Танева пред Tribune: Българските стопани са единствените в ЕС без подкрепа заради войната
Стратегическият проект за развиване на земеделието отразява политическата неустойчивост в страната през последната година, счита някогашният министър на земеделието
Интервю на Tribune с някогашния министър на земеделието, храните и горите и сегашен народен представител от ГЕРБ-СДС Десислава Танева във връзка появилата се в медийното пространство информация, че Европейската комисия е върнала на България Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони с над 200 забележки. Десислава Танева разяснява за нашата медия и положението на бранш „ Земеделие “ към сегашния миг, неналичието на каквито и да е обезщетения за земеделските стопани по отношение на новата енергийна и ценова рецесия, породена от войната в Украйна и последствията за българските производители от бездействието на държавното управление.
Г-жо Танева, излезе информация, че Европейската комисия връща българския стратегически план за развиване на земеделието с повече от 200 забележки. Повечето от тях са в частта за капиталовите ограничения. Как бихте коментирали тази вест, Вие самата очаквахте ли подобен процес на събитията?
Първо желая да уточня, че се позовавам на информация, която излезе в медиите през вчерашния ден. Нямам такава публична информация от Министерството на земеделието. Всяка седмица в Комисията по земеделие в Народното събрание главната активност, с която се занимаваме, е да изслушваме управлението на министерството или управлението на Държавен фонд „ Земеделие “. На процедура няма никакви законодателни начинания от държавното управление в нашата област, тъй че всяка седмица се изслушваме. Нямам публична информация във връзка с това дали проектът е върнат в реалност, единствено информация, която излезе в медиите, само че за мен тази информация въобще не е непредвидена. Да, тя в действителност е прекомерно неприятна и съставлява оценка не толкоз за експертизата, която е вложена, що се касае за политическите решения, които са получили отражение в този проект. За мен това беше предстоящо. Стратегическият проект, за жалост, отразява политическата неустойчивост в последната година и нещо. Ние (бел.ред. Министерството на земеделието, храните и горите по време на третото държавно управление на ГЕРБ) оставихме проекта съвсем на финала, след доста интензивни тематични работни групи, които бяха извършени. Последваха два служебни кабинета, всеки остави своя отпечатък върху проекта. Дойде постоянното държавно управление. За страдание при неналичието на какъвто и да е разговор с сектора проектът беше доста изменен. За мен този проект би трябвало да се върне, би трябвало да се поправя в разговор с сектора, тъй че да реализираме повишение на конкурентноспособността и да бъде вероятен за осъществяване на политическите цели, които има като цяло Европейският съюз, и национални такива. Така, както беше показан проектът, за мен е безусловно предстоящо да бъде върнат!
Къде са главните пробойни в този проект в действителност, с който България на всичкото от горната страна закъсня с към два месеца, какви рискове крие той и какви биха били последствията за страната ни, в случай че не успеем да осъществим предписанията на Комисията?
Има си правила за това. Най-голямата заплаха преди всичко е, че този проект не би довел до повишение на конкурентноспособността на земеделските стопани. Второ – по метода, по който е написан, изключително в частта вложения, на процедура той ще бъде неосъществим за използване. И който тръгне да го ползва, по този начин или другояче ще го разбере, щом в този момент не може да го осъзнае, и ще се наложи прекрояване. Не единствено, че не се знае, само че няма и чуваемост. За първи път някои браншови организации в България, и то огромни, непосредствено апелираха Стратегическия проект пред Европейска комисия, точно заради липса на присъединяване в дебатите.
Каква е обстановката в бранша все още? Какво завещание оставихте Вие като министър на земеделието? Споменахте, че липсва законодателна самодейност от страна на държавното управление.
От началото на този мандат в Комисията по земеделието, храните и горите мина един законопроект (бел.ред. импортиран от Министерския съвет на 22.02.2022 г.) на първо четене по повод статута на сертифициращата организация (бел.ред. Изпълнителна организация „ Сертификационен одит на средствата от Европейските аграрни фондове “). Като цяло обаче от позиция на аграрни политики няма нито един законопроект, който да е самодейност на Министерски съвет. Всичко, което сме разглеждали е било друго.
Към сегашния миг в България земеделските стопани остават единствените в целия Европейски съюз, които не са подкрепени за новата рецесия в резултат на военния спор в Украйна. Нямат обезщетения нито за увеличените цени на торовете, нито за увеличените цени на енергоизточниците, нито за увеличените цени на фуражите. Животновъдството може да съществува единствено, в случай че има лично произвеждане или отчасти лично обезпечаване на храненето на животните. Свидетели сме на развой на разпродажба. Много тъжно, тъпо! Истината е, че всички дребни стопани, които са принудени да пристъпят към тази фаза, мъчно биха се върнали в бранша. Това са най-тежките браншове в стопанската система, в селскостопанския бранш – отглеждането на животни, дребните ферми, които дават и претовареност по селските региони. Политическите стратегии са нещо хубаво, единствено че, когато дейностите са назад на това, което пишат в стратегиите, стигаме дотук. Това мога да кажа на този стадий. Надявам се въпреки всичко да има и позитивни вести! С спомагателния бюджет, който приехме тази година, макар че има нарастване за помощта с национални средства, всичко се ръководи по подобен метод, че директната поддръжка на приходите не може към момента да доближи равнищата от 2020 година, когато акумулирахме всички вероятни принадлежности за поддръжка на земеделските стопани, в това число и с европейски средства, и те получиха най-високата си директна поддръжка по отношение на коронавирус рецесията. Сега мярката (бел.ред. „ Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на COVID-19 “) приключва и би трябвало да се разплати по нея (бел.ред. по информация на Държавен фонд „ Земеделие “ (ДФЗ) финансовата помощ би трябвало да се изплати до 15 юни). Ще забележим дали ще се спазят следващите обещания. Тази година коронавирус мярката е с по-голям бюджет. Това е мярка, която нотифицирахме 2020 година. Очакваме съответни на сегашната рецесия ограничения! Такива няма. Може да погледнете страницата за нотифицираните държавни помощи. Пак споделям България е единствената страна, в която фермерите не получават каквито и да е обезщетения.
В този ред на мисли каква е Вашата прогноза за българското земеделие, в случай че не се подхващат навременни ограничения от страна на министерството и кабинета?
Ликвидацията в бранш „ Животновъдство “ ще продължи. При оранжерийното произвеждане злополуката през зимния сезон беше цялостна. Между 70 и 80% от стопаните не заредиха произвеждане през отоплителния сезон заради тази причина, която показах – липса на обезщетения, реципрочни на увеличените цени на енергоносителите. Освен процеса на разпродажба на животновъдните стопанства, има оперативни данни, че зеленчукопроизводителите също са намалели. Една година по-късно в статистиката ще има цялостно отражение на това каква е била политиката в бранша. Да не приказваме за абсолютния неуспех с обявения снабдителен запас със зърно. Два месеца и половина не е купено нито едно зърно. Условията са невъзможни то да бъде купено. А даже да бъде купено, цените би трябвало да са пазарни. Като си направил най-високите, рекордни цени ресурс от 13 месеца насам, какво ще го правиш, по какъв начин ще подкрепиш хората? Съвсем различен би трябвало да е методът! Той би трябвало да е обезщетителен за нов предел на беднотия, а не безредни придвижвания на пазара, тъй че да го объркаш!
Интервю на Tribune с някогашния министър на земеделието, храните и горите и сегашен народен представител от ГЕРБ-СДС Десислава Танева във връзка появилата се в медийното пространство информация, че Европейската комисия е върнала на България Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони с над 200 забележки. Десислава Танева разяснява за нашата медия и положението на бранш „ Земеделие “ към сегашния миг, неналичието на каквито и да е обезщетения за земеделските стопани по отношение на новата енергийна и ценова рецесия, породена от войната в Украйна и последствията за българските производители от бездействието на държавното управление.
Г-жо Танева, излезе информация, че Европейската комисия връща българския стратегически план за развиване на земеделието с повече от 200 забележки. Повечето от тях са в частта за капиталовите ограничения. Как бихте коментирали тази вест, Вие самата очаквахте ли подобен процес на събитията?
Първо желая да уточня, че се позовавам на информация, която излезе в медиите през вчерашния ден. Нямам такава публична информация от Министерството на земеделието. Всяка седмица в Комисията по земеделие в Народното събрание главната активност, с която се занимаваме, е да изслушваме управлението на министерството или управлението на Държавен фонд „ Земеделие “. На процедура няма никакви законодателни начинания от държавното управление в нашата област, тъй че всяка седмица се изслушваме. Нямам публична информация във връзка с това дали проектът е върнат в реалност, единствено информация, която излезе в медиите, само че за мен тази информация въобще не е непредвидена. Да, тя в действителност е прекомерно неприятна и съставлява оценка не толкоз за експертизата, която е вложена, що се касае за политическите решения, които са получили отражение в този проект. За мен това беше предстоящо. Стратегическият проект, за жалост, отразява политическата неустойчивост в последната година и нещо. Ние (бел.ред. Министерството на земеделието, храните и горите по време на третото държавно управление на ГЕРБ) оставихме проекта съвсем на финала, след доста интензивни тематични работни групи, които бяха извършени. Последваха два служебни кабинета, всеки остави своя отпечатък върху проекта. Дойде постоянното държавно управление. За страдание при неналичието на какъвто и да е разговор с сектора проектът беше доста изменен. За мен този проект би трябвало да се върне, би трябвало да се поправя в разговор с сектора, тъй че да реализираме повишение на конкурентноспособността и да бъде вероятен за осъществяване на политическите цели, които има като цяло Европейският съюз, и национални такива. Така, както беше показан проектът, за мен е безусловно предстоящо да бъде върнат!
Къде са главните пробойни в този проект в действителност, с който България на всичкото от горната страна закъсня с към два месеца, какви рискове крие той и какви биха били последствията за страната ни, в случай че не успеем да осъществим предписанията на Комисията?
Има си правила за това. Най-голямата заплаха преди всичко е, че този проект не би довел до повишение на конкурентноспособността на земеделските стопани. Второ – по метода, по който е написан, изключително в частта вложения, на процедура той ще бъде неосъществим за използване. И който тръгне да го ползва, по този начин или другояче ще го разбере, щом в този момент не може да го осъзнае, и ще се наложи прекрояване. Не единствено, че не се знае, само че няма и чуваемост. За първи път някои браншови организации в България, и то огромни, непосредствено апелираха Стратегическия проект пред Европейска комисия, точно заради липса на присъединяване в дебатите.
Каква е обстановката в бранша все още? Какво завещание оставихте Вие като министър на земеделието? Споменахте, че липсва законодателна самодейност от страна на държавното управление.
От началото на този мандат в Комисията по земеделието, храните и горите мина един законопроект (бел.ред. импортиран от Министерския съвет на 22.02.2022 г.) на първо четене по повод статута на сертифициращата организация (бел.ред. Изпълнителна организация „ Сертификационен одит на средствата от Европейските аграрни фондове “). Като цяло обаче от позиция на аграрни политики няма нито един законопроект, който да е самодейност на Министерски съвет. Всичко, което сме разглеждали е било друго.
Към сегашния миг в България земеделските стопани остават единствените в целия Европейски съюз, които не са подкрепени за новата рецесия в резултат на военния спор в Украйна. Нямат обезщетения нито за увеличените цени на торовете, нито за увеличените цени на енергоизточниците, нито за увеличените цени на фуражите. Животновъдството може да съществува единствено, в случай че има лично произвеждане или отчасти лично обезпечаване на храненето на животните. Свидетели сме на развой на разпродажба. Много тъжно, тъпо! Истината е, че всички дребни стопани, които са принудени да пристъпят към тази фаза, мъчно биха се върнали в бранша. Това са най-тежките браншове в стопанската система, в селскостопанския бранш – отглеждането на животни, дребните ферми, които дават и претовареност по селските региони. Политическите стратегии са нещо хубаво, единствено че, когато дейностите са назад на това, което пишат в стратегиите, стигаме дотук. Това мога да кажа на този стадий. Надявам се въпреки всичко да има и позитивни вести! С спомагателния бюджет, който приехме тази година, макар че има нарастване за помощта с национални средства, всичко се ръководи по подобен метод, че директната поддръжка на приходите не може към момента да доближи равнищата от 2020 година, когато акумулирахме всички вероятни принадлежности за поддръжка на земеделските стопани, в това число и с европейски средства, и те получиха най-високата си директна поддръжка по отношение на коронавирус рецесията. Сега мярката (бел.ред. „ Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на COVID-19 “) приключва и би трябвало да се разплати по нея (бел.ред. по информация на Държавен фонд „ Земеделие “ (ДФЗ) финансовата помощ би трябвало да се изплати до 15 юни). Ще забележим дали ще се спазят следващите обещания. Тази година коронавирус мярката е с по-голям бюджет. Това е мярка, която нотифицирахме 2020 година. Очакваме съответни на сегашната рецесия ограничения! Такива няма. Може да погледнете страницата за нотифицираните държавни помощи. Пак споделям България е единствената страна, в която фермерите не получават каквито и да е обезщетения.
В този ред на мисли каква е Вашата прогноза за българското земеделие, в случай че не се подхващат навременни ограничения от страна на министерството и кабинета?
Ликвидацията в бранш „ Животновъдство “ ще продължи. При оранжерийното произвеждане злополуката през зимния сезон беше цялостна. Между 70 и 80% от стопаните не заредиха произвеждане през отоплителния сезон заради тази причина, която показах – липса на обезщетения, реципрочни на увеличените цени на енергоносителите. Освен процеса на разпродажба на животновъдните стопанства, има оперативни данни, че зеленчукопроизводителите също са намалели. Една година по-късно в статистиката ще има цялостно отражение на това каква е била политиката в бранша. Да не приказваме за абсолютния неуспех с обявения снабдителен запас със зърно. Два месеца и половина не е купено нито едно зърно. Условията са невъзможни то да бъде купено. А даже да бъде купено, цените би трябвало да са пазарни. Като си направил най-високите, рекордни цени ресурс от 13 месеца насам, какво ще го правиш, по какъв начин ще подкрепиш хората? Съвсем различен би трябвало да е методът! Той би трябвало да е обезщетителен за нов предел на беднотия, а не безредни придвижвания на пазара, тъй че да го объркаш!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ