Св. мъченици Иулиан и Василиса
Свети Иулиан се родил в египетския град Антиноя в фамилията на знатни и богати родители. Младият човек обикнал чистотата на девството и поискал да го резервира до края на дните си. Той го положил за основа на всички останали добродетели и като четял прилежно и изучавал Божествените книги, живеел в боязън Божий. Иулиан изучил и елинската мъдрост, и християнското обучение, срещнал се със светската философия, овладял добре и Божественото Писание. Когато навършил осемнадесет години, родителите му почнали да го принуждават да встъпи в брак, защото бил само дете и желаели да продължи рода им. Иулиан отказвал под всевъзможен претекст. Когато родителите и околните напълно му досадили със препоръките и молбите си, принуждавайки го да се ожени, целомъдреният юноша изискал една седмица за размисъл. Той я прекарал в пост, молитва и сълзи, като през деня и нощем молел Бог “по който метод Му е угодно ” да резервира непорочно девството, което Му бил заречен. На седмия ден, изнемогнал от пост и молитва, лежащ през нощта и задремал. И ето, насън му се явил Господ, Който го утешил и ободрил с думите:
Изпълни без боязън волята и препоръките на родителите си, тъй като ще вземеш жена, която няма да накърни целомъдрието ти и няма да те отлъчи от Мен. Нещо повече, поради теб, и тя ще изиска да остане девственица и Аз ще приема и двама ви като девственици в небесните Си обители, тъй като по вашия образец не един юноша и госпожица ще запазят целомъдрието си и ще наследят небесното царство. Аз ще съм неотлъчно с теб, ще населявам в теб и ще надвивам всички твои телесни въжделения и скотски пристрастености. Девицата, с която ще те свържа в брак, ще направя такава, каквато желая. Ще направя така, че и тя да пожелае да следва положителното ти желание и вие двамата ще Ме видите в приготвения за вас чертог дружно с ангелските ликове и с безчет девственици от двата пола, които природата е разделила, а вярата в Мен съединила, и чиито имитатор ще бъдеш.
Като споделил това, Господ докоснал Иулиан с думите:
Не пердах се и дано сърцето ти да крепне!
Така ободрен и утешен от божественото привидение, благородният момък станал от сън и рекъл:
Благодаря Ти, Господи Боже, Който изпитваш сърцата, че си пропъдил надалеч от мен сладостта и утехите на света и обещаваш да бъдеш страж на чистотата ми и мой асистент. Твърдо имам вяра, че Ти ще ми дадеш каквото “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на разум не е идвало ”, това, което си приготвил за ония, които Те любят. И така, като ме сподоби да ходя по Твоя път, апелирам Те, самият Ти да бъдеш за мен положителният път, както за всички, които обичат чистотата. Ти знаеш, Господи, че от деня на раждането си до този час, в който благоволи да ме призовеш, съм обичал и желал само Теб. Затова затвърди дадените от мен обещанията и ги приведи в деяние.
Момъкът излязъл от спалнята и декларирал на родителите си, че е склонен да извърши желанието им и да се ожени. Те се зарадвали и незабавно почнали да търсят подобаваща по знатност и благосъстояние девственица. Накрая намерили такава в лицето на Василиса, която се отличавала с хубост и добродетели и била едничко чадо на своите родители. Двамата с Иулиан се венчали. След брачния гуляй, когато въвели младоженеца и булката в спалнята и те останали сами, девицата усетила неизмеримо благовоние, като че ли от градина с лилии, рози и други благо-уханни цветя. Учудена, тя споделила на младоженеца:
Какво е това, господарю мой? Сега е зима, а аз чувствам благовоние на цветя, като че ли е пролет и изпитвам такава приятност, че за нищо друго не желая да мисля.
Тогава блаженият Иулиан споделил:
Благоуханието, което усещаш, не е нормално, то иде от Христа, Който обича чистотата и подарява безконечен живот на ония, които запазят девството си. И така, в случай че искаш да спазим Христовите заповеди и да угодим на Господа, възлюби Го с цялата си душа и да останем поради Него в непорочно непорочие. Ще бъдем Негови определени съдове в сегашния век, с цел да се възцарим с Него в бъдещия и в никакъв случай не ще се разделим.
Блажената булка му отвърнала:
Има ли нещо по-важно от спасението, което, в случай че запазим целомъдрието си, ще получим, дружно с живот безконечен? Вярвам ти и ще пребивавам с теб в целомъдрено девство до кончината си, с цел да получа премията от Христа, Моя Господ.
Щом споделила това, блаженият Иулиан паднал ничком на земята, поклонил се на Бога и издигнал глас към Него:
Утвърди, Господи, Твоето дело в нас!
Като видяла, че брачният партньор й се моли, и Василиса почнала да се моли. Тогава ненадейно се раздрусал подът на спалнята и в нея засияла такава невероятна светлина, че свещите, които горели вътре, помръкнали пред небесните лъчи. И се разкрило велико божествено привидение: от едната страна се виждал Царят на славата, Христос, с безчислено голям брой девственици, а от другата Пречистата Владичица, Богородица, със сонм от девици. От двете страни долитали небесни песнопения, изпълнени с неизказана наслада, каквито човешко ухо не е чувало.
Двама сияйни мъже със златни пояси се доближили до Иулиан и Василиса, вдигнали ги от земята и им показали върху одъра една огромна и прелестна книга. Близо до нея стояли четирима честни и благообразни старци със златни чаши в ръка, от които излизало чудно благовоние и то изпълвало стаята. Тогава един от старците споделил:
Чашите символизират вашето съвършенство. Вие сте блажени, тъй като като победихте краткотрайните утешения на тоя живот, се устремихте към безконечния, който е неосъществим за човешкия разум. Иулиане, прочети какво е написано в книгата на живота!
Тогава свети Иулиан погледнал в книгата и видял името си и името на брачната половинка си. Със златни букви било написано: “Иулиан, който се отхвърли от света от обич към Мен, ще бъде присъединен към ония, “които се не оскверниха с дами ”. За своята непорочност и непорочно непорочие Василиса ще бъде причислена към лика на девите, които съпровождат Истинната Дева Мария, Моята Пречиста Майка. ”
Щом прочел тези думи, книгата се затворила и присъствуващите светозарни мъже и деви в един глас възкликнали: “Амин! ”
Старецът още веднъж се обърнал към Иулиан и Василиса и споделил:
В книгата, която виждате, са записани чистите, трезвите, достоверно говорещите, милосърдните, смирените, кротките, ония, които имат нелицемерна обич, претърпелите всевъзможни тежки тествания, скърби и бедствия; хора, които по този начин са обикнали Христа, че поради любовта към Него са оставили и татко, и майка, и жена, и чада, и парцел, и благосъстояние, като не са се побояли и живота си да отдадат за Господа. Към техния лик в този момент сте присъединени и вие.
Щом почтеният дъртак изрекъл това, божественото привидение свършило и блажените съпрузи, изпълнени с невероятна наслада, прекарали остатъка от нощта в псалмопение. Когато настъпил денят, родителите, роднините и всички поканени на сватбата посетители продължавали да пируват, празнувайки плътското комбиниране на младоженците, без да подозират за чудното им духовно комбиниране. Така Иулиан и Василиса заживели дружно в съвършена непорочност и непорочие, пазейки цвета на непорочното си девство. Те обаче криели тайната си от другите, така че за девствения им живот не знаел никой, дори родителите и околните им, до момента в който Сам Господ не я разкрил за изгода на мнозина.
Не минало доста време от бракосъчетанието на Иулиан и Василиса и родителите им умряли, като им оставили огромно завещание. Щом получили независимост за нравствен живот, те намислили да оказват помощ за спасението и на други хора. Ето за какво построили два манастира един мъжки и един женски, разделили се и се постригали той в мъжкия, тя в женския манастир. Събрали искащи да служат на Бога и поели управлението над тях.
В обителта на свети Иулиан живеели до 10 хиляди братя, които старателно служели на Бога, тъй като Господ му дал такава берекет, че от всички страни се стичали при него хора, които желали да избавят душите си. Като оставяли дом, жена, родители, близки, парцел и мирски наслади, те му връчвали душите си, с цел да ги заведе в небесното царство. И света Василиса събрала в манастира си към хиляда чисти девици и ги направила Христови невести, както и голям брой дами. И в двата манастира, като в две божествен градини, процъфтявала ангелската непорочност и девството тържествувало над сладострастния бяс на нечистотата.
Време е обаче да разкажем за кончината на светците, по какъв начин дружно с чадата, събрани в Бога, минали в небесните селения, издигайки глас към Христа: ето мен и децата, които ми даде Господ.
По времето на нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан против християните почнало огромно гонение, което прекосявало от една страна в друга, подлагайки на тестване Църквата Христова, и се приближавало към страната, в която живеели свети Иулиан и Василиса. Мнозина от вярващите се смутили и уплашили. Блажените Иулиан и Василиса, в пост и молитва, със сълзи на очи молили Бог да укрепи вярващите в Него и събраните от тях монаси и монахини, като ги резервира от проваляне и погибел, с цел да влязат всички в Небесното родно място. Господ чул молитвата и във привидение се явил на света Василиса. Казал, че й следва скоро да отиде във безконечния покой, само че преди нея ще изоставен живота всички свети девици, които били оставени на грижите й, с цел да не отпадне от вярата нито една от тях заради боязън от мъчения и да не бъде изключена от лика на светиите. Затова Василиса ще остане на земята още половин година, до момента в който всичките свети девици, които са й поверени, не преминат при Бога. След гибелта й нейният нравствен брат Иулиан с мнозина от братята ще извърши страдалчески героизъм и като победи с мъжеството си врага, ще напусне този живот, с цел да получи двоен венец за непорочие и страдалчество в насладата на Своя Господ. Така и станало. За половин година гибелта взела девиците, събрани от света Василиса, и те влезнали в небесния чертог на своя вечен Жених. Останала единствено Василиса. Не след дълго те й се явили насън, облечени в светли царски одежди и споделили:
Чакаме те, майко наша, с цел да се поклоним дружно нанашия Цар и Господ. Ела да ни предадеш на Христа, за Когото ни обручи!
Щом се събудила, преподобната Василиса се зарадвала доста, че всичките събрани от нея девици влезнали в насладата на Своя Господ, а и че за нея също била приготвена небесна обител. Тя разказала това на своя нравствен брат, свети Иулиан, а след няколко дни по време на усърдна молитва предала духа си в ръцете на своя вечен Жених Бога. Преподобният Иулиан погребал с подобаваща респект святото й тяло.
Скоро по-късно за шеф на тези земи дошъл Маркиан дружно с жена си и сина си и почнал гневно да преследва християните, като ги предавал на изтезания и гибел. Той научил, че Иулиан е човек от благороден генезис и има вяра в Христа и че с него живеят и изповядват вярата голям брой братя. Изпратил видни жители да го убедят да принесе жертви на идолите, както бил наредил императорът. По това време от градовете в близост в обителта на преподобния Иулиан се събрали голям брой свещеници, дякони, клирици, както и епископи, и всички те от пламенна обич към Господа, били подготвени да се предадат на мъченическа гибел. Когато пристигнали пратениците на Маркиан, събраните им отвърнали, че имат един Цар пребиваващия на небето Господ Иисус Христос и Той заповядва да не се покланят на идоли и на бесовете, които се крият в тях, а единствено на Единия Истински Бог. И че те се подчиняват на Христа и са подготвени в същия час да умрат за Него. Пратениците се върнали при шефа и му донесли каквото били чули. Маркиан се разгневил и изпратил един отряд бойци да докара преподобния Иулиан, а манастирът дружно с хората в него да бъдат изгорени. И така, отвели блажения и вързан го хвърлили в тюрма, а братята, които се намирали в манастира, към 10 хиляди души, дружно с епископите и клириците, изгорелив него като благоуханна жертва Богу. И дълго по-късно на неговото място се носели сладкогласните песнопения на огромен хор в часовете, когато нормално се правила Божествената работа първи, трети, шести и девети. На мястото ставали голям брой изцеления от разнообразни заболявания и тези заболели се удостоявали да чуят песнопенията.
На утрото свети Иулиан бил заведен на съд пред Маркиан. Дълго убеждавали светеца ту с ловкост и доброта, ту под боязън от санкции, само че той останал неотстъпчив и пред заканите, и пред увещанията. Тогава почнали да го бият безмилостно с пръчки. Докато го изтезавали по този начин, една от пръчките се счупила и късче от нея попаднало в окото на един родственик на шефа и го наранило, заради което шефът изпаднал в още по-голяма гняв. Светият мъченик му споделил:
Чуй ме, Маркиане, заповядай на твоите най-опитни жреци да се съберат и дано призоват своите богове и богини и да ги молят да изцелят роднината ти. Ако не могат да го създадат, аз с името на Моя Господ Иисус Христос освен ще му върна изгубеното телесно око, само че и ще направя по този начин, че очите на мозъка му да виждат истината.
Управителят се съгласил, събрал жреците, заповядал им да отидат в най-близкия идолски храм, да принесат жертви и да молят боговете и богините да излекуват окото на потърпевшия. Жреците отишли и изпълнили каквото им било подредено, само че откакто принесли голям брой жертви, чули от боговете си следното:
Оставете ни, тъй като сме предадени на безконечен огън и се намираме в тъма. Как можем да дадем зрение на слепия, когато самите ние не виждаме нищо? А молитвата на Иулиан към Всевишния Бог е толкоз мощна, че откогато го мъчите, нашите страдания в геената станаха 100 пъти по-тежки.
След тези думи всички идоли, които наброявали към петдесетина, паднали и се разсипали на прахуляк.
Управителят почнал да крещи против свети Иулиан:
Магьосник! С твоите мощни вълшебства ти съкруши дори нашите богове! Но да забележим дали ще върнеш зрението на ослепелия, както даде обещание.
И заповядал да облеят с нечистотии голия страдалец, с цел да отстъпи от него, както казвал Маркиан, силата му да омагьосва и да прави чудеса. Но смрадта от нечистотиите внизапно се трансформирала в изумително благовоние, което изпълнило всичко в близост, така че всички били стъписани от учудване. Свети Иулиан прекръстил окото на ранения, призовал името на Господа и болният в същия момент излекуван, а окото почнало да вижда както преди. Заслепеният от завист Маркиан приписал изцелението на магия, а не на Христовата мощ, само че изцеленият гръмко се провикнал:
Наистина Иисус Христос е Истинският Бог и Него единствен би трябвало да почитаме и Нему да се покланяме.
Тогава шефът заповядал да отсекат главата на изцеления, който, като прозрял телесно и духовно, получил кръщение в личната си кръв и се удостоил да съзерцава духом невидимия Бог.
Нечестивият изтезател заповядал да оковат ръцете и краката на свети Иулиан с тежки окови и по този начин да го развеждат из града за всеобщо оскърбление, като го подлагат на разнообразни мъчения по улиците. По време на мъченията и поруганието един тръбач викал:
Ето какво чака ония, които не се покланят на боговете и презират царските заповеди!
Когато мъчителите и светецът стигнали до къщата, където се обучавал единственият наследник на шефа на име Келсий, момчето видяло светеца и споделило на другарите си, че вижда нещо изумително. Те взели да го разпитват, а Келсий рекъл:
Виждам голям брой лъчезарни юноши да обкръжават наказания християнин: едни му оказват помощ и му служат, други държат на главата му подобен ослепителен венец, че сиянието му превъзхожда слънчевата светлина. Струва ми се, че е хубаво да вярваш и да служиш на подобен Бог, Който по този начин пази ония, които Му служат и ги украсява с сходна популярност. Повярвайте ми, другари, че и аз желая да му послужвам, в случай че Богът на този християнин благоволи да стане мой Бог!
С тези думи Келсий захвърлил книгите и красивата одежда, като оставил на света това, което му принадлежи, и побързал да настигне светеца. Паднал в нозете му и възкликнал:
Тебе желая за собствен втори татко. От нечестивия Маркиан, мой татко по плът, зложелател на праведниците и изтезател, се отхвърлям. Присъединявам се към тебе и желая да пострадвам като тебе за Господа Христа, моя Спасител, Когото до момента не познавах!
Войниците, които измъчвали Иулиан, останали изумени. Целият град се стекъл на необикновеното представление и се чудел по какъв начин синът на шефа прегръща мъченика и целува раните му.
Момчето споделило на народа:
Да знаете, че аз съм наследник на шефа. Досега дружно с моя греховен татко преследвах почтените светци. Постъпвах по този начин по незнание. Сега, като познах Бога и бях прочут от Него, се отхвърлям от лъжливите богове, отхвърлям се от татко си и майка си и ненавиждам благосъстоянието си. Изповядвам Христа, имам вяра в Него и декларирам, че съм почитател на блажения Иулиан. Защо се бавите, прислужници и бойци? Вървете и кажете на родителите ми, че познах Истинския Бог и желая да бъда с Неговия правилен чиновник.
Щом донесли на родителите му непредвидена новина, те изпаднали в дълбока тъга и незабавно изпратили да вземат момчето от Иулиан и да го доведат у дома. Но Бог, Който пази младенците, направил по този начин, че никой не можел да се допре до него. Който го докосвал, усещал мощна болежка в ръката и рамото, по тази причина не се осмелявали да го вземат от мъченика. Като схванал това, шефът заповядал да му доведат и двамата и споделил на блажения Иулиан:
Ти се стараеш с ловкост да ме лишиш от вярата ми и прелъстяваш с подлите си приказки едно неукрепнало сърце, изкоренявайки от него любовта към родителите!
Докато говорел, нахълтала майката на Келсий с навалица родственици от двата пола. Скубела си косите, раздрала си одеждата на гърдите и виковете й били толкоз ужасяващи, че шефът също си раздрал дрехата и споделил на мъченика:
Жестокосърдечни Иулиане, виж мъченията на родителите, риданията на околните и освободи почтеното дете от действието на твоята магьосническа мощ! Дай ни единствения ни наследник и върни наследника и господаря на нашия дом. Тогава и аз ще помоля царете да ти простят виновността и ще бъдеш пуснат незасегнат на независимост.
Свети Иулиан отвърнал:
Нямам потребност от твоята помощ и не диря амнистия от царете ти, само че единствено апелирам Господ Иисус Христос да ни причисли дружно с агнеца, роден от вълча вътрешност, и с всички вярващи, към лика на изгорените, когато приключим мъченическия си героизъм. Пред теб се намира оня, който е роден по плът от теб, а в този момент се роди духом, като повярва с мен в Христа. Той не е дребен, дано самичък ти отговори, дано той се смили над майчините сълзи и пожали гърдите, от които е сукал.
Тогава благородният и здравомислещ младеж споделил:
На тръна цъфти шипков цвят, само че нито той губи благо-уханието си от това, че е произтекъл от бодил, нито тръните, на които разцъфва, се лишават от острите си бодли. И така, родители мои, вие, по вашия бит, продължавайте, както тръните, да мъчите почтените, само че мен оставете да разпилявам благовоние за вярващите, както шипковият цвят. Нека ви се подчиняват тия, които се намират на пътя на погибелта, а след мен да тръгнат тези, които се стремят да преминат от царството на мрака в царството на светлината. Заради Господа Иисус Христос се отхвърлям от вас, родители. Вие, поради почитта към боговете, мъчете сина си, тъй като посредством краткотрайната гибел желая да вляза във безконечния живот. Не мога да бъда за вас добър, а за себе си неприятен и любовта към вас не ще слага над безконечната наслада. Защо се бавиш, баща? Постъпи с мен така, както е постъпил със сина си Авраам! Вземи меча и принеси мен, сина си, в жертва за Христа. Ако есетествената родителска обич ти пречи да го направиш, тогава ме дай на най-жестоките мъчители, с цел да мога да пострадвам за моя Господ, Иисус Христос. Не ридайте и не плачете на вятъра, тъй като това не ще ме принуди да трансформира изповеданието си.
Като чул, шефът заповядал да отведат Иулиан и Келсий в смрадната и мрачна тюрма, само че щом влезнали вътре, тъмнината се трансформирала в светлина и смрадта в благовоние. Двадесетте бойци, които видели това, повярвали в Христа, само че тъй като блаженият Иулиан не бил презвитер и не могъл да ги кръсти, се извършил с тъга. Но Бог, Който извършва желанията на ония, които Му се боят, им изпратил презвитер.
В града живеел един прекомерно благороден човек, който царете Диоклетиан и Максимиан доста уважавали, като родственик на Карин, един от предходните императори. Той и цялото му семейство изповядвали християнската религия. Когато двамата съссъпругата му се споминали във религия и благочестие, оставили седмина сина, които въпреки и да били млади на възраст, имали зрял разум. От почитание към родителите царете им разрешили да изповядват бащината религия и безбоязнено да популяризират своя Христа. Те имали собствен презвитер, който се казвал Антоний и посредством който се сподобявали със светите Тайнства. Именно на тях в особено признание Бог заповядал да отидат дружно със своя презвитер в тъмницата и да посетят Иулиан и Келсий. През нощта, когато тръгнали за там, ги предвождал ангел, който щом докоснал вратата на тъмницата, тя се отворила. Влезли вътре, целунали светите пандизчии и застанали с тях на молитва. Презвитерът кръстил блажения отрок Келсий, сина на шефа, и двадесетте бойци, а у седемте братя пламнало предпочитание да споделят страданията им за Христа и решили да останат с тях. Като научил, игемонът се учудил по какъв начин тия, на които царете били разрешили да изповядват свободно християнската религия, сами поискали вериги и мъчения. Той поканил братята при себе си и дълго ги увещавал да си идат у дома и да славят своя Христа, както им е угодно, веднага като царете са им разрешили. Но те се стремили към веригите и пандиза и не желали независимост.
Не прилича за царски венец споделили те злато, което не е претопено и пречистено в огън. Тъй и ние няма да бъдем почтени за Христа, в случай че вярата ни в Него не бъде изпитана като злато. Не коства доста дървото, украсено с листа, само че без плод. Така и ние не ще бъдем благоугодни на нашия Христос, в случай че не Му принесем прелестните плодове на нашата религия.
Тогава шефът заповядал да изпълнят желанието им и заречен да донесе за тях на царя.
И по този начин, блажените отроци се върнали не вкъщи си, а в тъмницата, при светите Иулиан, Келсий и двадесетте бойци, а с тях останал и презвитерът Антоний. Маркиан изпратил донесение за Иулиан, за сина си Келсий, за бойците и за седемте братя. Не след дълго от царете пристигнала заповед да бъдат изгорени всички, които останат непреклонни. Ако посредством магиите си останели невредими от действието на огъня, то шефът да ги умъртви както откри за добре. Щом получил заповедта, той заповядал да устроят съдилище на градския площад и пред насъбрания народ наредил да му доведат свети Иулиан и останалите с него.
Започнал да ги увещава да се поклонят на идолите, като се позовавал на царската заповед, че в случай че не се разкаят, ще ги накаже със гибел. Но те дръзновенно отстоявали правата религия, като казвали, че небесният Цар е отредил безконечна крах за неразкаяните идолопоклонници. Доста време изтекло, до момента в който се препирали по този начин.
Междувременно около съдилището предходна погребална върволица. Като видял мъртвеца, Маркиан заповядал да го донесат и положат пред него. Народът недоумявал какво е намислил. А той рекъл на свети Иулиан:
Казват, че преди да бъде разпнат, Вашият преподавател Христос възкресявал мъртви. Възкресете и вие този труп, както е правил Той, и тогава ще стане ясно дали в действителност е Бог.
В отговор свети Иулиан му отвърнал:
Каква изгода за слепия, когато му кажат, че изгрява слънцето?
Остави тези приказки и в случай че ти и Твоят Бог имате мощ, възкреси мъртвия, както ти споделих.
Макар че сте недостойни за такова знамение от Господа заради неверието си, само че пристигна време да се яви Неговата Божествена мощ, с цел да видите и разберете, че Бог може да прави чудеса. Вярвам, че Господ ще ми изпрати всичко, което желая отНего с религия, и няма да ме посрами пред вас.
Като споделил това, свети Иулиан въздигнал очи и сърце към небето и почнал да се моли на висок глас, а лицето му сиело от светлина.
И се молел така:Господи Иисусе Христе, Истинни Сине Божий, Ти, Който си роден от Отца преди вековете, а когато се извърши положеното време, одобри човешка плът безсеменно от Пречистата Дева Мария, погледни в този момент от небесната висота, с цел да засрамиш враговете си и да укрепиш вярващите в Теб! Чуй ме от Твоя небесен трон и възкреси мъртвия, с цел да не погинат духом живите, а мъртвите да оживеят духом, като видят Твоето всемогъщество.
Тъй се молил той още известно време, а след това се обърнал към умрелия и споделил:
На теб приказвам, суха земьо, в името на Този, Който възкреси четиридневния Лазар: възкресни и се изправи на нозете си.
Щом светец изрекъл това, мъртвият в същия момент оживял и станал, а народът изпаднал в смут. Възкръсналият гръмко се провикнал:
О, какъв брой всемогъщи са молитвите на Божия раб и неговото непорочно девство! Защото къде ме носеха и от кое място бях върнат?
Управителят Маркиан следил с внимание ставащото и се чудел, само че тъй като бесът заслепявал очите му, той не виждал в това действието на Христовата мощ, а приписвал всичко на магьосничество. За да се подиграе, попитал възкръсналия:
Откъде се върна?
И той почнал да му споделя в детайли:
Бях в ръцете на непознати за мен етиопци с великански растеж, страшни на тип, с огнени очи, лъвски зъби, с орлови нокти, от които очевидно не можех да чакам прошка. Те ме влачеха с наслада към пъкъла, само че когато бях към този момент до входа на пропастта, етиопците стопираха да чакат тялото ми, което като взето от земята, трябваше да бъде предадено на земята. Изведнъж обаче в пъкъла настана ужас и от Божия трон се чу глас:
Заради Моя любим Иулиан дано тази душа да се върне в тялото си!
И незабавно пристигнаха двама, облечени в бели ризи, взеха ме от ръцете на нечистите и ме върнаха на този свят, с цел да мога посредством този, който ме възкреси, да позная след гибелта Истинния Бог, Когото, до момента в който бях жив, отричах.
Като чул това, шефът се смутил и не знаел какво да предприеме. После обаче, тъй като се страхувал от вълнения измежду народа, заповядал да отведат в тъмницата възкръсналия дружно със свети Иулиан и останалите светци и да запечатат тъмничната врата с печата от пръстена му. В тъмницата свети Иулиан споделил на блажения Антоний презвитер да кръсти въз-кръсналия и той получил в свето кръщение името Анастасий, което в превод от гръцки ще рече възкръснал.
На утрото Маркиан заповядал да подготвят тридесет и една бъчви, колкото били светите мъченици, да ги изпълнят до половината със смола и сяра и да натрупат дърва и съчки за изгарянето на светците. Щом приготвили всичко, извели свързани Христовите страдалци, като Иулиан и Келсий били вързани дружно. Мнозина от народа почнали да проливат сълзи и да жалят, че толкоз млади и прелестни хора отиват на гибел, без да са отговорни в нещо. Свети Иулиан им рекъл:
Не пречете златото да мине през огъня, с цел да стане още по-чисто!
Понеже не желал да гледа по какъв начин ще бъде изгорял синът му, за който сърцето му страдало, шефът оставил заместника си да приведе в осъществяване царската заповед и се отдалечил, изпълнен с тъга. Светците влезнали в бъчвите със смола. Около тях натрупали дърва, отпадъци и съчки и ги запалили. Пламъкът се издигнал на тридесет лакти височина, само че светците стоели измежду огъня, пеели и славели Бога. Когато изгорели бъчвите и огънят загаснал, се оказало, че те останали живи и невредими, а лицата им сияели от наслада. Народът, като видял това, бил изумен, а щом донесли на шефа, той побързал да се убеди със личните си очи и изпаднал в неразбиране. Обаче отново заповядал да ги отведат в тъмницата, където побързала да отиде жена му, майката на Келсий, щом схванала, че синът й останал жив и незасегнат. Щом го видяла, тя повярвала в Христа и презвитерът Антоний я кръстил. Получила името Марионила. Като схванал, че жена му приела християнско кръщение, Маркиан затворил и нея в тъмницата. После осъдил двадесетте бойци и седемте братя да бъдат посечени с меч. Иулиан, Келсий, презвитера Антоний, Анастасий и жена си Марионила решил да съди още веднъж и ги оставил в окови.
Когато пристигнал денят да бъдат съдени, те се престорили, че ще се подчинят на волята на царя и на съвета на шефа и че желаят да се поклонят на идолите. Ето за какво ги повели с наслада към идолския храм. Щом шествието се доближило, свети Иулиан се обърнал с молитва към Бога, на часа храмът се срутил и затрупал намиращите се в него жреци и към хиляда души. Земята под храма се пропукала, огън излязъл от пукнатините и погълнал езичниците, които били в близост. Отново върнали светиите в тъмницата, където по време на молитва им се явили в популярност голямо голям брой мъченици, потърпевши преди тях. Те били облечени в бели облекла и пеели небесни песнопения. Сред тях били двадесетте бойци и седмината братя, които били посечени с меч. Явила им се и света Василиса слика от свети деви и известила свети Иулиан, че той скоро ще извърши героизъм с другарите си, ще приключи живота си и тържествено ще влезе в небесните селения.
Пред теб е отворено Царството небесно и нашият Господ Иисус Христос ще те вземе при Себе си, както и тия, които са с теб. Ще излязат да ви посрещнат тържествено ликовете на патриарси, пророци, апостоли и мъченици и вие завинаги ще бъдете с тях.
Щом споделила това, станала невидима. С нея си отишли и всички останали светци, като оставили пандизчиите в неизказана наслада и душевно забавление.
Мъчителят още веднъж ги извел на съд и ги предал на разнообразни мъчения. Най-напред заповядал да увият пръстите на ръцете и краката им с прежда, натопена в масло и да я възпламенят. Преждата изгоряла, без да им навреди. После заповядал да одерат кожата от главите на свети Иулиан и Келсий, а на блажения презвитер Антоний и на Анастасий да избодат очите. Когато понечили да изтезават света Марионила, ръцете на палачите станали като безчувствени и те не посмели да я допрян. После хвърлили светците за храна на диви зверове, само че и от тях ги запазила Божията мощ, която заградила устата на животните. Накрая шефът заповядал да съберат от всички тъмници нарушителите, наказани на гибел, с които да бъдат убити и светите мъченици. Щом ги довели, заповядал да убият всички, без да пощади сина и брачната половинка си. Тъй светите мъченици починали от меч дружно с нарушителите. Щом ги посекли, почнало земетресение, което разрушило една трета от зданията вграда и не оживяло нито едно място, където се намирал кумир. Земетресението било съпроводено с град, падали мълнии, разразили се гръмотевици и в бурята починали значително езичници. Маркиан щял да почине от боязън. Не след дълго се разболял и починал от червеите, които се образували в тялото му и го разяли.
През нощта, след убийството на светците, пристигнали свещеници и благочестиви мъже, с цел да вземат телата на мъчениците. Но защото светите тела се намирали измежду голям брой други трупове, не могли да ги разпознаят. Тогава те коленичили и почнали да се молят. И им се явили душите на светците в облик на девици, като всяка душа застанала до личното си тяло. Тогава взели телата и ги погребали в храма, под олтара. Бог, Който популяризира Своите светии, заповядал на мястото, където били заровени телата им, да бликне извор с животворна и целебна вода, която изцелявала всевъзможни заболявания поради молитвите на светиите и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ПРАЗНИЦИ:
Изпълни без боязън волята и препоръките на родителите си, тъй като ще вземеш жена, която няма да накърни целомъдрието ти и няма да те отлъчи от Мен. Нещо повече, поради теб, и тя ще изиска да остане девственица и Аз ще приема и двама ви като девственици в небесните Си обители, тъй като по вашия образец не един юноша и госпожица ще запазят целомъдрието си и ще наследят небесното царство. Аз ще съм неотлъчно с теб, ще населявам в теб и ще надвивам всички твои телесни въжделения и скотски пристрастености. Девицата, с която ще те свържа в брак, ще направя такава, каквато желая. Ще направя така, че и тя да пожелае да следва положителното ти желание и вие двамата ще Ме видите в приготвения за вас чертог дружно с ангелските ликове и с безчет девственици от двата пола, които природата е разделила, а вярата в Мен съединила, и чиито имитатор ще бъдеш.
Като споделил това, Господ докоснал Иулиан с думите:
Не пердах се и дано сърцето ти да крепне!
Така ободрен и утешен от божественото привидение, благородният момък станал от сън и рекъл:
Благодаря Ти, Господи Боже, Който изпитваш сърцата, че си пропъдил надалеч от мен сладостта и утехите на света и обещаваш да бъдеш страж на чистотата ми и мой асистент. Твърдо имам вяра, че Ти ще ми дадеш каквото “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на разум не е идвало ”, това, което си приготвил за ония, които Те любят. И така, като ме сподоби да ходя по Твоя път, апелирам Те, самият Ти да бъдеш за мен положителният път, както за всички, които обичат чистотата. Ти знаеш, Господи, че от деня на раждането си до този час, в който благоволи да ме призовеш, съм обичал и желал само Теб. Затова затвърди дадените от мен обещанията и ги приведи в деяние.
Момъкът излязъл от спалнята и декларирал на родителите си, че е склонен да извърши желанието им и да се ожени. Те се зарадвали и незабавно почнали да търсят подобаваща по знатност и благосъстояние девственица. Накрая намерили такава в лицето на Василиса, която се отличавала с хубост и добродетели и била едничко чадо на своите родители. Двамата с Иулиан се венчали. След брачния гуляй, когато въвели младоженеца и булката в спалнята и те останали сами, девицата усетила неизмеримо благовоние, като че ли от градина с лилии, рози и други благо-уханни цветя. Учудена, тя споделила на младоженеца:
Какво е това, господарю мой? Сега е зима, а аз чувствам благовоние на цветя, като че ли е пролет и изпитвам такава приятност, че за нищо друго не желая да мисля.
Тогава блаженият Иулиан споделил:
Благоуханието, което усещаш, не е нормално, то иде от Христа, Който обича чистотата и подарява безконечен живот на ония, които запазят девството си. И така, в случай че искаш да спазим Христовите заповеди и да угодим на Господа, възлюби Го с цялата си душа и да останем поради Него в непорочно непорочие. Ще бъдем Негови определени съдове в сегашния век, с цел да се възцарим с Него в бъдещия и в никакъв случай не ще се разделим.
Блажената булка му отвърнала:
Има ли нещо по-важно от спасението, което, в случай че запазим целомъдрието си, ще получим, дружно с живот безконечен? Вярвам ти и ще пребивавам с теб в целомъдрено девство до кончината си, с цел да получа премията от Христа, Моя Господ.
Щом споделила това, блаженият Иулиан паднал ничком на земята, поклонил се на Бога и издигнал глас към Него:
Утвърди, Господи, Твоето дело в нас!
Като видяла, че брачният партньор й се моли, и Василиса почнала да се моли. Тогава ненадейно се раздрусал подът на спалнята и в нея засияла такава невероятна светлина, че свещите, които горели вътре, помръкнали пред небесните лъчи. И се разкрило велико божествено привидение: от едната страна се виждал Царят на славата, Христос, с безчислено голям брой девственици, а от другата Пречистата Владичица, Богородица, със сонм от девици. От двете страни долитали небесни песнопения, изпълнени с неизказана наслада, каквито човешко ухо не е чувало.
Двама сияйни мъже със златни пояси се доближили до Иулиан и Василиса, вдигнали ги от земята и им показали върху одъра една огромна и прелестна книга. Близо до нея стояли четирима честни и благообразни старци със златни чаши в ръка, от които излизало чудно благовоние и то изпълвало стаята. Тогава един от старците споделил:
Чашите символизират вашето съвършенство. Вие сте блажени, тъй като като победихте краткотрайните утешения на тоя живот, се устремихте към безконечния, който е неосъществим за човешкия разум. Иулиане, прочети какво е написано в книгата на живота!
Тогава свети Иулиан погледнал в книгата и видял името си и името на брачната половинка си. Със златни букви било написано: “Иулиан, който се отхвърли от света от обич към Мен, ще бъде присъединен към ония, “които се не оскверниха с дами ”. За своята непорочност и непорочно непорочие Василиса ще бъде причислена към лика на девите, които съпровождат Истинната Дева Мария, Моята Пречиста Майка. ”
Щом прочел тези думи, книгата се затворила и присъствуващите светозарни мъже и деви в един глас възкликнали: “Амин! ”
Старецът още веднъж се обърнал към Иулиан и Василиса и споделил:
В книгата, която виждате, са записани чистите, трезвите, достоверно говорещите, милосърдните, смирените, кротките, ония, които имат нелицемерна обич, претърпелите всевъзможни тежки тествания, скърби и бедствия; хора, които по този начин са обикнали Христа, че поради любовта към Него са оставили и татко, и майка, и жена, и чада, и парцел, и благосъстояние, като не са се побояли и живота си да отдадат за Господа. Към техния лик в този момент сте присъединени и вие.
Щом почтеният дъртак изрекъл това, божественото привидение свършило и блажените съпрузи, изпълнени с невероятна наслада, прекарали остатъка от нощта в псалмопение. Когато настъпил денят, родителите, роднините и всички поканени на сватбата посетители продължавали да пируват, празнувайки плътското комбиниране на младоженците, без да подозират за чудното им духовно комбиниране. Така Иулиан и Василиса заживели дружно в съвършена непорочност и непорочие, пазейки цвета на непорочното си девство. Те обаче криели тайната си от другите, така че за девствения им живот не знаел никой, дори родителите и околните им, до момента в който Сам Господ не я разкрил за изгода на мнозина.
Не минало доста време от бракосъчетанието на Иулиан и Василиса и родителите им умряли, като им оставили огромно завещание. Щом получили независимост за нравствен живот, те намислили да оказват помощ за спасението и на други хора. Ето за какво построили два манастира един мъжки и един женски, разделили се и се постригали той в мъжкия, тя в женския манастир. Събрали искащи да служат на Бога и поели управлението над тях.
В обителта на свети Иулиан живеели до 10 хиляди братя, които старателно служели на Бога, тъй като Господ му дал такава берекет, че от всички страни се стичали при него хора, които желали да избавят душите си. Като оставяли дом, жена, родители, близки, парцел и мирски наслади, те му връчвали душите си, с цел да ги заведе в небесното царство. И света Василиса събрала в манастира си към хиляда чисти девици и ги направила Христови невести, както и голям брой дами. И в двата манастира, като в две божествен градини, процъфтявала ангелската непорочност и девството тържествувало над сладострастния бяс на нечистотата.
Време е обаче да разкажем за кончината на светците, по какъв начин дружно с чадата, събрани в Бога, минали в небесните селения, издигайки глас към Христа: ето мен и децата, които ми даде Господ.
По времето на нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан против християните почнало огромно гонение, което прекосявало от една страна в друга, подлагайки на тестване Църквата Христова, и се приближавало към страната, в която живеели свети Иулиан и Василиса. Мнозина от вярващите се смутили и уплашили. Блажените Иулиан и Василиса, в пост и молитва, със сълзи на очи молили Бог да укрепи вярващите в Него и събраните от тях монаси и монахини, като ги резервира от проваляне и погибел, с цел да влязат всички в Небесното родно място. Господ чул молитвата и във привидение се явил на света Василиса. Казал, че й следва скоро да отиде във безконечния покой, само че преди нея ще изоставен живота всички свети девици, които били оставени на грижите й, с цел да не отпадне от вярата нито една от тях заради боязън от мъчения и да не бъде изключена от лика на светиите. Затова Василиса ще остане на земята още половин година, до момента в който всичките свети девици, които са й поверени, не преминат при Бога. След гибелта й нейният нравствен брат Иулиан с мнозина от братята ще извърши страдалчески героизъм и като победи с мъжеството си врага, ще напусне този живот, с цел да получи двоен венец за непорочие и страдалчество в насладата на Своя Господ. Така и станало. За половин година гибелта взела девиците, събрани от света Василиса, и те влезнали в небесния чертог на своя вечен Жених. Останала единствено Василиса. Не след дълго те й се явили насън, облечени в светли царски одежди и споделили:
Чакаме те, майко наша, с цел да се поклоним дружно нанашия Цар и Господ. Ела да ни предадеш на Христа, за Когото ни обручи!
Щом се събудила, преподобната Василиса се зарадвала доста, че всичките събрани от нея девици влезнали в насладата на Своя Господ, а и че за нея също била приготвена небесна обител. Тя разказала това на своя нравствен брат, свети Иулиан, а след няколко дни по време на усърдна молитва предала духа си в ръцете на своя вечен Жених Бога. Преподобният Иулиан погребал с подобаваща респект святото й тяло.
Скоро по-късно за шеф на тези земи дошъл Маркиан дружно с жена си и сина си и почнал гневно да преследва християните, като ги предавал на изтезания и гибел. Той научил, че Иулиан е човек от благороден генезис и има вяра в Христа и че с него живеят и изповядват вярата голям брой братя. Изпратил видни жители да го убедят да принесе жертви на идолите, както бил наредил императорът. По това време от градовете в близост в обителта на преподобния Иулиан се събрали голям брой свещеници, дякони, клирици, както и епископи, и всички те от пламенна обич към Господа, били подготвени да се предадат на мъченическа гибел. Когато пристигнали пратениците на Маркиан, събраните им отвърнали, че имат един Цар пребиваващия на небето Господ Иисус Христос и Той заповядва да не се покланят на идоли и на бесовете, които се крият в тях, а единствено на Единия Истински Бог. И че те се подчиняват на Христа и са подготвени в същия час да умрат за Него. Пратениците се върнали при шефа и му донесли каквото били чули. Маркиан се разгневил и изпратил един отряд бойци да докара преподобния Иулиан, а манастирът дружно с хората в него да бъдат изгорени. И така, отвели блажения и вързан го хвърлили в тюрма, а братята, които се намирали в манастира, към 10 хиляди души, дружно с епископите и клириците, изгорелив него като благоуханна жертва Богу. И дълго по-късно на неговото място се носели сладкогласните песнопения на огромен хор в часовете, когато нормално се правила Божествената работа първи, трети, шести и девети. На мястото ставали голям брой изцеления от разнообразни заболявания и тези заболели се удостоявали да чуят песнопенията.
На утрото свети Иулиан бил заведен на съд пред Маркиан. Дълго убеждавали светеца ту с ловкост и доброта, ту под боязън от санкции, само че той останал неотстъпчив и пред заканите, и пред увещанията. Тогава почнали да го бият безмилостно с пръчки. Докато го изтезавали по този начин, една от пръчките се счупила и късче от нея попаднало в окото на един родственик на шефа и го наранило, заради което шефът изпаднал в още по-голяма гняв. Светият мъченик му споделил:
Чуй ме, Маркиане, заповядай на твоите най-опитни жреци да се съберат и дано призоват своите богове и богини и да ги молят да изцелят роднината ти. Ако не могат да го създадат, аз с името на Моя Господ Иисус Христос освен ще му върна изгубеното телесно око, само че и ще направя по този начин, че очите на мозъка му да виждат истината.
Управителят се съгласил, събрал жреците, заповядал им да отидат в най-близкия идолски храм, да принесат жертви и да молят боговете и богините да излекуват окото на потърпевшия. Жреците отишли и изпълнили каквото им било подредено, само че откакто принесли голям брой жертви, чули от боговете си следното:
Оставете ни, тъй като сме предадени на безконечен огън и се намираме в тъма. Как можем да дадем зрение на слепия, когато самите ние не виждаме нищо? А молитвата на Иулиан към Всевишния Бог е толкоз мощна, че откогато го мъчите, нашите страдания в геената станаха 100 пъти по-тежки.
След тези думи всички идоли, които наброявали към петдесетина, паднали и се разсипали на прахуляк.
Управителят почнал да крещи против свети Иулиан:
Магьосник! С твоите мощни вълшебства ти съкруши дори нашите богове! Но да забележим дали ще върнеш зрението на ослепелия, както даде обещание.
И заповядал да облеят с нечистотии голия страдалец, с цел да отстъпи от него, както казвал Маркиан, силата му да омагьосва и да прави чудеса. Но смрадта от нечистотиите внизапно се трансформирала в изумително благовоние, което изпълнило всичко в близост, така че всички били стъписани от учудване. Свети Иулиан прекръстил окото на ранения, призовал името на Господа и болният в същия момент излекуван, а окото почнало да вижда както преди. Заслепеният от завист Маркиан приписал изцелението на магия, а не на Христовата мощ, само че изцеленият гръмко се провикнал:
Наистина Иисус Христос е Истинският Бог и Него единствен би трябвало да почитаме и Нему да се покланяме.
Тогава шефът заповядал да отсекат главата на изцеления, който, като прозрял телесно и духовно, получил кръщение в личната си кръв и се удостоил да съзерцава духом невидимия Бог.
Нечестивият изтезател заповядал да оковат ръцете и краката на свети Иулиан с тежки окови и по този начин да го развеждат из града за всеобщо оскърбление, като го подлагат на разнообразни мъчения по улиците. По време на мъченията и поруганието един тръбач викал:
Ето какво чака ония, които не се покланят на боговете и презират царските заповеди!
Когато мъчителите и светецът стигнали до къщата, където се обучавал единственият наследник на шефа на име Келсий, момчето видяло светеца и споделило на другарите си, че вижда нещо изумително. Те взели да го разпитват, а Келсий рекъл:
Виждам голям брой лъчезарни юноши да обкръжават наказания християнин: едни му оказват помощ и му служат, други държат на главата му подобен ослепителен венец, че сиянието му превъзхожда слънчевата светлина. Струва ми се, че е хубаво да вярваш и да служиш на подобен Бог, Който по този начин пази ония, които Му служат и ги украсява с сходна популярност. Повярвайте ми, другари, че и аз желая да му послужвам, в случай че Богът на този християнин благоволи да стане мой Бог!
С тези думи Келсий захвърлил книгите и красивата одежда, като оставил на света това, което му принадлежи, и побързал да настигне светеца. Паднал в нозете му и възкликнал:
Тебе желая за собствен втори татко. От нечестивия Маркиан, мой татко по плът, зложелател на праведниците и изтезател, се отхвърлям. Присъединявам се към тебе и желая да пострадвам като тебе за Господа Христа, моя Спасител, Когото до момента не познавах!
Войниците, които измъчвали Иулиан, останали изумени. Целият град се стекъл на необикновеното представление и се чудел по какъв начин синът на шефа прегръща мъченика и целува раните му.
Момчето споделило на народа:
Да знаете, че аз съм наследник на шефа. Досега дружно с моя греховен татко преследвах почтените светци. Постъпвах по този начин по незнание. Сега, като познах Бога и бях прочут от Него, се отхвърлям от лъжливите богове, отхвърлям се от татко си и майка си и ненавиждам благосъстоянието си. Изповядвам Христа, имам вяра в Него и декларирам, че съм почитател на блажения Иулиан. Защо се бавите, прислужници и бойци? Вървете и кажете на родителите ми, че познах Истинския Бог и желая да бъда с Неговия правилен чиновник.
Щом донесли на родителите му непредвидена новина, те изпаднали в дълбока тъга и незабавно изпратили да вземат момчето от Иулиан и да го доведат у дома. Но Бог, Който пази младенците, направил по този начин, че никой не можел да се допре до него. Който го докосвал, усещал мощна болежка в ръката и рамото, по тази причина не се осмелявали да го вземат от мъченика. Като схванал това, шефът заповядал да му доведат и двамата и споделил на блажения Иулиан:
Ти се стараеш с ловкост да ме лишиш от вярата ми и прелъстяваш с подлите си приказки едно неукрепнало сърце, изкоренявайки от него любовта към родителите!
Докато говорел, нахълтала майката на Келсий с навалица родственици от двата пола. Скубела си косите, раздрала си одеждата на гърдите и виковете й били толкоз ужасяващи, че шефът също си раздрал дрехата и споделил на мъченика:
Жестокосърдечни Иулиане, виж мъченията на родителите, риданията на околните и освободи почтеното дете от действието на твоята магьосническа мощ! Дай ни единствения ни наследник и върни наследника и господаря на нашия дом. Тогава и аз ще помоля царете да ти простят виновността и ще бъдеш пуснат незасегнат на независимост.
Свети Иулиан отвърнал:
Нямам потребност от твоята помощ и не диря амнистия от царете ти, само че единствено апелирам Господ Иисус Христос да ни причисли дружно с агнеца, роден от вълча вътрешност, и с всички вярващи, към лика на изгорените, когато приключим мъченическия си героизъм. Пред теб се намира оня, който е роден по плът от теб, а в този момент се роди духом, като повярва с мен в Христа. Той не е дребен, дано самичък ти отговори, дано той се смили над майчините сълзи и пожали гърдите, от които е сукал.
Тогава благородният и здравомислещ младеж споделил:
На тръна цъфти шипков цвят, само че нито той губи благо-уханието си от това, че е произтекъл от бодил, нито тръните, на които разцъфва, се лишават от острите си бодли. И така, родители мои, вие, по вашия бит, продължавайте, както тръните, да мъчите почтените, само че мен оставете да разпилявам благовоние за вярващите, както шипковият цвят. Нека ви се подчиняват тия, които се намират на пътя на погибелта, а след мен да тръгнат тези, които се стремят да преминат от царството на мрака в царството на светлината. Заради Господа Иисус Христос се отхвърлям от вас, родители. Вие, поради почитта към боговете, мъчете сина си, тъй като посредством краткотрайната гибел желая да вляза във безконечния живот. Не мога да бъда за вас добър, а за себе си неприятен и любовта към вас не ще слага над безконечната наслада. Защо се бавиш, баща? Постъпи с мен така, както е постъпил със сина си Авраам! Вземи меча и принеси мен, сина си, в жертва за Христа. Ако есетествената родителска обич ти пречи да го направиш, тогава ме дай на най-жестоките мъчители, с цел да мога да пострадвам за моя Господ, Иисус Христос. Не ридайте и не плачете на вятъра, тъй като това не ще ме принуди да трансформира изповеданието си.
Като чул, шефът заповядал да отведат Иулиан и Келсий в смрадната и мрачна тюрма, само че щом влезнали вътре, тъмнината се трансформирала в светлина и смрадта в благовоние. Двадесетте бойци, които видели това, повярвали в Христа, само че тъй като блаженият Иулиан не бил презвитер и не могъл да ги кръсти, се извършил с тъга. Но Бог, Който извършва желанията на ония, които Му се боят, им изпратил презвитер.
В града живеел един прекомерно благороден човек, който царете Диоклетиан и Максимиан доста уважавали, като родственик на Карин, един от предходните императори. Той и цялото му семейство изповядвали християнската религия. Когато двамата съссъпругата му се споминали във религия и благочестие, оставили седмина сина, които въпреки и да били млади на възраст, имали зрял разум. От почитание към родителите царете им разрешили да изповядват бащината религия и безбоязнено да популяризират своя Христа. Те имали собствен презвитер, който се казвал Антоний и посредством който се сподобявали със светите Тайнства. Именно на тях в особено признание Бог заповядал да отидат дружно със своя презвитер в тъмницата и да посетят Иулиан и Келсий. През нощта, когато тръгнали за там, ги предвождал ангел, който щом докоснал вратата на тъмницата, тя се отворила. Влезли вътре, целунали светите пандизчии и застанали с тях на молитва. Презвитерът кръстил блажения отрок Келсий, сина на шефа, и двадесетте бойци, а у седемте братя пламнало предпочитание да споделят страданията им за Христа и решили да останат с тях. Като научил, игемонът се учудил по какъв начин тия, на които царете били разрешили да изповядват свободно християнската религия, сами поискали вериги и мъчения. Той поканил братята при себе си и дълго ги увещавал да си идат у дома и да славят своя Христа, както им е угодно, веднага като царете са им разрешили. Но те се стремили към веригите и пандиза и не желали независимост.
Не прилича за царски венец споделили те злато, което не е претопено и пречистено в огън. Тъй и ние няма да бъдем почтени за Христа, в случай че вярата ни в Него не бъде изпитана като злато. Не коства доста дървото, украсено с листа, само че без плод. Така и ние не ще бъдем благоугодни на нашия Христос, в случай че не Му принесем прелестните плодове на нашата религия.
Тогава шефът заповядал да изпълнят желанието им и заречен да донесе за тях на царя.
И по този начин, блажените отроци се върнали не вкъщи си, а в тъмницата, при светите Иулиан, Келсий и двадесетте бойци, а с тях останал и презвитерът Антоний. Маркиан изпратил донесение за Иулиан, за сина си Келсий, за бойците и за седемте братя. Не след дълго от царете пристигнала заповед да бъдат изгорени всички, които останат непреклонни. Ако посредством магиите си останели невредими от действието на огъня, то шефът да ги умъртви както откри за добре. Щом получил заповедта, той заповядал да устроят съдилище на градския площад и пред насъбрания народ наредил да му доведат свети Иулиан и останалите с него.
Започнал да ги увещава да се поклонят на идолите, като се позовавал на царската заповед, че в случай че не се разкаят, ще ги накаже със гибел. Но те дръзновенно отстоявали правата религия, като казвали, че небесният Цар е отредил безконечна крах за неразкаяните идолопоклонници. Доста време изтекло, до момента в който се препирали по този начин.
Междувременно около съдилището предходна погребална върволица. Като видял мъртвеца, Маркиан заповядал да го донесат и положат пред него. Народът недоумявал какво е намислил. А той рекъл на свети Иулиан:
Казват, че преди да бъде разпнат, Вашият преподавател Христос възкресявал мъртви. Възкресете и вие този труп, както е правил Той, и тогава ще стане ясно дали в действителност е Бог.
В отговор свети Иулиан му отвърнал:
Каква изгода за слепия, когато му кажат, че изгрява слънцето?
Остави тези приказки и в случай че ти и Твоят Бог имате мощ, възкреси мъртвия, както ти споделих.
Макар че сте недостойни за такова знамение от Господа заради неверието си, само че пристигна време да се яви Неговата Божествена мощ, с цел да видите и разберете, че Бог може да прави чудеса. Вярвам, че Господ ще ми изпрати всичко, което желая отНего с религия, и няма да ме посрами пред вас.
Като споделил това, свети Иулиан въздигнал очи и сърце към небето и почнал да се моли на висок глас, а лицето му сиело от светлина.
И се молел така:Господи Иисусе Христе, Истинни Сине Божий, Ти, Който си роден от Отца преди вековете, а когато се извърши положеното време, одобри човешка плът безсеменно от Пречистата Дева Мария, погледни в този момент от небесната висота, с цел да засрамиш враговете си и да укрепиш вярващите в Теб! Чуй ме от Твоя небесен трон и възкреси мъртвия, с цел да не погинат духом живите, а мъртвите да оживеят духом, като видят Твоето всемогъщество.
Тъй се молил той още известно време, а след това се обърнал към умрелия и споделил:
На теб приказвам, суха земьо, в името на Този, Който възкреси четиридневния Лазар: възкресни и се изправи на нозете си.
Щом светец изрекъл това, мъртвият в същия момент оживял и станал, а народът изпаднал в смут. Възкръсналият гръмко се провикнал:
О, какъв брой всемогъщи са молитвите на Божия раб и неговото непорочно девство! Защото къде ме носеха и от кое място бях върнат?
Управителят Маркиан следил с внимание ставащото и се чудел, само че тъй като бесът заслепявал очите му, той не виждал в това действието на Христовата мощ, а приписвал всичко на магьосничество. За да се подиграе, попитал възкръсналия:
Откъде се върна?
И той почнал да му споделя в детайли:
Бях в ръцете на непознати за мен етиопци с великански растеж, страшни на тип, с огнени очи, лъвски зъби, с орлови нокти, от които очевидно не можех да чакам прошка. Те ме влачеха с наслада към пъкъла, само че когато бях към този момент до входа на пропастта, етиопците стопираха да чакат тялото ми, което като взето от земята, трябваше да бъде предадено на земята. Изведнъж обаче в пъкъла настана ужас и от Божия трон се чу глас:
Заради Моя любим Иулиан дано тази душа да се върне в тялото си!
И незабавно пристигнаха двама, облечени в бели ризи, взеха ме от ръцете на нечистите и ме върнаха на този свят, с цел да мога посредством този, който ме възкреси, да позная след гибелта Истинния Бог, Когото, до момента в който бях жив, отричах.
Като чул това, шефът се смутил и не знаел какво да предприеме. После обаче, тъй като се страхувал от вълнения измежду народа, заповядал да отведат в тъмницата възкръсналия дружно със свети Иулиан и останалите светци и да запечатат тъмничната врата с печата от пръстена му. В тъмницата свети Иулиан споделил на блажения Антоний презвитер да кръсти въз-кръсналия и той получил в свето кръщение името Анастасий, което в превод от гръцки ще рече възкръснал.
На утрото Маркиан заповядал да подготвят тридесет и една бъчви, колкото били светите мъченици, да ги изпълнят до половината със смола и сяра и да натрупат дърва и съчки за изгарянето на светците. Щом приготвили всичко, извели свързани Христовите страдалци, като Иулиан и Келсий били вързани дружно. Мнозина от народа почнали да проливат сълзи и да жалят, че толкоз млади и прелестни хора отиват на гибел, без да са отговорни в нещо. Свети Иулиан им рекъл:
Не пречете златото да мине през огъня, с цел да стане още по-чисто!
Понеже не желал да гледа по какъв начин ще бъде изгорял синът му, за който сърцето му страдало, шефът оставил заместника си да приведе в осъществяване царската заповед и се отдалечил, изпълнен с тъга. Светците влезнали в бъчвите със смола. Около тях натрупали дърва, отпадъци и съчки и ги запалили. Пламъкът се издигнал на тридесет лакти височина, само че светците стоели измежду огъня, пеели и славели Бога. Когато изгорели бъчвите и огънят загаснал, се оказало, че те останали живи и невредими, а лицата им сияели от наслада. Народът, като видял това, бил изумен, а щом донесли на шефа, той побързал да се убеди със личните си очи и изпаднал в неразбиране. Обаче отново заповядал да ги отведат в тъмницата, където побързала да отиде жена му, майката на Келсий, щом схванала, че синът й останал жив и незасегнат. Щом го видяла, тя повярвала в Христа и презвитерът Антоний я кръстил. Получила името Марионила. Като схванал, че жена му приела християнско кръщение, Маркиан затворил и нея в тъмницата. После осъдил двадесетте бойци и седемте братя да бъдат посечени с меч. Иулиан, Келсий, презвитера Антоний, Анастасий и жена си Марионила решил да съди още веднъж и ги оставил в окови.
Когато пристигнал денят да бъдат съдени, те се престорили, че ще се подчинят на волята на царя и на съвета на шефа и че желаят да се поклонят на идолите. Ето за какво ги повели с наслада към идолския храм. Щом шествието се доближило, свети Иулиан се обърнал с молитва към Бога, на часа храмът се срутил и затрупал намиращите се в него жреци и към хиляда души. Земята под храма се пропукала, огън излязъл от пукнатините и погълнал езичниците, които били в близост. Отново върнали светиите в тъмницата, където по време на молитва им се явили в популярност голямо голям брой мъченици, потърпевши преди тях. Те били облечени в бели облекла и пеели небесни песнопения. Сред тях били двадесетте бойци и седмината братя, които били посечени с меч. Явила им се и света Василиса слика от свети деви и известила свети Иулиан, че той скоро ще извърши героизъм с другарите си, ще приключи живота си и тържествено ще влезе в небесните селения.
Пред теб е отворено Царството небесно и нашият Господ Иисус Христос ще те вземе при Себе си, както и тия, които са с теб. Ще излязат да ви посрещнат тържествено ликовете на патриарси, пророци, апостоли и мъченици и вие завинаги ще бъдете с тях.
Щом споделила това, станала невидима. С нея си отишли и всички останали светци, като оставили пандизчиите в неизказана наслада и душевно забавление.
Мъчителят още веднъж ги извел на съд и ги предал на разнообразни мъчения. Най-напред заповядал да увият пръстите на ръцете и краката им с прежда, натопена в масло и да я възпламенят. Преждата изгоряла, без да им навреди. После заповядал да одерат кожата от главите на свети Иулиан и Келсий, а на блажения презвитер Антоний и на Анастасий да избодат очите. Когато понечили да изтезават света Марионила, ръцете на палачите станали като безчувствени и те не посмели да я допрян. После хвърлили светците за храна на диви зверове, само че и от тях ги запазила Божията мощ, която заградила устата на животните. Накрая шефът заповядал да съберат от всички тъмници нарушителите, наказани на гибел, с които да бъдат убити и светите мъченици. Щом ги довели, заповядал да убият всички, без да пощади сина и брачната половинка си. Тъй светите мъченици починали от меч дружно с нарушителите. Щом ги посекли, почнало земетресение, което разрушило една трета от зданията вграда и не оживяло нито едно място, където се намирал кумир. Земетресението било съпроводено с град, падали мълнии, разразили се гръмотевици и в бурята починали значително езичници. Маркиан щял да почине от боязън. Не след дълго се разболял и починал от червеите, които се образували в тялото му и го разяли.
През нощта, след убийството на светците, пристигнали свещеници и благочестиви мъже, с цел да вземат телата на мъчениците. Но защото светите тела се намирали измежду голям брой други трупове, не могли да ги разпознаят. Тогава те коленичили и почнали да се молят. И им се явили душите на светците в облик на девици, като всяка душа застанала до личното си тяло. Тогава взели телата и ги погребали в храма, под олтара. Бог, Който популяризира Своите светии, заповядал на мястото, където били заровени телата им, да бликне извор с животворна и целебна вода, която изцелявала всевъзможни заболявания поради молитвите на светиите и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ