Строителите на съвременна България са били млади, образовани и амбициозни.

Строителите на модерна България са били млади, образовани и амбициозни. Младостта не ги е серпантина да заемат най-важните държавни поставе в освободена България. 

Димитър Стоянов Тончев,  юрист и политик, е един от тях. Той е най-младият ръководител на Народното събрание - заел е този пост, когато е бил единствено на 28 години. Бил е и седем пъти министър в разнообразни държавни управления, както и народен представител в 10 Народни събрания, в това число и в третото Велико Народно заседание.  

Той е един от водачите на демократичната (радославистка) партия, а през 1904 г. образува лична Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното битие през 1920 година.

По време на Първата международна война Димитър Тончев е бил  и финансов министър на България и един от водачите на ръководещата коалиция.

Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври остарял стил) 1859 г. в Калофер. Бил е ученик на Южнославянския интернат на Т. Минков в град Николаев. Тук през 1867 година е намерено учебно заведение за децата на имигранти от балканските страни за образованието на предстоящ политически хайлайф на Балканите. Димитър Тончев приключва действително учебно заведение в Николаев (1880 г.) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883 г.). 

След завръщането си в България е арбитър в Пловдив, от 1884 г. е юрист, а след Съединението се реалокира в София. Тончев е последовател е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV Обикновено Народно заседание. От 1886 до 1907-а той издава вестник " Пловдив ".

След осъществения преврат срещу княз Александър I Батенберг Димитър Тончев става част от течението, управлявано от Стефан Стамболов, което е наричано Народнолиберална партия.

Тончев е ръководител на парламента (1887-1888 г.), а по-късно и министър на правосъдието (1888-1891 г.). През 1891 година напуща държавното управление и се причислява към Радославистката партия. През идващите няколко години, в които е в съпротива, той написа няколко труда по гражданско право.

През 1899-1891 г. Димитър Тончев взе участие в държавните управления на либералите. 

През 1900 година той става автентичен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.

През 1903 г. Тончев е наказан на осем месеца затвор за злоупотреби от Държавния съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов. Амнистиран е от Народното събрание след рухването на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904-а Тончев образува своя политическа групировка, наречена Младолиберална партия, водач на която е до нейното вливане в Народнолибералната партия през 1920 година.

Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е водач на една от трите партии в демократичната коалиция, управлявала по време на Първата международна война. На 4 ноември 1919 г. е задържан, след което е наказан от Третия Държавен съд на пожизнен затвор като един от основните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална злополука. В пандиза е до 1924-а, когато е амнистиран. Пуснат на независимост, прави опит да се включи в активността на Националлибералната партия, само че това не е позволено от нейните водачи, които се пробват да се разграничат от старите компрометирани водачи на демократичните партии.

През идващите години Тончев се отдръпва от дейна политическа активност и написа осемтомен коментар на Закона за отговорностите и договорите.

Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.