Война и мир: Кой какво разбира/избира
„ Светът е борба сред бога и дявола… “ Това проповядвали богомилите – духовни учители по свободомислие през Средните епохи. В Западна Европа ги наричали „ тези от България “; техни почитатели били катарите и албигойците в Италия и Франция. Според богомилите този свят е поделен сред две начала – господ твори природата и естественото в хората, а обществото е творение на дявола. Човешкото общество е постоянно толкоз незаслужено, че просто не може да бъде дело на божествената мощ. В това вярвали преди 1000 години честните духовници, пристигнали от България…
Съвременното политическо състояние удостоверява техния мироглед. Кървави революции и войни бележат напредък на световната лакомия. Както и да се саморекламират другите общества, господстваща в тях си остава клептокрацията. (Това значи власт на огромните крадци, които изсмукват ресурсите на цели нации и страни.) Това може да компрометира самата народна власт и последователно трансформира човешкото общество в самобитно корпоративно маймунство.
Кое е най-лошото в сегашната политическа обстановка? Озадачава ме неналичието на инстинкт за самозапазване пред лицето на една все по-ясно артикулирана заплаха. Либерално-пазарни фактори притискат здравия разсъдък до стената. Той като че ли губи естествените си устои и продължава да отстъпва под напора на редовно пропагандираната лакомия. Известно е, че пристрастяването към нея може да се съпостави единствено с психическата взаимозависимост на властимащи от самата власт. Това се отнася освен за обособени хора, а и за цели обществени групи с решаваща роля в ръководството на международните процеси.
За страдание, клептократите са тъкмо такава група с въздействие, което нараства, вливайки деструктивна сила в интернационалното политическо пространство.
Повтарят се схеми и сюжети за провокации, които са печално известни от предишното. Шашардисано от масмедии, публичното мнение към момента се разсейва за заплахата новата студена война да прерасне в гореща. Усилията да се предотврати злополуката наподобяват обречени, в случай че не се задейства инстинктът на елементарните хора да пазят децата си. Към това приканват обществеността мислители като известния математик професор Михаил Константинов. Необходимостта да пазим децата съгласно него е освен естествен приоритет над целите. Тя е към този момент обществен императив, на фона на фрапантните закани и проведени похищения върху най-младото потомство на Европа.
Чудовищен образец за похищения, осъществявани десетилетия наред в Обединеното кралство от пакистански етно-банди е избухналият неотдавна мега-скандал. Хиляди бели английски девойки са били жертви на редовно проведено полово принуждение. При това без да получат поддръжка от полицията и обществените служащи, с цел да не би институциите да бъдат упрекнати в расизъм или липса на религиозна приемливост. Явно политическата уместност е вземала своите жертви и на Стария континент. И идва време обществото да търси отговорност. Но в случай че ръководещите се изкушат да отклоняват вниманието на елементарните хора с различен скандал, интригата се заплита. Поговорката гласи, че чеп клин избива. Лошото е, че от време на време вторият чеп остава… и загноява.
Така от бостанско чучело военният спор може да се трансформира в кошмарна действителност. И тези, които са го употребявали за отклонение на вниманието, стават заложници на предходните си дейности. Някой по-отговорен ще би трябвало да търси излаз от усложнената обстановка. Тук, дружно с формалната (и от време на време казионна) дипломация, значима роля ще играе и факторът, наименуван национална дипломация. Професор Константинов акцентира, че връзките сред Русия и Запада „ са може би в най-лошата си точка, която помня от разгара на Студената война… Факт е, че сме покрай гореща война изключително в Сирия, където може да се сблъскат директно съветски и американски военни. Трябва да се направи опит да се излезе от тази обстановка, тъй като това е действителна заплаха. На карта е сложено оцеляването на цивилизацията. “
Това са думи на математик, който няма да съгреши пред истината. За разлика от някои политици, коментатори или просто кариеристи с огромни упоритости. За страдание в общественото пространство последните са повече…
Как стана по този начин, че в актуалния свят отсъства антивоенното придвижване, с което Западът можеше да се гордее през предишния век? Какво се случва с сериозното мислене? Вместо него в позициите по другите медии се долавя неенергично отрицание, което като че ли няма сили за смяна на статуквото. Дали привидното безразличие не прикрива боязън, че нещата ще се утежняват оттук насетне. Или по-скоро е израз на изтощение – посърнал натурализъм, че при настоящето съответствие на силите смяната към по-добро наподобява немислима.
Междувременно виждаме остарели муцуни от клептокрацията в нови гротескни пози. Те се възторгват от пазарния концлагер, в който новият демократизъм е натикал милиарди човешки същества. Но наред с това опитват нова форма на колониализъм – трафик на хора, при който не трафикантите, а жертвите си заплащат за превоза. Правнуци на старите роботърговци се вихрят като платени правозащитници. И даже упрекват в назадничавост нации, които в никакъв случай не са се опетнявали с робовладение.
В новата търговия с хора се намесва и проведената престъпност – с цел да потвърди, че световният демократизъм е скроен тъкмо по нейната мяра. Търсят се финансови принадлежности и канали за интернационално изпиране на облагите. Може да са даже политически правилни фондации или сметки на филантропи, подкрепящи новия международен ред. Търсят се и подкрепи от авторитетни политици, както и от могъщи специфични служби. Такива служби, които да правят оценка високо космополитната еластичност на клептократуните. Да им подсигуряват парите, откраднати от личните им нации и вложени понастоящем в непознати стопански системи. А когато те изпаднат в безтегловност, когато властта на огромните крадци към този момент не стига да им пази награбеното, идва ред на военната нервност.
Между другото, Хегел споделя, че историята се повтаря единствено като фарс след покруса. В мощ е и кибернетичен закон за непредвидените последствия. Така, по подигравка на историята всеки скрит план, комплицирана конспирация или план за провокация може да претърпи непредвиден поврат. Но световната игра на клептократите продължава с нова примамка за пари и кръв. И се стига до предверието на пъкъла – на прага на нова война.
Да се противопоставяш на подготовката за война не е елементарно, нито пък здравословно. Така да вземем за пример един героичен академик от Обединеното кралство заплати с живота си за опита да опровергае изказванията, че Ирак разполага със средства за всеобщо заличаване към началото на войната в Залива. Твърденията идваха напряко от премиера Тони Блеър и от други високопоставени източници. Оказа се, че те не са истина – най-малко за оня интервал от време в навечерието на самата война.
Друг е въпросът дали на някакъв по-предишен стадий Саддам Хюсеин не е бил снабдяван да вземем за пример с химическо оръжие. И от кого, като се има поради, че таман той бе любимец на Запада в ирано-иракския спор. Точно преди 30 години – през март 1988, при учредяването на Русенския комитет имахме учредения да мислим в тази посока. Химическият цех в Гюргево, Румъния, причиняваше чести трансгранични обгазявания на българския град Русе с хлор. Но управляващите и медиите мълчаха – надали заради незнание. Лично Елена Чаушеску, брачната половинка на румънския президент, отговаряше на най-високо равнище за активността на гигантския химически комбинат. Никой не знаеше какво в действителност се създава там. Но ние подозирахме, че е част от интернационална клептократична скица, която доставя Саддам с бойни отровни субстанции. (Добре осведомените реалисти знаят, че бизнес схеми от този жанр са действителност, а не теории на конспирацията.)
Подкрепата извън се сипеше върху Саддам като от рог на изобилието, без оглед на това какъв брой нечовечен деспот беше и по какъв начин обгазяваше селата на кюрдите. Смятаха го за потребен и даже незаместим – същите сили, които по-късно го смъкнаха от власт. След многогодишни кръвопролития те сякаш реализираха тъкмо противоположния резултат – разтуриха това, поради което по-рано по този начин дълго бяха подкрепяли иракския деспот. Фаворитът на Запада се трансформира в цялостната си диаметралност – в синоним на злото. А Иран понастоящем има надалеч по-силно въздействие върху територията на Ирак. Пита се, за какво бяха дадени толкоз жертви и от военни, и от цивилното население. Защо целият район бе трансфорат в разплодник на тероризъм?!
Отговорът е явен и съответен – това е бизнесът на световна мрежа от високопоставени клептократи. Когато нещо толкоз грозно като войната има да се случва, то задвижва мракобесни сили с чудовищна мощност и също такова финансиране. Освен парите, тук играят значима роля и други психо-икономически средства за всеобщо поразяване. Терорът постоянно е бил едно от тях. Но през днешния ден, във функционалността на световен тероризъм, той води до пристрастяване на голям брой хора към насилническия екстремизъм. По думите на шефа на Европол, над 30 000 евентуални терористи са се внедрили в положителната остаряла Европа. Присъствието им на континента е като бомба със закъснител. То увлича заблудени младежи да следват модели на държание от минали времена и архаични общества. Светът се срутва и губи цивилизационните си ориентири. Вместо тях от предишното към днешния ден се прокрадва уродливата догадка, че някой някого би могъл да победи в една международна война. Илюзията за оцеляване при този малоумен сюжет може да заблуди и по-умни държавни кръгове. Парадоксът е, че в актуалния свят нараства сложността на проблемите, а интелектът на ръководещите пагубно намалява…
Съвременното политическо състояние удостоверява техния мироглед. Кървави революции и войни бележат напредък на световната лакомия. Както и да се саморекламират другите общества, господстваща в тях си остава клептокрацията. (Това значи власт на огромните крадци, които изсмукват ресурсите на цели нации и страни.) Това може да компрометира самата народна власт и последователно трансформира човешкото общество в самобитно корпоративно маймунство.
Кое е най-лошото в сегашната политическа обстановка? Озадачава ме неналичието на инстинкт за самозапазване пред лицето на една все по-ясно артикулирана заплаха. Либерално-пазарни фактори притискат здравия разсъдък до стената. Той като че ли губи естествените си устои и продължава да отстъпва под напора на редовно пропагандираната лакомия. Известно е, че пристрастяването към нея може да се съпостави единствено с психическата взаимозависимост на властимащи от самата власт. Това се отнася освен за обособени хора, а и за цели обществени групи с решаваща роля в ръководството на международните процеси.
За страдание, клептократите са тъкмо такава група с въздействие, което нараства, вливайки деструктивна сила в интернационалното политическо пространство.
Повтарят се схеми и сюжети за провокации, които са печално известни от предишното. Шашардисано от масмедии, публичното мнение към момента се разсейва за заплахата новата студена война да прерасне в гореща. Усилията да се предотврати злополуката наподобяват обречени, в случай че не се задейства инстинктът на елементарните хора да пазят децата си. Към това приканват обществеността мислители като известния математик професор Михаил Константинов. Необходимостта да пазим децата съгласно него е освен естествен приоритет над целите. Тя е към този момент обществен императив, на фона на фрапантните закани и проведени похищения върху най-младото потомство на Европа.
Чудовищен образец за похищения, осъществявани десетилетия наред в Обединеното кралство от пакистански етно-банди е избухналият неотдавна мега-скандал. Хиляди бели английски девойки са били жертви на редовно проведено полово принуждение. При това без да получат поддръжка от полицията и обществените служащи, с цел да не би институциите да бъдат упрекнати в расизъм или липса на религиозна приемливост. Явно политическата уместност е вземала своите жертви и на Стария континент. И идва време обществото да търси отговорност. Но в случай че ръководещите се изкушат да отклоняват вниманието на елементарните хора с различен скандал, интригата се заплита. Поговорката гласи, че чеп клин избива. Лошото е, че от време на време вторият чеп остава… и загноява.
Така от бостанско чучело военният спор може да се трансформира в кошмарна действителност. И тези, които са го употребявали за отклонение на вниманието, стават заложници на предходните си дейности. Някой по-отговорен ще би трябвало да търси излаз от усложнената обстановка. Тук, дружно с формалната (и от време на време казионна) дипломация, значима роля ще играе и факторът, наименуван национална дипломация. Професор Константинов акцентира, че връзките сред Русия и Запада „ са може би в най-лошата си точка, която помня от разгара на Студената война… Факт е, че сме покрай гореща война изключително в Сирия, където може да се сблъскат директно съветски и американски военни. Трябва да се направи опит да се излезе от тази обстановка, тъй като това е действителна заплаха. На карта е сложено оцеляването на цивилизацията. “
Това са думи на математик, който няма да съгреши пред истината. За разлика от някои политици, коментатори или просто кариеристи с огромни упоритости. За страдание в общественото пространство последните са повече…
Как стана по този начин, че в актуалния свят отсъства антивоенното придвижване, с което Западът можеше да се гордее през предишния век? Какво се случва с сериозното мислене? Вместо него в позициите по другите медии се долавя неенергично отрицание, което като че ли няма сили за смяна на статуквото. Дали привидното безразличие не прикрива боязън, че нещата ще се утежняват оттук насетне. Или по-скоро е израз на изтощение – посърнал натурализъм, че при настоящето съответствие на силите смяната към по-добро наподобява немислима.
Междувременно виждаме остарели муцуни от клептокрацията в нови гротескни пози. Те се възторгват от пазарния концлагер, в който новият демократизъм е натикал милиарди човешки същества. Но наред с това опитват нова форма на колониализъм – трафик на хора, при който не трафикантите, а жертвите си заплащат за превоза. Правнуци на старите роботърговци се вихрят като платени правозащитници. И даже упрекват в назадничавост нации, които в никакъв случай не са се опетнявали с робовладение.
В новата търговия с хора се намесва и проведената престъпност – с цел да потвърди, че световният демократизъм е скроен тъкмо по нейната мяра. Търсят се финансови принадлежности и канали за интернационално изпиране на облагите. Може да са даже политически правилни фондации или сметки на филантропи, подкрепящи новия международен ред. Търсят се и подкрепи от авторитетни политици, както и от могъщи специфични служби. Такива служби, които да правят оценка високо космополитната еластичност на клептократуните. Да им подсигуряват парите, откраднати от личните им нации и вложени понастоящем в непознати стопански системи. А когато те изпаднат в безтегловност, когато властта на огромните крадци към този момент не стига да им пази награбеното, идва ред на военната нервност.
Между другото, Хегел споделя, че историята се повтаря единствено като фарс след покруса. В мощ е и кибернетичен закон за непредвидените последствия. Така, по подигравка на историята всеки скрит план, комплицирана конспирация или план за провокация може да претърпи непредвиден поврат. Но световната игра на клептократите продължава с нова примамка за пари и кръв. И се стига до предверието на пъкъла – на прага на нова война.
Да се противопоставяш на подготовката за война не е елементарно, нито пък здравословно. Така да вземем за пример един героичен академик от Обединеното кралство заплати с живота си за опита да опровергае изказванията, че Ирак разполага със средства за всеобщо заличаване към началото на войната в Залива. Твърденията идваха напряко от премиера Тони Блеър и от други високопоставени източници. Оказа се, че те не са истина – най-малко за оня интервал от време в навечерието на самата война.
Друг е въпросът дали на някакъв по-предишен стадий Саддам Хюсеин не е бил снабдяван да вземем за пример с химическо оръжие. И от кого, като се има поради, че таман той бе любимец на Запада в ирано-иракския спор. Точно преди 30 години – през март 1988, при учредяването на Русенския комитет имахме учредения да мислим в тази посока. Химическият цех в Гюргево, Румъния, причиняваше чести трансгранични обгазявания на българския град Русе с хлор. Но управляващите и медиите мълчаха – надали заради незнание. Лично Елена Чаушеску, брачната половинка на румънския президент, отговаряше на най-високо равнище за активността на гигантския химически комбинат. Никой не знаеше какво в действителност се създава там. Но ние подозирахме, че е част от интернационална клептократична скица, която доставя Саддам с бойни отровни субстанции. (Добре осведомените реалисти знаят, че бизнес схеми от този жанр са действителност, а не теории на конспирацията.)
Подкрепата извън се сипеше върху Саддам като от рог на изобилието, без оглед на това какъв брой нечовечен деспот беше и по какъв начин обгазяваше селата на кюрдите. Смятаха го за потребен и даже незаместим – същите сили, които по-късно го смъкнаха от власт. След многогодишни кръвопролития те сякаш реализираха тъкмо противоположния резултат – разтуриха това, поради което по-рано по този начин дълго бяха подкрепяли иракския деспот. Фаворитът на Запада се трансформира в цялостната си диаметралност – в синоним на злото. А Иран понастоящем има надалеч по-силно въздействие върху територията на Ирак. Пита се, за какво бяха дадени толкоз жертви и от военни, и от цивилното население. Защо целият район бе трансфорат в разплодник на тероризъм?!
Отговорът е явен и съответен – това е бизнесът на световна мрежа от високопоставени клептократи. Когато нещо толкоз грозно като войната има да се случва, то задвижва мракобесни сили с чудовищна мощност и също такова финансиране. Освен парите, тук играят значима роля и други психо-икономически средства за всеобщо поразяване. Терорът постоянно е бил едно от тях. Но през днешния ден, във функционалността на световен тероризъм, той води до пристрастяване на голям брой хора към насилническия екстремизъм. По думите на шефа на Европол, над 30 000 евентуални терористи са се внедрили в положителната остаряла Европа. Присъствието им на континента е като бомба със закъснител. То увлича заблудени младежи да следват модели на държание от минали времена и архаични общества. Светът се срутва и губи цивилизационните си ориентири. Вместо тях от предишното към днешния ден се прокрадва уродливата догадка, че някой някого би могъл да победи в една международна война. Илюзията за оцеляване при този малоумен сюжет може да заблуди и по-умни държавни кръгове. Парадоксът е, че в актуалния свят нараства сложността на проблемите, а интелектът на ръководещите пагубно намалява…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ