Срещата Путин-Тръмп: вероятността от сделка е нулева
Те имат
Срещата Путин-Тръмп: вероятността от договорка е нулева
Те имат доста общи ползи, само че вероятността от сключването на договорка е равна на нула.
Когато американският президент Доналд Тръмп се срещне с съветския президент Владимир Путин на 16 юли, някои американци ще изпитват сериозна паника: какво ще се случи, в случай че те сключат договорка, която може да навреди на американските ползи? Какво ще стане, в случай че Путин за Тръмп не е просто задграничен сътрудник, а настойник?
Те не би трябвало да се вълнуват. Няма никакви подозрения в това, че Путин може да манипулира Тръмп, само че не като собствен сътрудник, както считат някои теоретици на заговора. Дори в случай че Путин има компромат за Тръмп, както считат някои, той нищо не може да реализира, правейки обществен този компромат – в следствие Путин ще получи още по-враждебно настроена администрация, с Тръмп или без него отпред.
Въпреки това Путин ще дойде добре квалифициран, имайки ясна картина за това, какви ползи могат да го обединят с американския президент, макар че нито единият, нито другият в този момент ще съумеят да реализират някакви съответни резултати.
Въпросът, по който сред тях може да има най-силно взаимно съгласие, това е Сирия. Тръмп желае да изкара от там колкото е допустимо по-бързо американските войски, само че без да дава тези територии на иранските отряди или проиранската „ Хизбула “. Путин също желае американците да си тръгнат, с цел да може неговият клиент, президентът на Сирия Башар ал Асад да управлява по-голяма територия, в това число богатите на нефт региони, от които може да завоюва пари за възобновяване на своята страна.
Но Путин не желае /или допустимо, не може/ да изтласка от Сирия иранците, макар че водачите на Израел и Саудитска Арабия, сътрудничещи си с Русия в някои сфери, го помолиха да направи това. Без поддръжката на иранците режимът на Асад, най-вероятно, ще падне, а Путин не желае да изпраща свои войски, с цел да го поддържа. Помагайки на Асад, Иран подсигурява, че в Сирия ще се запазят съветските военни бази. Освен това, Русия нищо не може да предложи на Иран в подмяна на изтеглянето от Сирия.
Русия надали ще може да изтласка Иран от Сирия, както желаят в Съединени американски щати. / БГНЕС
Путин може да поддържа предлагането за ограничение на въздействието на Иран в Сирия в подмяна на отстъпки на Съединени американски щати в Украйна – да вземем за пример, в подмяна на признаването на Крим за част от Русия /Тръмп загатна, че може за намерения над това/. На Путин му е ясно, че Тръмп не може публично да признае законността на завладяването на тази територия без утвърждението на Конгреса. Путин също по този начин не чака от Съединени американски щати никакви отстъпки за Източна Украйна, която става още една причина за въвеждането на американските и европейските наказания срещу съветските компании и жители. Специалният представител на Тръмп за Украйна Курт Уолкър наскоро съобщи, че от негова позиция, Русия се е приготвила за дълга битка.
Следователно, вместо да разискват жизненоважното съглашение за Сирия, Путин евентуално ще обещае на Тръмп някаква договорка, изискванията на която той не счита да извършва. Руският водач на няколко пъти към този момент употребява тази тактичност на договарянията със Съединени американски щати за Сирия и на договарянията с Франция и Германия за Украйна. Тръмп обича да афишира подписаните от него покупко-продажби, а Путин има какво да му предложи в Сирия – допустимо, нова версия на зоните за деескалация, където няма да има ирански бойци.
Още една сфера на общи ползи – подкопаването на Евросъюза, изключително на позициите на държавното управление на немския канцлер Ангела Меркел. За Тръмп това е въпрос на победа в комерсиалната война и усмиряването на тези, които той счита за живеещи на непознат тил. За Путин това е метод да се избави от глобите: Меркел остава един от малцината уверени последователи на антируските наказания, до момента в който в това време по-консервативните държавни управления на Италия, Австрия и Унгария избират тяхната анулация и възобновяването на бизнеса с Русия както преди.
И Путин, и Тръмп не харесват Меркел. / БГНЕС
Въпреки това, Тръмп и Путин надали ще съумеят да реализират консенсус по въпроса за отслабването на позициите на Меркел. Руският президент желае да построи „ Северен поток-2 “, който ще разреши да се понижат доставките на съветски газ през Украйна. Тръмп не се вълнува от украинците, само че той е срещу „ Северен поток-2 “, тъй като този газопровод отрицателно ще се отрази на доставките на полутечен природен газ от Съединени американски щати. За Путин този газопровод не е разменна монета, а основен детайл от неговата енергийна тактика.
Макар Путин и Тръмп да са обединени от неуважителното отношение към Европа, те не се нуждаят от договарянето на общ проект за деяние. Двамата ще продължат да поддържат крайнодесните политически сили вътре в Европейски Съюз, без да подписват никакви покупко-продажби между тях: техните некоординирани дейности нанасят същите вреди, каквито биха могли да нанесат общите им старания.
Путин е заинтригуван от по-нататъшната дезинтеграция на НАТО, който Тръмп неведнъж е осмивал. Но визитата на американския президент в централата на НАТО в Брюксел тази седмица сподели, че той не има намерение да унищожава този алианс. Макар и на всеослушание да изиска страните-членки да усилят разноските си за защита, той също по този начин подписа декларация, потвърждаваща правилото за взаимна защита и въздържане на Русия. Вероятно Тръмп схваща, че, разрушавайки или отслабвайки НАТО, той не може да усили своите точки вкъщи.
Главният приоритет на Путин, евентуално, е свалянето на глобите, които пречат на свободното придвижване на съветския капитал. Икономическата система, която той е построил, се нуждае от достъпа до външните пазари и Кремъл в никакъв случай не се е стеснявал да купува въздействие на Запад. Съществуват съществени доказателства за това, че бизнесът на Тръмп в областта на недвижимите парцели е получил полза от този източник на пари.
Но Путин схваща, че Тръмп не може намерено да лобира за анулацията на съветските наказания и че Конгресът ще му попречи да направи това. Всичко, на което може да се надява съветският водач е всекидневен меморандум, засягащ новите ограничения, в това число глобите срещу европейските компании, финансиращи „ Северен поток-2 “.
Домакин на срещата ще бъде Хелзинки. / БГНЕС
Тръмп и Путин имат общи ползи и цели, само че ще им бъде извънредно мъчно да ги оформят публично или даже просто да ги облекат във формата на неофициални договорености, които и двете страни ще извършват. В най-хубавия случай резултатът от тази среща ще стане някакво неразбираемо съглашение за ограничението на въздействието на Иран в Сирия, което Русия няма да може да извърши в реалност, в подмяна на също толкоз неразбираемо, импровизирано обещания за възпиране от въвеждането на нови сурови наказания, което Тръмп няма да може да извърши. /БГНЕС
----------
Леонид Бершидски, „ Блумбърг “.
Те имат доста общи ползи, само че вероятността от сключването на договорка е равна на нула.
Когато американският президент Доналд Тръмп се срещне с съветския президент Владимир Путин на 16 юли, някои американци ще изпитват сериозна паника: какво ще се случи, в случай че те сключат договорка, която може да навреди на американските ползи? Какво ще стане, в случай че Путин за Тръмп не е просто задграничен сътрудник, а настойник?
Те не би трябвало да се вълнуват. Няма никакви подозрения в това, че Путин може да манипулира Тръмп, само че не като собствен сътрудник, както считат някои теоретици на заговора. Дори в случай че Путин има компромат за Тръмп, както считат някои, той нищо не може да реализира, правейки обществен този компромат – в следствие Путин ще получи още по-враждебно настроена администрация, с Тръмп или без него отпред.
Въпреки това Путин ще дойде добре квалифициран, имайки ясна картина за това, какви ползи могат да го обединят с американския президент, макар че нито единият, нито другият в този момент ще съумеят да реализират някакви съответни резултати.
Въпросът, по който сред тях може да има най-силно взаимно съгласие, това е Сирия. Тръмп желае да изкара от там колкото е допустимо по-бързо американските войски, само че без да дава тези територии на иранските отряди или проиранската „ Хизбула “. Путин също желае американците да си тръгнат, с цел да може неговият клиент, президентът на Сирия Башар ал Асад да управлява по-голяма територия, в това число богатите на нефт региони, от които може да завоюва пари за възобновяване на своята страна.
Но Путин не желае /или допустимо, не може/ да изтласка от Сирия иранците, макар че водачите на Израел и Саудитска Арабия, сътрудничещи си с Русия в някои сфери, го помолиха да направи това. Без поддръжката на иранците режимът на Асад, най-вероятно, ще падне, а Путин не желае да изпраща свои войски, с цел да го поддържа. Помагайки на Асад, Иран подсигурява, че в Сирия ще се запазят съветските военни бази. Освен това, Русия нищо не може да предложи на Иран в подмяна на изтеглянето от Сирия.
Русия надали ще може да изтласка Иран от Сирия, както желаят в Съединени американски щати. / БГНЕС Путин може да поддържа предлагането за ограничение на въздействието на Иран в Сирия в подмяна на отстъпки на Съединени американски щати в Украйна – да вземем за пример, в подмяна на признаването на Крим за част от Русия /Тръмп загатна, че може за намерения над това/. На Путин му е ясно, че Тръмп не може публично да признае законността на завладяването на тази територия без утвърждението на Конгреса. Путин също по този начин не чака от Съединени американски щати никакви отстъпки за Източна Украйна, която става още една причина за въвеждането на американските и европейските наказания срещу съветските компании и жители. Специалният представител на Тръмп за Украйна Курт Уолкър наскоро съобщи, че от негова позиция, Русия се е приготвила за дълга битка.
Следователно, вместо да разискват жизненоважното съглашение за Сирия, Путин евентуално ще обещае на Тръмп някаква договорка, изискванията на която той не счита да извършва. Руският водач на няколко пъти към този момент употребява тази тактичност на договарянията със Съединени американски щати за Сирия и на договарянията с Франция и Германия за Украйна. Тръмп обича да афишира подписаните от него покупко-продажби, а Путин има какво да му предложи в Сирия – допустимо, нова версия на зоните за деескалация, където няма да има ирански бойци.
Още една сфера на общи ползи – подкопаването на Евросъюза, изключително на позициите на държавното управление на немския канцлер Ангела Меркел. За Тръмп това е въпрос на победа в комерсиалната война и усмиряването на тези, които той счита за живеещи на непознат тил. За Путин това е метод да се избави от глобите: Меркел остава един от малцината уверени последователи на антируските наказания, до момента в който в това време по-консервативните държавни управления на Италия, Австрия и Унгария избират тяхната анулация и възобновяването на бизнеса с Русия както преди.
И Путин, и Тръмп не харесват Меркел. / БГНЕС Въпреки това, Тръмп и Путин надали ще съумеят да реализират консенсус по въпроса за отслабването на позициите на Меркел. Руският президент желае да построи „ Северен поток-2 “, който ще разреши да се понижат доставките на съветски газ през Украйна. Тръмп не се вълнува от украинците, само че той е срещу „ Северен поток-2 “, тъй като този газопровод отрицателно ще се отрази на доставките на полутечен природен газ от Съединени американски щати. За Путин този газопровод не е разменна монета, а основен детайл от неговата енергийна тактика.
Макар Путин и Тръмп да са обединени от неуважителното отношение към Европа, те не се нуждаят от договарянето на общ проект за деяние. Двамата ще продължат да поддържат крайнодесните политически сили вътре в Европейски Съюз, без да подписват никакви покупко-продажби между тях: техните некоординирани дейности нанасят същите вреди, каквито биха могли да нанесат общите им старания.
Путин е заинтригуван от по-нататъшната дезинтеграция на НАТО, който Тръмп неведнъж е осмивал. Но визитата на американския президент в централата на НАТО в Брюксел тази седмица сподели, че той не има намерение да унищожава този алианс. Макар и на всеослушание да изиска страните-членки да усилят разноските си за защита, той също по този начин подписа декларация, потвърждаваща правилото за взаимна защита и въздържане на Русия. Вероятно Тръмп схваща, че, разрушавайки или отслабвайки НАТО, той не може да усили своите точки вкъщи.
Главният приоритет на Путин, евентуално, е свалянето на глобите, които пречат на свободното придвижване на съветския капитал. Икономическата система, която той е построил, се нуждае от достъпа до външните пазари и Кремъл в никакъв случай не се е стеснявал да купува въздействие на Запад. Съществуват съществени доказателства за това, че бизнесът на Тръмп в областта на недвижимите парцели е получил полза от този източник на пари.
Но Путин схваща, че Тръмп не може намерено да лобира за анулацията на съветските наказания и че Конгресът ще му попречи да направи това. Всичко, на което може да се надява съветският водач е всекидневен меморандум, засягащ новите ограничения, в това число глобите срещу европейските компании, финансиращи „ Северен поток-2 “.
Домакин на срещата ще бъде Хелзинки. / БГНЕС Тръмп и Путин имат общи ползи и цели, само че ще им бъде извънредно мъчно да ги оформят публично или даже просто да ги облекат във формата на неофициални договорености, които и двете страни ще извършват. В най-хубавия случай резултатът от тази среща ще стане някакво неразбираемо съглашение за ограничението на въздействието на Иран в Сирия, което Русия няма да може да извърши в реалност, в подмяна на също толкоз неразбираемо, импровизирано обещания за възпиране от въвеждането на нови сурови наказания, което Тръмп няма да може да извърши. /БГНЕС
----------
Леонид Бершидски, „ Блумбърг “.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ