоп жанр го назовавам Клетката. В Ливърпул доста добре дефинират мястото, където ще слагат клопката, а играчите чакат търпеливо топката да влезе в тази така наречен клетка и когато най-после капанират, всичко се развива удивително бързо: бам, бам, бам! Изглежда извън доста просто, само че изисква изчислен до последния подробност проект. Това е значимото: да определиш къде искаш да спечелиш топката и по какъв начин искаш да реагираш, когато към този момент я притежаваш. Когато Джеймс Милнър и Алекс Окслейд-Чембърлейн пресират в центъра и лишават топката, не я връщат обратно, а търсят дълбочината в офанзивата.

- Ф.Л.: Веднага след идването на Пеп в Байерн (Мюнхен) играхме за Суперкупата с Дортмунд и загубихме. После Пеп тренира особено с бековете, тъй като след всяка отнета с капан от Дортмунд топка крилата им мигновено влизаха във вътрешността към центъра, а ние като бекове бяхме привикнали да сме залепени към тъчлинията и по този начин ги оставяхме свободни да ни вкарат головете. Пеп ни сподели: „ Бековете би трябвало да се трансфорат във вътрешни халфове.” После сложи мен като полузащитник. Помня, че първия път възприятието беше фантастично, даде ми друг взор върху играта. Аз бях изкарал 10 години като бек. Хубаво е да откриваш нещо ново, а и играта при Пеп е толкоз подредена, че нямах огромен проблем да мина в новото занятие. Все отново би трябвало всичко да се споделя ясно и на всеослушание: по собствен си метод Пеп ме употребява.

- Ш.А.: За да даде пример…

- Ф.Л.: Той беше уверен, че мога да играя в центъра, само че и искаше да потвърди нещо пред тима: „ Ако вашият капитан одобри решението и ме приема като треньор…” Щом има властта да ме реалокира в центъра и от горната страна на това всички виждат, че това сработва, най-после ще му бъде по-лесно да наложи на тима всяко свое решение.

- Ш.А.: Но и с цел да вземеш сходно огромно решение, би трябвало да си Пеп. Трябва да имаш голям престиж и власт.

- Ф.Л.: След като преди малко бяхме спечелили требъла, т.е. всичко, нямаше състезател, който да се възторгне от това, че идва Пеп. Точно противоположното, чудеха се за какво при тази добра игра и тези повсеместни победи е нужна смяна, за какво би трябвало да се минава към позиционната игра. Т.е. огромният въпрос: positionsspiel oder gegenpressing?



- Ш.А.: Най-важното при позиционната игра е, че не се постанова да мислиш кой да е идващият пас. Знаеш го съвсем автоматизирано. Това улеснява живота на халфа откъм взимане на точното решение. Когато аз получех топката, знаех къде ще е Филип и какво би трябвало да сторя. Колкото повече го отработваш на тренировките, толкоз по-добре попиваш тези хрумвания. Когато го правиш, разбираш играта по-бързо и по-лесно.

- Ф.Л.: Най-вече тъй като играчите би трябвало да си намерят мястото и дистанциите вътре в своята позиция. Понякога става въпрос за половин метър насам или натам, толкоз е просто. Да умееш да заемаш точното място ти дава повече време при приемане на топката.

- Ш.А.: Мен ме очарова играта под управлението на Пеп. Разбира се, че и аз се приспособих към различен вид неща, само че е въпрос на компромис. Като състезател си задължен да се отдаваш, а като треньор би трябвало да разбираш какъв футбол и с кого искаш да играеш. Защото в случай че смяташ да играеш позиционен футбол с Кристиано Роналдо и Гарет Бейл, няма да се получи – те имат други качества и би трябвало да се приспособиш към тях. Не чакат халфа да им подаде сред линиите, а се движат на ръба на засадата и търсят топката зад тила на отбраната в празно пространство, не на крайник. Не е задоволително просто да разбираш позиционната игра, би трябвало и да се отдадеш.

- Ф.Л.: Гуардиола индиректно повлия и на националния ни тим, тъй като тренира футбол, който изисква всеки състезател да схваща по-добре позициите, които не са неговата. Тази философия я имаше единствено Пеп, никой различен тим в Бундеслигата не я прилагаше. Преди Мондиал 2014 опитахме да привнесем нещо от Пеп в националния отбор: пресинга, метода на затваряне на линиите за пас на противника, напредването на последната линия, кой от халфовете да се включва в защитата… Е, беше същинска злополука! Защото това са неща, които би трябвало да се упражняват ежедневно и дълго време, би трябвало да ти се изясняват непрекъснато от треньора. Там се видя ясно, че футболистът на Байерн е привикнал на разнообразни неща от този да вземем за пример на Шалке 04. Докато при испанците, в случай че селекционерът вземе състезател на опашкаря в Примера, отново ще има доста техничен състезател, привикнал да играе позиционен футбол.

- Ш.А.: На мен разликата ми се коства преимущество. С физически мощни играчи можеш се приспособи по-добре, да имаш повече разновидности, когато подтекстът го изисква. Заради физическия профил на своите играчи проектът на Испания постоянно е съвсем еднакъв, а това те лимитира. С Германия можеш игра не толкоз покрай противниковото наказателно поле, да се пазиш малко повече, да играеш в междинен блок, не толкоз високо при пресата. Испанците усещат, че са длъжни да играят все в съперниковата половина, но на един Мондиал ще ти се наложи да изстрадваш избрани моменти. На подобен конгрес е доста мъчно да не ти се постанова да прибягваш до разнообразни разновидности.



- Ф.Л.: Предимството на немските футболисти е, че не изпадат в суматоха, когато са без топката. Това в никакъв случай не е било проблем за нас. В Байерн при Пеп страдахме, когато противникът имаше топката и се постановяваше да сме закотвени откъм гърба. В другия завършек на спектъра е Италия: колкото по-близо е до своето наказателно поле, толкоз по-добре се усещат играчите.

- Ш.А.: Може би Испания през 2010 година имаше повече дадености да се оправя със статичните положения с Пуйол, Капдевила, Буси (Серхио Бускетс), Серхио Рамос, Жерард Пике… Въпросът е да се балансират позициите. Как става това, когато и двата бека – Жорди Алба и Даниел Карвахал – се включват по едно и също време в офанзива? Да играеш с намиращи се високо по терена бекове ти дава огромна мощ, тъй като Испания няма крила и ширината на фронта на офанзивата идва от бековете. Трябва обаче да балансираш нещата от вътрешната страна. Сега в тима са Бускетс, Коке, Саул, Иниеста, а и Иско, които могат да оказват помощ там. А да, и Тиаго Алкантара! За да покажеш най-хубавото от себе си, би трябвало да се чувстваш в основната роля, а когато Тиаго се усеща по този начин, е топ топ топ състезател.

- Ф.Л.: Тиаго се нуждае от треньор и съотборници, които да му споделят в коя зона на терена може да прави своите си работи. Има голям гений, умее всичко, само че е непредвидим и в двете крайности…

- Ш.А.: Понякога ти би трябвало някой подобен състезател, който да е кадърен да измисли нещо друго. Разбира се, от време на време се чудиш какви ги прави, само че и тъкмо по тази причина различен път прави изключителни неща. Трябва да му кажеш: „ Бъди себе си! Е, не всеки път, само че бъди себе си!”. Защото в последна сметка има душата на бразилец. Не е Бускетс, нито е Коке.

- Кои са огромните разлики сред Германия от 2014 и 2018 година?

- Ф.Л.: Стана доста по-естествено да побеждаваме. Ние спечелихме всичките си мачове в квалификациите.

- Напреднахте ли в някой детайл?

- Ей, ние станахме международни първенци и считам, че го сторихме с много добра игра. Да се усъвършенства нещо оттова нататък не е толкоз елементарно. Да, ние задържахме равнището си и качеството на играчите си е все същото. Няма да е елементарно да се намерят тимове, способни да ни бият.



- Има един състезател – Тимо Вернер, за който много скаути споделят, че има най-хубавото изплъзване в цяла Европа…

- Ф.Л.: Играчът, който най-добре умее да се измъква и да отива на най-точното място е Томас Мюлер.

- Ш.А.: Мюлер е отличен наоколо до наказателното поле. Може би Вернер умее по-добре да се предлага за пас по-далеч от пеналта, само че не и в него.

- Ф.Л.: Да, Вернер умее тези придвижвания, само че тях преди този момент ги показваше и Марио Гомес, изключително в най-хубавите си дни в Щутгарт. Работата е там, че имаме голям брой футболисти, които умеят да управляват топката, тъй че не считам, че е наложително решаващата фигура да е Вернер.

- Ш.А.: На мен Илкай Гюндоган доста ми харесва.

- Ф.Л.: В средата Тони Кроос е корав титуляр, а за мястото до него ще спорят Гюндоган и Сами Кедира.

- Ш.А.: Ами Леон Горецка? Добър състезател, само че не е като Кроос.

- Ф.Л.: Въобще, само че и той не е характерен опорен халф, по-скоро „ осмица” или даже „ десетка”. Също по този начин и Гюндоган не е Кроос, липсва му неговата техника. Тони играе доста по-естествено с контрола си върху топката, с пасовете… Илкай играе по-динамично, което изобщо не може да се каже за Тони.



- Кроос ли е най-важният състезател на Германия?

- Ф.Л.: Ако нещата вървят добре, е доста значим. Ако вървят зле, има други по-важни. Въпросът тук е кой приляга най-добре за ролята до Тони. В Бразилия 2014 той игра един до друг с Басти (Швайнщайгер), което бе идеалното комбиниране. Важното е да се построи тим, в който обособените части да съответстват. Йозил доста го подлагаха на критика в Бразилия, а съгласно мен бе един от най-важните ни играчи. Ако си подложен на напън, постоянно можеш да прибегнеш до Месут и да му подадеш топката. Той в никакъв случай не я губи, а това е доста значимо. Или пък Басти, който стартира шампионата контузен, а към края на шампионата игра от първата до последната минута. На него постоянно можеше да се уповаваш.

- Как виждате останалите любимци в Русия? Особено цялостните с купища надарени футболисти Бразилия и Франция?

- Ш.А.: За мен Франция повдига доста въпросителни. Не зная дали са способни да изградят тим с всичките тези ярки характерности, дали ще са способни да имат вяра в своята игра. Дали ще решат избрани обстановки единствено въз основата на гения? Да. Но дали са способни да бъдат устойчиви за постигането на нещо огромно? Не зная.

- Ф.Л.: Съгласен съм. Все отново имат добър треньор, който от личен опит знае какъв брой е значим тимът и съумява да го сътвори. Не мислиш ли?

- Ш.А.: Не е въпросът у треньора. Играчите са огромни индивидуалисти. В тима кой играе групово?

- Ф.Л.: Ти кои тимове смяташ за групови?

- Ш.А.: Испания, Германия, даже Бразилия. Те знаят какво желаят. До известна степен и Аржентина.



- Може ли Килиан Мбапе да доближи равнището на Лионел Меси и Кристиано Роналдо?

- Ф.Л.: При младите играчи прекалено много се гледа в бъдещето. Той коства доста пари, само че на мен ми се чини, че му липсва малко техника, като го съпоставим с Меси, Кристиано и Неймар, с цел да е измежду тримата най-хубави на планетата.

- Ш.А.: Все отново е единствено на 19 години. Според мен има голям капацитет, но би трябвало да вмести този капацитет в колектива. Не може на тази възраст той да е този, който основава положения и взема решение мачовете. Нужна му е доста повече градивна поддръжка, с цел да употребява целия си капацитет. Точно това му липсва в Пари Сен Жермен: наличие, опаковка, тим, познание тъкмо защо се играе. Да знаеш, че в случай че Мадрид идва на „ Парк де Пренс”, би трябвало да изядеш тревата. А ето, че мачът стартира, пък наподобява като за него да е все едно някакъв елементарен дуел. Да изградиш това у себе си е доста мъчно.

- Ф.Л.: Англия има забавен тим, само че съгласно мен след осминафиналите няма да има силите на всеки четири-пет дни против огромните противници да демонстрира най-хубавото си равнище. А с цел да стигнеш до финала на международно състезание, би трябвало да победиш три отлични тима.

- Ш.А.: Аз също нямам доверие Англия да завоюва Мондиала.

- Ф.Л.: Бразилия се завърна към себе си. Гледах ги в Берлин против Германия. Победиха с 0:1 и считам, че това им пристигна доста добре.

- Ш.А.: Неймар е от този клас играчи, които могат реши цялостен един Мондиал. Той одобри върху себе си ролята на водач на Бразилия на шампионата преди четири години на родна земя и извърши чудесно ролята на „ супердесетката”. Това е надълбоко вградено у него. Въпреки травмата, той може да има мощен Мондиал.



- Ф.Л.: Играчите не престават да бъдат с извънредно значима роля, само че с цел да могат те на самостоятелно равнище да вършат разликата, решаващото нещо е тимът. Както беше с Лотар Матеус на Италия 1990, когато до него бяха играчи с огромен гений като Хеслер, Литбарски, Брееме, Бертолд.

- Ш.А.: Да, играчите герои могат да решат всеки един мач. Но цялостен Мондиал?... Все отново приказваме за Мондиал! Трябва да имаш построена солидна платформа. Ако я нямаш, няма и значение дали се казваш Неймар, Мбапе или Еден Азар. Футболът е друг през днешния ден. Аз го виждам от 1980-те години и актуалният няма нищо общо с тогавашния. Може и да се случи нещо като през 1998 година, когато Зинедин Зидан поведе Франция към международната купа, но не си представям повтаряне на подвига на Диего Марадона от Мексико 1986. Марадона носеше целия тим на гърба си.

- Ф.Л.: Аз съм почитател на Иско.



- Ш.А.: Иско не е разумен вид състезател. Нужно му е да усеща играта и на тази основа да я играе, по тази причина и привнася многообразие. Хей, той завоюва четири Европейски купи единствено за пет години с Мадрид. Не беше безспорен титуляр, само че бе на ръба от такава роля. Единайсетият титуляр на Мадрид е един всред Гарет Бейл, Марко Асенсио и Иско.

- Ф.Л.: Хърватска не е зле. Да се играе против тях е буреносно.

- Ш.А.: Винаги си мисля какво ли ще се случи с Белгия. Вече ненапълно ми е писнало да ги очаквам. Но боготворя Кевин Де Брайне!
Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР