Изпращаме спорна година в агросектора
Стопанската 2018 година ще се запомни с неприятни климатични условия и относително добра годишна продукция както при зърнено-житните култури, по този начин и при трайните насаждения - лозя и овошки, зеленчуци, маслодайни и други В ценово изражение най-добре на пазара стои пшеницата, чиито цени - близо 400 лева за звук, тази година белязаха връх спрямо предходните няколко години. За сметка на това обаче износът се свива.
Като цяло обаче земеделските площи понижават при някои култури макар националното и европейско подкрепяне, а при други се усилват. По данни на Министерство на земеделието, поместени в последния поземлен отчет, визиращ бранша през 2017 година, площта със селскостопанско предопределение е 5 224 402 ха, което съставлява към 47% от територията на страната. Обработваемата земя е намаляла с 0,2 % до 3 473 825 ха, което съставлява 69,1% от употребяваната земеделска повърхност.
В това отношение изключение не прави и земеделието в района. През 2017 година общо засетите площи с пшеница в Пловдивска област са били 513 420 декара, а тази есен са засети 492 370 дка.
Ечемикът от 34 550 декара е намалял на 31 267 дка. Увеличение се следи при ориза от 59 500 дка на 63 200 дка. За страната засетите площи с ечемик, маслодайна рапица, ръж и тритикале са с сред 2,9% и 12,7% по-малко по отношение на година по-рано.
Вяла търговия се установи към днешна дата. По предварителни данни на Националния статистически институт през първите три месеца на настоящата 2018/19 пазарна година (юли, август и септември 2018 г.) от страната са изнесени общо 2141,5 хиляди тона пшеница, 85 хиляди тона ечемик и 295,8 хиляди тона рапица. В съпоставяне с аналогичния интервал на предходната година износът на трите култури понижава както следва: пшеница - с 4%, ечемик - с 57,5% и рапица - с 5,9%.
Намалява вносът на зърнените култури. През интервала юли-септември 2018 година импортът на пшеница се свива с 38,8% на годишна база, до 19,6 хиляди тона, а този на рапица - със 71,3%, до 9,5 хиляди тона. Вносът на ечемик се усилва с 28,3%, само че остава нищожен - 393 тона.
От аграрния отчет е видно, че в народен мащаб има фрапантен скок на нивите с грах, боб, бакла, леща и други варива - площите на субсидираните култури са увеличени от 33 928 ха през 2016 година на 78 389 ха през 2017 година
По оперативни данни от първата седмица на декември производството на маслодаен слънчоглед възлиза на 1887,4 хиляди тона, а на царевица за зърно - на 3090,3 хиляди тона, като и при двете култури жътвата на процедура е завършила. Продукцията от маслодаен слънчоглед е с 2,5% над регистрираната по същото време на 2017 година, като понижението на реколтираните площи е обезщетено от повишаване на междинния рандеман. При царевицата се регистрира по-значителен растеж на производството на годишна база - с 33,7%, основно в следствие от нарасналата работливост от декар.
При множеството от главните пролетници данните сочат намаляване на производството по отношение на година по-рано в резултат на понижение на реколтираните площи и междинния рандеман. Спадът на продукцията е в границите от 7,6% до 77%, като най-значителен е при соята и лена. От друга страна, производството на пъпеши, домати, ориз, силажна царевица и тютюн вид „ Ориенталски “ е сред 3,4% и 29,8% над миналогодишното.
Като цяло през актуалната година се регистрира растеж на продукцията от главните трайни насаждения и етеричномаслени култури, обхванати от оперативното наблюдаване. Най-чувствително нарастване на годишна база е налице при крушите, сливите и черешите - от 34,6% до 70,8%, в следствие от повишаване както на реколтираните площи, по този начин и на междинните добиви от декар. Съществено понижение на продукцията по отношение на предходната година се следи единствено при прасковите и кайсиите - респективно с 20% и 50,5%, а нищожно - при малините - с 1,6%.
Като цяло обаче земеделските площи понижават при някои култури макар националното и европейско подкрепяне, а при други се усилват. По данни на Министерство на земеделието, поместени в последния поземлен отчет, визиращ бранша през 2017 година, площта със селскостопанско предопределение е 5 224 402 ха, което съставлява към 47% от територията на страната. Обработваемата земя е намаляла с 0,2 % до 3 473 825 ха, което съставлява 69,1% от употребяваната земеделска повърхност.
В това отношение изключение не прави и земеделието в района. През 2017 година общо засетите площи с пшеница в Пловдивска област са били 513 420 декара, а тази есен са засети 492 370 дка.
Ечемикът от 34 550 декара е намалял на 31 267 дка. Увеличение се следи при ориза от 59 500 дка на 63 200 дка. За страната засетите площи с ечемик, маслодайна рапица, ръж и тритикале са с сред 2,9% и 12,7% по-малко по отношение на година по-рано.
Вяла търговия се установи към днешна дата. По предварителни данни на Националния статистически институт през първите три месеца на настоящата 2018/19 пазарна година (юли, август и септември 2018 г.) от страната са изнесени общо 2141,5 хиляди тона пшеница, 85 хиляди тона ечемик и 295,8 хиляди тона рапица. В съпоставяне с аналогичния интервал на предходната година износът на трите култури понижава както следва: пшеница - с 4%, ечемик - с 57,5% и рапица - с 5,9%.
Намалява вносът на зърнените култури. През интервала юли-септември 2018 година импортът на пшеница се свива с 38,8% на годишна база, до 19,6 хиляди тона, а този на рапица - със 71,3%, до 9,5 хиляди тона. Вносът на ечемик се усилва с 28,3%, само че остава нищожен - 393 тона.
От аграрния отчет е видно, че в народен мащаб има фрапантен скок на нивите с грах, боб, бакла, леща и други варива - площите на субсидираните култури са увеличени от 33 928 ха през 2016 година на 78 389 ха през 2017 година
По оперативни данни от първата седмица на декември производството на маслодаен слънчоглед възлиза на 1887,4 хиляди тона, а на царевица за зърно - на 3090,3 хиляди тона, като и при двете култури жътвата на процедура е завършила. Продукцията от маслодаен слънчоглед е с 2,5% над регистрираната по същото време на 2017 година, като понижението на реколтираните площи е обезщетено от повишаване на междинния рандеман. При царевицата се регистрира по-значителен растеж на производството на годишна база - с 33,7%, основно в следствие от нарасналата работливост от декар.
При множеството от главните пролетници данните сочат намаляване на производството по отношение на година по-рано в резултат на понижение на реколтираните площи и междинния рандеман. Спадът на продукцията е в границите от 7,6% до 77%, като най-значителен е при соята и лена. От друга страна, производството на пъпеши, домати, ориз, силажна царевица и тютюн вид „ Ориенталски “ е сред 3,4% и 29,8% над миналогодишното.
Като цяло през актуалната година се регистрира растеж на продукцията от главните трайни насаждения и етеричномаслени култури, обхванати от оперативното наблюдаване. Най-чувствително нарастване на годишна база е налице при крушите, сливите и черешите - от 34,6% до 70,8%, в следствие от повишаване както на реколтираните площи, по този начин и на междинните добиви от декар. Съществено понижение на продукцията по отношение на предходната година се следи единствено при прасковите и кайсиите - респективно с 20% и 50,5%, а нищожно - при малините - с 1,6%.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ