Светът се запозна с Марина Овсянникова по най-неочаквания начин -

Светът се срещна с Марина Овсянникова по най-неочаквания метод - незнайната до този миг журналистка в " Первий канал " прекъсна вечерната емисия вести на държавната телевизия с афиш с надпис " Не на войната. Спрете войната, не вярвайте в пропагандата. Тук ви лъжат ".

Две седмици по-рано Владимир Путин беше дал начало на пълномащабната инвазия в Украйна, само че нито една съветска медия не смееше да спомене думата " война " в подтекста на така наречен " специфична интервенция ".

Овсянникова освен наруши табуто на формалния " новговор ", само че и демонстративно се опълчи на Путин и мрежата му от медийни рупори. За мнозина на Запад журналистката се трансформира в героиня или облик на " положителните руснаци " - хората, които не се подчиняват на режима и пазят съвестта си - до момента в който сътрудниците ѝ в Русия реагираха с учудване на постъпката ѝ.

Оттогава животът на Овсянникова мина през много съществени премеждия - сред възхвалата и митингите против нея поради подозрения, че единствено имитира опозиционно мислене, сред отхвърли от съветската си еднаквост и невъзможността да се откъсне от остарялата си среда.

През април 2022 година Марина Овсянникова беше сложена в един лист с украинския президент Володимир Зеленски и беларуската опозиционна лидерка Светлана Тихановская, когато немското издателство Weimer Media Group реши да им връчи премията " За независимост ".

Журито посочи, че тя е " сложила под риск своята персонална сигурност и бъдеще " с митинга в ефира на " Первий канал ", като я даде за образец за потисканото предпочитание за свободно слово.

Реакциите против даването на оценката на Овсянникова обаче бяха, меко казано, спорни - в Русия има бележити публицисти и журналисти, които в никакъв случай не са правили взаимни отстъпки в рецензиите си против режима, до момента в който нейната биография е обвързана с дългогодишна работа за " официоза ". Името ѝ " изчезва безусловно в последниия миг " от листата с лауреатите, както написа по-късно Deutsche Welle по случая.

Все отново Овсянникова продължава напред - през май тя е наградена с оценката на името на Вацлав Хавел за отбрана на човешките права с награда в размер на 60 000 евро (които дава обещание да подари на украинските бежанци), а в това време получава и предложение за работа в Die Welt, един от най-големите немски всекидневници.

Отново избухва напрежение - по-рано премията " Хавел " е връчвана на правозащитници от Русия и Беларус, които са държани в пандиза поради политически скалъпени каузи. За разлика от тях Овсянникова беше осъдена за митинга в народен ефир по административна процедура - най-малко в началото.

На критиците си в обществените мрежи тя дава отговор, че е работила " като елементарен механически помощник в интернационалната редакция на Първи канал " и в никакъв случай не е писала пропагандни текстове. Тя твърди, че " вълната от хейт в обществените мрежи е преференциална единствено на спецслужбите, тъй че руснаците да не стачкуват против войната ".

Обяснението ѝ за какво Путин я е оставил на независимост - " с помощта на Макрон, Зеленски и американски политици ".

Доказателството ѝ за това, че акцията от март 2022 година не е била авансово режисирана, е, че новините на " Первий канал " към този момент се излъчват с " малко закъснение ", а не се пускат в директен ефир, както по-рано.

При това Овсянникова декларира, че не желае да се разпознава към този момент с съветското си поданство, а ще се счита за украинка (родена е в Одеса в фамилията на украински татко и съветска майка).

" Войната е групова виновност на руснаците. Не Путин убиваше хората в Буча и бомбардираше родилния дом в Мариупол. Това го направиха съответни военни нарушители. Аз не съм " добра рускиня ", аз съм украинка. В знак на поддръжка за Украйна считам да сменя името си Овсянникова с родната си фамилия Ткачук ", написа тя в Instagram.

Опитът ѝ да стартира нов живот обаче не дава бърз резултат, а недоверието към този момент се добавя с вторична вълна на принуда от Русия.

Журналистката е дадена на съд от своя някогашен брачен партньор Игор - оператор в най-активния агитационен канал на Путин RT.

Игор Овсянников завежда тъжба против желанието ѝ да се реалокира в Германия дружно с 11-годишната си щерка. Родителите са разграничени от три години, а двете им деца живеят дружно с майка си през този интервал.

Марина Овсянникова разяснява, че правосъдният развой евентуално не е стартират по волята на някогашния ѝ мъж, тъй като той може да е бил заставен да я нападна под натиска на Маргарита Симонян - шеф на RT.

В изявление за DPA през юни Овсянникова споделя, че не може да се върне в Русия при никакви условия, тъй като доколкото ѝ е известно - " ще ме арестуват неотложно ".

" Чувствам се в сигурност в Германия. Но непрекъснато съм подложена на обиди и ненавист в обществените мрежи ", споделя тя. По същото време уеб сайтът " Миротворец " я включва в своя указател на " сътрудниците на пропагандни медии ", а пред редакцията на Welt се провеждат митинги от украински правозащитници, които упорстват за уволнението ѝ.

Договорът ѝ с немското издание завършва на 1 юли и не е възобновен.

Няколко дни по-късно журналистката изненадващо афишира, че се връща назад в Москва.

" Много ми е тежко да хвърча там, където всичко е пропито от злоба и военна символика. Но за жалост това е единственият ми късмет да видя своите деца и да повлияя върху бъдещето им ", споделя тя.

Овсянникова твърди, че мъжът ѝ е спрял да поддържа връзка с нея и не желае да договаря за местожителството на щерка им.

" Възможно е да ме арестуват на летището, да ме обвинят по новия член за " фейковете " поради митинга ми в ефира на " Първи канал ". Но каквото и да се случи, няма да се откажа от нито една своя дума. Няма мощ, която да ме накара да направя компромис със личната си съвест. Винаги ще назовавам войната - война. А тези, които започнаха тази кървава кланица, ще назовавам нарушители, които най-после ще бъдат на подсъдимата пейка в Международния арбитражен съд ", споделя тя.