Старши треньорът на турския женски волейболен тим Вакъфбак Спор Джовани

Старши треньорът на турския женски волейболен отбор Вакъфбак Спор Джовани Гуидети даде извънредно изявление за предаването " Златният гейм " по DIEMA SPORT 2. В него той разкри за своята философия и повече за тима, на който е отпред. В последните 12 години 48-годишният италиански експерт е работил с някои от най-хубавите състезателки в женския волейбол. Той има извоювани 4 трофея от Шампионската лига и 3 международни трофеи отпред на турския отбор. Вакъфбанк Спор е в една група с българския отбор на Марица Пловдив в тазгодишното издание на Шампионската лига по волейбол за дами.

- Джовани Гуидети, с 4 трофея от Шампионската лига и три международни трофеи отпред на турския Вакъфбанк (Истанбул), вие сте един от най-успешните треньори в женския волейбол. Какво ви струваше да достигнете до толкоз високо равнище?
- Според мен няма някаква загадка. Всичко опира да доста пристрастеност и предпочитание за работа. Както и предпочитание за победа. Вие казвате, че аз съм спечелил доста. Добре, само че от моята позиция мога да кажа, че и съм изгубил много, тъй като имах опция да печеля повече. Както доста неща в живота, и в този случай монетата има две лица. Това, което вършим във Вакъфбанк, е да гледаме постоянно към идната крачка. Не мислим за медалите и купите, които към този момент сме спечелили, а за тези, за които би трябвало да се борим. И най-много по какъв начин да ги спечелим. Как да създадем идната крачка. За задачата би трябвало да имаме нрав и държание на хора, които желаят още и още. Без отмалялост. Манталитет да се подобряваш с всеки минал мач.

- През последните 12 години във Вакъфбанк сте работили с доста от най-хубавите състезателки в света, само че можете ли да отличите някоя от тях?
- Трудно е да се дефинира една. Аз имах шанса да работя с доста положителни състезателки, които са прелестни шампионки. Името, което става ясно, несъмнено, е това на Тън Жу. Китайската волейболистка, която е може би най-хубавата в последните няколко години. Но не би трябвало да се подценяват останалите, измежду които няколко доста мощни състезателки от Турция като Гьозде Йълмаз, която бе капитан дълги години. През сегашния сезон в зона 4 разполагаме с Габриела, както и с Изабел Хаак, която е може би най-силния диагонал в нашия тим в последните години. Ако се върнем по обратно във времето, би трябвало да споменем и състезателки като Глинка, Мая Поляк, Кристиане Фюрст и още доста страхотни волейболистки, които имахме шанса да имаме във Вакъфбанк. И от които аз самият имах страхотния късмет да науча доста.

- Както може би и от Бахар Токсой, с която се запознавате на игрището и за която се оженихте преди 7 години?
- Да, по този начин е. Тя също имаше миг от кариерата си, в който се намираше на най-високо равнище във Вакъфбанк. Също по този начин и в националния тим на Турция.

- Говорите ли си за волейбол с нея и отвън залата?
- Разбира се! Има доста способи да се гледа на един брак, само че съгласно мен е доста по-лесно да се споделя всекидневието с човек, който добре познава специалността, с която си се захванал. Ако да вземем за пример бях женен за лекарка и съм сърдит след загуба в някой мач, тя ще ме гледа необичайно и няма да схваща държанието ми. Та, доста е значимо индивидът до теб да схваща добре всичко, което правиш в работата си. По този метод е по-лесно да споделяте всичко и да се разбирате. Това е тайната на един сполучлив брак съгласно мен.

- Преди три години поехте и националния тим на Турция. Успявате ли да съвместявате уговорките си на клубно равнище с тези като селекционер на представителния отбор на страната?
- Не знам дали е по-лесно, само че преди да стана селекционер на Турция, бях отпред на Холандия. След това одобрих предлагането от Турция, тъй като тук се роди моята щерка Алисон Яз. По принцип, считам че не е правилно да ръководиш по едно и също време мощен клубен тим и народен. Със сигурност не е част от моята природа и темперамент да върша сходни неща - да покровителствам дадени състезателки единствено и единствено тъй като играят в моя клубен отбор, за сметка на други. След като заемам и двата поста сега, е разумно хората да си мислят сходни неща. Ситуацията не е по никакъв начин лесна, само че аз желая да бъда почитан от всички - от федерация, клубно управление и от състезателки. Едно е ясно - аз желая да спечелвам постоянно. И когато съм народен селекционер за мен няма значение дали волейболистката играе за Вакъфбанк, Екзаджъбашъ или някой различен клуб. Те са в националния тим и това, което ме интересува, е да имат качествата, с цел да бъдат част от представителния отбор. И противоположното, когато съм треньор на Вакъфбанк - не мисля за националния тим. В този ред на мисли, обичам да споделям, че не съм чак толкоз образован - в смисъл, че съумявам да мисля единствено за едно нещо в даден миг. Не обичам да разбърквам другите задължения.

- По-лесно ли е за мъжете да съумяват в женския волейбол или това няма значение?
- Може би най-успешният треньор на международно равнище сега е жена, огромната Лан Пин. Не може да се даде прецизен отговор на този въпрос. Мъжете са повече в треньорската специалност, само че това единствено по себе си не е задоволително, с цел да постигаш триумфи в женския волейбол. Друг въпрос е за какво има повече мъже треньори, само че това е по скоро в областта на математическите калкулации. Със сигурност, това, че си мъж не ти подсигурява автоматизирано триумфите в женския волейбол.

- Що се отнася до ШЛ през този сезон, шампионатът е доста чудноват поради COVID-19. Как ви се коства тима на Марица, който още веднъж е ваш противник в груповата фаза. Българският първенец е воден от нов треньор, откакто Иван Петков продължи кариерата си в чужбина, само че по какъв начин ви се коства развиването на отбора от Пловдив за последните 2 години?
- Шампионската лига е толкоз странна сега, колкото чудноват е и света, в който живеем през днешния ден. Няма по какъв начин в странната световна обстановка, ШЛ да е естествена. Трябва да се приспособяваме към тези условия, само че ми се коства, че от страна на европейската конфедерация са създали чудесна организация за осъществяване на конкуренцията. Марица е както постоянно доста мощен и борбен тим. С една от най-силните състезателки на поста либеро освен в Европа, само че и в целия свят. Рядко се среща либеро като нея с сходни качества и умения в отбрана. Тя е в действителност впечатляваща. Марица разполага с млад състав, като сега в състава се завръща след травма Паскова. Тя е доста мощна и постоянно играе с въодушевление. Срещу Марица би трябвало да си подготвен да атакуваш по 3-4 пъти, с цел да стигнеш до точка, тъй като са чудесно готови. За тима на Вакъфбанк срещите с Марица са повече от отлични инспекции.

- Връзката ви с България не се изчерпва с мачовете против Марица, тъй като сте бил селекционер на женския ни народен тим през 2003-а година. Какво си спомняте от този интервал и за какво не се задържахте по-дълго отпред на отбора?
- Не мисля, че сме имали проблеми тогава. Чувствах се доста добре в България и за мен това бе скъп опит. Това бе първия ми народен тим. Преди това имах ангажимент в Америка, само че не става въпрос за същински народен отбор. Така че с България ми бе първата работа на интернационалната сцена и научих доста. Освен това имах шанса да упражнявам извънредно мощни състезателки - като Тони Зетова, Нели Маринова, Германова, Петкова, Колева.. Ева Янева тогава беше още дребна, единствено на 16 години, само че също бе страховит гений. За мен това бе страхотна година. Честно да ви кажа, не си припомням за какво не продължих по-дълго отпред на отбора. Мисля, че получих забавно предложение от Германия и продължих там моето развиване.

- Тоест можем да кажем, че България бе нещо като трамплин във вашето треньорско развиване. През последните 10 години отпред на женския отбор на България се изредиха доста имена, в това число експерти като Марчело Абонданца, Драган Нешич, Владимир Кузюткин, само че за какво България все не съумява да доближи до призовите места?
- Това, което казахте, е правилно: да променяш постоянно треньорите значи следното - да кажеш на състезателките, че са мощни и че виновността е в селекционера. Няма победи, сменяме треньора и по този начин непрекъснато. Но в тези случаи състезателките в никакъв случай не поемат отговорност. Така те се научават да намират опрощение за грешките и загубите, тъй като знаят, че когато нещата не се получават, решението е просто - промяна на треньора. И една от аргументите България да няма триумфи през всичките тези години е, че в никакъв случай един треньор не е получавал повече време за работа с отбора. И печелившите цикли на треньорите в международен мащаб потвърждават тези думи. Да, има и такива, които единствено за една година печелят всичко. Останалите треньори са такива, които би трябвало да градят, да губят, да работят, още веднъж да губят и чак по-късно да печелят и най-после да оберат своите плодове с заключителен успех. Пътят по принцип е доста дълъг, като са нужни всички стадии, в това число и този със загубите. Тук в България нормално след първия стадий със загубите, непосредствено се маха треньора. След това идва различен, който позволява загуба и е отпратен. И по този начин години наред... Жалко е, тъй като България има доста, доста мощни състезателки. Случвало ми се е да излизам доста пъти против националния отбор на България и доста постоянно моите тимове са били много по-слаби като единици, само че поради това, че сме били по-силни като тим, сме побеждавали.

- С Иван Петков ли ще се откри постоянството, от което има потребност националния тим на България?
- Надявам се, тъй като Иван е доста добър треньор, който познава чудесно волейбола и неговите тимове постоянно играят ужасно. Ръководените от него отбори имат ясно изразена еднаквост. Тактически и механически, са чудесно подредени на терена. И в случай че от федерацията му гласоподават нужното доверие, може да реализира положителни резултати. В момента ги няма имена на състезателки отпреди 4-5 години, само че въпреки всичко България разполага с млади волейболистки, с отлични качества. И съм уверен, че Иван ще свърши прелестна работа.

- През 2021 година България ще бъде един от домакините на Екологичен потенциал за дами?
- Все още не знаем по какъв начин ще бъдат разпределени групите, само че за мен да бъда в Пловдив е наслаждение. Градът е доста хубав, а организацията от страна на Марица и на Борис Халачев - на високо европейско равнище. И това, което от Марица са създали за шампионата от ШЛ в границите на 4 дни, е необикновено. Рядко съм виждал сходно равнище на професионализъм и качество. И да ви кажа, мощно се надявам с Турция да играем мачовете си от Европейското точно в Пловдив.

- Следите младите волейболистки на Марица, само че имате ли съответен интерес към някоя от тях за Вакъфбанк?
- Харесвам либерото, само че на този пост е доста мъчно за задгранична състезателка да откри място в друга страна. Обикновено, клубовете притеглят от чужбина волейболистки, които да вършат повече точки. Диагонали, четворки. Аз си мисля, че Марица построява доста млади състезателки. Все още им е рано за тим като Вакъфбанк, само че имат време, с цел да израстват и с цел да се трансфорат в мощни състезателки.

- След 12 години в Турция, липсва ли ви Италия?
- Разбира се! Най-вече ми липсва фамилията, както и моите другари. Липсва ми и родния ми град Модена. Иначе Италия като цяло толкоз не ми липсва. Преди пандемията успявах да се прибирам постоянно в моята страна, с цел да се виждам с околните ми. Но в този момент съумявам да се връщам един път на шест месеца. Малко е, само че такива са събитията. Надявам се, че скоро ще можем още веднъж да пътуваме свободно и без ограничавания.

- Италия и Турция са две от главните сили в международния волейбол, само че за какво на Апенините женският волейбол е толкоз известен?
- Страстта в Италия е освен към женския, а и към мъжкия волейбол. Спортовете в другите страни са културен феномен. Често не е елементарно да намериш отговор на въпроса " за какво ". Всяка една страна има своите просвета и обичаи. В Италия е развита мощна волейболна просвета. Аз съм от Модена и от десетгодишен в моята стая имах плакати на волейболисти. Не на футболисти, а на волейболисти! Все отново, Модена е волейболен град, това е Меката на този спорт в Италия. Това е една от аргументите за интереса към този спорт. Волейболът се практикува всеобщо в учебно заведение и през годините постоянно са излизали доста мощни състезатели. Националните тимове също се показват добре и имат своите триумфи на интернационално равнище. По време на последните олимпийски игри мъжкият отбор на Италия завоюва сребърни медали, до момента в който женският тим взе сребро от последното международно. Има ужасно доста волейболисти и волейболистки. Италия е нация, в която волейболът е измежду най-важните спортове.

- Какво си пожелавате в този сложен за всички интервал?
- От позиция на Вакъфбанк - е елементарно: ние постоянно желаеме да побеждаваме. И през този сезон ще се опитаме да спечелим всичко. От персонална позиция, съм признателен на Господ, че съм здрав и че до този миг коронавирусът не е поразил нито един от моите другари и близки. Също по този начин и всички, които са към мен, не са потърпевши. Надявам се да бъде по този начин и за напред и че скоро ще се радваме на един по-спокоен свят. И най-много, че ще се любуваме на обикновено ежедневие.

- С вярата и за естествен волейбол, който още веднъж да се играе пред цялостни трибуни с прочувствени почитатели
- Абсолютно, почитателите ни липсват доста. Искаме да играем пред почитателите, тъй като в последна сметка спортът е за тях. Липсват ни шума и виковете по време на мач, липсват ни даже и освиркванията, които ти подсказват, че правиш нещо неверно. Имаме потребност от всички страсти, свързани с волейболните мачове. Имаме потребност от поддръжката на нашите почитатели, само че и от наличието на ентусиастите на противника. За благополучие обаче въпреки всичко към този миг имаме опция да играем волейбол и би трябвало да сме наясно, че сме късметлии, че можем да изпълняваме уговорките си. Да не забравяме, че поради ковид доста хора изгубиха своята работа. Ние, във волейбола, продължаваме да практикуваме нашата специалност и това е най-големия шанс за нас в сложната, световна конюнктура. И всички ние сме признателни за този късмет.

- Можем ли да забележим един ден още веднъж да работите в България?
- Защо не? Там където има забавен план и където има предпочитание за развиване на волейбола, аз съм отсреща.