K-219 и една специална разходка по ръба на поредна ядрена катастрофа
Светът претърпява няколко нуклеарни произшествия, които неведнъж са го променяли. Първите две известни са в Япония, а по-късно имаме събитията в Чернобил и Фукошима. Човешките неточности са един от главните сюжети в сходни проблеми и малко след повредата в Чернобил светът се приготвяше за разоражаване и постигане до заключението, че този тип оръжие е последна мярка и в никакъв случай не би трябвало да се употребява.
Покрай известните спорове би трябвало да обърнем внимание и на тези случаи, в които страните се пробват да покрият инцидиенти и скрито се надяват, че никой няма да засече изтичащата радиация. Инцидентът с подводница К-219 припомня доста за други случаи като Курск. И до през днешния ден пораждат някои забавни несъгласия, само че постоянно формалната версия остава една и съща – пожар.
К-219 е подводница, която може да изстрелва балистични ракети и нормално придвижва до 34 нуклеарни бойни глави. По време на рутинна патрулна обиколка, 15-годишната подводница се намира на близо 1090 километра от Бермудския триъгълник, когато в едно от торпедните отделения е записана детонация.
Причината за детонацията е приключване на солена вода в 6-ти ракетен силоз. Солената вода реагира с ракетното гориво, създавайки хлорин и нитроген диокдсид – двата детайла реагират много нападателно на топлота и надлежно детонацията не закъснява. Опитът да се изхвърлят газовете е неосъществим. Историята на подводницата демонстрира, че и преди е имало такива случаи и друго ракетно поделение е затворено вечно след сходен случай. Капитанът Игор Кюрдин споделя, че откакто получава информация за солена вода, незабавно подрежда прекомпресиране на отделението, водата се трансформира в пара и следва нова команда за издигане на безвредна дълбочина от 46 метра. Въпреки бързите реакции и херматизирането на отделението, детонацията съумява да се случи. Двама моряка умират още по време на детонацията, до момента в който третият става жертва на газово отравяне.
Постъпващото количество вода потапя подводницата до заплашителните 300 метра разстояние, помпите се включват на оптималната мощ, с цел да може подводната лодка да изплува на безвредно разстояние. В момента на злополуката, нуклеарният реактор на борда нормално би трябвало да се изключва, само че системата за сигурност не сработва. Съответно един от контролните офицери се пробва да извърши тази процедура, само че кислорода в помещението свършва след спускането на един от контролните пръти. При опит да се върне назад и да се отдалечи от реактора, херметизиращата система не му разрешава да отвори вратата. Най-вероятно умира от задушаване в реакторното поделение.
Протоколът изисква при неустойчивост на реактора и заплаха от втори гърмеж, подводницата да бъде изведена на повърхността. С помощта на батериите К-219 съумява да изплува. Пристигащият руски катер би трябвало да издърпа плавателния съд до Гаджиево – към 7000 километра разстояние. Няколко опита за изтегляне са направени, само че всеки един от тях не е успшен. След като съществено количество токсичен газ стартира да цялостни съвсем всяко поделение, Британов подрежда на целия екипаж да се отдръпна на катера, до момента в който той остава на борда на подводницата. След като опитът на капитана да поправи подводницата е несполучлив, Москва подрежда на първия командващ офицер Валери Пшиничний да върне целия екипаж и да поеме контрола над плавателния съд. На 6 октомври К-219 потъва на дълбочина от близо 6000 метра.
На борда на подводницата има нуклеарни бойни глави, които също съумяват да потънат дружно с плавателния съд. След този случай, въпреки и самата подводница да не е в ослепително здраве, командирът е съден за непросветеност и едва показване като капитан. Докато чака присъдата си, министър Сергей Соколов е отхвърлен от служба откакто Матиас Ръст съумява да кацне със своя любителски аероплан на аления площад. На негово място идва Дмитри Язов, който не вижда причина капитан Британов да получи толкоз тежка присъда, изключително откакто мнозина знаели, че 15-годишната подводница е претърпяла много и надали може да се счита за безвреден кораб. Малко по-късно, откакто историята се филмира под формата на документален филм през 2001 година, американската флота взема решение да отговори по отношение на обвиняванията, че съветската подводница се е сблъскала с американска.
В изказването си се припомня, че флотата в никакъв случай не е била задължена да дава пояснение, изключително в резултат на документален филм, само че ще отговори един път вечно, отричайки всевъзможни обвиняване за контакт и допир с съветския кораб. През идващите години всяко техническо лице от флота на Съюз на съветските социалистически републики ще удостовери, че става въпрос за щета в самата подводница, която няма нищо общо с външни фактори, както и ръководството на капитана. От класа на тази подводница са създадени 34 и е изгубена единствено една – К-219. Останалите 33 подводни лодки са пенсионирани през 1995 година Според мнозина, дейностите на екипажа съумяват да предотвратят поредна нуклеарна злополука, освен това в рискова непосредственост до американските крайбрежия, където автоматизирано напрежението сред двете страни може да докара до в допълнение утежняване на връзките и даже нов спор.
Заглавна фотография: By http://www.dodmedia.osd.mil/Assets/1987/Navy/DN-ST-87-00764.JPEGOriginally from en.wikipedia; description page is/was here., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2946576
