Ще платим ли 113 млн лева заради Пеевски по иск по закона РИКО в САЩ?
Става дума за предявения от Синдика на американската „ Еър Лоджистикс Лимитед Инк “ иск против българската страна. На 21.02.2020 година пред Софийски градски съд са предявени искове на Синдика на „ Еър “ против България и Върховния касационен съд за над 130 милиона лв., за това, че в края на 2014, съхраняваните в КТБ, 102 966 946 лв. на американската „ Еър “, при фалирането на КТБ са използвани за заплащане задълженията на „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Табак Маркет “ АД, „ Промишлено Строителство “ АД, „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България “ ЕООД.
По тези искове в Софийски градски съд е формирано гр.д. № 2327/2020. Търсеното обезщетение тук е за над 130 милиона лв..
В тези искове Синдикът на „ Еър “ твърди, че българската страна и другия ответник - Върховния касационен съд дължат да платят желаното обезщетение за вреди, породени на водената в Съединени американски щати неплатежоспособност на „ Еър “, вследствие нарушение правото на Европейски Съюз. Сред посочените нарушавания са: обезпечените в чл.63 от Договор за функционирането на Европейския съюз свободи на придвижване на капитали и на заплащания от държавите-членки на Европейски Съюз към САЩ; правото на цялост на собствеността, закрепено в чл.17 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, и несъмнено отбраната против прането на пари и корупцията, въведена с наредбите на Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията, която Конвенция по силата на чл.216 от Договор за функционирането на Европейския съюз е част от правото на Европейски Съюз.
Така, към претендираното по Закона РИКО пред Федералния съд в Ню Йорк обезщетение от 200 милиона $, предявените пред Софийски градски съд искове против България прибавят и обезщетение от над 130 милиона лв..
Тъй като исковете в Ню Йорк са за нарушение на американските закона, а исковете пред Софийски градски съд са за нарушение правото на Европейски Съюз, то по всеки от тези искове се претендира независима отговорност, от разнообразни ответници и на друго съображение. Или с други думи, ПИБ и Българска народна банка са застрашени да платят по делото в Ню Йорк 200 милиона $, а по делото в Софийски градски съд, българската страна да заплати 130 и повече милиона лв..
В подтекста на договорката от юни 2020 за държавното присъединяване в ПИБ, струващо на бюджета 140 милиона лв., заведените искове в Ню Йорк и в Софийски градски съд прибавят капацитет от повишаване на тези сума с 200 милиона $ и надлежно със 130 и повече милиона лв..
При това състояние не можем да не се запитаме:
- Инвестиция ли е, и до каква степен е стопански целесъобразно наливането на държавни средства за 19 %-тното държавно присъединяване в ПИБ?
- Държавна поддръжка ли е придобиването на акционерно присъединяване от 19 % от страна на страната в ПИБ, и в случай че е това е по този начин, по какъв начин е затрупан риска, произлизащ от заведеното в Ню Йорк дело по Закона РИКО, както и риска от предявените против българската страна искове пред Софийски градски съд по чл.4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз?
Предявените пред Софийски градски съд искове не пропущат да отбележат, че в тази ситуация с кражбата на съхраняваните през 2014 в КТБ 102 966 946 лв., благосъстоятелност на американската „ Еър “, се касае за нерегламентирана държавна поддръжка на ПИБ, нарушаваща чл.107 от Договор за функционирането на Европейския съюз. Тъй като тази кражба, отново съгласно импортираните искове в Ню Йорк и в Софийски градски съд, е употребена за заплащане задълженията към КТБ на обвързваните с Делян Пеевски „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Табак Маркет “ АД, „ Промишлено Строителство “ АД, „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България “ ЕООД, разумно поражда и въпроса за това: Кой е крайния бенефициент на спасяването на ПИБ през 2014 и на 19 %-то държавно присъединяване в ПИБ, добито през юни 2020?
От една страна, употребяваните от ПИБ 102 966 946 лв., благосъстоятелност на американската „ Еър “, за заплащане задълженията към КТБ на „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Табак Маркет “ АД, „ Промишлено Строителство “ АД и на „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България “ ЕООД сочи, че през юни 2020 ПИБ би трябвало да разполага с тези 102 966 946 лв., увеличени с тяхната рентабилност за пет години.
От друга страна обаче, придобиването на 19%-те % от страна на страната в ПИБ, и то на цена, надхвърляща безразсъдно цената на търгуваните на борсата акции на ПИБ, индексира, че:
Или ПИБ не е получила заплащане на тези 102,966,946 лв., по линия на платените задължения на „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Табак Маркет “ АД, „ Промишлено Строителство “ АД, „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България „ ЕООД към КТБ,
Или, в случай че ПИБ е получила това заплащане, то тогава потребността от капитализация на ПИБ в интервала 2014-2020 е била толкоз огромен, че и след приемането на въпросните 102 966 946 лв., и макар страната помощ през 2014 от 1,3 милиарда лв., капитализацията на ПИБ през 2020 продължава да има проблем с едни 140 милиона.
Какъвто и да е отговора на тези въпроси, надали може да има подозрение върху непрозрачния хазартен метод на перманентното наливане на държавни пари в ПИБ.
Внесените в Софийски градски съд искове от Синдика на Еър дават на страната златния късмет да отбрани в едно почтено и транспарантно правосъдно съревнование, освен икономическата логичност на договорката за 19%-тния дял в ПИБ, само че и да отхвърли всевъзможни подозрения върху законността на държавното донорство на ПИБ, и върху крайния бенефициент на в допълнение налетите в ПИБ през 2014 1,3 милиарда лв., и през 2020 140 милиона държавни средства.
Тъй като гр.д. № 2327/2020, заведено от Синдика на „ Еър “ в Софийски градски съд против България и Върховен касационен съд е от категорията каузи от важен публичен интерес, съответните държавни органи са задължени да проследят по какъв начин ще се развият събитията, които в един миг могат да се окажат голяма щета за страната.
***
На 27 ноември 2018 година четири лица – Рудерсдал ЕООД, Ол Сийз Пропърти 2 ООД, Асет Мениджмънт ЕАД и Захари Томов, са подали пред две разнообразни съдилища в Съединени американски щати два идентични желае, ориентирани против общо 24 ответници, а точно (пълен списък): Филип Робърт Харис, Аър Логистикс Лимитид Инк, Антъни Денис Хариът, Грант Кепитъл Инвестмънтс Лимитид, Първа капиталова банка АД, Цеко Тодоров Минев и Ивайло Димитров Мутафчиев, Чавдар Ангелов Ангелов, Ол Сийз Мениджмънт Лимитид, Блу Файнънс Лимитид, Делян Славчев Пеевски, НСН Инвестмънт ЕООД, Булгартабак Холдинг АД, Българска национална банка, Станислав Георгиев Лютов, Елена Здравкова Костадинчева, Табак Маркет АД, Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България ЕООД, Астерия БГ ЕООД, Вили Вист ЕАД, Промишлено строителство холдинг ЕАД, Банк ъф Ню Йорк Мелън (The Bank of New York Mellon Corporation), Ийтън Ванс Стръкчърд Имърджинг Маркетс Екуити Фънд ЛЛС (Eaton Vance Structured Emerging Markets Equity Fund LLC), Външнотърговската банка на Руската федерация (ВТБ). Това разяснява за Фрог нюз специалистът Николай Дерменджиев.
Според него заради идентичността на делата съдът е решил, че няма смисъл същите да се преглеждат поотделно, защото това единствено би усложнило процеса и страните, като ги е обединил. Към момента делата се преглеждат от съда за южния регион на Ню Йорк.
Исковете са цивилен, а не престъпни. Те произтичат от плана „ Сребърен плаж “, който се е предвиждало да бъде построен към град Балчик. Първа капиталова банка е предоставила финансиране за развиването на плана, получавайки като поръчителство ипотека върху земята. Американското сдружение „ Еър Логистикс Лимитид “ (АЪР – към този момент в несъстоятелност) щяло да обезпечи друга част от финансирането за плана през българското си дъщерно сдружение – Еър Пропърти Дивелопмънт АД (ЕПД). Финансиране от ЕПД, Еър или задгранични банки обаче не се получило и планът се оказал несполучлив. ЕПД изпаднало в неплатежоспособност, а земята, върху която щял да се построява планът, била продадена на търг от синдика по несъстоятелността на ЕПД. Бидейки заемодател на плана, гарантиран с ипотека върху на процедура единствения актив на длъжника - земята, Fibank обяснимо взела участие в търга и я закупила. Това е постоянно срещата процедура в България в сходни условия, защото, в случай че Fibank не беше закупила земята, други лица (включително такива, свързани с АПД) биха могли да закупят парцела на цена – нормално неведнъж по-ниска от пазарната, за парцелът да бъде „ изчистен “ от всевъзможни тежести, без да се изплатят всички отговорности на длъжника към кредитора. [Подобни схеми за ощетяване на кредиторите са добре познати в страната ни, като, вследствие на мъчителния си опит, банките наподобява наблюдават зорко за тях.]
Синдикът по несъстоятелността на АПД подал получените средства от търга в Корпоративна комерсиална банка АД, след което ги трансферирал на ипотекарния заемодател Fibank. Ищците по делото в Съединени американски щати настояват, че средствата, получени от Fibank от продажбата на парцела, били трансферирани незаконосъобразно, счита още Дерменджиев.
[Освен това, в желае по делото са разказани какви ли не екзотични действия, намесени са мексикански облигации, прочие В основата обаче стои развиването на плана Силвърбийч и продажбата на земята]
Настоящите искове не са първите, отнасящи се до въпросния план „ Силвърбийч “, които господин Захари Томов и обвързваните с него сдружения предизвикват пред американски съдилища. На 10 октомври 2016 година против Fibank е било заведено дело в съда по несъстоятелността за северния регион на Тексас, Съединени американски щати, базирайки се на изказвания, сходни на тези по актуалните каузи. Fibank печели делото, като на 15 май 2017 година съдът в Тексас го е прекратил дефинитивно.
[Базирайки се на обществено известната информация, наподобява ориста на актуалните искове е сходна поради експлицитното присъждане на съда в Тексас, че американски съд наподобява не е способен и не е уместно да гледа подобен спор. Прекратяване на делото обаче напълно не ясно дали значи загуба за лицата, инициирали го. През миналите две години делата в Съединени американски щати бяха предмет на забележителен медиен интерес макар обществено незнайните до преди този момент ищци (с изключение на няколко обществено отразени абсурда с присъединяване на адв. Захари Томов) и плана, за който се отнася. Този засилен интерес обаче е изцяло понятен поради разнообразни особености на делото, които наподобяват прекомерно комфортно събрани на едно място. Налице са голям брой знаци, сочещи към една много по-различна цел на делата от това да се търси правдивост, а точно да се обезпечи оптималната гласност, да се забави процеса и да се манипулира по избран метод публичното мнение. Такива са, да вземем за пример:
- Броят на ответниците по делото наподобява невиждан за общоприет исков развой и прави усещане неналичието на каквато и да било съгласуваност посред им. Сред ответниците има както физически, по този начин и юридически лица; както български жители, по този начин и чуждестранни; както частни субекти, по този начин и държавни органи. В исковата молба даже не е разказано огромна част от ответниците каква роля са имали в твърдяната фактическа конюнктура.
- Огромният брой ответници от разнообразни страни усложнява и най-много забавя делото. Всеки един ответник следва да бъде постоянно известен за инициираното дело, което неизбежно забавя стартирането му.
- Инициирани са две идентични каузи пред две разнообразни съдилища вместо едно-единствено. Целта на това деяние наподобява е да се окаже оптимален напън върху ответниците, като евентуално е можело да се отразят не един, а два паралелни процеса. С това обаче не са се съгласили американските съдилища, като с оглед процесуална спестовност и поради идентичността на исковете, са ги обединили.
- Въпреки загубата пред различен американски съд на сходно дело, исковете са заведени още веднъж. Част от основанията, на които съдът в Тексас през 2017 година е прекратил въпросното дело, са така наречен от юристите „ forum non conveniens” и липса на пълномощия. Научихме, че в превод на понятен език първото следва да се схваща като несъответствуващ конгрес за разглеждане на съответното дело, а второ – липса на подготвеност. Т.е. американски съд към този момент е счел, че не е способен да гледа подобен спор, както и че американските съдилища не са уместно място за това. Въпреки всичко това, сходно дело е заведено още веднъж още на идната година.
- За разлика от изгубеното дело пред Тексаския съд, измежду ответниците по актуалните каузи наподобява напълно не инцидентно са включени и редица американски физически и юридически лица. Измежду тях е да вземем за пример американската „ Bank of New York Mellon “, която е обществена институция, една от трите най-стари и една от водещите банки в Съединените щати и света. Тя е включена и в международната ранглиста Fortune 500. В същото време ролята на въпросните американски физически и юридически лица в описаните от ищците „ схеми “ не е ясна. Добавянето на американски ответници наподобява е направено с една-единствена цел и това е да се убеди американският съд, че въпреки всичко делото има някаква връзка със Съединени американски щати, въз основата на което да не го приключва още в самото му начало (на етапа на допустимостта), а да го прегледа по-обстойно (по същество). Това би удължило процеса значително и би дало спомагателна опция за манипулиране на публичното мнение посредством него.
- Както беше посочено нагоре, исковете са цивилен, а не наказателни, въпреки в същите да е разказан сюжет, заслужен и за най-динамичните екшън филми на Холивуд. В същото време, не е налице информация за описаните действия да са подавани сигнали до български, европейски или американски проверяващи органи. Направен е опит да се опише една наднационална интрига, която, колкото и необичайно да звучи, се управлява от България, само че има задоволително близки връзки със Съединени американски щати, с цел да се преглежда разногласието точно там.
- За разлика от българската правосъдна система, образуването и воденето на сходно дело в Съединени американски щати, наподобява не е обвързвано с толкоз основни разходи. Това е по този начин, защото страната, инициирала делото, не следва да заплаща голяма държавна или различен тип такса, основана на размера на исковете, както е в България. Именно с това се изясняват и значителните по мярка искове, чийто размер даже не е изработен опит да бъде аргументиран в желае по делото. Тези изключителни размери на желае все едно също са „ основани “, с цел да се реализира по-голяма гласност. В същото време това изяснява и за какво, макар че всичко сочи към възможен крах на един подобен иск, едни лица въпреки всичко биха го завели. Именно с цел да се предотврати такова превратно потребление на правосъдна система, за „ нечисти “ цели (т.нар. “abuse of process”), в България е планувано условието за държавни такси.
- В обществено наличните документи по делото се открояват най-различни претенции на ищците и юриста им да се удължават периодите, да се вършат корекции по исковете, да се отсрочват или повтарят избрани процесуални дейности. Такова държание, още повече от страната, завеждаща съответния иск, което би трябвало да търси правдивост по най-ефикасен метод, постоянно е симптом за скрити цели и корист с права.
Фрог нюз
По тези искове в Софийски градски съд е формирано гр.д. № 2327/2020. Търсеното обезщетение тук е за над 130 милиона лв..
В тези искове Синдикът на „ Еър “ твърди, че българската страна и другия ответник - Върховния касационен съд дължат да платят желаното обезщетение за вреди, породени на водената в Съединени американски щати неплатежоспособност на „ Еър “, вследствие нарушение правото на Европейски Съюз. Сред посочените нарушавания са: обезпечените в чл.63 от Договор за функционирането на Европейския съюз свободи на придвижване на капитали и на заплащания от държавите-членки на Европейски Съюз към САЩ; правото на цялост на собствеността, закрепено в чл.17 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, и несъмнено отбраната против прането на пари и корупцията, въведена с наредбите на Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията, която Конвенция по силата на чл.216 от Договор за функционирането на Европейския съюз е част от правото на Европейски Съюз.
Така, към претендираното по Закона РИКО пред Федералния съд в Ню Йорк обезщетение от 200 милиона $, предявените пред Софийски градски съд искове против България прибавят и обезщетение от над 130 милиона лв..
Тъй като исковете в Ню Йорк са за нарушение на американските закона, а исковете пред Софийски градски съд са за нарушение правото на Европейски Съюз, то по всеки от тези искове се претендира независима отговорност, от разнообразни ответници и на друго съображение. Или с други думи, ПИБ и Българска народна банка са застрашени да платят по делото в Ню Йорк 200 милиона $, а по делото в Софийски градски съд, българската страна да заплати 130 и повече милиона лв..
В подтекста на договорката от юни 2020 за държавното присъединяване в ПИБ, струващо на бюджета 140 милиона лв., заведените искове в Ню Йорк и в Софийски градски съд прибавят капацитет от повишаване на тези сума с 200 милиона $ и надлежно със 130 и повече милиона лв..
При това състояние не можем да не се запитаме:
- Инвестиция ли е, и до каква степен е стопански целесъобразно наливането на държавни средства за 19 %-тното държавно присъединяване в ПИБ?
- Държавна поддръжка ли е придобиването на акционерно присъединяване от 19 % от страна на страната в ПИБ, и в случай че е това е по този начин, по какъв начин е затрупан риска, произлизащ от заведеното в Ню Йорк дело по Закона РИКО, както и риска от предявените против българската страна искове пред Софийски градски съд по чл.4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз?
Предявените пред Софийски градски съд искове не пропущат да отбележат, че в тази ситуация с кражбата на съхраняваните през 2014 в КТБ 102 966 946 лв., благосъстоятелност на американската „ Еър “, се касае за нерегламентирана държавна поддръжка на ПИБ, нарушаваща чл.107 от Договор за функционирането на Европейския съюз. Тъй като тази кражба, отново съгласно импортираните искове в Ню Йорк и в Софийски градски съд, е употребена за заплащане задълженията към КТБ на обвързваните с Делян Пеевски „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Табак Маркет “ АД, „ Промишлено Строителство “ АД, „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България “ ЕООД, разумно поражда и въпроса за това: Кой е крайния бенефициент на спасяването на ПИБ през 2014 и на 19 %-то държавно присъединяване в ПИБ, добито през юни 2020?
От една страна, употребяваните от ПИБ 102 966 946 лв., благосъстоятелност на американската „ Еър “, за заплащане задълженията към КТБ на „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Табак Маркет “ АД, „ Промишлено Строителство “ АД и на „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България “ ЕООД сочи, че през юни 2020 ПИБ би трябвало да разполага с тези 102 966 946 лв., увеличени с тяхната рентабилност за пет години.
От друга страна обаче, придобиването на 19%-те % от страна на страната в ПИБ, и то на цена, надхвърляща безразсъдно цената на търгуваните на борсата акции на ПИБ, индексира, че:
Или ПИБ не е получила заплащане на тези 102,966,946 лв., по линия на платените задължения на „ Дрослиан България “ ЕООД, „ Вили Вист “ АД, „ Табак Маркет “ АД, „ Промишлено Строителство “ АД, „ Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България „ ЕООД към КТБ,
Или, в случай че ПИБ е получила това заплащане, то тогава потребността от капитализация на ПИБ в интервала 2014-2020 е била толкоз огромен, че и след приемането на въпросните 102 966 946 лв., и макар страната помощ през 2014 от 1,3 милиарда лв., капитализацията на ПИБ през 2020 продължава да има проблем с едни 140 милиона.
Какъвто и да е отговора на тези въпроси, надали може да има подозрение върху непрозрачния хазартен метод на перманентното наливане на държавни пари в ПИБ.
Внесените в Софийски градски съд искове от Синдика на Еър дават на страната златния късмет да отбрани в едно почтено и транспарантно правосъдно съревнование, освен икономическата логичност на договорката за 19%-тния дял в ПИБ, само че и да отхвърли всевъзможни подозрения върху законността на държавното донорство на ПИБ, и върху крайния бенефициент на в допълнение налетите в ПИБ през 2014 1,3 милиарда лв., и през 2020 140 милиона държавни средства.
Тъй като гр.д. № 2327/2020, заведено от Синдика на „ Еър “ в Софийски градски съд против България и Върховен касационен съд е от категорията каузи от важен публичен интерес, съответните държавни органи са задължени да проследят по какъв начин ще се развият събитията, които в един миг могат да се окажат голяма щета за страната.
***
На 27 ноември 2018 година четири лица – Рудерсдал ЕООД, Ол Сийз Пропърти 2 ООД, Асет Мениджмънт ЕАД и Захари Томов, са подали пред две разнообразни съдилища в Съединени американски щати два идентични желае, ориентирани против общо 24 ответници, а точно (пълен списък): Филип Робърт Харис, Аър Логистикс Лимитид Инк, Антъни Денис Хариът, Грант Кепитъл Инвестмънтс Лимитид, Първа капиталова банка АД, Цеко Тодоров Минев и Ивайло Димитров Мутафчиев, Чавдар Ангелов Ангелов, Ол Сийз Мениджмънт Лимитид, Блу Файнънс Лимитид, Делян Славчев Пеевски, НСН Инвестмънт ЕООД, Булгартабак Холдинг АД, Българска национална банка, Станислав Георгиев Лютов, Елена Здравкова Костадинчева, Табак Маркет АД, Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България ЕООД, Астерия БГ ЕООД, Вили Вист ЕАД, Промишлено строителство холдинг ЕАД, Банк ъф Ню Йорк Мелън (The Bank of New York Mellon Corporation), Ийтън Ванс Стръкчърд Имърджинг Маркетс Екуити Фънд ЛЛС (Eaton Vance Structured Emerging Markets Equity Fund LLC), Външнотърговската банка на Руската федерация (ВТБ). Това разяснява за Фрог нюз специалистът Николай Дерменджиев.
Според него заради идентичността на делата съдът е решил, че няма смисъл същите да се преглеждат поотделно, защото това единствено би усложнило процеса и страните, като ги е обединил. Към момента делата се преглеждат от съда за южния регион на Ню Йорк.
Исковете са цивилен, а не престъпни. Те произтичат от плана „ Сребърен плаж “, който се е предвиждало да бъде построен към град Балчик. Първа капиталова банка е предоставила финансиране за развиването на плана, получавайки като поръчителство ипотека върху земята. Американското сдружение „ Еър Логистикс Лимитид “ (АЪР – към този момент в несъстоятелност) щяло да обезпечи друга част от финансирането за плана през българското си дъщерно сдружение – Еър Пропърти Дивелопмънт АД (ЕПД). Финансиране от ЕПД, Еър или задгранични банки обаче не се получило и планът се оказал несполучлив. ЕПД изпаднало в неплатежоспособност, а земята, върху която щял да се построява планът, била продадена на търг от синдика по несъстоятелността на ЕПД. Бидейки заемодател на плана, гарантиран с ипотека върху на процедура единствения актив на длъжника - земята, Fibank обяснимо взела участие в търга и я закупила. Това е постоянно срещата процедура в България в сходни условия, защото, в случай че Fibank не беше закупила земята, други лица (включително такива, свързани с АПД) биха могли да закупят парцела на цена – нормално неведнъж по-ниска от пазарната, за парцелът да бъде „ изчистен “ от всевъзможни тежести, без да се изплатят всички отговорности на длъжника към кредитора. [Подобни схеми за ощетяване на кредиторите са добре познати в страната ни, като, вследствие на мъчителния си опит, банките наподобява наблюдават зорко за тях.]
Синдикът по несъстоятелността на АПД подал получените средства от търга в Корпоративна комерсиална банка АД, след което ги трансферирал на ипотекарния заемодател Fibank. Ищците по делото в Съединени американски щати настояват, че средствата, получени от Fibank от продажбата на парцела, били трансферирани незаконосъобразно, счита още Дерменджиев.
[Освен това, в желае по делото са разказани какви ли не екзотични действия, намесени са мексикански облигации, прочие В основата обаче стои развиването на плана Силвърбийч и продажбата на земята]
Настоящите искове не са първите, отнасящи се до въпросния план „ Силвърбийч “, които господин Захари Томов и обвързваните с него сдружения предизвикват пред американски съдилища. На 10 октомври 2016 година против Fibank е било заведено дело в съда по несъстоятелността за северния регион на Тексас, Съединени американски щати, базирайки се на изказвания, сходни на тези по актуалните каузи. Fibank печели делото, като на 15 май 2017 година съдът в Тексас го е прекратил дефинитивно.
[Базирайки се на обществено известната информация, наподобява ориста на актуалните искове е сходна поради експлицитното присъждане на съда в Тексас, че американски съд наподобява не е способен и не е уместно да гледа подобен спор. Прекратяване на делото обаче напълно не ясно дали значи загуба за лицата, инициирали го. През миналите две години делата в Съединени американски щати бяха предмет на забележителен медиен интерес макар обществено незнайните до преди този момент ищци (с изключение на няколко обществено отразени абсурда с присъединяване на адв. Захари Томов) и плана, за който се отнася. Този засилен интерес обаче е изцяло понятен поради разнообразни особености на делото, които наподобяват прекомерно комфортно събрани на едно място. Налице са голям брой знаци, сочещи към една много по-различна цел на делата от това да се търси правдивост, а точно да се обезпечи оптималната гласност, да се забави процеса и да се манипулира по избран метод публичното мнение. Такива са, да вземем за пример:
- Броят на ответниците по делото наподобява невиждан за общоприет исков развой и прави усещане неналичието на каквато и да било съгласуваност посред им. Сред ответниците има както физически, по този начин и юридически лица; както български жители, по този начин и чуждестранни; както частни субекти, по този начин и държавни органи. В исковата молба даже не е разказано огромна част от ответниците каква роля са имали в твърдяната фактическа конюнктура.
- Огромният брой ответници от разнообразни страни усложнява и най-много забавя делото. Всеки един ответник следва да бъде постоянно известен за инициираното дело, което неизбежно забавя стартирането му.
- Инициирани са две идентични каузи пред две разнообразни съдилища вместо едно-единствено. Целта на това деяние наподобява е да се окаже оптимален напън върху ответниците, като евентуално е можело да се отразят не един, а два паралелни процеса. С това обаче не са се съгласили американските съдилища, като с оглед процесуална спестовност и поради идентичността на исковете, са ги обединили.
- Въпреки загубата пред различен американски съд на сходно дело, исковете са заведени още веднъж. Част от основанията, на които съдът в Тексас през 2017 година е прекратил въпросното дело, са така наречен от юристите „ forum non conveniens” и липса на пълномощия. Научихме, че в превод на понятен език първото следва да се схваща като несъответствуващ конгрес за разглеждане на съответното дело, а второ – липса на подготвеност. Т.е. американски съд към този момент е счел, че не е способен да гледа подобен спор, както и че американските съдилища не са уместно място за това. Въпреки всичко това, сходно дело е заведено още веднъж още на идната година.
- За разлика от изгубеното дело пред Тексаския съд, измежду ответниците по актуалните каузи наподобява напълно не инцидентно са включени и редица американски физически и юридически лица. Измежду тях е да вземем за пример американската „ Bank of New York Mellon “, която е обществена институция, една от трите най-стари и една от водещите банки в Съединените щати и света. Тя е включена и в международната ранглиста Fortune 500. В същото време ролята на въпросните американски физически и юридически лица в описаните от ищците „ схеми “ не е ясна. Добавянето на американски ответници наподобява е направено с една-единствена цел и това е да се убеди американският съд, че въпреки всичко делото има някаква връзка със Съединени американски щати, въз основата на което да не го приключва още в самото му начало (на етапа на допустимостта), а да го прегледа по-обстойно (по същество). Това би удължило процеса значително и би дало спомагателна опция за манипулиране на публичното мнение посредством него.
- Както беше посочено нагоре, исковете са цивилен, а не наказателни, въпреки в същите да е разказан сюжет, заслужен и за най-динамичните екшън филми на Холивуд. В същото време, не е налице информация за описаните действия да са подавани сигнали до български, европейски или американски проверяващи органи. Направен е опит да се опише една наднационална интрига, която, колкото и необичайно да звучи, се управлява от България, само че има задоволително близки връзки със Съединени американски щати, с цел да се преглежда разногласието точно там.
- За разлика от българската правосъдна система, образуването и воденето на сходно дело в Съединени американски щати, наподобява не е обвързвано с толкоз основни разходи. Това е по този начин, защото страната, инициирала делото, не следва да заплаща голяма държавна или различен тип такса, основана на размера на исковете, както е в България. Именно с това се изясняват и значителните по мярка искове, чийто размер даже не е изработен опит да бъде аргументиран в желае по делото. Тези изключителни размери на желае все едно също са „ основани “, с цел да се реализира по-голяма гласност. В същото време това изяснява и за какво, макар че всичко сочи към възможен крах на един подобен иск, едни лица въпреки всичко биха го завели. Именно с цел да се предотврати такова превратно потребление на правосъдна система, за „ нечисти “ цели (т.нар. “abuse of process”), в България е планувано условието за държавни такси.
- В обществено наличните документи по делото се открояват най-различни претенции на ищците и юриста им да се удължават периодите, да се вършат корекции по исковете, да се отсрочват или повтарят избрани процесуални дейности. Такова държание, още повече от страната, завеждаща съответния иск, което би трябвало да търси правдивост по най-ефикасен метод, постоянно е симптом за скрити цели и корист с права.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ