Св. великомъченица Евфимия Всехвална
Света Евфимия Всехвална живяла във втората половина на третия и началото на четвъртия век. Тя била щерка на благородни родители в гр. Халкидон.
Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо празненство в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички поданици на Халкидон и да принесат – всеки съгласно своето положение – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.
В избрания ден се натрупали голям брой хора към езическото капище, като водели със себе си животните, планувани за жертвоприношение. Започнало шумно празненство в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали скрито на едно място и направили там работа на Господа Иисуса Христа.
Приск наредил да се направи строго следствие – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива съперници били християните. Той издал разпоредба те да бъдат издирени и доведени пред него, с цел да бъдат осъдени.
Свирепите прислужници на шефа препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, гдето 49 души християни правили скрито работа на същинския Бог. Обкръжили къщата, с цел да не избяга никой. Изкъртили вратата и почнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при шефа.
Приск ги изгледал яростно и горделиво ги запитал:
- Вие ли се противите на царската заповед, като унижавате жертвоприношението, осъществявано в чест на великия господ Арес?
Християните дали подобен отговор:
- Управителю, без подозрение би трябвало да се покоряваме на царската заповед. Но в случай че тя е противна на вярата ни, ние не можем да й се подчиняваме. Ние сме длъжни даже да се възпротивим. Ако бяхте ни заповядали това, в което сме длъжни да се покоряваме на властта, ние с подготвеност бихме се покорили. Нашият Господ Иисус Христос е споделил да даваме кесаревото на кесаря. Но тъй като тая царска заповед е богопротивна, ние няма в никакъв случай да я осъществим. Вие ни заповядвате да почитаме творението вместо Твореца. Това ние не ще сторим, тъй като сме поклонници на живеещия в небесата същински Бог!
Приск се опитал да притегли християните към идолослужение първо с хвалебствие, а по-късно и със закани за люти мъчения.
Но християните му дали отговор:
- Ние отхвърляме от себе си даровете и почестите, които ни обещаваш. Смятаме ги за нищо, тъй като имаме небесни богатства, които са повече и по-добри от земните. Тукашните придобивки са краткотрайни и непостоянни. Небесните са безконечни и неизменими. Ти ни заплашваш със страшни мъчения. Ние освен не се боим от тях, само че ги и желаем. Тъй ще се прояви в нас силата на Бога, на която бихте могли да се учудите. Като познаете безсилието на вашите скверни богове, вие ще се засрамите. Но за какво да продължаваме тоя вербален спор? Започни, управителю, това, което си намислил да правиш. Тъй ще се убедиш, че ние имаме по-голяма неотстъпчивост в търпението, в сравнение с ти имаш старание да ни мъчиш!
Разгневен от тия думи, Приск предал християните на разнообразни мъчения, които траяли 19 дни.
Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива госпожица Евфимия. Възрастните християни – мъченици я ободрявали при ужасните мъчения с такива думи:
- Подвизавай се, девойко, поради Небесния Жених! Подвизавай се да Му угодиш и да Го прославиш със страданието! Подвизавай се, с цел да Го срещнеш с мъдрите девици, та и тебе да вкара в Своя сияен и прелестен небесен чертог!
На дванадесетия ден шефът повикал при себе си всички мъченици и ги запитал:
- Няма ли в този момент, вразумени от мъченията, да поискате да извършите царската заповед?
Светите мъченици, дружно с благата Евфимия, мъжествено дали отговор:
- Не се надявай, управителю, да ни отклониш от правия път! По-скоро ти ще можеш да преобърнеш планините от земята и да отместиш звездите на небето, в сравнение с да откъснеш сърцата ни от същинския Бог!
Озлобеният изтезател заповядал на прислужниците си да бият изповедниците на първо време по лицата. Като видял, че и тия мъчения нямат триумф, наредил да ти затворят в тъмницата.
Когато повели мъчениците към пандиза, той видял прелестната госпожица Евфимия. Устремил погледа си към нея. Евфимия забелязала това и подигнала очи към небето. Смутена, почнала в себе си да моли Господа Иисуса Христа да я укрепи в сложния героизъм, който й предстоял.
Управителят я спрял, отделил я от групата, която отминала за мъчения в пандиза, и пуснал в ход всички ласкателни обещания, с цел да плени девическото й сърце.
Мъченицата уверено декларирала:
- Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята уязвимост към твоето нечестие и безвластие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята религия е по-голяма от твоята смелост. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разсъдък от разсъдъка на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а в действителност сте по-безумни от всички невежи, защото не желаете да познаете същинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладостен този свят с неговите наслаждения, които смятам горчилка поради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в отпадналост се демонстрира, колкото и да са мощни твоите набези. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката Си десница!
Като чул тия думи шефът заповядал да подготвят особено колело за изтезание, на което били набодени доста остри ножове. Слугите му привързали към него светата девственица. Тя се прекръстила. Когато почнали да го въртят, тя се молела старателно на Господа да й пристигна на помощ. Колелото спряло ненадейно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това предсказание било осъществено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.
Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя, като възпявала радостно Господа и Му благодаряла.
От това дивно събитие на Божията мощ шефът не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.
Пред пламналата от вътрешната страна пещ, с очи към небето, мъченица Евфимия почнала горещо да се моли:
- Господи Боже, в миналото във Вавилон Ти си запазил посредством ангел цели и невредими тримата момци, предадени на огън поради Твоя закон. Когато били измежду пламъци, Ти, Всемилостиви, си им пратил роса от горната страна. Бъди в този момент асистент и на мене, Твоята рабиня, защото и аз се подвизавам поради Твоята популярност, Христе мой!
Прекръстила се и към този момент очаквала да я хвърлят в пещта.
Двамата бойци, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно събитие: вътре два ангела разпръснали пламъка, с цел да не допре той тялото на мъченицата. Развълнувани от това събитие, те отказали да изпълнят заповедта на шефа, даже в случай че той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама бойци, Виктор и Состен, видели по какъв начин ангелът им не разрешава да се приближат до Евфимия.
На повторната заповед на шефа те декларирали:
- Няма да се допрем до тая почтена госпожица. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, тъй като виждаме знамение, което твоите очи не виждат. По-скоро сме подготвени да се подложим на твоя яд, в сравнение с свещения яд на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!
Разярен, шефът заповядал тия двама бойци да бъдат също пратени в пандиза. На други двама заповядал да заловен девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се пробвали да сторят това, Божият яд ги поразил: от пещта излязъл мощен пламък, който ги изгорил.
Ужасени от станалото, другите бойци и прислужници на гонителя избягали от мястото на наказването.
Хвърлена и оставена измежду пламъците Евфимия запяла дивната ария на тримата момци във вавилонската пещ:
“Благословен си Ти, Господи Боже на отците ни, и хвален и прочут вовеки. Благословено е името на Твоята популярност, име свето и прехвално и прославено вовеки...”
След като изпяла до дъно песента, мъченицата излязла невредима из пламъците.
Изплашен от чудото, шефът към този момент не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата.
Веднага по-късно заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал към този момент, че те са секрети християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те дали отговор:
- Досега сме се заблуждавали, тъй като не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А в този момент знаем, че има единствено един същински Бог. Искаме занапред нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, само че душите ни ще одобри Бог!
Разгневен от тоя отговор, шефът заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат раздрани и изядени.
Като отивали на гибел, те старателно се молели на Бога да им елементарни предходните грехове, да ги елементарни за заблудата и неверието и милостиво да одобри душите им в селенията на вечността.
Милосърдният Бог им пратил тиха гибел. Зверовете даже не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността.
На другия ден заранта шефът отначало повикал на съд светата девственица Евфимия и отново й предложил да се отхвърли от Христа Господа. Говорил й отначало ласкави думи:
- Не опозорявай своя жанр, не погубвай цвета на своята младост! Не излагай себе си на гибел! Отдай респект на великия Арес! Тъй ще бъдеш уважавана от всички ни. Ще бъдеш възхвалявана и награждавана с огромна популярност и благосъстояния!
В отговор на тия увещания Евфимия нарекла Приск безразсъден. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.
Евфимия с взор към небето помолила Бога да одобри многострадалната й душа и да я успокои в Своите небесни обители. Молитвата й била чута. От пуснатите против нея животни единствено една мечка я ухапала леко за единия крайник. Чут бил глас от небето, който призовавал великомъченицата към самодоволство с праведните. Блажено измежду арената на цирка тя предала душата си на Господа.
Появила се ужасна стихия със земетръс. Обхванати от боязън, всички гости на цирка се разбягали по домовете си.
Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали покрай града, като топло благодарили на Бога, загдето е дарувал на скъпата им щерка небесна помощ и прочут страдалчески венец.
Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прелестен храм на нейно име.
Света великомъченица Евфимия Всехвална потърпевша във времето сред 303 и 307 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо празненство в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички поданици на Халкидон и да принесат – всеки съгласно своето положение – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.
В избрания ден се натрупали голям брой хора към езическото капище, като водели със себе си животните, планувани за жертвоприношение. Започнало шумно празненство в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали скрито на едно място и направили там работа на Господа Иисуса Христа.
Приск наредил да се направи строго следствие – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива съперници били християните. Той издал разпоредба те да бъдат издирени и доведени пред него, с цел да бъдат осъдени.
Свирепите прислужници на шефа препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, гдето 49 души християни правили скрито работа на същинския Бог. Обкръжили къщата, с цел да не избяга никой. Изкъртили вратата и почнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при шефа.
Приск ги изгледал яростно и горделиво ги запитал:
- Вие ли се противите на царската заповед, като унижавате жертвоприношението, осъществявано в чест на великия господ Арес?
Християните дали подобен отговор:
- Управителю, без подозрение би трябвало да се покоряваме на царската заповед. Но в случай че тя е противна на вярата ни, ние не можем да й се подчиняваме. Ние сме длъжни даже да се възпротивим. Ако бяхте ни заповядали това, в което сме длъжни да се покоряваме на властта, ние с подготвеност бихме се покорили. Нашият Господ Иисус Христос е споделил да даваме кесаревото на кесаря. Но тъй като тая царска заповед е богопротивна, ние няма в никакъв случай да я осъществим. Вие ни заповядвате да почитаме творението вместо Твореца. Това ние не ще сторим, тъй като сме поклонници на живеещия в небесата същински Бог!
Приск се опитал да притегли християните към идолослужение първо с хвалебствие, а по-късно и със закани за люти мъчения.
Но християните му дали отговор:
- Ние отхвърляме от себе си даровете и почестите, които ни обещаваш. Смятаме ги за нищо, тъй като имаме небесни богатства, които са повече и по-добри от земните. Тукашните придобивки са краткотрайни и непостоянни. Небесните са безконечни и неизменими. Ти ни заплашваш със страшни мъчения. Ние освен не се боим от тях, само че ги и желаем. Тъй ще се прояви в нас силата на Бога, на която бихте могли да се учудите. Като познаете безсилието на вашите скверни богове, вие ще се засрамите. Но за какво да продължаваме тоя вербален спор? Започни, управителю, това, което си намислил да правиш. Тъй ще се убедиш, че ние имаме по-голяма неотстъпчивост в търпението, в сравнение с ти имаш старание да ни мъчиш!
Разгневен от тия думи, Приск предал християните на разнообразни мъчения, които траяли 19 дни.
Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива госпожица Евфимия. Възрастните християни – мъченици я ободрявали при ужасните мъчения с такива думи:
- Подвизавай се, девойко, поради Небесния Жених! Подвизавай се да Му угодиш и да Го прославиш със страданието! Подвизавай се, с цел да Го срещнеш с мъдрите девици, та и тебе да вкара в Своя сияен и прелестен небесен чертог!
На дванадесетия ден шефът повикал при себе си всички мъченици и ги запитал:
- Няма ли в този момент, вразумени от мъченията, да поискате да извършите царската заповед?
Светите мъченици, дружно с благата Евфимия, мъжествено дали отговор:
- Не се надявай, управителю, да ни отклониш от правия път! По-скоро ти ще можеш да преобърнеш планините от земята и да отместиш звездите на небето, в сравнение с да откъснеш сърцата ни от същинския Бог!
Озлобеният изтезател заповядал на прислужниците си да бият изповедниците на първо време по лицата. Като видял, че и тия мъчения нямат триумф, наредил да ти затворят в тъмницата.
Когато повели мъчениците към пандиза, той видял прелестната госпожица Евфимия. Устремил погледа си към нея. Евфимия забелязала това и подигнала очи към небето. Смутена, почнала в себе си да моли Господа Иисуса Христа да я укрепи в сложния героизъм, който й предстоял.
Управителят я спрял, отделил я от групата, която отминала за мъчения в пандиза, и пуснал в ход всички ласкателни обещания, с цел да плени девическото й сърце.
Мъченицата уверено декларирала:
- Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята уязвимост към твоето нечестие и безвластие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята религия е по-голяма от твоята смелост. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разсъдък от разсъдъка на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а в действителност сте по-безумни от всички невежи, защото не желаете да познаете същинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладостен този свят с неговите наслаждения, които смятам горчилка поради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в отпадналост се демонстрира, колкото и да са мощни твоите набези. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката Си десница!
Като чул тия думи шефът заповядал да подготвят особено колело за изтезание, на което били набодени доста остри ножове. Слугите му привързали към него светата девственица. Тя се прекръстила. Когато почнали да го въртят, тя се молела старателно на Господа да й пристигна на помощ. Колелото спряло ненадейно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това предсказание било осъществено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.
Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя, като възпявала радостно Господа и Му благодаряла.
От това дивно събитие на Божията мощ шефът не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.
Пред пламналата от вътрешната страна пещ, с очи към небето, мъченица Евфимия почнала горещо да се моли:
- Господи Боже, в миналото във Вавилон Ти си запазил посредством ангел цели и невредими тримата момци, предадени на огън поради Твоя закон. Когато били измежду пламъци, Ти, Всемилостиви, си им пратил роса от горната страна. Бъди в този момент асистент и на мене, Твоята рабиня, защото и аз се подвизавам поради Твоята популярност, Христе мой!
Прекръстила се и към този момент очаквала да я хвърлят в пещта.
Двамата бойци, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно събитие: вътре два ангела разпръснали пламъка, с цел да не допре той тялото на мъченицата. Развълнувани от това събитие, те отказали да изпълнят заповедта на шефа, даже в случай че той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама бойци, Виктор и Состен, видели по какъв начин ангелът им не разрешава да се приближат до Евфимия.
На повторната заповед на шефа те декларирали:
- Няма да се допрем до тая почтена госпожица. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, тъй като виждаме знамение, което твоите очи не виждат. По-скоро сме подготвени да се подложим на твоя яд, в сравнение с свещения яд на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!
Разярен, шефът заповядал тия двама бойци да бъдат също пратени в пандиза. На други двама заповядал да заловен девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се пробвали да сторят това, Божият яд ги поразил: от пещта излязъл мощен пламък, който ги изгорил.
Ужасени от станалото, другите бойци и прислужници на гонителя избягали от мястото на наказването.
Хвърлена и оставена измежду пламъците Евфимия запяла дивната ария на тримата момци във вавилонската пещ:
“Благословен си Ти, Господи Боже на отците ни, и хвален и прочут вовеки. Благословено е името на Твоята популярност, име свето и прехвално и прославено вовеки...”
След като изпяла до дъно песента, мъченицата излязла невредима из пламъците.
Изплашен от чудото, шефът към този момент не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата.
Веднага по-късно заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал към този момент, че те са секрети християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те дали отговор:
- Досега сме се заблуждавали, тъй като не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А в този момент знаем, че има единствено един същински Бог. Искаме занапред нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, само че душите ни ще одобри Бог!
Разгневен от тоя отговор, шефът заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат раздрани и изядени.
Като отивали на гибел, те старателно се молели на Бога да им елементарни предходните грехове, да ги елементарни за заблудата и неверието и милостиво да одобри душите им в селенията на вечността.
Милосърдният Бог им пратил тиха гибел. Зверовете даже не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността.
На другия ден заранта шефът отначало повикал на съд светата девственица Евфимия и отново й предложил да се отхвърли от Христа Господа. Говорил й отначало ласкави думи:
- Не опозорявай своя жанр, не погубвай цвета на своята младост! Не излагай себе си на гибел! Отдай респект на великия Арес! Тъй ще бъдеш уважавана от всички ни. Ще бъдеш възхвалявана и награждавана с огромна популярност и благосъстояния!
В отговор на тия увещания Евфимия нарекла Приск безразсъден. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.
Евфимия с взор към небето помолила Бога да одобри многострадалната й душа и да я успокои в Своите небесни обители. Молитвата й била чута. От пуснатите против нея животни единствено една мечка я ухапала леко за единия крайник. Чут бил глас от небето, който призовавал великомъченицата към самодоволство с праведните. Блажено измежду арената на цирка тя предала душата си на Господа.
Появила се ужасна стихия със земетръс. Обхванати от боязън, всички гости на цирка се разбягали по домовете си.
Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали покрай града, като топло благодарили на Бога, загдето е дарувал на скъпата им щерка небесна помощ и прочут страдалчески венец.
Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прелестен храм на нейно име.
Света великомъченица Евфимия Всехвална потърпевша във времето сред 303 и 307 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ