Света Харитина живяла в края на третия и началото на

Света Харитина живяла в края на третия и началото на четвъртия век. Родината й е Понт, североизточна област на Мала Азия. Докато била още дребна, останала сираче. Взел я в дома си един богат и съчувствен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя щерка.
Като пораснала тя почнала да прави усещане освен с телесната си хубост, само че и с положителния си темперамент, с благост, непорочие, чиста мисъл и светла религия в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.
В началото на четвъртия век настанало грубо гонение. До началника на окръга, където тя живяла, стигнал донос за нейната християнска активност. Била извикана от него на съд. Дометиан, така се казвал началникът, я запитал:
Св. свещеномъченик Йеротей Атински
Св. Йеротей бил другар на св. Дионисий Ареопагит. И той като него, въпреки малко по-късно, бил извърнат към Христа от св. деятел Павел....
- Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?
Харитина дала отговор:
- Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста религия навеждам хора към моя Господ Иисус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при регионалния шеф.
1 октомври - ден с доста празници
Настъпването на есента може да бъде съпроводени с приятни страсти. Особено на 1 октомври - това е ден, изпълнен с празници. Преди всичк...
Напразно шефът правел опити да я убеди да се отхвърли от своята християнска религия. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.
Накрай я осъдил на изнасилване. Така в това време постоянно постъпвали египетските съдии. Но светата госпожица се помолила на Бога и така издъхнала, като запазила непорочно девство си.
Тялото й било поставено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските талази го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).