Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел
Светата черква чествува по едно и също време паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя назовава първовърховни първопрестолници и космополитен учители. Те доста се потрудили за разпространяване на словото Божие, претърпели доста премеждия и гонения и са ни завещали в своите послания главните правила на християнската религия и живот.
Най-важните условия на техния живот са разказани в книгата " Деяния на светите апостоли ", а за деятел Петър - и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният образец е изключително назидателен за нас. В ап. Петър Църквата вижда облик на един отрекъл се от Христа и по-късно покаял се, а в ап. Павел - облик на един, който се противил на Господа и по-късно повярвал.
Свети деятел Петър
Свети деятел Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил необразован и безпаричен риболовец от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки значи " камък ", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят индивидите, Петър дал отговор, че Той е Син на Живия Бог.
Ап. Петър бил един от най-любимите възпитаници на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достолепие. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, само че и горчиво се разкаял.
След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и правил доста чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил наказан на разтягане. От примирение по негово предпочитание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си гибел.
В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Римокатолическата черква празнува светеца като създател на Римската християнска община.
Свети деятел Павел
Свети деятел Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите възпитаници. Роден в Мала Азия, той бил велзевул и в духа на консервативния юдеизъм взел участие в гоненията против християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.
Обръщането му към Христос станало внезапно, вследствие на неизмеримо привидение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се споделя, че на път за Дамаск Савел видял невероятна светлина и чул Божия глас от небето: " Савле, Савле, за какво ме гониш?... Аз съм Иисус, който ти гониш ". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния пропагандатор на християнската религия. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и по тази причина е наименуван " деятел на езичниците ".
Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал страдалчески на 29 юни 67 година дружно със свети деятел Петър. Смъртта му съпровождали голям брой чудеса. Преданието споделя, че към този момент отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир " Три фонтана " край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които коментира християнските полезности и разпоредбите на църковния живот.
Най-важните условия на техния живот са разказани в книгата " Деяния на светите апостоли ", а за деятел Петър - и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният образец е изключително назидателен за нас. В ап. Петър Църквата вижда облик на един отрекъл се от Христа и по-късно покаял се, а в ап. Павел - облик на един, който се противил на Господа и по-късно повярвал.
Свети деятел Петър
Свети деятел Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил необразован и безпаричен риболовец от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки значи " камък ", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят индивидите, Петър дал отговор, че Той е Син на Живия Бог.
Ап. Петър бил един от най-любимите възпитаници на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достолепие. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, само че и горчиво се разкаял.
След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и правил доста чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил наказан на разтягане. От примирение по негово предпочитание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си гибел.
В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Римокатолическата черква празнува светеца като създател на Римската християнска община.
Свети деятел Павел
Свети деятел Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите възпитаници. Роден в Мала Азия, той бил велзевул и в духа на консервативния юдеизъм взел участие в гоненията против християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.
Обръщането му към Христос станало внезапно, вследствие на неизмеримо привидение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се споделя, че на път за Дамаск Савел видял невероятна светлина и чул Божия глас от небето: " Савле, Савле, за какво ме гониш?... Аз съм Иисус, който ти гониш ". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния пропагандатор на християнската религия. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и по тази причина е наименуван " деятел на езичниците ".
Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал страдалчески на 29 юни 67 година дружно със свети деятел Петър. Смъртта му съпровождали голям брой чудеса. Преданието споделя, че към този момент отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир " Три фонтана " край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които коментира християнските полезности и разпоредбите на църковния живот.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ