Структурата на домакинските бюджети се подобрява
Статията е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
За следващ път прегледът на положението на домакинските бюджети в медийното пространство се лимитира до констатацията " разноските порастват по-бързо от приходите ". Макар да е вярна, тя значително отразява не някакво релативно утежняване на стандарта на живот на българските семейства, а почналата още през 2017 година наклонност към повишаване на междинната податливост към ползване.
Индикаторът демонстрира какъв брой стотинки от всеки 1 лев приход семействата насочват към ползване. Плъзгащата се междинна стойност на индикатора е на най-високите си равнища от 2012 година насам, когато обаче аргументите за високата му цената са напълно разнообразни (загуба на трудови приходи за част от популацията и надлежно – неспособност за спестявания, т.е. ползване на съвсем всичко изкарано).
През последните няколко години се следи нещо друго – взрив на пазара на труда, възходящи заплати, трайно повишаване както на общия индикатор за доверието на потребителите, по този начин
и на настройките им за пазаруване на артикули за дълготрайна приложимост.
Ниската рентабилност на обичайните способи на икономисване (като банковите влогове) също имат резултат в тази посока.
Доказателства за повишението на общото богатство се виждат и в структурата на приходите и разноските на семействата. За следващо тримесечие най-силна роля за подобряващото се богатство на семействата играе растежът на приходите от работна заплата. През второто тримесечие на 2019 година относителният им дял в общия приход на семействата доближава рекордните за страната 57,8%. Рекордната и възходящата претовареност на популацията и продължаващото повишаване на междинната работна заплата са в основата на този развой.
© ИПИ, Национален статистически институт
Обратната страна на тази монета са възходящите разноски на семействата за налози и осигуровки. През второто тримесечие на 2019 година и те реализират безспорен връх от 14,23%. Наред с нарастванията на някои налози и осигуровки през последните години, продължаващата агресия на пазара на труда значи, че от ден на ден семейства включват работещи лица, което естествено усилва разноските им за налози и осигуровки.
© ИПИ, Национален статистически институт
Другата трайна наклонност в разходната част е намаляващият условен дял на разноските на семействата за храна. Въпреки че те се повишават до 31,4% през второто тримесечие, остава вероятността още през 2019 година да станем очевидци на първата стойност под 30%, защото делът на този вид разноски нормално спада през второто полугодие. Припомняме, че при започване на десетилетието относителният дял на разноските за храна е 37%.
В същото време
разноските за свободно време, просвета и обучение за второто тримесечие трансферират 4% за първи път
от 2012 година насам. Общата наклонност тук е към повишаване, което демонстрира способността на семействата да отделят по-малка част от прихода си за артикули от първа нужда и по-голяма за други неща.
Трябва да се означи, че и двете трайни трендове във връзка с разноските на семействата (намаляването на относителния дял на разноските за храна и покачването на относителния дял на разноските за налози през последните 10 години) важат за безусловно всички децилни групи.
Ситуацията е друга при смяната на структурата на приходите. Както се вижда от графиката по-долу, в първите 4 децилни групи относителният дял на приходите от работна заплата в действителност понижава.
© ИПИ, Национален статистически институт
Това се дължи на редица фактори, сред които трайното изключване на огромна част от най-бедните (първи децил) от пазара на труда, високият брой на неработещите членовете на част от тези семейства (особено в многодетните ромски домакинства), както и все по-видимата доминация на приходите от пенсии сред втория и четвъртия децил.
Данните на Национален статистически институт ясно демонстрират, че общото положение на домакинските бюджети продължава да се усъвършенства. Предизвикателствата пред увеличението на приходите в първите няколко децилни групи са обилни, както излиза наяве от намаляващия дял на приходите им от работна заплата (основният мотор на доходната подвижност на домакинствата). Дори в най-хубавите години за пазара на труда в близката история на страната,
огромна част от тези семейства не съумяват да се възползват от общото усъвършенстване в стопанската система.
При част от тях аргументите са структурни (домакинства на пенсионери, хора с увреждания, многодетни семейства), а при други са разследване от неналичието на възможности/способности за намиране на работа, главно заради ниско обучение и подготовка.
Сред главните аргументи за това през последното десетилетие е неправилното припознаване на политиката във връзка с приходите (най-вече определянето на размера на минималното заплащане) като способ за битка с " работещите небогати ". Както се вижда от данните за приходите на семействата, голяма част от най-бедните въобще нямат допир с пазара на труда – събитие, което явно постанова търсене на други решения на казуса с ниското им богатство.
За следващ път прегледът на положението на домакинските бюджети в медийното пространство се лимитира до констатацията " разноските порастват по-бързо от приходите ". Макар да е вярна, тя значително отразява не някакво релативно утежняване на стандарта на живот на българските семейства, а почналата още през 2017 година наклонност към повишаване на междинната податливост към ползване.
Индикаторът демонстрира какъв брой стотинки от всеки 1 лев приход семействата насочват към ползване. Плъзгащата се междинна стойност на индикатора е на най-високите си равнища от 2012 година насам, когато обаче аргументите за високата му цената са напълно разнообразни (загуба на трудови приходи за част от популацията и надлежно – неспособност за спестявания, т.е. ползване на съвсем всичко изкарано).
През последните няколко години се следи нещо друго – взрив на пазара на труда, възходящи заплати, трайно повишаване както на общия индикатор за доверието на потребителите, по този начин
и на настройките им за пазаруване на артикули за дълготрайна приложимост.
Ниската рентабилност на обичайните способи на икономисване (като банковите влогове) също имат резултат в тази посока.
Доказателства за повишението на общото богатство се виждат и в структурата на приходите и разноските на семействата. За следващо тримесечие най-силна роля за подобряващото се богатство на семействата играе растежът на приходите от работна заплата. През второто тримесечие на 2019 година относителният им дял в общия приход на семействата доближава рекордните за страната 57,8%. Рекордната и възходящата претовареност на популацията и продължаващото повишаване на междинната работна заплата са в основата на този развой.
© ИПИ, Национален статистически институт
Обратната страна на тази монета са възходящите разноски на семействата за налози и осигуровки. През второто тримесечие на 2019 година и те реализират безспорен връх от 14,23%. Наред с нарастванията на някои налози и осигуровки през последните години, продължаващата агресия на пазара на труда значи, че от ден на ден семейства включват работещи лица, което естествено усилва разноските им за налози и осигуровки.
© ИПИ, Национален статистически институт
Другата трайна наклонност в разходната част е намаляващият условен дял на разноските на семействата за храна. Въпреки че те се повишават до 31,4% през второто тримесечие, остава вероятността още през 2019 година да станем очевидци на първата стойност под 30%, защото делът на този вид разноски нормално спада през второто полугодие. Припомняме, че при започване на десетилетието относителният дял на разноските за храна е 37%.
В същото време
разноските за свободно време, просвета и обучение за второто тримесечие трансферират 4% за първи път
от 2012 година насам. Общата наклонност тук е към повишаване, което демонстрира способността на семействата да отделят по-малка част от прихода си за артикули от първа нужда и по-голяма за други неща.
Трябва да се означи, че и двете трайни трендове във връзка с разноските на семействата (намаляването на относителния дял на разноските за храна и покачването на относителния дял на разноските за налози през последните 10 години) важат за безусловно всички децилни групи.
Ситуацията е друга при смяната на структурата на приходите. Както се вижда от графиката по-долу, в първите 4 децилни групи относителният дял на приходите от работна заплата в действителност понижава.
© ИПИ, Национален статистически институт
Това се дължи на редица фактори, сред които трайното изключване на огромна част от най-бедните (първи децил) от пазара на труда, високият брой на неработещите членовете на част от тези семейства (особено в многодетните ромски домакинства), както и все по-видимата доминация на приходите от пенсии сред втория и четвъртия децил.
Данните на Национален статистически институт ясно демонстрират, че общото положение на домакинските бюджети продължава да се усъвършенства. Предизвикателствата пред увеличението на приходите в първите няколко децилни групи са обилни, както излиза наяве от намаляващия дял на приходите им от работна заплата (основният мотор на доходната подвижност на домакинствата). Дори в най-хубавите години за пазара на труда в близката история на страната,
огромна част от тези семейства не съумяват да се възползват от общото усъвършенстване в стопанската система.
При част от тях аргументите са структурни (домакинства на пенсионери, хора с увреждания, многодетни семейства), а при други са разследване от неналичието на възможности/способности за намиране на работа, главно заради ниско обучение и подготовка.
Сред главните аргументи за това през последното десетилетие е неправилното припознаване на политиката във връзка с приходите (най-вече определянето на размера на минималното заплащане) като способ за битка с " работещите небогати ". Както се вижда от данните за приходите на семействата, голяма част от най-бедните въобще нямат допир с пазара на труда – събитие, което явно постанова търсене на други решения на казуса с ниското им богатство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ