Светът на финансите навлиза в нова фаза – такава, в

Светът на финансите навлиза в нова фаза – такава, в която границата сред действителните акции и цифровите им двойници стартира да се размива. Под натиска на криптоентусиазма и политическите сигнали от администрацията на Доналд Тръмп, която намерено застава зад концепцията за „ другарска регулация “ на цифровите активи, токенизацията на акции се трансформира в новата златна тресчица. От Robinhood и Gemini до Kraken и Dinari – фирмите се надпреварват да основават блокчейн основани принадлежности, които имитират действителни акции, само че без да имат статута на такива.В основата на концепцията стои заричане: токените, „ привързани “ към акции, да създадат тържищата по-гъвкави – с 24/7 търговия, незабавно сетълмент време и доста по-ниски разноски за вложителите. Теоретично това наподобява като гражданска война. Вместо медиатори и закъснение сред купувача и продавача, блокчейнът предлага бистрота и скорост. Според данни на RWA.xyz общата стойност на обществено наличните токенизирани акции за дребни вложители е повишена от няколко милиона $ преди година до над $412 млн. през септември.Но зад този напредък се крие бездънен систематичен проблем: множеството от тези токени не са акции, а деривати. Те не дават право на глас, не изплащат дивиденти и не обезпечават директен достъп до капитала на компанията. Вместо това дават икономическа експозиция – синтетична форма на владеене, която зависи от добросъвестността на емитента. Това ги прави нежни, комплицирани и евентуално рискови. Както отбелязва Диего Балон Оссио от Clifford Chance: „ Купувате експозиция към тези акции посредством основаване на синтетичен инструмент. Цялата тежест пада върху вас да разберете какво тъкмо купувате. “Тази фраза обобщава казуса: токенизацията дава обещание достъп и иновация, само че отстранява част от отбраните, изграждани десетилетия в обичайните пазари. Докато в Съединени американски щати и Европа тържищата работят под непоколебим контрол, токенизираните артикули постоянно се оферират без същите регулаторни гаранции. Пазарът е разграничен: някои токени – като тези на Ondo или Dinari – са 1:1 обезпечени с действителни акции, до момента в който други се базират единствено на деривативна експозиция. В резултат се получава пъстра мозайка от принадлежности с разнообразни права и равнища на риск – нещо, което обичайните регулатори виждат като рецепта за комплициране и операция.Robinhood да вземем за пример започва търговия с токени, обвързани с обществени компании, и даже предложи токенизиран достъп до частната OpenAI – ход, който провокира реакция от самата компания, защото тя не бе дала единодушие за сходен артикул. Токените се оказаха деривативни контракти, основани на дялове във фонд, притежаващ конвертируеми облигации на OpenAI. Това може да наподобява като дребна детайлност, само че правната разлика е голяма: вложителите не купуват OpenAI, а присъединяване в контракт, който зависи от това дали Robinhood ще извърши уговорката си. Това е ново лице на остарелия риск – контрагентен риск, само че този път под крипто маска.Най-проблемното е, че сега няма изясненост кой тъкмо контролира тези токени. В Европа някои се вписват под MiFID деривативните правила, само че доста адвокати настояват, че това е извънредно незадоволително. В Съединени американски щати, където SEC под управлението на Пол Аткинс – последовател на крипто-иновациите – обмисля изключения за емитентите, напрежението с обичайните финансови институции пораства. Citadel Securities и SIFMA (асоциацията на финансовите пазари) упорстват, че всяка такава смяна би трябвало да мине през формален развой на основаване на нови регулации. Техният мотив е явен: фактът, че нещо е на блокчейн, не го освобождава от условията за отбрана на вложителите.Опасенията не са без съображение. Ако ликвидността се разпилее сред стотици токенизирани версии на едни и същи акции – Tesla, Nvidia, Amazon – то ще се стигне до фрагментация на пазарите, по-малка бистрота и по-лесна операция. В обичайните тържища ликвидността е централизирана и забележима, до момента в който в токенизирания свят може да се разпредели по десетки децентрализирани тържища без обединен контрол.И въпреки всичко, не липсват и положителни образци. Kraken и Ondo Finance настояват, че следват „ златния стандарт “ – 1:1 поръчителство, цялостна отчетност и съблюдаване на анти-праните и банкрутните правила. Coinbase също води договаряния с SEC за издаване на токенизирани скъпи бумаги, които да дават всички законови права на акционерите, в това число глас и дял. Това е версията на токенизацията, която би могла да направи гражданска война, без да наруши доверието.Парадоксът е явен: нововъведението изпреварва закона, само че без закон тя може да подкопае личната си легитимност. Проблемът не е в технологията – блокчейнът предлага действителна успеваемост и бистрота. Проблемът е в маркетинга, който продава деривати като акции, и в политическата воля да се форсира процесът без да се изградят защитните механизми.Пазарът към този момент демонстрира признаци на „ крипто-егалитаризъм “, където достъпът е по-голям от разбирането. Инвеститорите виждат, че могат да купят „ токен на Nvidia “ и считат, че държат част от компанията, само че действителността постоянно е надалеч по-различна. При срив или банкрут на емитента, тези токени няма да бъдат предпазени нито от депозитар, нито от народен регулатор. А при липса на единна отчетност, изкушението за повтаряне на експозиции или корист с ликвидност е голямо.Историята на пазарите е цялостна с нововъведения, които са обещавали демократизация, само че са завършвали с централизация на риск. От CDO-тата преди рецесията 2008, до ICO вълната от 2017 – технологията без регулация постоянно води до несъразмерна еуфория. Токенизацията на акции може да бъде гражданска война, само че в случай че не бъде овладяна, може да се трансформира в новият деривативен призрачен сън.Парадоксално, точно обичайните играчи, които крипто секторът се стреми да измести – Citadel, Nasdaq, SIFMA – през днешния ден се трансформират в поръчител на стабилността. Nasdaq да вземем за пример предложи токенизация, само че под режим, който изцяло приравнява токените на акции и ги подчинява на същите закони. Това е действителната иновация: не да избягаш от разпоредбите, а да ги пренесеш в новата архитектура.Инвеститорите ще би трябвало да създадат разликата сред „ токен, който репрезентира акция “ и „ токен, който просто следи цената на акция “. Едното е нова форма на владеене, другото – опаковка на риск. Ако 2025 е годината, в която криптото и обичайните пазари се срещат, то точно тук ще се реши дали това ще бъде обединение на еволюция или конфликт на идеологии.Истинската стойност на токенизацията не е в скоростта на договорката, а в доверието, че зад нея стои действителен актив и явен законов ангажимент. Докато това не се случи, всеки токен, без значение какъв брой свети на екрана, ще си остане единствено отражение на акцията, само че не и самата акция.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.