Стар знахар повел свой ученик през гъста, непроходима гора към

Стар баяч повел собствен възпитаник през гъста, непроходима гора към заветен извор. Въпреки годините си, старецът вървял бързо и решително.

Ученикът му обаче непрекъснато се препъвал и падал. След всяко рухване, ставал, ругаел, плюел ядно и продължавала да следва учителя си.

Дълго вървели и най-после достигнали свещеното място. Без да стопира и за момент, знахарят се обърнал и тръгнал назад към началната точка. Ученикът, безпределно отпаднал, траял да се препъва и да пада. По някое време не издържал:

— Днес нищо ново не научих от вас, единствено вървим насам натам, — оплакал се той.

— Уча те, само че ти не разбираш. Опитвам се да те науча по какъв начин се постъпва с житейските неточности - дал отговор умерено знахарят.

— И по какъв начин би трябвало да се постъпва с тях?

— Така, както трябваше да постъпваш при всяко рухване по пътя - вместо да проклинаш мястото, където си паднал, трябваше да се опитваш да схванеш какво те кара да падаш.