* Жерар Филип - лалето, което цъфти от 100 години
Станаха 100 години от рождението на френския актьор Жерар Филип, който с младежкия си и сантиментален облик е една от иконите на френското кино. Той едвам не умира при раждането си на 4 декември 1922 година и е избавен по знамение от доктор в Кан. Но си отива от този свят едвам 37-годишен от рак на черния дроб, без лекарите да му кажат от какво е болен.
Момчето расте бавно, закъснява да проходи и да проговори. По-късно се постанова да прекъсне учебно заведение, тъй като се разболява от плеврит. След като се възвръща, се явява на изпит като частен възпитаник. Бащата Марсел Филип, някогашен юрист и притежател на хотели в Париж и на Лазурния бряг, желае синът му Жерар да учи право, само че той упорства за актьорска кариера. Отношенията с татко му са обтегнати и по други аргументи. През войната Марсел Филип е помощник на нацистките окупатори, тъй като мисли на първо място по какъв начин да резервира парцелите си. Жерар симпатизира на Съпротивата. След войната Марсел Филип е наказан на гибел като колаборационист, но дни преди изтезанието съумява да избяга във франкистка Испания и да се укрие в Барселона. Твърди се, че е получил помощ от сина си, който е употребявал връзките си с комунистите. По-късно Жерар поддържа с него загадка преписка и от време на време му гостува в Барселона.
Младият артист дебютира в театъра през 1945 г.,
откакто приключва актьорско майсторство. Изпълнява ролята на Калигула в едноименната пиесата на Албер Камю, показана тогава за първи път. Радващата се на международна популярност Марлене Дитрих, която посещава спектакъла в спектакъл " Еберто ", е възхитена от осъществяването му. Тя упорства Жерар Филип да се посвети на киното: " Къде другаде ще можеш с твоята младост, хубост и гений да играеш сантиментална роля? Романтизмът в театъра е минало, а в киното - бъдеще. С вашите данни, Жерар, можете да извършите чудеса на екрана ".
От 1951 година Жерар Филип е водещ артист в Националния национален спектакъл (ННП) на Жан Вилар, а пиесата " Сид " на Пиер Корней, сложена от Вилар през същата година, е знакова за театъра и за артиста, който играе основната роля. След премиерата на 15 юли 1951 година Вилар написа на художника на " Сид " Леон Гишиа: " Можеш просто да се обесиш, старче. Каква победа спечелихме, а вие я пропуснахте. Жерар играеше ослепително... Създаде Родриго, който ме накара да настръхна. Той се появи като същински мъж, какъвто ние с вас се опитваме да бъдем. "
През 1944 година дебютира в киното с кино лентата " Малките от кея на цветята ". През 1946 година се снима в два кино лентата: " Идиот ", в който играе княз Мишкин, и " Дяволът в плътта " с ролята на Франсоа Жобер. По-силно е представянето му през 1948 година в " Пармският манастир " като Фабрис дел Донго. През 1950 година стартира продължителното му съдействие с режисьора Рене Клер, като първо се снима като Мефистофел във кино лентата " Хубостта на дявола ". По-късно с него прави " Красавиците на нощта " (1952 г.) и " Големите маневри " (1955 г.). Но филмът, който по това време става негова емблема, е
" Фанфан Лалето "
на режисьора Кристиан-Жак, сниман през 1952 г.
Работи и с други знаменити режисьори като Марсел Карне ( " Жулиета или Ключът към сънищата " - 1950 г.), Виторио де Сика ( " Вила Боргезе " - 1953 г.), Саша Гитри ( " Ако ми бяха разказали за Версай " - 1954 година и " Ако ми бяха разказали за Париж - 1955 г.), Рене Клеман ( " Господин Рипоа " - 1954 г.), Клод Отан-Лара ( " Червено и черно " - 1954 година и " Картоиграчът " - 1958 г.), Роже Вадим ( " Опасни връзки " - 1959 г.), Луис Бунюел ( " Треска в Ел Пао " - 1959 г.) и др. През 1956 година работи като режисьор заедно с Йорис Евенс и основава кино лентата " Приключенията на Тил Уленшпигел " (копродукция сред Франция и ГДР).
Най-известен е с ролята си на Фанфан Лалето. Филмът реализира невиждан интернационален триумф и е водач в интернационалния боксофис в продължение на няколко десетилетия. Режисьорът Кристиан-Жак споделя след премиерата: " Именно в ролята на Фанфан Лалето Жерар се разкри пред мен като забавен, обаятелен, въодушевен шегобиец, който от време на време даже не знаеше границите на неразрешеното... ".
Жерар Филип прави голяма обществена активност в Съюза на актьорите, който оглавява до гибелта си, споделяйки левите хрумвания. Неговата социална и кино кариера свършва ненадейно на 25 ноември 1959 година - десетина дни преди да навърши 37 години. До последната минута той не знае, че умира. На смъртния си одър носи костюм на Родриго от първата си роля в театъра. Веднъж в Авиньон, играейки Сид (Родриго), Жерар споделя на брачната половинка си Ан Фуркад: " Ако умра ненадейно, погребете ме с този костюм... ". Скромната гробница в имението му в Раматюел, Южна Франция, се е трансформирала в място за поклонение.
От играта на Жерар Филип са се възхищавали
Жан Кокто, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер, Жорж Садул. Луи Арагон написа за него: " Жерар Филип остави след себе си облик на пролетта и младостта. Човек би трябвало горещо да му завижда ". Роже Вадим споделя, че не е срещал различен артист, който да е толкоз абсолютно лоялен на специалността си. Марлон Брандо признава, че обичаният му артист е Жерар Филип: " Друг подобен ослепителен романтик, с благородна душа и сърце, не се е появявал във филмите. Дълбоко го оценявам като артист и човек. Той знаеше по какъв начин да раздава добрини... ".
В сянката на неговите кино облици постоянно се не помни, че в края на 50-те години Жерар Филип се интересува също от малкия екран, която по това време е единствено на 10 години във Франция. Той се интересува изключително от „ драмите “, които тогава са представлявали първите телевизионни филми. Като Жан Маре и Мишел Пиколи предусеща зараждането на новото телевизионно изкуство, в което обаче не съумява да влее своя голям талант поради ранната си гибел.
Момчето расте бавно, закъснява да проходи и да проговори. По-късно се постанова да прекъсне учебно заведение, тъй като се разболява от плеврит. След като се възвръща, се явява на изпит като частен възпитаник. Бащата Марсел Филип, някогашен юрист и притежател на хотели в Париж и на Лазурния бряг, желае синът му Жерар да учи право, само че той упорства за актьорска кариера. Отношенията с татко му са обтегнати и по други аргументи. През войната Марсел Филип е помощник на нацистките окупатори, тъй като мисли на първо място по какъв начин да резервира парцелите си. Жерар симпатизира на Съпротивата. След войната Марсел Филип е наказан на гибел като колаборационист, но дни преди изтезанието съумява да избяга във франкистка Испания и да се укрие в Барселона. Твърди се, че е получил помощ от сина си, който е употребявал връзките си с комунистите. По-късно Жерар поддържа с него загадка преписка и от време на време му гостува в Барселона.
Младият артист дебютира в театъра през 1945 г.,
откакто приключва актьорско майсторство. Изпълнява ролята на Калигула в едноименната пиесата на Албер Камю, показана тогава за първи път. Радващата се на международна популярност Марлене Дитрих, която посещава спектакъла в спектакъл " Еберто ", е възхитена от осъществяването му. Тя упорства Жерар Филип да се посвети на киното: " Къде другаде ще можеш с твоята младост, хубост и гений да играеш сантиментална роля? Романтизмът в театъра е минало, а в киното - бъдеще. С вашите данни, Жерар, можете да извършите чудеса на екрана ".
От 1951 година Жерар Филип е водещ артист в Националния национален спектакъл (ННП) на Жан Вилар, а пиесата " Сид " на Пиер Корней, сложена от Вилар през същата година, е знакова за театъра и за артиста, който играе основната роля. След премиерата на 15 юли 1951 година Вилар написа на художника на " Сид " Леон Гишиа: " Можеш просто да се обесиш, старче. Каква победа спечелихме, а вие я пропуснахте. Жерар играеше ослепително... Създаде Родриго, който ме накара да настръхна. Той се появи като същински мъж, какъвто ние с вас се опитваме да бъдем. "
През 1944 година дебютира в киното с кино лентата " Малките от кея на цветята ". През 1946 година се снима в два кино лентата: " Идиот ", в който играе княз Мишкин, и " Дяволът в плътта " с ролята на Франсоа Жобер. По-силно е представянето му през 1948 година в " Пармският манастир " като Фабрис дел Донго. През 1950 година стартира продължителното му съдействие с режисьора Рене Клер, като първо се снима като Мефистофел във кино лентата " Хубостта на дявола ". По-късно с него прави " Красавиците на нощта " (1952 г.) и " Големите маневри " (1955 г.). Но филмът, който по това време става негова емблема, е
" Фанфан Лалето "
на режисьора Кристиан-Жак, сниман през 1952 г.
Работи и с други знаменити режисьори като Марсел Карне ( " Жулиета или Ключът към сънищата " - 1950 г.), Виторио де Сика ( " Вила Боргезе " - 1953 г.), Саша Гитри ( " Ако ми бяха разказали за Версай " - 1954 година и " Ако ми бяха разказали за Париж - 1955 г.), Рене Клеман ( " Господин Рипоа " - 1954 г.), Клод Отан-Лара ( " Червено и черно " - 1954 година и " Картоиграчът " - 1958 г.), Роже Вадим ( " Опасни връзки " - 1959 г.), Луис Бунюел ( " Треска в Ел Пао " - 1959 г.) и др. През 1956 година работи като режисьор заедно с Йорис Евенс и основава кино лентата " Приключенията на Тил Уленшпигел " (копродукция сред Франция и ГДР).
Най-известен е с ролята си на Фанфан Лалето. Филмът реализира невиждан интернационален триумф и е водач в интернационалния боксофис в продължение на няколко десетилетия. Режисьорът Кристиан-Жак споделя след премиерата: " Именно в ролята на Фанфан Лалето Жерар се разкри пред мен като забавен, обаятелен, въодушевен шегобиец, който от време на време даже не знаеше границите на неразрешеното... ".
Жерар Филип прави голяма обществена активност в Съюза на актьорите, който оглавява до гибелта си, споделяйки левите хрумвания. Неговата социална и кино кариера свършва ненадейно на 25 ноември 1959 година - десетина дни преди да навърши 37 години. До последната минута той не знае, че умира. На смъртния си одър носи костюм на Родриго от първата си роля в театъра. Веднъж в Авиньон, играейки Сид (Родриго), Жерар споделя на брачната половинка си Ан Фуркад: " Ако умра ненадейно, погребете ме с този костюм... ". Скромната гробница в имението му в Раматюел, Южна Франция, се е трансформирала в място за поклонение.
От играта на Жерар Филип са се възхищавали
Жан Кокто, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер, Жорж Садул. Луи Арагон написа за него: " Жерар Филип остави след себе си облик на пролетта и младостта. Човек би трябвало горещо да му завижда ". Роже Вадим споделя, че не е срещал различен артист, който да е толкоз абсолютно лоялен на специалността си. Марлон Брандо признава, че обичаният му артист е Жерар Филип: " Друг подобен ослепителен романтик, с благородна душа и сърце, не се е появявал във филмите. Дълбоко го оценявам като артист и човек. Той знаеше по какъв начин да раздава добрини... ".
В сянката на неговите кино облици постоянно се не помни, че в края на 50-те години Жерар Филип се интересува също от малкия екран, която по това време е единствено на 10 години във Франция. Той се интересува изключително от „ драмите “, които тогава са представлявали първите телевизионни филми. Като Жан Маре и Мишел Пиколи предусеща зараждането на новото телевизионно изкуство, в което обаче не съумява да влее своя голям талант поради ранната си гибел.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ