Струнен квартет “Фрош” гостува тази вечер във Варна с програма, стъпила в три века | Елитната българска камерна формация идва в Градската художествена галерия с програма, в която романтизмът се оглежда в музиката на нашето време
Струнен квартет “Фрош ” гостува във Варна довечера, 27 март от 19 часа с концерт в границите на плана “Нова музикална сцена ”. В Градската художествена изложба своето изкуство ще поднесат на варненските ценители Негина Стоянова, цигулка, Петя Димитрова, цигулка, Мария Вълчанова, виола и Теодора Атанасова, виолончело.
Премиерно за Варна те ще изпълнят Струнен квартет №9 от Васил Казанджиев, основан през 2020 година особено за “Фрош ”. Това е шестият струнен квартет, който забележителният български композитор написа за „ Фрош “. В програмата на концерта са още творби от полския композитор от ХХ век Карол Шимановски, творил в полето на модернизма и импресионизма, и един шедьовър на романтизма на ХІХ век, кондензиран с поетичност и музикална фикция - последният от трите струнни квартета, оп. 41, на Роберт Шуман.
Примариусът на елитната българска камерна групировка Негина Стоянова споделя пред Нина Локмаджиева историята на триумфа на квартета преди концерта в морската столица.
Какво значи Фрош? И какво беше началото ви като групировка?
Фрош в дословен превод от немски значи жаба, само че също по този начин е и избран щрих в цигулковото свирене, който се характеризира с доста сила, заостреност и жизнеспособност. Ние сме много деятелен състав. Бяхме доста млади, когато се събрахме, в този момент не чак толкоз, само че не престават да ни считат за млад състав, което е прелестно, несъмнено. Основната причина в действителност е, че жабата е азиатски тотем за благоденствие и благополучие. Аз персонално от дълги години имам уязвимост към този знак.
Имате ли брошка под формата на жаба?
Хиляди имам, няма предмет с формата на жаба, който да не владея. И по този начин преди години напълно страхливо, даже на смешка, предложих на сътрудниците името на квартета и те го одобриха доста задушевно. Така наименованието пристигна при нас изцяло естествено.
Как решихте да се съберете, каква беше концепцията? Знам, че имате промени в това време, само че в началото с каква концепция се събрахте?
Аз съм имала огромното благополучие, още в русенското Музикално учебно заведение, да попадна на доста сериозен учител - Боби Михайлов, дълготраен шеф на учебното заведение. Под негово управление започнах да изсвирвам в квартет още като ученичка, изнасяхме и концерти. Аз съм закърмена с обич и професионално отношение към квартета още от тези години. След това имах големия шанс в Академията да попадна при Николай Гагов, чиято кариера е напълно като участник в разнообразни квартети – Квартет „ Вълчев “, Квартет на БНР и Квартет „ Димов “.
Попадайки при него, направих студентски квартет с мои другари – съидейници, което се получи някак естествено. За страдание, огромна част от българските музиканти след довеждане докрай на Академията се разбягват в чужбина, което се отрази зле и на нашия състав. Свирейки една-две години в Симфоничния оркестър на радиото, разбрах, че няма да устоя без работата в квартет, потърсих съидейници и започнахме още веднъж. Оттогава сме дружно с Мария Вълчанова, виола.
Виолончелист в квартета в продължение на 10 години беше Виктор Трайков, по-късно няколко години свирихме с Атанас Кръстев и в този момент сме с Теодора Атанасова, с която се надявам да работим и отсега нататък. Тези промени през годините са свързани и с развиването на “Фрош ” и са също по този начин търсене на най-верните хора, с които да създадем същински екип. С Петя Димитрова, нашата втора цигулка, сме дружно към този момент близо 10 години. Тоест, дълги години сме в този състав.
Всъщност вие в този момент сте в най-елегантния формат на един квартет – дамски квартет.
Винаги сме желали да има баланс сред мъже и дами в състава, само че в процеса на работа и опита, който натрупахме, разбрахме, че силата сред нас, в свиренето и в чувстването на музиката, не зависи от разликите в пола. Тя може да бъде и мъжка, и женска, без значение от пола.
През какви интервали на израстване минахте? Истина е, че средите на ценителите ви одобряват като действителни продължители на това, което бяха квартетите „ Аврамов “ и „ Димов “? Въпросът ми е по какъв начин се прави класа?
Това не е по никакъв начин елементарен въпрос. Не можем да кажем, че задачата ни е да създадем класа, което в действителност е хубаво. Трябва да се реализиран ужасно доста неща. За мен първото е честното отношение към това, което вършим, откровеното предпочитание. Ние сме същински поласкани от това съпоставяне, само че живеем и творим в изцяло друго време и условия от тях. Много бихме желали да се занимаваме единствено с това, само че времето е в действителност друго и се постанова да работим в допълнение. Тоест нашите жертви са много съществени и без същинска обич не би могла да се получи работата в квартета.
Ние сме един актуален състав и бихме желали да се съпоставяме с нашите сътрудници от чужбина, с посоката, в която те се движат и с техните усети. Същевременно се опитваме да не вършим никакъв компромис с качеството на работата ни, тъй като това е единствената гаранция за триумф. Виждаме, че всичко се случва доста мъчно у нас. Затова от време на време избираме да е за сметка на по-епизодичните изяви, само че да се получи по този начин, както ние го разбираме.
С кои модерни струнни квартети сверявате часовника си?
Трудно ми е да ги градуирам, защото ние постоянно се обръщаме към тях като към източник на хрумвания, интересуваме се от тяхното разбиране на нещата, изследваме дали се отличaват от нас. Може би първите, които ще загатна, са квартет „ Белчеа “, чиито усети се приближават най-вече до нашите, квартет „ Йерусалим “, които идваха преди две години на Мартенски музикални дни в Русе, квартет „ Ебен “, квартет „ Кронос “ и доста други. Живеем в ужасно време, когато информацията доста бързо доближава до нас и се осведомяваме за всичко, което ни интересува.
За вас пишат творби български, а към този момент и непознати композитори. С какво спечелихте тяхното доверие? Какво значи за вас това партньорство сред основател и тълковник?
Ние доста обичаме противоположната връзка, както и да поддържаме връзка с разнообразни композитори при всяка опция. Това, което те споделят с нас е, че им харесва силата, с която подхождаме, отношението към текста, това че имаме собствен взор към музиката. В тази връзка с маестро Казанджиев ни свързва необикновено партньорство, което продължава към този момент съвсем 15 години. Обърнахме се към него преди време да ни даде партитурата на един от квартетите, които той към този момент беше написал.
Избрахме си Квартет №3 и го поканихме на концерта. Оттогава е голямо наслаждение и чест, че всички последващи квартети, в това число и този, който ще представим във Варна, са написани за нас. Работата посред ни е в действителност доста обогатяваща, уповавам се и за двете страни, тъй като ние с течение на годините усетихме езика му доста понятен, подобен, на който можем да се показваме. И както той от време на време се майтапи, ние си вършим, каквото желаеме, с музикалния текст. Успяваме да вплетем нашата сила в това, което той желае да каже и е огромно наслаждение да участваме във всичко това. Всички знаем, че като се напише едно произведение, то би трябвало да стартира да се извършва, с цел да стане живо и приключено. Неговият живот стартира на сцената и това е самата истина.
Във Варна идвате с стратегия, която стъпва в три века. Каква беше концепцията ви за тази стратегия и по какъв начин се оглеждат в класическия романтизъм импресионистът Шимановски и нашият съвременник Васил Казанджиев?
Когато сформираме стратегиите, с изключение на чисто концептуалната страна на въпроса, постоянно имаме поради публиката, пред която ще бъде показана програмата, тъй като противоположната връзка е доста значима. Това за нас е от значително значение. Имаме традиция всички министър председатели на Васил Казанджиев да бъдат представяни на Мартенски музикални дни в Русе, където ще гостуваме след концерта ни във Варна. С наслаждение ще покажем тази творба и на варненската аудитория, още повече, че преди години сме гостували на “Варненско лято ” с различен негов квартет, тъй че ще продължим традицията и във Варна.
Полският композитор Шимановски е ужасно предизвикателство за нас, както и наслаждение. Ние постоянно изпълняваме висококачествени и завладяващи творби, които рядко се свирят в България за сметка на по-репертоарните пиеси. Тази творба на Шимановски е една от обичаните ми, мога да кажа, че съм същински влюбена в нея. Напоследък имаме афинитет към полските композитори, свирили сме и Гурецки, и Лютославски, усещаме доста близо тези създатели от полската школа, които са и международно приети.
Какво да кажа за Шуман? Когато сформираме една стратегия, аз персонално доста обичам да има контрасти. Връзките са може би на втори проект, сигурно участват. Но ми се желае публиката сама да ги усети и да ги оцени, не толкоз концептуално, а повече като възприятие и сила. За мен този квартет на Шуман е едно от най-завладяващите сантиментални творби.
Премиерно за Варна те ще изпълнят Струнен квартет №9 от Васил Казанджиев, основан през 2020 година особено за “Фрош ”. Това е шестият струнен квартет, който забележителният български композитор написа за „ Фрош “. В програмата на концерта са още творби от полския композитор от ХХ век Карол Шимановски, творил в полето на модернизма и импресионизма, и един шедьовър на романтизма на ХІХ век, кондензиран с поетичност и музикална фикция - последният от трите струнни квартета, оп. 41, на Роберт Шуман.
Примариусът на елитната българска камерна групировка Негина Стоянова споделя пред Нина Локмаджиева историята на триумфа на квартета преди концерта в морската столица.
Какво значи Фрош? И какво беше началото ви като групировка?
Фрош в дословен превод от немски значи жаба, само че също по този начин е и избран щрих в цигулковото свирене, който се характеризира с доста сила, заостреност и жизнеспособност. Ние сме много деятелен състав. Бяхме доста млади, когато се събрахме, в този момент не чак толкоз, само че не престават да ни считат за млад състав, което е прелестно, несъмнено. Основната причина в действителност е, че жабата е азиатски тотем за благоденствие и благополучие. Аз персонално от дълги години имам уязвимост към този знак.
Имате ли брошка под формата на жаба?
Хиляди имам, няма предмет с формата на жаба, който да не владея. И по този начин преди години напълно страхливо, даже на смешка, предложих на сътрудниците името на квартета и те го одобриха доста задушевно. Така наименованието пристигна при нас изцяло естествено.
Как решихте да се съберете, каква беше концепцията? Знам, че имате промени в това време, само че в началото с каква концепция се събрахте?
Аз съм имала огромното благополучие, още в русенското Музикално учебно заведение, да попадна на доста сериозен учител - Боби Михайлов, дълготраен шеф на учебното заведение. Под негово управление започнах да изсвирвам в квартет още като ученичка, изнасяхме и концерти. Аз съм закърмена с обич и професионално отношение към квартета още от тези години. След това имах големия шанс в Академията да попадна при Николай Гагов, чиято кариера е напълно като участник в разнообразни квартети – Квартет „ Вълчев “, Квартет на БНР и Квартет „ Димов “.
Попадайки при него, направих студентски квартет с мои другари – съидейници, което се получи някак естествено. За страдание, огромна част от българските музиканти след довеждане докрай на Академията се разбягват в чужбина, което се отрази зле и на нашия състав. Свирейки една-две години в Симфоничния оркестър на радиото, разбрах, че няма да устоя без работата в квартет, потърсих съидейници и започнахме още веднъж. Оттогава сме дружно с Мария Вълчанова, виола.
Виолончелист в квартета в продължение на 10 години беше Виктор Трайков, по-късно няколко години свирихме с Атанас Кръстев и в този момент сме с Теодора Атанасова, с която се надявам да работим и отсега нататък. Тези промени през годините са свързани и с развиването на “Фрош ” и са също по този начин търсене на най-верните хора, с които да създадем същински екип. С Петя Димитрова, нашата втора цигулка, сме дружно към този момент близо 10 години. Тоест, дълги години сме в този състав.
Всъщност вие в този момент сте в най-елегантния формат на един квартет – дамски квартет.
Винаги сме желали да има баланс сред мъже и дами в състава, само че в процеса на работа и опита, който натрупахме, разбрахме, че силата сред нас, в свиренето и в чувстването на музиката, не зависи от разликите в пола. Тя може да бъде и мъжка, и женска, без значение от пола.
През какви интервали на израстване минахте? Истина е, че средите на ценителите ви одобряват като действителни продължители на това, което бяха квартетите „ Аврамов “ и „ Димов “? Въпросът ми е по какъв начин се прави класа?
Това не е по никакъв начин елементарен въпрос. Не можем да кажем, че задачата ни е да създадем класа, което в действителност е хубаво. Трябва да се реализиран ужасно доста неща. За мен първото е честното отношение към това, което вършим, откровеното предпочитание. Ние сме същински поласкани от това съпоставяне, само че живеем и творим в изцяло друго време и условия от тях. Много бихме желали да се занимаваме единствено с това, само че времето е в действителност друго и се постанова да работим в допълнение. Тоест нашите жертви са много съществени и без същинска обич не би могла да се получи работата в квартета.
Ние сме един актуален състав и бихме желали да се съпоставяме с нашите сътрудници от чужбина, с посоката, в която те се движат и с техните усети. Същевременно се опитваме да не вършим никакъв компромис с качеството на работата ни, тъй като това е единствената гаранция за триумф. Виждаме, че всичко се случва доста мъчно у нас. Затова от време на време избираме да е за сметка на по-епизодичните изяви, само че да се получи по този начин, както ние го разбираме.
С кои модерни струнни квартети сверявате часовника си?
Трудно ми е да ги градуирам, защото ние постоянно се обръщаме към тях като към източник на хрумвания, интересуваме се от тяхното разбиране на нещата, изследваме дали се отличaват от нас. Може би първите, които ще загатна, са квартет „ Белчеа “, чиито усети се приближават най-вече до нашите, квартет „ Йерусалим “, които идваха преди две години на Мартенски музикални дни в Русе, квартет „ Ебен “, квартет „ Кронос “ и доста други. Живеем в ужасно време, когато информацията доста бързо доближава до нас и се осведомяваме за всичко, което ни интересува.
За вас пишат творби български, а към този момент и непознати композитори. С какво спечелихте тяхното доверие? Какво значи за вас това партньорство сред основател и тълковник?
Ние доста обичаме противоположната връзка, както и да поддържаме връзка с разнообразни композитори при всяка опция. Това, което те споделят с нас е, че им харесва силата, с която подхождаме, отношението към текста, това че имаме собствен взор към музиката. В тази връзка с маестро Казанджиев ни свързва необикновено партньорство, което продължава към този момент съвсем 15 години. Обърнахме се към него преди време да ни даде партитурата на един от квартетите, които той към този момент беше написал.
Избрахме си Квартет №3 и го поканихме на концерта. Оттогава е голямо наслаждение и чест, че всички последващи квартети, в това число и този, който ще представим във Варна, са написани за нас. Работата посред ни е в действителност доста обогатяваща, уповавам се и за двете страни, тъй като ние с течение на годините усетихме езика му доста понятен, подобен, на който можем да се показваме. И както той от време на време се майтапи, ние си вършим, каквото желаеме, с музикалния текст. Успяваме да вплетем нашата сила в това, което той желае да каже и е огромно наслаждение да участваме във всичко това. Всички знаем, че като се напише едно произведение, то би трябвало да стартира да се извършва, с цел да стане живо и приключено. Неговият живот стартира на сцената и това е самата истина.
Във Варна идвате с стратегия, която стъпва в три века. Каква беше концепцията ви за тази стратегия и по какъв начин се оглеждат в класическия романтизъм импресионистът Шимановски и нашият съвременник Васил Казанджиев?
Когато сформираме стратегиите, с изключение на чисто концептуалната страна на въпроса, постоянно имаме поради публиката, пред която ще бъде показана програмата, тъй като противоположната връзка е доста значима. Това за нас е от значително значение. Имаме традиция всички министър председатели на Васил Казанджиев да бъдат представяни на Мартенски музикални дни в Русе, където ще гостуваме след концерта ни във Варна. С наслаждение ще покажем тази творба и на варненската аудитория, още повече, че преди години сме гостували на “Варненско лято ” с различен негов квартет, тъй че ще продължим традицията и във Варна.
Полският композитор Шимановски е ужасно предизвикателство за нас, както и наслаждение. Ние постоянно изпълняваме висококачествени и завладяващи творби, които рядко се свирят в България за сметка на по-репертоарните пиеси. Тази творба на Шимановски е една от обичаните ми, мога да кажа, че съм същински влюбена в нея. Напоследък имаме афинитет към полските композитори, свирили сме и Гурецки, и Лютославски, усещаме доста близо тези създатели от полската школа, които са и международно приети.
Какво да кажа за Шуман? Когато сформираме една стратегия, аз персонално доста обичам да има контрасти. Връзките са може би на втори проект, сигурно участват. Но ми се желае публиката сама да ги усети и да ги оцени, не толкоз концептуално, а повече като възприятие и сила. За мен този квартет на Шуман е едно от най-завладяващите сантиментални творби.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ