Кеворк Кеворкян: Честит 10 ноември, бананът победи!
Статията е оповестена и във Facebook страницата на Кеворк Кеворкян
kevorkkevorkian.com
Е, погрешно ляво се докарахме до следващия празник, друго да няма – юбилеи, колкото щеш. 30 години от 10 ноември 1989-а.
Не звучат фанфари, отбелязването на сакралната дата, доколкото го има, е жизнерадостно като заравяне, от горната страна на всичко и ковчегът е празен. Изчезнали са всички илюзии и очаквания, всичко от дълго време е зарито – и основно Истината, от нея нищо не е останало.
Слепци следват Лъжата.
Да ги забележим тия дни щатните лъжци, какви ще ги дъвчат.
Те са спечелилите.
Мърсуват най-много хора, които са мълчали като пукали в „ ония “ години, късните храбреци, от които най-много страдаме през последните три десетилетия.
На мнозина пумпали 10 ноември все им се зловиди, все ги шиба камшика на Страха/Лъжата - и по този начин ще бъде до края, тъй като бяха заварени като никакви хорица, сврени в задушливите си душици.
Какво друго им оставаше, с изключение на да въртят ятагани, популярност Богу – хартиени, да злословят детско, да преиначават – все с вярата да се надигнат някак на пръсти, горките лилипути - такива и си останаха. Лилипути, които не могат да доставят и оскъдна част от Истината.
10 ноември им се зловиди, обаче Прехода е техният безкраен празник. Тия мушици и дума не обелват за Главния Мискинин – Прехода, тъй като го съградиха и опитомиха за лични потребности и за свои хора: десни, уж-десни, никакви-десни.
Двайсетина години от миналите три десетилетия и те някак се упражняваха с власт. Упражняваха се и основно се поругаваха между тях.
И в този момент посрещат Юбилея, изпокарани като циганки просякини, подготвени на всичко за някое петаче.
Тия дни още веднъж се хванаха за изпосталелите гуши – мотивът беше поддръжката, която част от тях оказа на Манолова, поради личната си спекулация, естествено.
10 ноември е проклета дата за тях, тъй като неизбежно и постоянно ще разсънва въпроса: От кой бълхарник изпълзяхте?
В началото, през 90-те години, по-устатите от тях все дрънкаха за „ проваления план на бащите “.
Хубаво - да им признаем въпросния неуспех 100 пъти, хиляда пъти, в случай че щат, даже един милион пъти ще им потвърдим тази неистина.
Да зачертаем всичко и да зададем обаче един елементарен въпрос: ами вие какво направихте, имахте разполагаем цели три десетилетия, омесвахте ги както си щете с отровна плюнка - и най-после какво постигнахте? Нищо и половина.
Където и да огледа човек, ще бъде смачкан от неизбежните съпоставения. Дори ония - с каскетите, се справяха по-добре в доста връзки.
Ами днешните аби какво сътвориха?
Оказаха се едни елементарни събарячи или, в най-хубавия случай, кърпачи.
Това е явно във всичко и на всички места отвън витрината.
В изборната нощ включваха картина от разнообразни градове – еха, какъв брой красиво изглеждаха централните им площади, ефектно осветени.
Само че, я мръднете десетина метра настрана от тия
граф Потемкиновски площади - и ще попаднете в 19 век.
Все ме блазни една концепция: да заведа някой изключително фуклив управник до арката на столичната Александровска болница и да му кажа:
Хайде, заповядай, влизай в 19 век!
Някои здания там са в по-окаяно състояние, даже спрямо военно Сараево.
Бълхите не могат да понесат позорния факт, че са едни елементарни потребители на дарена независимост.
Въпросът - какви биха били без омразната им дата – напряко ги изтърбушва от вътрешната страна.
Това пък е най- огромната наслада за „ комунягите “: дадохме ви на тепсия свободата, извадихме ви от Нищото, а в този момент вие си направете сметката, до каква степен я докарахте.
Нищото са обитавали множеството от късните герои, Нищото, в което фантазиите им са опирали до бананите.
Поради липса на въображение и храброст мечтаеха за плод-зеленчук, а им дадоха цяла страна.
Дори не бяха фантазирали по какъв начин ще я стопанисват, в случай че Дяволът извърти и този номер на проклетата ни орис.
Нямаха хрумвания, даже най-амбициозният им човек – Костов, месец след 10 ноември оферираше една своя скудоумна статийка на комунистическия официоз „ Работническо дело “ - по какъв начин да се ремонтира соца.
Желев най-малко беше написал „ Фашизмът “.
Някои от огромните имена в литературата носеха бурята в себе си.
От плод-зеленчука обаче ги ненавиждаха – и поради личната си неопределеност и маловажност.
Няма да е пресилено да се каже, че за 30 години нито една ясна дясна теория не бе обговорена – в плод-зеленчука мълчат като истински Антон.
Ей това са десните уж-победители: за 30 години по този начин и не ни споделиха, а и самите те не знаят, какво е „ дясно “ – с изключение на, че е дивашка приватизация, зверски обири, зверски преиначавания на Миналото, дивашко сервилничене. Диващина безспир.
Как да не се плашат от 10 ноември, по какъв начин да не го ненавиждат.
Има една изключително отвратителна линия на тази дивотия: отношението на плод-зеленчука към по-ярките фигури на антикомунистическата опозиция. Това към този момент беше същинска низост - мразеха хора като Дертлиев, да не приказваме за Илия Минев.
Направиха своя икона Георги Марков, любимецът на Живков и Държавна сигурност, само че не и Илия Минев. Макар, че и отношението им към Марков също е притворно – писал някакви книжки, до момента в който те на вятъра чакали банани в плод-зеленчука, чуждее им някак си.
И каква злопаметност единствено създават Бълхите, по какъв начин стръвно се хапят даже между тях.
В това отношение надделяха и Българска социалистическа партия, а дълго време таман тя бе пример на канибалска партия. Фиктивните десни я задминаха – последните избори бяха отлична проява за това.
10 ноември постоянно ще бъде неуместна дата за приспособенците и преструванковците - тъй като към този момент за всички е ясно, че, в края на краищата, Превратът наложи терора на малоформатните хора.
Задължително е някой да опише изстъпленията на новите хунвейбини.
Полето на културата стана място за всевъзможни издевателства и далавери: гонеха велики артисти от театрите, разграбиха киноцентъра, насъскваха едни създатели против други, настървиха ги дотам, че към този момент даже обикновеното възпитание е зачеркнато.
Само чакат някой да почине, с цел да се нахвърлят върху него.
Известни имена станаха парцалените кукли в разнообразни съмнителни начинания или изборни акции – нещо, изцяло ненужно даже за ония, които са ги привлекли.
Нали Фандъкова не си мисли, че Богдана Карадочева, примерно, може да й донесе някакви гласове.
Отвратителни са подаянията, които подмятат понякога на някогашни артистични величия.
И даже Лили, която не си знае парите, я включват в тия Мероприятия на Срама.
Надявам се, че най-малко тя непосредствено ще трансферира специфичната си пенсия на Дома за ветерани на културата в Горна Баня, в случай че към момента съществува.
И политическото шмекеруване на значително хора от артистичния хайлайф не е спънка да ги награждават напълно излишно - като че ли управляващите имат неудържимо предпочитание да се допрян до тях.
Голяма наслада за плод-зеленчука.
И цицане безспир! Нямат наяждане.
При такова мляскане, по какъв начин ще чуят какво им споделя Бъдещето.
Сметките им са ясни: нямат Минало, по тази причина не ги интересува и Бъдещето.
Ще трамбоват единствено из Настоящето. Докато могат.
***
Тия дни куцо и сакато – на първо време Каракачанов и Захариева - се разпени против френския президент Макрон.
Патриоти при поискване и национализъм за лична приложимост.
А работата е елементарна: даже Макрон да е приказвал за български банди, това никога не наскърбява българите – несъмнено, тези, които са отвън тези банди.
И забележете в този момент: никой не чу ББ, когато заяви, че сме разрушили взаимно с френски служби много банди. Каза им го – само че хайде да пишем дипломатически ноти.
Но не пишете ноти, когато македонците се гаврят – това е точната дума – с нас, непрестанно, злонамерено, отровно.
Ясно е, че сте катърите на непозната воля, само че не се престаравайте чак толкоз.
Какво ще вършиме, когато някой ден/скоро македонците напишат, че български банди са окрали историята им?
Правите се на храбри, когато наши тарикати обират френски банкомати. Но къде ще се скриете, когато македонските обирджии стартират да грабят още по на едро от Историята ни.
Нямаме шанс. Никакъв.
Как не можа проклетият 10 ноември да изпрати нанякъде или напряко да изпари като с неутронна бомба неуспехите и фантазиите на оня режим - само че да не протяга ръка на смислеността, на умността?
Кой ни урочаса да се превърнем в разплодник на глупави шарани, които едвам шават в тинята…
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: Източник: petel.bg
kevorkkevorkian.com
Е, погрешно ляво се докарахме до следващия празник, друго да няма – юбилеи, колкото щеш. 30 години от 10 ноември 1989-а.
Не звучат фанфари, отбелязването на сакралната дата, доколкото го има, е жизнерадостно като заравяне, от горната страна на всичко и ковчегът е празен. Изчезнали са всички илюзии и очаквания, всичко от дълго време е зарито – и основно Истината, от нея нищо не е останало.
Слепци следват Лъжата.
Да ги забележим тия дни щатните лъжци, какви ще ги дъвчат.
Те са спечелилите.
Мърсуват най-много хора, които са мълчали като пукали в „ ония “ години, късните храбреци, от които най-много страдаме през последните три десетилетия.
На мнозина пумпали 10 ноември все им се зловиди, все ги шиба камшика на Страха/Лъжата - и по този начин ще бъде до края, тъй като бяха заварени като никакви хорица, сврени в задушливите си душици.
Какво друго им оставаше, с изключение на да въртят ятагани, популярност Богу – хартиени, да злословят детско, да преиначават – все с вярата да се надигнат някак на пръсти, горките лилипути - такива и си останаха. Лилипути, които не могат да доставят и оскъдна част от Истината.
10 ноември им се зловиди, обаче Прехода е техният безкраен празник. Тия мушици и дума не обелват за Главния Мискинин – Прехода, тъй като го съградиха и опитомиха за лични потребности и за свои хора: десни, уж-десни, никакви-десни.
Двайсетина години от миналите три десетилетия и те някак се упражняваха с власт. Упражняваха се и основно се поругаваха между тях.
И в този момент посрещат Юбилея, изпокарани като циганки просякини, подготвени на всичко за някое петаче.
Тия дни още веднъж се хванаха за изпосталелите гуши – мотивът беше поддръжката, която част от тях оказа на Манолова, поради личната си спекулация, естествено.
10 ноември е проклета дата за тях, тъй като неизбежно и постоянно ще разсънва въпроса: От кой бълхарник изпълзяхте?
В началото, през 90-те години, по-устатите от тях все дрънкаха за „ проваления план на бащите “.
Хубаво - да им признаем въпросния неуспех 100 пъти, хиляда пъти, в случай че щат, даже един милион пъти ще им потвърдим тази неистина.
Да зачертаем всичко и да зададем обаче един елементарен въпрос: ами вие какво направихте, имахте разполагаем цели три десетилетия, омесвахте ги както си щете с отровна плюнка - и най-после какво постигнахте? Нищо и половина.
Където и да огледа човек, ще бъде смачкан от неизбежните съпоставения. Дори ония - с каскетите, се справяха по-добре в доста връзки.
Ами днешните аби какво сътвориха?
Оказаха се едни елементарни събарячи или, в най-хубавия случай, кърпачи.
Това е явно във всичко и на всички места отвън витрината.
В изборната нощ включваха картина от разнообразни градове – еха, какъв брой красиво изглеждаха централните им площади, ефектно осветени.
Само че, я мръднете десетина метра настрана от тия
граф Потемкиновски площади - и ще попаднете в 19 век.
Все ме блазни една концепция: да заведа някой изключително фуклив управник до арката на столичната Александровска болница и да му кажа:
Хайде, заповядай, влизай в 19 век!
Някои здания там са в по-окаяно състояние, даже спрямо военно Сараево.
Бълхите не могат да понесат позорния факт, че са едни елементарни потребители на дарена независимост.
Въпросът - какви биха били без омразната им дата – напряко ги изтърбушва от вътрешната страна.
Това пък е най- огромната наслада за „ комунягите “: дадохме ви на тепсия свободата, извадихме ви от Нищото, а в този момент вие си направете сметката, до каква степен я докарахте.
Нищото са обитавали множеството от късните герои, Нищото, в което фантазиите им са опирали до бананите.
Поради липса на въображение и храброст мечтаеха за плод-зеленчук, а им дадоха цяла страна.
Дори не бяха фантазирали по какъв начин ще я стопанисват, в случай че Дяволът извърти и този номер на проклетата ни орис.
Нямаха хрумвания, даже най-амбициозният им човек – Костов, месец след 10 ноември оферираше една своя скудоумна статийка на комунистическия официоз „ Работническо дело “ - по какъв начин да се ремонтира соца.
Желев най-малко беше написал „ Фашизмът “.
Някои от огромните имена в литературата носеха бурята в себе си.
От плод-зеленчука обаче ги ненавиждаха – и поради личната си неопределеност и маловажност.
Няма да е пресилено да се каже, че за 30 години нито една ясна дясна теория не бе обговорена – в плод-зеленчука мълчат като истински Антон.
Ей това са десните уж-победители: за 30 години по този начин и не ни споделиха, а и самите те не знаят, какво е „ дясно “ – с изключение на, че е дивашка приватизация, зверски обири, зверски преиначавания на Миналото, дивашко сервилничене. Диващина безспир.
Как да не се плашат от 10 ноември, по какъв начин да не го ненавиждат.
Има една изключително отвратителна линия на тази дивотия: отношението на плод-зеленчука към по-ярките фигури на антикомунистическата опозиция. Това към този момент беше същинска низост - мразеха хора като Дертлиев, да не приказваме за Илия Минев.
Направиха своя икона Георги Марков, любимецът на Живков и Държавна сигурност, само че не и Илия Минев. Макар, че и отношението им към Марков също е притворно – писал някакви книжки, до момента в който те на вятъра чакали банани в плод-зеленчука, чуждее им някак си.
И каква злопаметност единствено създават Бълхите, по какъв начин стръвно се хапят даже между тях.
В това отношение надделяха и Българска социалистическа партия, а дълго време таман тя бе пример на канибалска партия. Фиктивните десни я задминаха – последните избори бяха отлична проява за това.
10 ноември постоянно ще бъде неуместна дата за приспособенците и преструванковците - тъй като към този момент за всички е ясно, че, в края на краищата, Превратът наложи терора на малоформатните хора.
Задължително е някой да опише изстъпленията на новите хунвейбини.
Полето на културата стана място за всевъзможни издевателства и далавери: гонеха велики артисти от театрите, разграбиха киноцентъра, насъскваха едни създатели против други, настървиха ги дотам, че към този момент даже обикновеното възпитание е зачеркнато.
Само чакат някой да почине, с цел да се нахвърлят върху него.
Известни имена станаха парцалените кукли в разнообразни съмнителни начинания или изборни акции – нещо, изцяло ненужно даже за ония, които са ги привлекли.
Нали Фандъкова не си мисли, че Богдана Карадочева, примерно, може да й донесе някакви гласове.
Отвратителни са подаянията, които подмятат понякога на някогашни артистични величия.
И даже Лили, която не си знае парите, я включват в тия Мероприятия на Срама.
Надявам се, че най-малко тя непосредствено ще трансферира специфичната си пенсия на Дома за ветерани на културата в Горна Баня, в случай че към момента съществува.
И политическото шмекеруване на значително хора от артистичния хайлайф не е спънка да ги награждават напълно излишно - като че ли управляващите имат неудържимо предпочитание да се допрян до тях.
Голяма наслада за плод-зеленчука.
И цицане безспир! Нямат наяждане.
При такова мляскане, по какъв начин ще чуят какво им споделя Бъдещето.
Сметките им са ясни: нямат Минало, по тази причина не ги интересува и Бъдещето.
Ще трамбоват единствено из Настоящето. Докато могат.
***
Тия дни куцо и сакато – на първо време Каракачанов и Захариева - се разпени против френския президент Макрон.
Патриоти при поискване и национализъм за лична приложимост.
А работата е елементарна: даже Макрон да е приказвал за български банди, това никога не наскърбява българите – несъмнено, тези, които са отвън тези банди.
И забележете в този момент: никой не чу ББ, когато заяви, че сме разрушили взаимно с френски служби много банди. Каза им го – само че хайде да пишем дипломатически ноти.
Но не пишете ноти, когато македонците се гаврят – това е точната дума – с нас, непрестанно, злонамерено, отровно.
Ясно е, че сте катърите на непозната воля, само че не се престаравайте чак толкоз.
Какво ще вършиме, когато някой ден/скоро македонците напишат, че български банди са окрали историята им?
Правите се на храбри, когато наши тарикати обират френски банкомати. Но къде ще се скриете, когато македонските обирджии стартират да грабят още по на едро от Историята ни.
Нямаме шанс. Никакъв.
Как не можа проклетият 10 ноември да изпрати нанякъде или напряко да изпари като с неутронна бомба неуспехите и фантазиите на оня режим - само че да не протяга ръка на смислеността, на умността?
Кой ни урочаса да се превърнем в разплодник на глупави шарани, които едвам шават в тинята…
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ