Страховити пирати, избягал неаполитански затворник, венециански търговец скъперник и кльощав

...
Страховити пирати, избягал неаполитански затворник, венециански търговец скъперник и кльощав
Коментари Харесай

Откъс от "Призрачната гондола" на Джани Родари

Страховити пирати, избягал неаполитански пандизчия, венециански търговец сребролюбец и кокалест нещастник на име Арлекино се впускат в шеметно и комично премеждие из страниците на " Призрачната гондола " от Джани Родари. Книгата, която не е издавана на български език досега, е илюстрирана от Дамян Дамянов, оповестиха от издателство " Сиела ". Преводът на " Призрачната гондола " от италиански е на Иво Йонков.

Небивала композиция от (не)бивали събития среща група колоритни герои, които се втурват в средиземноморско премеждие край крайбрежията на Италия в навечерието на Коледа през " хиляда шестстотин и някоя си година ". На страниците на непубликуваната в България до момента комедия дел арте " Призрачната гондола " читателят среща кой от кой по-пъстроцветен облик.

Докато търси какво да постави в празния си корем, изгладнелият Арлекино попада инцидентно на маскирания венециански търговец Панталоне, който търси сина на багдадския халиф, за който се чака да е избягал от венецианския затвор Пиомби. Същият е търсен и от фамозния корсар Али Бадалук, който наближава Града на гондолите на борда на кораба " Султанска брада " в компанията на страховития си екипаж. Междувременно известният италиански капитан Тарталя поема към Ориента на борда на своя " Сан Марко " – най-красивия транспортен съд из Средиземноморието – също по следите на принца.

Кой капитан ще успее да стигне до избягалия принц пръв? Ще се оправят ли героите в бърканицата от разменени самоличности? И ще успее ли Арлекино да се измъкне незасегнат от пиратите и да постави в джоба си несметното богатство, дадено от халифа на спасителя на сина му?

А когато в историята се намесват още прислужницата на Панталоне – Коломбина, неговият накърнен племенник Линдоро, непрекъснато преживящият самун юнга на борда на " Сан Марко " Маняпан, неаполитанският бедняк Пулчинела, обърканият шеф на пандиза и няколко тъмничари, които намират комфортно опрощение да не идат на работа – тогава венецианският карнавал в действителност е в разгара си. Читателят би трябвало единствено да постави маска и да се гмурне...

Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.

 Откъс от
© Издателство

Първа глава,
която стартира покрай Моста на въздишките

Течеше хиляда шестстотин и някоя година и течеше толкоз бързо, че съвсем стигна края си: по-точно беше Бъдни вечер и слабичкият парцалив юноша, сгушил се унило под един балкон във Венеция, за жалост, го знаеше.

– Утре е Рождество – мислеше си Арлекино, вперил взор във водата на канала, черна като неговите мисли – и аз безусловно ще съм по-гладен, в сравнение с в другите дни. В стомаха ми несъмнено има календар: в празнични дни роптае доста повече, в сравнение с в делнични.

Прекара деня на площад Сан Марко, опитваше се да хване един гълъб, който му се струваше напълно подобаващ за празничното печено. Но гълъбите го познаваха от дълго време. Когато го виждаха да идва на площада, си предаваха един на различен:

– Тревога! Идва оня гладник. Да му оставим просото и да си спасим перата.

И като излитаха, намираха несъмнено леговище на върха на камбанарията. Арлекино се навеждаше и се преструваше, че си връзва обувките, само че пълнеше джобовете си с просо и натрошен ориз. Тогава се намесваха стражарите и му пречеха да тлъстее за сметка на град Венеция, който харчи купища пари за храна на своите красиви гълъби.

– Хей, ти, за какво не отидеш да се разхождаш другаде?– му споделяха.

– Чудесна концепция! – отговаряше им той. – Не знам по какъв начин не съм се сетил по-рано! Вие, стражарите, в действителност мислите за всичко.

Като му видеха гърба, гълъбите още веднъж възнамеряваха над площада и гукаха между тях, евентуално хвалеха положителните стражи.

 Откъс от
© Издателство

В неявяване на нещо по-добро (и на просо) клетият юноша предъвкваше няколко грозни думи по адрес на тези почтени животинки, когато странна панорама притегли вниманието му. Една гондола плаваше около брега и навлизаше в фамозния канал, в който се оглежда и трепери от боязън Мостът на въздишките. Да видиш гондола във Венеция, не е странна панорама: има ги с хиляди, ръководени от умелия си гондолиер, изправен на кърмата като мачта без платно. Но тази гондола нямаше гондолиер, беше пуста като ковчег без труп и въпреки всичко се плъзгаше бързо по водата, движена от невидима и неведома мощ.

– Я виж ти – сподели си Арлекино. – Може би я теглят рибите, с цел да се забавляват.

– Младежо – избоботи някой зад тила му. – Искате ли да спечелите хиляда дуката?

Арлекино ненадейно се обърна. Мъж с маска, загърнат в необятно черно покривало, се беше надвесил от горната страна му.

– Хиляда дуката?

– Не губете време да ги броите в този момент. Бързо ме вземете на борда и следвайте онази лодка.

Арлекино се изправи на крайници, хукна по брега и скочи в близката гондола. Тайнственият чужденец го последва, седна на носа и още веднъж избоботи:

– Напред, безделнико.

Докато отвързваше въжето от кола, Арлекино ненадейно си спомни, че в никакъв случай през живота си не е бил собственик на гондола, а още по-малко на тази, която крадеше сега.

" Трябва да съм вманиачен, та да му кажа, че не съм гондолиер! – намерения, с цел да се успокои. – Сигурно ще се ядоса доста. По-добре да си мълча: въпреки всичко става дума за хиляда дуката. Колкото до гондолата, ще я взема назаем. "

В същия този момент капитан Тарталя, командващ кораба Сан Марко, предопределен за транспорт на подправки и платове сред Венеция и Ориента, излизаше от една механа, където беше провел дълга и приятна сказка с готвача на борда – който му служеше и за бодигард, когато се намираха на брега – и с много бутилки ракия от Фриули.

– Дже Дже Дже – сподели внезапно капитан Тарталя, който не беше от бързите оратори евентуално с цел да не опровергава своето име. Докато той се напъваше да приключи започнатата дума, аз ще го изпреваря и ще ви осведомявам, че изречена до дъно, тя е " Дженовефа ". Историята не коментира за какво един корабен готвач е стигнал до такава степен да дава отговор на това необичайно име: ние не си избираме имената, поставят ни ги както брадавиците върху носа. Затова бъдете добрички с готвача Дженовефа и не му се смейте.

 Откъс от
© Издателство

– Дже Дже – продължаваше в същото време капитан Тарталя, сочейки с пръст канала. И искаше да каже: " Дженовефа, да не близна в никакъв случай повече ракия, в случай че това не е призрачна гондола. Гледай, в името на всички делфини на Адриатика: носи се самичка, ни гребла, ни платно. Единственото допустимо пояснение е, че това е гондолата на Харон, който транспортира душите в пъкъла ".

Когато капитан Тарталя привърши словото си, Дженовефа разбра, че би трябвало да се обърне и огледа към канала. Но видя единствено една естествена гондола, ръководена от по-скоро некадърен в придвижванията си гондолиер: вътре седеше маскиран човек, вероятно се връщаше от танцова веселба. Призрачната гондола към този момент беше изчезнала.

Затова сподели:

– Капитане, може би се чувствате зле от стотната чашка. Не ви ли предизвестих, че са задоволителни деветдесет и девет?

На капитан Тарталя му се искаше да упорства, само че следващият конфликт със стената мазета от главата му това необичайно привидение.

Засега дано оставим тези двама господа да търсят своята странноприемница. Що се отнася до нас, ще се върнем малко обратно. Направихте ли го? Къде се намираме?
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР