Католиците почитат днес Свети Тома Аквински
Свети Тома Аквински еиталианскитеологисхоластическифилософ. Неговите хрумвания лежат в основата на късните метафизичен възгледи накатолическатацърква, наричаниTомизъм. През1879г. Томизмът е провъзгласен публично от папаЛъв XIIIза основоположно обучение във всички католически образователни заведения. Тома от Аквино се счита от Католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и триматаотци на Църквата.
Тома Аквински е учтив в абатството на монасите бенедиктинци вМонте Касино, Италия. Замонашава се там през1248г. Следва вПарижс огромен триумф, за което е нареченDoctor universalisиDoctor angelicus. От 1248 до1252г. е студент на СветиАлберт ВеликивКьолн. Следва още веднъж в Париж от1256до1259и преподава по-късно в Италия (Рим,ВитербоиОрвието).
От1269г. е теоретичен префект на Доминиканския медал вНеапол, където основава школа. Умира на път заВтория Лионски съборвъв Фосанова. Жизненият му път е път на академик, а не на църковен жрец, политик или придворен, макар че е прекарал дълго време в папския двор. Неговите творби, впечатляващи даже единствено със своето количество, обгръщат съвсем цялото поле на тогавашната просвета, въпреки монахът да е разбирал теологията като център на всички свои старания. Широтата на ползите му, яснотата на причините, архитектоничното въображение за намиране на систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници.
Тома Аквински е учтив в абатството на монасите бенедиктинци вМонте Касино, Италия. Замонашава се там през1248г. Следва вПарижс огромен триумф, за което е нареченDoctor universalisиDoctor angelicus. От 1248 до1252г. е студент на СветиАлберт ВеликивКьолн. Следва още веднъж в Париж от1256до1259и преподава по-късно в Италия (Рим,ВитербоиОрвието).
От1269г. е теоретичен префект на Доминиканския медал вНеапол, където основава школа. Умира на път заВтория Лионски съборвъв Фосанова. Жизненият му път е път на академик, а не на църковен жрец, политик или придворен, макар че е прекарал дълго време в папския двор. Неговите творби, впечатляващи даже единствено със своето количество, обгръщат съвсем цялото поле на тогавашната просвета, въпреки монахът да е разбирал теологията като център на всички свои старания. Широтата на ползите му, яснотата на причините, архитектоничното въображение за намиране на систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ