Стратегическият план за земеделие, по който България трябва да усвои

...
Стратегическият план за земеделие, по който България трябва да усвои
Коментари Харесай

Планът за земеделие е върнат от ЕК само с 200 забележки. При предишните били 400

Стратегическият проект за земеделие, по който България би трябвало да усвои 8 милиарда евро в интервала 2023 - 2027 година, е върнат от Брюксел с 200 забележки. От земеделското министерство завчас припомниха, че същият стратегически документ, само че за интервала 2014-2020 година, е бил върнат с 400 забележки през 2014 година По това време на власт беше вторият кабинет на Бойко Борисов, който на собствен ред се оправда, че документът е бил направен от държавното управление " Орешарски ".

Тоест, в този момент забележките са редуцирани на половина. И това очевидно е сериозен прогрес, който обаче не анулира обстоятелството, че документът би трябвало да се преработва, освен това в незабавен порядък.

Предстои и нощно писане

" Получихме от Европейска комисия стратегическия проект. Има 200 забележки , като база за съпоставяне ще кажа, че предната стратегия (Програмата за развиване на селските региони 2014-2020 година - б.а.) е получила 400 забележки , макар че даже не е била първата. Предната стратегия е работена 8 месеца, ние имаме в общи рамки месец и половина, два да си свършим работа ", сподели земеделският зам.-министър Иван Христанов в четвъртък пред БНР.

На въпрос дали ще се оправят, той отговори, че би трябвало да работят и нощем, за спазят периодите.

" Ами отново ще работим нощем и ще успеем " , съобщи оптимистично Христанов.

По-късно земеделското министерство излезе с публично прессъобщение, в което забележките са наречени " мнения ". Както излиза наяве, размерът им е 57 страници. Въпреки това Европейската комисия е оценила българския проект като уравновесен .

" Европейската комисия регистрира положително, че Стратегическият проект на България е основан на обстоятелства за идентифициране на проблемите и взетите решения, както и добре уравновесен набор от интервенции, ориентирани към посрещане на многочислените потребности на селскостопанския бранш и селските региони в България. Това се споделя в ревюто от 57 страници на Европейската комисия, включващо мненията по показания Стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони в България за интервала 2023-2027 година, получени на 23 май 2022 година в Министерство на земеделието ", се показва в известието.

Стара популярност

Това не е първият проектодокумент за милиарди от Европейски Съюз, който се връща със забележки от Брюксел. В началото на декември 2021 година Европейската комисия върна за сериозна преправка Националния проект за възобновяване и резистентност на България с голям брой забележки по него, Мика Зайкова.

Самият проект бе направен от кабинета " Борисов 3 " и преработен от двете служебни държавни управления през 2021 година Той бе посрещнат от Европейска комисия с общо 207 забележки на 44 страници, както се видя и в писмо до българските управляващи, публикувано тогава в медиите.

След серия преработки, направени от кабинета на Кирил Петков, проектът за 12.6 милиарда лева към този момент е утвърден от Брюксел, като това бе обявено в София персонално от ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Той бе избран от нея като

Какво ще се преработва в проекта за земеделие?

Изненадата в в този момент върнатия от Европейска комисия стратегическия проект за земеделието е това, че той планува парите по новата, а не както до момента от Европейския фонд за развиване на селските региони.

Така за първи път, откогато България е член на Европейски Съюз, националният бюджет ще отпуска по-голямата част от парите по новата европрограма за селските региони. Нейният общ бюджет ще е 3 527 033 050 евро, от които едвам 1.410 милиарда евро ще са европейски пари.

Останалите 2.11 милиарда евро ще са съфинансиране, което ще идва от българските данъкоплатци.

Подобно на Плана за възобновяване и резистентност, България закъсня доста с правенето на Стратегическия си проект за земеделие, по който ще се усвояват към 8 милиарда евро в бранша до 2027 година Реално, България се оказа една от 9-те страни, които не внесоха документа до края на 2021 година, какъвто бе първичният период на Европейски Съюз. Изостанали бяха единствено Германия, Румъния и Белгия.

Документът бе изпратен в Брюксел едвам в края на февруари.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР