Световните финансови пазари рядко тръпнат в очакване Norges Bank да

Световните финансови пазари рядко тръпнат в очакване Norges Bank да ...

Идва ли краят на евтините пари?


Световните финансови пазари рядко тръпнат в очакване Norges Bank да обяви присъдата си за паричната политика на Норвегия. Тази седмица беше различно. Повишаването на лихвата ѝ с 0,25 процентни пункта беше най-видимият израз до момента за завой в цикъла на паричната политика, който се разпространява в цял свят, пише Financial Times.

Централните банки вече не се стремят да направят всичко по силите си, за да осигурят пари за заемане от домакинства, компании и правителства при изключително благоприятни лихви. Наред със затягането на паричната политика от Норвегия – първото сред развитите икономики след началото на пандемията, четири централни банки на страни с нововъзникваща икономика – Пакистан, Унгария, Парагвай и Бразилия, също повишиха лихвите си тази седмица, а Федералният резерв в САЩ и Английската централна банка (АЦБ) сигнализираха, че се готвят за затягане на паричната политика.

Пазителите на паричната политика като цяло са доволни, че възстановяването на икономиката се е оказало по-силно, отколкото се опасяваха в началото на годината. Но те започват да се притесняват, че парите може да станат твърде евтини за твърде дълго време. Това може до доведе до ускоряване на инфлацията, прекомерно кредитиране и дори до финансова нестабилност в момент, когато светът излиза от коронавирусната криза.

„Нормализиращата се икономика сега показва, че е уместно да започнем постепенно нормализиране на лихвите“, обяви Ойстайн Олсен, гуверньор на Норвежката централна банка, обяснявайки решението на банката. Отбелязвайки, че вдигането на лихвата от 0% на 0,25% вероятно няма да е последното, той допълни, че докато инфлацията достига целта ѝ от 2%, програма за постепенен ръст на лихвите ще предотврати появата на финансови дисбаланси като висок дълг на домакинствата и цените на жилищата.

Икономическите тенденции в Норвегия в различна степен са сходни с тези във всички развити икономики.

Оптимистични прогнози от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показаха, че страните от Г-20 продължават да се възстановяват, което ѝ дава основания да очаква, че те ще се върнат към предвижданите нива на БВП и заетостта преди връхлитането на пандемията до края на 2022 г.

В сравнение с годините след финансовата криза през 2008 и 2009 г., когато развитите икономики не се доближиха до елиминиране на вредите от рецесията, сбъдването на прогнозите на ОИСР би било забележително постижение.

Но нивото на амбиция сега в сравнение с преди десет години е такова, че прогнозите все пак не задоволяват главния икономист на ОИСР Лорънс Бун. Много икономики имаха висока безработица преди пандемията, особено в Европа, така че можеха „да се справят по-добре“, казва тя. Не е достатъчно просто да върнем икономиките там, „където бяха преди, но с по-голям дълг“, допълва Бун.

Продължаващ ръст на цените

Подобни високи амбиции за глобалната икономика наред с нарушаването на обичайните навици за потребление по време на пандемията генерират многобройни затруднения, които вече не могат да бъдат пренебрегвани.

Цените на превозите на стоки са нараснали почти петкратно от началото на 2019 г. наред с не толкова драматични, но също толкова необичайни ръстове на цените на суровините и хранителните стоки. Глобалният недостиг на полупроводници бави доставките на стоки и не позволява на промишлените компании да отговорят на търсенето на потребителите, особено в автомобилния сектор. С нарушаването на веригите на доставка и ръста на случаите на COVID-19, които затрудняват притока на стоки, цените започват да растат, като също се прибавят към негативни перспективи за период на по-бавен растеж.

Централните банки трудно ще се справят със свят с упорит ръст на цените и непредсказуеми сътресения във възстановяването. Техният стандартен режим на работа допуска, че имат възможно най-добро разбиране за нивата на заетост и производство на стоки и услуги и могат да управляват по съответен начин нивата на разходи, така че инфлацията да остане ниска и стабилна, обичайно на ниво до 2%.

При възстановяването от COVID-19, когато цените на енергията растат, а недостигът на доставки става все по-остър, е много по-трудно да се разбере какво е възможното и вероятното ниво на разходи, изисквано в икономики, където коронавирусът все още присъства осезаемо. Затова централните банки трябва да определят лихви, като правят предположения за нивата както на търсенето, така и на предлагането.

Тази седмица данните за недостиг на работна ръка и явно възстановяване на разходите генерираха преход към по-агресивно отношение към лихвите. Заседанието на Федералния резерв в САЩ в сряда включваше най-явното признание до момента, че се готви да оттегли извънредната подкрепа, задействана в първите дни на пандемията, за да предотврати много по-силно изразено свиване.

Председателят Джей Пауъл потвърди плановете за ограничаване на програмата за изкупуване на активи на стойност 120 млрд. долара, която централната банка обеща да запази, докато види “значителен допълнителен напредък“ по двете цели за инфлация от 2% и максимална заетост. Той отложи съобщението за официалното начало на процеса по ограничаване на програмата за идното заседание през ноември и допълни, че има подкрепа в Комисията по отворения пазар стимулите да бъдат оттеглени напълно до средата на 2022 г.

Изказването му беше придружено от нова порция индивидуални прогнози за бъдещия път на лихвите в САЩ, която показа, че все повече ръководители очакват повишаване догодина. Комисията е разделена поравно за корекция още през 2022 г., а най-малко три повишения на лихвите се очакват до края на 2023 г., сочат прогнозите.

АЦБ също предвижда рязък ръст на цените и разочароващ растеж на фона на данните, че инфлацията вероятно ще остане по-висока от предишните ѝ прогнози и за по-дълго време – на ниво над 4% през по-голямата част от 2022 г.

Това доведе до притеснение, че затегнатият трудов пазар и ускоряването на инфлацията, макар и временно, може да накара компаниите да повишават цените и заплатите.

Подобно на Фед, тонът на АЦБ беше много по-различен в сравнение с лятото, когато двете централни банки поставиха високи препятствия преди дори да помислят за затягане на политиката.

Еврозоната не е на съвсем същата вълна. Тя има по-дълбок проблем с ниска инфлация и един милион повече безработни в сравнение с началото на пандемията.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард потвори мнението си, че инфлацията е „временна“ в интервю за CNBC в петък и че нещата ще си дойдат на мястото, когато бъде разрешен проблемът с нарушените вериги на доставка. Тя обаче отбеляза също, че високите цени на енергията може да останат проблем за по-дълго време и че растежът и инфлацията се ускоряват по-бързо от очакванията на ЕЦБ.

Успокоението от Лагард не беше в унисон с един от заместниците ѝ тази седмица. Луис де Гиндос каза по време на онлайн събитие, че „има рискове от много по-траен натиск върху инфлацията в бъдеще“, особено, ако ръстът на цените през последно време, стимулиран отчасти от повишаването на разходите за енергия, доведе до искания за по-високи заплати.

Турция върви сама

Развиващите се икономики често нямат лукса да могат да си позволят да изчакат и да видят преди да предприемат действия. Без дълга история на контрол върху инфлацията, инвеститорите искат действия, когато цените започнат да растат. Храните и енергията съставляват също така по-голям дял от разходите и в много големи развиващи се икономики – Аржентина, Бразилия, Мексико, Русия и Турция, подобни перспективи будят притеснения, а ОИСР очаква инфлацията да се запази за известно време.

В повечето такива страни централните банки вече реагираха с по-високи лихви. Бразилия повиши лихвата си с един процентен пункт в сряда до 6,25%, като централната банка посочи „повишаването на производствените разходи, ограничените доставки и пренасочването на търсенето на услуги към търсенето на стоки“ като мотиви, които са повлияли на решението ѝ.

Турция не се вписва в глобалния преход към по-рестриктивна парична политика, като централната банка на страната игнорира конвенционални икономически възгледи, обяви инфлацията за временна и намали лихвите с един процентен пункт до 18%, въпреки че инфлацията достигна до 19,25% през август.

Според мнозина това е политически мотивиран ход от председателя на централната банка, който беше назначен през март, след като президентът Реджеп Ердоган уволни предшественика му заради прекомерно агресивните му мерки за ограничаване на инфлацията. Турската лира поевтинява, а това свива още повече приходите на страната наред с по-високите вносни цени. Турската икономика, която е високорискова, ще бъде в центъра на вниманието, за да се разбере дали износният ѝ сектор реагира на по-слабата лира и дали инфлацията наистина е държана под контрол.

Тази седмица Турция беше изключението, което доказва правилото. Ортодоксалните централни банки се променят. Те са изненадани от бързото ускоряване на инфлацията тази година и глобалния недостиг на доставки в момент, когато разходите на хората се променят от услуги към стоки. Те се надяват, че инфлационните проблеми ще бъдат временни, но на фона на бързия ръст на цените на енергията високата инфлация може да се запази за по-дълго от очакванията им само преди няколко седмици.

Дори най-могъщите икономики в света сега се притесняват от инфлацията по начин, който беше немислим по-рано тази година. Основите се променят и становищата за паричната политика направиха завой. Централните банки клонят към затягане на политиката.

Източник: investor.bg