Св. мчца Гликерия девица. Св. мчк Лаодикий
Страдание на света мъченица Гликерия и на Лаодикий, тъмничния пазач
През първата година от царуването на нечестивия римски император Антонин, Гърция била ръководена от хегемона Савин. Християните от тракийския град Траянопол всекидневно се събирали в своя храм. Те отправяли горещи молебствия към Бога, искайки мир и увеличение на броя на вярващите, тъй като по това време боящите се от Бога християни били прекомерно малко, а и те търпели бедствия заради гоненията. Император Антонин, който бил богохулник и принасял жертви на нечистите идоли, повдигнал гонения против християните. По всички лимити на своята страна той изпратил заповед да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската заръка пристигнала в Тракия, хегемонът Савин се отправил към град Траянопол и определил за жителите на града ден, през който трябвало да вземат присъединяване в празненството в чест на техния господ Дий. Празненството се наричало „ лампадофория ", т.е. свещоносене и трябвало да стартира три дни след идването на Савин в Траянопол.
В този град живеела една госпожица християнка, на име Гликерия, щерка на Макарий, който преди бил римски антипат. Гликерия се преселила тук дружно с родителите си от Рим, а по-късно осиротяла.
Тук тя повярвала в Христа и се включила към християните. Заедно с тях всекидневно посещавала Божия храм и се молела старателно на Господ Иисус Христос и на неговата Пречиста Майка, към която хранила изключително мощна обич като към Майката на Сина Божий. Подражавайки на Нейното непорочно девство, Гликерия обрекла себе си за булка на Господ Иисус Христос.
Тя постоянно поучавала християните, говорейки по този начин:
Братя, сестри и отци, всички вие, които заменяте за мен моята земна майка! Чуйте ме: спомнете си на какъв Цар служим ние, Чий облик носим на себе си и с какво предсказание се ограждаме. Нека се стараем всячески да изпълняваме и заповедите на нашия Цар, с цел да получим безконечното избавление, което ще бъде обещано единствено на оня, който мъжествено и почтено извърши всички отговорности на християнското звание.
Християните отговаряли:
Ние всички сме подготвени даже в този час да дадем животаси поради нашия Господ.
А Гликерия им казвала:
Моля ви, помолете се за мене на Господа, нека Той ме поддържа за героизъм дружно с вас, нека Той сподоби и мен да пострадам поради Неговото име. Помолете се за мене на Господа, да ме причисли към лика на Своите нетленни невести, които пребъдват в Неговия небесен чертог.
И християните се молели за нея.
На третия ден след идването на Савин в Траянопол почнало нечестивото езическо тържество. Всички езичници, поданици на тоя град, се събрали дружно и със запалени свещи се устремили към капището на Дий. Като видяла, това блажената девственица Гликерия пламнала от ревнивост за Христа, своя Господ Бог. Тя сторила на себе си кръстно предсказание и бързо се отправила към капището на Дий. Там застанала пред езическото сборище и високо споделила на хегемона:
- Честни хегемоне! Аз искам да стартира жертвоприношението на същинския Бог. По своя генезис аз съм по-благородна от всички поданици на този град, тъй като моят татко заемаше почетната служба антипат на славния град Рим. Затова прилича аз първа да принеса жертва на същинския Бог.
Хегемонът дал отговор:
- Но къде е твоята лампада, с която ще запалиш жертвата си?
Света Гликерия отвърнала:
- Моята лампада е начертана на челото ми, тя е неугасима и просвещава всяка жертва, принасяна на същинския Бог.
Хегемонът обаче не схванал казаното от Гликерия. Той се обърнал към нея и предложил:
- Добре. Приближи се и принеси жертва първа от всички.
Но светата рекла:
- Вечният Бог не желае да Му се палят лампади, разнасящи пушек.
Затова заповядай на всички да загасят лампадите си, с цел да не се вижда този противоположен пушек. Тогава ще видите моята непорочна жертва, която искам да принеса на своя Бог.
Хегемонът заповядал да угасят всички лампади.
Тогава Гликерия застанала на високо място по този начин, че да я вижда целият народ, разкрила лицето си и посочила на всички знамението на Христовия кръст, начертано на челото й; след това се обърнала към народа:
Виждате ли в този момент пресветлата лампада, сияеща на моето чело?
После вдигнала очи към небето, издигнала ръцете си и споделила:
Боже всемогъщи, прославян от Своите раби, Който си се явил в пещта вавилонска на тримата отроци и си ги избавил от огъня, заградил си устата на лъвовете и си направил Твоя раб Даниил победител, разрушавайки идола на Вил, умъртвявайки змея и съкрушавайки бесовския облик на поле Деир! Ти, Иисусе Христе, Пречисти и Свети Агънче Божий! Моля Те, дойди ипомогни на мен, смирената Твоя рабиня, съкруши тоя кумир, изработен от човешки ръце, и унищожи тези мерзки и суетни бесовски жертви.
Докато светата се молела на Бога, ненадейно блъснал гръм, идолът на Дий паднал на земята и се разрушил на дребни парчета (той бил изработен от камък).
Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в гняв и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали към нея, като издигнали стена към светицата, я защитавали от езичниците. Нечестивите елини не познали Божията мощ, а нарекли Гликерия магьосница. Но тя им споделила:
Силата Христова, настояща посредством мене, изобличава вашето подвеждане, помощта на моя Бог ще обърне в нищо всички мъчения, които ще измислите против мене.
Хегемонът заповядал да вържат Гликерия и да я отведат в тъмницата. На тъмничните стражи той наредил да я следят деликатно, като рекъл:
Внимавайте добре да не би да избяга от тъмницата посредством своето чудо. Тогава ще каже, че нейният Бог я е избавил, а посредством това може да прелъсти мнозина.
Светата девственица рекла на хегемона:
Безумни, нечестиви и безразсъдни дребосъче! Нима не разбираш, че аз съм обвързвана със заповедите на моя Господ Бог и съм прикована с Неговия закон? Аз не мога да се освободя от тези приятни за мен окови, по тази причина няма да тичам от страдалческия героизъм, към който се стремя сама и по своя воля поради Христа, моя Спасител.
След като изрекла тези думи, светата била отведена в тюрма.
Докато света Гликерия седяла в тъмницата, пристигнал Божият иерей Филократ да навести Христовата затворница. Светата му споделила:
Осени ме с кръстно предсказание и като ме украсиш с това предсказание като с помазание, се помоли за мен, нека угодя на моя Бог и Цар, Комуто ти служиш. Помоли се за мен, та като бъда оградена със знамението на честния кръст, да победя злобата на дявола.
Презвитерът осенил Гликерия с честния кръст и рекъл:
Нека ти помогне Христовото знамение; да бъде за тебе нравствен мир Сам Христос, Който те помазва със Своята берекет, с цел да издържиш мъжествено своя героизъм.
Като укрепил Гликерия в Господа и я благословил с мир, Филократ излязъл от тъмницата.
Сутринта на другия ден хегемонът Савин се явил на царския площад, възнамерявайки тук да изтезава Гликерия. Извикал я пред своето съдилище и я запитал:
- Сега съгласна ли си, Гликерия, да принесеш жертва на великия господ Дий, на който се покланя и принася жертви самият император?
Светицата отвърнала:
- Но по какъв начин ще мога да се поклоня или да принеса жертва, откакто вашият господ падна на земята и се разруши на части, без да бъде в положение самичък да помогне на себе си? Аз зная единствено един Бог, Който живее на небесата, Който ми оказа помощ да съкруша вашия мръсен кумир. На този Бог следва да се покланяме, да принасяме жертви и да благоугаждаме.
Хегемонът повторил:
- Принеси жертва, в случай че не желаеш да бъдеш подложена на мъчения.
Светицата отвърнала:
- Мен ще ме мъчи моят Бог, в случай че бих те послушала.
Хегемонът запитал:
Значи ти искаш да умреш?
Мъченицата дала отговор:
Аз желая със своите телесни премеждия да изцелявам душевните си заболявания.
Тогава хегемонът заповядал да окачат светицата за косите на дървото за мъчения и да стържат тялото й с стоманени куки до момента в който почине.
Слугите, които я измъчвали, изнемогнали. Хегемонът, като видял, че Гликерия победила тъгите, измислени за нея, заповядал да я снемат от дървото и да я бият по лицето.
Мъчителите грубо я биели по устата. Но внезапно измежду тях се явил ангел Господен, който така ги уплашил, че те изпопадали като мъртви на земята.
Тогава хегемонът заповядал да отведат мъченицата в тюрма и да я мъчат с апетит и жадност в продължение на доста дни.
След три дни хегемонът споделил на своя трибун:
- Вземи пръстена ми и запечатай с него тъмничното поделение, в което е заключена онази магьосница.
Трибунът незабавно отишъл и запечатал вратата на тъмницата, като заповядал на тъмничната стража строго да следи да не би някой да донесе на мъченицата храна и вода. Но ангели Божии носели на светата мъченица храна и пиво и укрепвали невестата Христова.
Няколко дни по-късно хегемонът, възнамерявайки да отиде в град Ираклия, пристигнал в тъмницата да види Гликерия, тъй като желал да я вземе със себе си. Видял своя щемпел на тъмничната врата и помислил, че тя към този момент е умряла от апетит и жадност, тъй като доста дни били минали, откогато я заключили в тъмницата. Но като отворил вратата, видял светицата жива и освободена от оковите, а пред нея имало блюда (чист самун, мляко и чаша с вода). Хегемонът бил учуден, само че не схванал, окаяният, че самичък Бог хранел Своята рабиня. После хегемонът заповядал да изведат Гликерия от тъмницата и да я водят след него в град Ираклия.
Светицата била въведена окована в града, съпроводена от стражата.
Сутринта на другия ден хегемонът решил да я съобщи на изгаряне, ако не принесе жертви на боговете. Извикал я пред своето съдилище и споделил:
- Не си ли размислила, Гликерия, да принесеш жертва на нашите богове?
Светицата дала отговор:
- В закона, даден ни от същинския Бог е написано: „ Не изкушавайте Господа, вашия Бог " ; така, че престанете да ме уговаряте. Вече ви споделих, че напълно съм се включила и послужвам на Христа, моя Господ и Бог, и се отхвърлям от дявола, на който ти служиш. Но в случай че аз съм съединена с Христа, в случай че съм обрекла себе си на Христос, то белким ти мислиш, че в миналото бих се отрекла от Христа, моя Бог и бих избрала гибел вместо безконечния живот? Ти можеш да правиш с мен всичко, което ти е угодно, само че аз ненавиждам и ще ненавиждам всички суетни земни богатства, тъй като искам да придобия небесни богатства.
След тези думи хегемонът заповядал да хвърлят светицата в огнена пещ.
Светицата била хвърлена в пещта. Но тутакси от небето слязла роса и угасила пламъка.
Хегемонът, като мислел, че Гликерия посредством своето чудо не потърпевша от огъня, заповядал да одерат кожата от главата й. Когато прислужниците на хегемона пристъпили към мъченицата, тя възкликнала към Бога:
- Господи Боже, Творец на светлината! Ти благоволи да процъфти правдата измежду тия мъчения. Покажи на нечестивия хегемон Савин, че всеки, който твърдо се надява на Тебе и се уповава на Твоята мощ, в никакъв случай не ще се уплаши от мъченията за Твоето име, само че ще желае даже още по-голям страдалчески героизъм, с цел да схване по-славен страдалчески венец. Прославям Те и Ти благодаря за това, че си разкрил вътрешното създание на моята душа, откакто беше снета кожата от главата ми така, че осиявана от Твоята светлина, мога да кажа през днешния ден: „ Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон ".
Хегемонът видял оскърбление над себе си в тия думи и заповядал да отведат светицата в тюрма и вързана да я сложат на изострен камък.
В среднощ слязъл ангел Господен в тъмницата, освободил Гликерия от оковите, излекувал раните й, възстановил изцяло кожата на главата й по този начин, че светицата била напълно здрава и лицето й имало разцъфтял тип.
На сутринта хегемонът заповядал още веднъж да я доведат за разпит. Когато тъмничният пазач Лаодикий отворил вратата на тъмницата и видял светицата свободна от оковите, изпаднал в смут. Той не познал Гликерия и като помислил, че тя е избягала, понечил да се убие, тъй като се боял от гнева на хегемона. Но светицата му споделила:
- Не си причинявай зло, тъй като аз съм Гликерия.
Стражът, обзет от боязън, рекъл:
- Имай благосклонност, избави ме, с цел да не умра от боязън, тъй като имам вяра в Бога, Който ти оказва помощ.
Светицата му споделила:
- Върви след Христос и ще се спасиш.
Стражът излязъл от тъмницата, окачил на себе си веригите, с които била окована светицата, и по този начин се явил пред хегемона. Удивен, хегемонът го запитал:
- Какво си направил, Лаодикий? Къде е затворницата, която ти подредих да пазиш?
Лаодикий дал отговор:
- Тя стои пред теб. През нощта я осия Божия светлина и я изцели ангел, пратен от Бога, който я освободи от оковите; тези окови аз надянах на себе си. Заедно с това ангелът я изцели от раните и тя възвърна първичната хубост на своето лице. Като видях всички тези Божии чудеса, аз повярвах в Бога и искам да пострадам дружно с Гликерия.
Тогава хегемонът, ядосан, заповядал:
- Да бъде посечен с меч този безумец.
След това хегемонът заповядал да хвърлят светицата на зверовете.
Гликерия тръгнала към зверовете с забавление и наслада, като на угощение. Веднага пуснали против нея едра лъвица, която ръмжала ужасно. Но като се доближила до светицата, тя безшумно легнала пред нея и почнала да ближе нозете й.
Скоро била пусната друга лъвица, която се доближила до светицата и я ухапала, без да раздра тялото й. Така Гликерия предала своята душа в Божиите ръце. Зверовете незабавно се върнали в клетките си. В същия час хегемонът се разболял тежко - целият подпухнал и по този начин отекъл, че починал на улицата, преди да съумеят да го отнесат в дома му. Епископ Дометий взел многострадалното тяло на светата мъченица Гликерия и го погребал на красиво място покрай Ираклия. Впоследствие от честните мощи на света Гликерия изтекло целебно миро, лекуващо най-различни заболявания за популярност на Отца, и Сина, и Светия Дух, Единия Бог прославян в Троица, на Когото възнасяме популярност, чест и поклонение, в този момент и постоянно и во веки веков. Амин.
През първата година от царуването на нечестивия римски император Антонин, Гърция била ръководена от хегемона Савин. Християните от тракийския град Траянопол всекидневно се събирали в своя храм. Те отправяли горещи молебствия към Бога, искайки мир и увеличение на броя на вярващите, тъй като по това време боящите се от Бога християни били прекомерно малко, а и те търпели бедствия заради гоненията. Император Антонин, който бил богохулник и принасял жертви на нечистите идоли, повдигнал гонения против християните. По всички лимити на своята страна той изпратил заповед да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската заръка пристигнала в Тракия, хегемонът Савин се отправил към град Траянопол и определил за жителите на града ден, през който трябвало да вземат присъединяване в празненството в чест на техния господ Дий. Празненството се наричало „ лампадофория ", т.е. свещоносене и трябвало да стартира три дни след идването на Савин в Траянопол.
В този град живеела една госпожица християнка, на име Гликерия, щерка на Макарий, който преди бил римски антипат. Гликерия се преселила тук дружно с родителите си от Рим, а по-късно осиротяла.
Тук тя повярвала в Христа и се включила към християните. Заедно с тях всекидневно посещавала Божия храм и се молела старателно на Господ Иисус Христос и на неговата Пречиста Майка, към която хранила изключително мощна обич като към Майката на Сина Божий. Подражавайки на Нейното непорочно девство, Гликерия обрекла себе си за булка на Господ Иисус Христос.
Тя постоянно поучавала християните, говорейки по този начин:
Братя, сестри и отци, всички вие, които заменяте за мен моята земна майка! Чуйте ме: спомнете си на какъв Цар служим ние, Чий облик носим на себе си и с какво предсказание се ограждаме. Нека се стараем всячески да изпълняваме и заповедите на нашия Цар, с цел да получим безконечното избавление, което ще бъде обещано единствено на оня, който мъжествено и почтено извърши всички отговорности на християнското звание.
Християните отговаряли:
Ние всички сме подготвени даже в този час да дадем животаси поради нашия Господ.
А Гликерия им казвала:
Моля ви, помолете се за мене на Господа, нека Той ме поддържа за героизъм дружно с вас, нека Той сподоби и мен да пострадам поради Неговото име. Помолете се за мене на Господа, да ме причисли към лика на Своите нетленни невести, които пребъдват в Неговия небесен чертог.
И християните се молели за нея.
На третия ден след идването на Савин в Траянопол почнало нечестивото езическо тържество. Всички езичници, поданици на тоя град, се събрали дружно и със запалени свещи се устремили към капището на Дий. Като видяла, това блажената девственица Гликерия пламнала от ревнивост за Христа, своя Господ Бог. Тя сторила на себе си кръстно предсказание и бързо се отправила към капището на Дий. Там застанала пред езическото сборище и високо споделила на хегемона:
- Честни хегемоне! Аз искам да стартира жертвоприношението на същинския Бог. По своя генезис аз съм по-благородна от всички поданици на този град, тъй като моят татко заемаше почетната служба антипат на славния град Рим. Затова прилича аз първа да принеса жертва на същинския Бог.
Хегемонът дал отговор:
- Но къде е твоята лампада, с която ще запалиш жертвата си?
Света Гликерия отвърнала:
- Моята лампада е начертана на челото ми, тя е неугасима и просвещава всяка жертва, принасяна на същинския Бог.
Хегемонът обаче не схванал казаното от Гликерия. Той се обърнал към нея и предложил:
- Добре. Приближи се и принеси жертва първа от всички.
Но светата рекла:
- Вечният Бог не желае да Му се палят лампади, разнасящи пушек.
Затова заповядай на всички да загасят лампадите си, с цел да не се вижда този противоположен пушек. Тогава ще видите моята непорочна жертва, която искам да принеса на своя Бог.
Хегемонът заповядал да угасят всички лампади.
Тогава Гликерия застанала на високо място по този начин, че да я вижда целият народ, разкрила лицето си и посочила на всички знамението на Христовия кръст, начертано на челото й; след това се обърнала към народа:
Виждате ли в този момент пресветлата лампада, сияеща на моето чело?
После вдигнала очи към небето, издигнала ръцете си и споделила:
Боже всемогъщи, прославян от Своите раби, Който си се явил в пещта вавилонска на тримата отроци и си ги избавил от огъня, заградил си устата на лъвовете и си направил Твоя раб Даниил победител, разрушавайки идола на Вил, умъртвявайки змея и съкрушавайки бесовския облик на поле Деир! Ти, Иисусе Христе, Пречисти и Свети Агънче Божий! Моля Те, дойди ипомогни на мен, смирената Твоя рабиня, съкруши тоя кумир, изработен от човешки ръце, и унищожи тези мерзки и суетни бесовски жертви.
Докато светата се молела на Бога, ненадейно блъснал гръм, идолът на Дий паднал на земята и се разрушил на дребни парчета (той бил изработен от камък).
Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в гняв и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали към нея, като издигнали стена към светицата, я защитавали от езичниците. Нечестивите елини не познали Божията мощ, а нарекли Гликерия магьосница. Но тя им споделила:
Силата Христова, настояща посредством мене, изобличава вашето подвеждане, помощта на моя Бог ще обърне в нищо всички мъчения, които ще измислите против мене.
Хегемонът заповядал да вържат Гликерия и да я отведат в тъмницата. На тъмничните стражи той наредил да я следят деликатно, като рекъл:
Внимавайте добре да не би да избяга от тъмницата посредством своето чудо. Тогава ще каже, че нейният Бог я е избавил, а посредством това може да прелъсти мнозина.
Светата девственица рекла на хегемона:
Безумни, нечестиви и безразсъдни дребосъче! Нима не разбираш, че аз съм обвързвана със заповедите на моя Господ Бог и съм прикована с Неговия закон? Аз не мога да се освободя от тези приятни за мен окови, по тази причина няма да тичам от страдалческия героизъм, към който се стремя сама и по своя воля поради Христа, моя Спасител.
След като изрекла тези думи, светата била отведена в тюрма.
Докато света Гликерия седяла в тъмницата, пристигнал Божият иерей Филократ да навести Христовата затворница. Светата му споделила:
Осени ме с кръстно предсказание и като ме украсиш с това предсказание като с помазание, се помоли за мен, нека угодя на моя Бог и Цар, Комуто ти служиш. Помоли се за мен, та като бъда оградена със знамението на честния кръст, да победя злобата на дявола.
Презвитерът осенил Гликерия с честния кръст и рекъл:
Нека ти помогне Христовото знамение; да бъде за тебе нравствен мир Сам Христос, Който те помазва със Своята берекет, с цел да издържиш мъжествено своя героизъм.
Като укрепил Гликерия в Господа и я благословил с мир, Филократ излязъл от тъмницата.
Сутринта на другия ден хегемонът Савин се явил на царския площад, възнамерявайки тук да изтезава Гликерия. Извикал я пред своето съдилище и я запитал:
- Сега съгласна ли си, Гликерия, да принесеш жертва на великия господ Дий, на който се покланя и принася жертви самият император?
Светицата отвърнала:
- Но по какъв начин ще мога да се поклоня или да принеса жертва, откакто вашият господ падна на земята и се разруши на части, без да бъде в положение самичък да помогне на себе си? Аз зная единствено един Бог, Който живее на небесата, Който ми оказа помощ да съкруша вашия мръсен кумир. На този Бог следва да се покланяме, да принасяме жертви и да благоугаждаме.
Хегемонът повторил:
- Принеси жертва, в случай че не желаеш да бъдеш подложена на мъчения.
Светицата отвърнала:
- Мен ще ме мъчи моят Бог, в случай че бих те послушала.
Хегемонът запитал:
Значи ти искаш да умреш?
Мъченицата дала отговор:
Аз желая със своите телесни премеждия да изцелявам душевните си заболявания.
Тогава хегемонът заповядал да окачат светицата за косите на дървото за мъчения и да стържат тялото й с стоманени куки до момента в който почине.
Слугите, които я измъчвали, изнемогнали. Хегемонът, като видял, че Гликерия победила тъгите, измислени за нея, заповядал да я снемат от дървото и да я бият по лицето.
Мъчителите грубо я биели по устата. Но внезапно измежду тях се явил ангел Господен, който така ги уплашил, че те изпопадали като мъртви на земята.
Тогава хегемонът заповядал да отведат мъченицата в тюрма и да я мъчат с апетит и жадност в продължение на доста дни.
След три дни хегемонът споделил на своя трибун:
- Вземи пръстена ми и запечатай с него тъмничното поделение, в което е заключена онази магьосница.
Трибунът незабавно отишъл и запечатал вратата на тъмницата, като заповядал на тъмничната стража строго да следи да не би някой да донесе на мъченицата храна и вода. Но ангели Божии носели на светата мъченица храна и пиво и укрепвали невестата Христова.
Няколко дни по-късно хегемонът, възнамерявайки да отиде в град Ираклия, пристигнал в тъмницата да види Гликерия, тъй като желал да я вземе със себе си. Видял своя щемпел на тъмничната врата и помислил, че тя към този момент е умряла от апетит и жадност, тъй като доста дни били минали, откогато я заключили в тъмницата. Но като отворил вратата, видял светицата жива и освободена от оковите, а пред нея имало блюда (чист самун, мляко и чаша с вода). Хегемонът бил учуден, само че не схванал, окаяният, че самичък Бог хранел Своята рабиня. После хегемонът заповядал да изведат Гликерия от тъмницата и да я водят след него в град Ираклия.
Светицата била въведена окована в града, съпроводена от стражата.
Сутринта на другия ден хегемонът решил да я съобщи на изгаряне, ако не принесе жертви на боговете. Извикал я пред своето съдилище и споделил:
- Не си ли размислила, Гликерия, да принесеш жертва на нашите богове?
Светицата дала отговор:
- В закона, даден ни от същинския Бог е написано: „ Не изкушавайте Господа, вашия Бог " ; така, че престанете да ме уговаряте. Вече ви споделих, че напълно съм се включила и послужвам на Христа, моя Господ и Бог, и се отхвърлям от дявола, на който ти служиш. Но в случай че аз съм съединена с Христа, в случай че съм обрекла себе си на Христос, то белким ти мислиш, че в миналото бих се отрекла от Христа, моя Бог и бих избрала гибел вместо безконечния живот? Ти можеш да правиш с мен всичко, което ти е угодно, само че аз ненавиждам и ще ненавиждам всички суетни земни богатства, тъй като искам да придобия небесни богатства.
След тези думи хегемонът заповядал да хвърлят светицата в огнена пещ.
Светицата била хвърлена в пещта. Но тутакси от небето слязла роса и угасила пламъка.
Хегемонът, като мислел, че Гликерия посредством своето чудо не потърпевша от огъня, заповядал да одерат кожата от главата й. Когато прислужниците на хегемона пристъпили към мъченицата, тя възкликнала към Бога:
- Господи Боже, Творец на светлината! Ти благоволи да процъфти правдата измежду тия мъчения. Покажи на нечестивия хегемон Савин, че всеки, който твърдо се надява на Тебе и се уповава на Твоята мощ, в никакъв случай не ще се уплаши от мъченията за Твоето име, само че ще желае даже още по-голям страдалчески героизъм, с цел да схване по-славен страдалчески венец. Прославям Те и Ти благодаря за това, че си разкрил вътрешното създание на моята душа, откакто беше снета кожата от главата ми така, че осиявана от Твоята светлина, мога да кажа през днешния ден: „ Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон ".
Хегемонът видял оскърбление над себе си в тия думи и заповядал да отведат светицата в тюрма и вързана да я сложат на изострен камък.
В среднощ слязъл ангел Господен в тъмницата, освободил Гликерия от оковите, излекувал раните й, възстановил изцяло кожата на главата й по този начин, че светицата била напълно здрава и лицето й имало разцъфтял тип.
На сутринта хегемонът заповядал още веднъж да я доведат за разпит. Когато тъмничният пазач Лаодикий отворил вратата на тъмницата и видял светицата свободна от оковите, изпаднал в смут. Той не познал Гликерия и като помислил, че тя е избягала, понечил да се убие, тъй като се боял от гнева на хегемона. Но светицата му споделила:
- Не си причинявай зло, тъй като аз съм Гликерия.
Стражът, обзет от боязън, рекъл:
- Имай благосклонност, избави ме, с цел да не умра от боязън, тъй като имам вяра в Бога, Който ти оказва помощ.
Светицата му споделила:
- Върви след Христос и ще се спасиш.
Стражът излязъл от тъмницата, окачил на себе си веригите, с които била окована светицата, и по този начин се явил пред хегемона. Удивен, хегемонът го запитал:
- Какво си направил, Лаодикий? Къде е затворницата, която ти подредих да пазиш?
Лаодикий дал отговор:
- Тя стои пред теб. През нощта я осия Божия светлина и я изцели ангел, пратен от Бога, който я освободи от оковите; тези окови аз надянах на себе си. Заедно с това ангелът я изцели от раните и тя възвърна първичната хубост на своето лице. Като видях всички тези Божии чудеса, аз повярвах в Бога и искам да пострадам дружно с Гликерия.
Тогава хегемонът, ядосан, заповядал:
- Да бъде посечен с меч този безумец.
След това хегемонът заповядал да хвърлят светицата на зверовете.
Гликерия тръгнала към зверовете с забавление и наслада, като на угощение. Веднага пуснали против нея едра лъвица, която ръмжала ужасно. Но като се доближила до светицата, тя безшумно легнала пред нея и почнала да ближе нозете й.
Скоро била пусната друга лъвица, която се доближила до светицата и я ухапала, без да раздра тялото й. Така Гликерия предала своята душа в Божиите ръце. Зверовете незабавно се върнали в клетките си. В същия час хегемонът се разболял тежко - целият подпухнал и по този начин отекъл, че починал на улицата, преди да съумеят да го отнесат в дома му. Епископ Дометий взел многострадалното тяло на светата мъченица Гликерия и го погребал на красиво място покрай Ираклия. Впоследствие от честните мощи на света Гликерия изтекло целебно миро, лекуващо най-различни заболявания за популярност на Отца, и Сина, и Светия Дух, Единия Бог прославян в Троица, на Когото възнасяме популярност, чест и поклонение, в този момент и постоянно и во веки веков. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ