Столична община не може да мотивира частните собственици на сгради-паметници

Столична община не може да стимулира частните притежатели на сгради-паметници на културата в София да се включат в програмата й " Културно завещание ". Нейната цел е общината да окаже помощ за реставрацията и съхраняването на сгради с историческа стойност. Това стана ясно при разглеждането и приемането на доклада за осъществяването на плана на последното съвещание на комисията по градоустройството в Столичния общински съвет. Въпреки че документът бе гласуван с цялостно болшинство, самите членове на ръководството на проекта- така наречен Програмен съвет, признаха по време на разискванията, че са нужни промени в разпоредбите за присъединяване и за разпределяне на помощ, с цел да стане програмата по-привлекателна за притежателите на скъпи здания.

Задачата на " Културно завещание ", която съществува от 2019 година, е правенето на планове за осъществяването на укрепителни, реставрационни, консервационни и ремонтни действия на сгради-недвижимо културно завещание от категории " национално ", " локално ", и " ансамблово значение ", както и от категория " за сведение ". Одобрените планове получават финансиране за проучване, сформиране на механически паспорт и правене на капиталови планове, за таксите по съгласуването и утвърждението им, разрешителните за градеж и разноските по авторски контрол на проектантите по време на строителството. Програмата не позволява непосредствено финансиране за осъществяването на строителните действия. В допълнение частните притежатели, които получат подпомагане от общината, само че не съумеят да ремонтират обекта си в границите на 24 месеца, би трябвало да върнат получените пари. За да аплайват в " Културно завещание ", притежателите на парцели с историческа стойност би трябвало да подадат съответното заявление и да покажат документи за благосъстоятелност. 

При представянето на доклада стана ясно, че след първата сесия на програмата са утвърдени четири здания, от които три са на институции - Национален студентски дом на пл. " Народно заседание ", административна постройка на Българска академия на науките на ул. " Московска " и Институт по балканистика с център по тракология също на Българска академия на науките и също на ул. " Московска ". Единственият монумент на културата-частна благосъстоятелност, утвърден за финансиране, е жилищно-търговска постройка на ул. " Позитано ". В последна сметка обаче тя е отпаднала от процедурата, защото притежателите не съумели да обезпечат подписите на всички притежатели на парцели. Всъщност при представянето на резултатите от сесията през 2020 година от " Московска " 33 оповестиха, че утвърдените плана са 5, като последният също е за ремонт и възстановяване на частна постройка на ул. " Пиротска ". На съвещанието на градоустройствената комисия обаче не стана ясно за какво и тя не е получила утвърждение за правенето на плановата документи.

Като мярка " Културно завещание " да стане по-атрактивна стратегия за притежателите на монументи на културата общинският консултант арх. Борислав Игнатов от " Демократична България " предложи разпоредбите за кандидатстване да се облекчат и да не е належащо всички живеещи в такива сгради да се включат в самодейността, а болшинството от тях. Борис Бонев от " Спаси София " предложи още Столична община да направи по-мащабна акция за популяризирането на " Културно завещание " преди набирането на новите искащи да получат поддръжка за реституция на постройките си. Предстои Столична община да разгласи интервала, в който ще се одобряват поръчки за присъединяване в следващата сесия.