Св. прор. Агей. Св. мчк Марин
Свети оракул Агей произхождал от Левиевото коляно и бил роден по време на вавилонския плен. Още като младеж той се завърнал в Иерусалим и пророкувал тук със свети оракул Захарий тридесет и шест години. И двамата живели 500 години преди въплъщението на Христа.
Свети Агей бил съвременник на построяването на втория Иерусалимски храм, повдигнат на мястото на Соломоновия храм. След завръщането от вавилонски плен Зоровавел, лидерът на иудеите, назначен за техен държател от персийския цар Кир, почнал градежа му. Изграждането на храма било съпроводено с доста компликации, създавани от самаряните, чието присъединяване в това дело иудеите отклонили, тъй като желали да запазят чистотата и неприкосновеността на богослужението от всичко нечисто и езическо. Самаряните подкупили началниците на някои персийски области и те наклеветили иудеите пред персийския двор. Но основното затруднение било това, че предходното горещо старание на иудеите охладняло. Те насочили активността си към други неща, почнали да строят и украсяват своите лични домове, като считали, че още не е пристигнало време да се строи Божият дом и посочвали доста други оправдания за нерадението си.
И в същото време Господ им пратил оракул Агей с изобличения и закани, а също и с заричане за помощ свише и славно знамение за превъзходството и величието на втория храм спрямо първия.
С Божията помощ и при съдействието на пророците Агей и Захария Зоровавел преодолял козните на враговете и бездействието на иудеите и храмът, стартират през 520 година прочие Р. Хр., бил приключен през 516 година, на шестата година от владичеството на персийския цар Дарий.
" Ръцете на Зоровавеля споделил Господ посредством пророка туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат " (Зах. 4:9).
Речите, с които оракул Агей призовавал към построяването на храма, са четири. В тях той подбужда иудеите и изобличава безгрижието и нерадението им за Божия дом, показва, че заради това са несполучливи делата им, земята им е безплодна и ги застигат Божии санкции. Той ги увещава, че градежът е безвреден и навременен, твърди ги в наличието и покровителството на Бог, величието и превъзходството на новия храм, потребността от него и обещанието за Божието благословение поради осъществяването на Господнята воля. Пророкът изобразява величествено бъдещата популярност на храма и одобряването на непоклатимото царство на земята, царството на Христа:
" Защото така споделя Господ Саваот: още веднъж, и ето, скоро ще бъде, ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички нации, и ще пристигна Желаният от всички народи; ще извърша тоя Дом със популярност, споделя Господ Саваот. Среброто е Мое и златото е Мое, споделя Господ Саваот. Славата на тоя финален храм ще бъде по-голяма, в сравнение с предходния, споделя Господ Саваот; и на това място ще дам мир, споделя Господ Саваот " (Агей 2:6-10).
И още имало слово Господне към пророка: " Кажи на Зоровавеля, шефа на Иудея: ще разтърся небе и земя; ще срутя престоли на царство и ще изтребя силата на царствата езически... В оня ден, споделя Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, споделя Господ, и ще те държа като щемпел, тъй като те избрах, споделя Господ Саваот " (Агей 2:21-24).
След кончината си свети Агей бил заровен с почести покрай свещеническите гробове, тъй като произхождал от духовнически жанр. Той бил мъж идеален в добродетелите и като прочут и популярен оракул бил обичан и уважаван от всички. Името му значи празник или празнуващ.
Свети Агей се изобразява като дъртак с благообразно лице и кръгла брада, главата му била съвсем без коса.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Свети Марин живеел при царуването на Карин [римски император от 282 до 283 г.] и защото бил от доблестен генезис, макар младата си възраст имал званието синклитик, или сенатор. Като християнин той бил заловен и принуждаван да принесе жертва на идолите. Но светият не се покорил и не извършил заповедта. Затова го повесили и го рязали с мечове, а след това го хвърлили върху огън. След това го поставили на нагорещена решетка, след това го хвърлили в кипящ казан, само че по Божията берекет той останал незасегнат. Тогава пуснали против него диви лъвове и мечки, само че зверовете не го докоснали. Озлоблението на езичниците срещу твърдия изповедник на Христовата религия растяло и те решили принудително да го заведат в идолското капище и да го накарат да принесе жертва. А той споделил:
- Искам да принеса жертва на боговете.
Царят и доближените му доста се зарадвали. Свети Марин влезнал дружно с тях в капището, обърнал се с молитва към Господ Иисус Христос и идолите паднали и се разрушили. Поразен и наскърбен от непредвидения поврат, царят заповядал незабавно да отсекат главата на мъченика. Така светецът предал духа си на Господа, а мощите му били благочестиво заровени от богобоязнени християни.
Свети Агей бил съвременник на построяването на втория Иерусалимски храм, повдигнат на мястото на Соломоновия храм. След завръщането от вавилонски плен Зоровавел, лидерът на иудеите, назначен за техен държател от персийския цар Кир, почнал градежа му. Изграждането на храма било съпроводено с доста компликации, създавани от самаряните, чието присъединяване в това дело иудеите отклонили, тъй като желали да запазят чистотата и неприкосновеността на богослужението от всичко нечисто и езическо. Самаряните подкупили началниците на някои персийски области и те наклеветили иудеите пред персийския двор. Но основното затруднение било това, че предходното горещо старание на иудеите охладняло. Те насочили активността си към други неща, почнали да строят и украсяват своите лични домове, като считали, че още не е пристигнало време да се строи Божият дом и посочвали доста други оправдания за нерадението си.
И в същото време Господ им пратил оракул Агей с изобличения и закани, а също и с заричане за помощ свише и славно знамение за превъзходството и величието на втория храм спрямо първия.
С Божията помощ и при съдействието на пророците Агей и Захария Зоровавел преодолял козните на враговете и бездействието на иудеите и храмът, стартират през 520 година прочие Р. Хр., бил приключен през 516 година, на шестата година от владичеството на персийския цар Дарий.
" Ръцете на Зоровавеля споделил Господ посредством пророка туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат " (Зах. 4:9).
Речите, с които оракул Агей призовавал към построяването на храма, са четири. В тях той подбужда иудеите и изобличава безгрижието и нерадението им за Божия дом, показва, че заради това са несполучливи делата им, земята им е безплодна и ги застигат Божии санкции. Той ги увещава, че градежът е безвреден и навременен, твърди ги в наличието и покровителството на Бог, величието и превъзходството на новия храм, потребността от него и обещанието за Божието благословение поради осъществяването на Господнята воля. Пророкът изобразява величествено бъдещата популярност на храма и одобряването на непоклатимото царство на земята, царството на Христа:
" Защото така споделя Господ Саваот: още веднъж, и ето, скоро ще бъде, ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички нации, и ще пристигна Желаният от всички народи; ще извърша тоя Дом със популярност, споделя Господ Саваот. Среброто е Мое и златото е Мое, споделя Господ Саваот. Славата на тоя финален храм ще бъде по-голяма, в сравнение с предходния, споделя Господ Саваот; и на това място ще дам мир, споделя Господ Саваот " (Агей 2:6-10).
И още имало слово Господне към пророка: " Кажи на Зоровавеля, шефа на Иудея: ще разтърся небе и земя; ще срутя престоли на царство и ще изтребя силата на царствата езически... В оня ден, споделя Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, споделя Господ, и ще те държа като щемпел, тъй като те избрах, споделя Господ Саваот " (Агей 2:21-24).
След кончината си свети Агей бил заровен с почести покрай свещеническите гробове, тъй като произхождал от духовнически жанр. Той бил мъж идеален в добродетелите и като прочут и популярен оракул бил обичан и уважаван от всички. Името му значи празник или празнуващ.
Свети Агей се изобразява като дъртак с благообразно лице и кръгла брада, главата му била съвсем без коса.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Свети Марин живеел при царуването на Карин [римски император от 282 до 283 г.] и защото бил от доблестен генезис, макар младата си възраст имал званието синклитик, или сенатор. Като християнин той бил заловен и принуждаван да принесе жертва на идолите. Но светият не се покорил и не извършил заповедта. Затова го повесили и го рязали с мечове, а след това го хвърлили върху огън. След това го поставили на нагорещена решетка, след това го хвърлили в кипящ казан, само че по Божията берекет той останал незасегнат. Тогава пуснали против него диви лъвове и мечки, само че зверовете не го докоснали. Озлоблението на езичниците срещу твърдия изповедник на Христовата религия растяло и те решили принудително да го заведат в идолското капище и да го накарат да принесе жертва. А той споделил:
- Искам да принеса жертва на боговете.
Царят и доближените му доста се зарадвали. Свети Марин влезнал дружно с тях в капището, обърнал се с молитва към Господ Иисус Христос и идолите паднали и се разрушили. Поразен и наскърбен от непредвидения поврат, царят заповядал незабавно да отсекат главата на мъченика. Така светецът предал духа си на Господа, а мощите му били благочестиво заровени от богобоязнени християни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ