Световната здравна организация излиза със становище през 1979 г., че

...
Световната здравна организация излиза със становище през 1979 г., че
Коментари Харесай

Митове и факти за ваксините


Световната здравна организация излиза със мнение през 1979 година, че Variola vera, позната също по този начин като „ едра шарка “, е изчезнала в международен мащаб. Същата година Центърът

за надзор и предварителна защита на заболяванията оповестява, че детският паралич (полиомиелит) към този момент не съществува в Съединените американски щати. Други съществени инфекциозни болести като коклюш и тетанус са също на ръба на изгубването.

Всяко едно от тези достижения съставлява значимо цивилизационно удостоверение, че имунизациите оказват помощ за построяването на така наречен „ групов имунитет “, в границите на който липсват човешки източници за разпространяване на съответните патогени, причиняващи съдбовните заболявания.

По време на имунизацията се употребява отслабена версия на патогена, с цел да се имитира - само че не и да се аргументи - заболяване по подобен метод, който да принуди тялото да развие защитна реакция . С други думи, имунизациите работят в интерес на имунната система да се приспособява превантивно, тъй че да разпознава бъдещи инфекции и да се бори против тях.

През цялата история на имунизациите няколко групи са се оформили като скептици по отношение на сигурността и успеваемостта на медикаментите. Познати като „ антиваксъри “, тези групи са уверени, че имунизациите предизвикват съществени медицински проблеми, като да вземем за пример аутизъм.

Най-силните наставнически терзания в тази тенденция са свързани със следните, неподкрепени от актуалните епидемиологични и биологични изследвания, изказвания:

Свързани публикации.. Медикаментозно лекуване на алергичния ринит 0 Драстично скачат глобите за нарушени права на пациента 0 Повече пари за ваксини, усилват и лимитите на някои лечебни заведения 0

Мит / Факт
Ваксината срещу морбили-паротит-рубеола предизвиква аутизъм посредством увреждане на чревната лигавица, което разрешава навлизането на енцефалопатични протеини , инфектиращи гостоприемника си.

Статията, която за първи път прави

догатката, е основана върху проучване, извършено върху 12 деца, и е оповестена през 1998 година в The Lancet.

Оттогава насам проучването е дискредитирано голям брой пъти от доста по-обширни проучвания (както предвид на изследвани

лица, по този начин и предвид на продължителност), в това число

във Англия, Канада и Съединени американски щати. Тимерозалът , който е форма на живак и се съдържа в някои ваксини, е отровен за централната нервна система на ваксинирания.

В Дания са извършени редица проучвания върху 1200 деца с аутизъм през интервала от 1990 година до 1996 година Резултатите демонстрират, че рискът от аутизъм не варира сред деца, имунизирани с

тимерозал-съдържащи ваксини, и деца, получили ваксини без съответния химикал, както и сред деца, които са получили по-големи или по-малки количества

тимерозал. Допълнително, не се следи спад на случаите на аутизъм след отстраняването на

тимерозала от всички ваксини.

3. Едновременното приложение на няколко ваксини пренатоварва или отслабва имунната система.

Напротив, дребните деца имат голям потенциал да реагират на голям брой ваксини, както и на доста други провокации, присъстващи

в околната среда. Чрез обезпечаване на отбрана против редица бактериални и вирусни патогени, имунизациите в действителност предотвратяват "отслабването " на имунната система

и последващите вторични бактериални инфекции, от време на време породени от естествения асортимент.

Освен няколко леки странични резултати като алергични реакции и температура, здравните организации не откриват връзка сред имунизациите

и по-сериозните здравословни затруднения. Американската академия по педиатрия, Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите, Националните здравни институти, Националната академия на науките и Световната здравна организация предизвикват имунизацията и я смятат за безвредна.
Източник: puls.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР