Верният съюзник на Русия в Латинска Америка преодоля международната изолация
Срещата на върха на южноамериканските водачи, извършена в Бразилия на 30 май 2023 година, беше първото събитие от този тип, проведено в страната по време на новия президентски мандат на Лула да Силва. Много специалисти нарекоха събитието " първата сериозна стъпка " на бразилския президент във външната политика и опит да се разгласи за нов районен водач.
В резултат на това водачите на 11 южноамерикански страни от 13 дойдоха на срещата - отсъстваше президента на Перу Дина Болуарте (по публични аргументи, заради вътрешнополитическата рецесия в страната на Андите и в случай че изхождаме от по-реалистичната версия, - заради огромните въпроси по отношение на законността на нейното ръководство у доста от участниците в срещата на върха), както и главата на Френска Гвиана, който е Еманюел Макрон.
Първоначално беше планувано главната цел на всички събрали се да бъде обновяване на разговора за взаимна интеграция, както и разискване на вероятното съдействие в разнообразни области - от стопанската система до екологичния дневен ред. Освен това бразилските уредници чакаха участниците в срещата да бъдат ангажирани с превъзмогването на политическите и идеологически разлики.
Но точно тези разлики и опитите за тяхното превъзмогване се трансфораха в съществена тематика, като на
Официалният дневен ред
Лула да Силва, като уредник, включи в дневния ред на събитието въпроси, свързани с възобновяване на Съюза на южноамериканските народи (UNASUR).
Те включват основаването на обща районна валута, развиването на електронната търговия, взаимното решение на здравни и обществени въпроси (например битката с бедността), инфраструктурни планове, битката с изменението на климата, развиването на енергийния пазар, решаването на проблемите със сигурността и защитата и опростяването на митническите бариери.
Лула да Силва стартира да работи по някои аспекти на тези въпроси още по-рано, да вземем за пример в съдействие с новия водач на Колумбия Густаво Петро, който апропо разгласи, че Колумбия се връща в UNASUR след пет години неявяване от него.
В същото време екипът на Лула разви забележителна интензивност, пробвайки се да влезе в контакт с съвсем всички районни водачи, в това число опозорения Николас Мадуро, и също по този начин по някакъв метод да се появи в интернационалния дневен ред (например с мироопазващи оферти във връзка с Украйна).
Що се отнася до проблемите, повдигнати от бразилската страна на срещата на върха, към този момент е основана работна група за разработване на разновидности за тяхното разрешаване, която е подготвена да показа първите отчети след няколко месеца.
Никакви значими обстоятелства (с изключение на връщането на Колумбия към UNASUR) не бяха включени в новинарския дневен ред на срещата. Всички бяха разсеяни от появяването на президента на Венецуела.
Венецуелският въпрос
Николас Мадуро дойде в бразилската столица ден преди срещата на върха - което беше първата му среща лице в лице с множеството южноамерикански водачи от девет години - и беше посрещнат доста сърдечно.
Действителната легитимация на Мадуро е обрисувана от дълго време с директното присъединяване на водачите на Бразилия и Колумбия, които през последните няколко месеца интензивно възвръщат политическите и откриват стопански връзки с Боливарската република.
На конференция президентът на Бразилия даже сподели пред кореспонденти, че има „ доста огромни “ предубеждения и че обликът на „ антидемократична “ Венецуела е „ разказ “, интензивно насърчаван от западните страни. А западните страни са тези, които постановат строги наказания, които единствено изострят филантропичната и икономическа рецесия в страната.
Лула назова глобите против Венецуела " несъразмерни " и " непропорционални ", осъди отхвърли на Вашингтон да признае легитимността на държавното управление на Николас Мадуро и назова Хуан Гуайдо лъжец.
В отговор Мадуро повтори желанието на Венецуела да се причисли към блока БРИКС, а бразилският президент изрази поддръжка за неговите желания.
На идващия ден Лула да Силва прикани всички южноамерикански водачи да преодолеят идеологическите разделения, разделящи района, и да се обединят в името на обществената, икономическата и културната интеграция.
И към този момент в края на събитието Мадуро беседва с кореспонденти и сподели, че срещата с сътрудниците бележи за него „ началото на нов стадий “. Венецуелският водач добави, че „ няма проблем да седнем и да приказваме с всяка политическа мощ или президент в оправдателен, търпелив разговор на единение в цялостно многообразие “.
Тук породи полемиката.
Историята ще отсъди
Лидерите на Уругвай и Чили разкритикуваха изказванията на Лула, че към Венецуела има разказ.
Уругвайският президент Лакал Поу изрази изненадата си от позицията на Лула и също по този начин сподели, че сега " по-голямата част от света се пробва да посредничи ", надявайки се да обезпечи " цялостна народна власт " във Венецуела, ценене на човешките права и липса на политически пандизчии. Най-лошото, което може да се направи в този момент, съгласно уругвайската страна, е да се спрат всички тези опити.
Чилийският президент Габриел Борич приказва в унисон с Поу и по-късно сподели пред кореспонденти, че въобще не счита приказките за неналичието на народна власт във Венецуела единствено за " разказ ", че това е " действителност и доста съществено ".
В поддръжка на думите си Борич загатна няколко хиляди венецуелски бежанци в Чили и изиска " твърда и ясна позиция за това, че правата на индивида би трябвало да се съблюдават ". Борич не заяви детайлности или по-радикални послания на бежанците към обществеността.
В същото време не беше напълно вярно да се заявява някаква прекомерно пламенна рецензия и напрегната атмосфера. Николас Мадуро напълно умерено отговори на Лакал Поу, че „ историята е последният арбитър за резултата “, а единството на Южна Америка би трябвало да се основава на нов многополюсен свят.
Президентите на Уругвай и Чили, с изключение на рецензии, насочиха и различен вид сигнали. Например и двамата приветстваха завръщането както на Николас Мадуро, по този начин и на Венецуела като участник в интернационалните срещи и многостранни договаряния. Уругвайският водач разгласи и изпращането на дипломатическа задача във Венецуела - не заради съглашение с държавното управление, а от непосредственост с венецуелския народ.
Габриел Борич добави още, че икономическите наказания против Венецуела ощетяват венецуелците. Последната точка показва ползите на доста страни на континента: потоците от бежанци от Венецуела съумяха да донесат доста проблеми на Колумбия, Перу, Еквадор и Чили, влошавайки обществените индикатори и равнището на престъпността.
„ Това не беше събиране на приятелите на Лула “
Водещият на събитието Лула да Силва не остави сериозните изявления без внимание. Малко по-късно той сподели, че „ никой не е задължен да се съгласява с никого. Това не бе среща на приятелите на Лула, а среща на президенти за основаване на орган от страни. "
Позицията на бразилския водач провокира известно неразбиране измежду доста задгранични и бразилски специалисти.
От тяхна позиция поканата на одиозния Мадуро е последното нещо, което в тази ситуация би сплотило „ колектива ” за възобновяване на UNASUR или за въвеждане на обща южноамериканска валута. Но в това време би било необичайно да не се вземат поради редица нюанси.
За присъединяване на президента на Венецуела в срещата на върха на водачите на южноамериканските страни стана известно напълно не в деня на идването му в Бразилия. От събралите се страни не беше демонстрирана основна отрицателна реакция.
Могат да се упоменат единствено два дребни случая.
В очевидно плануваната провокация взе участие журналистка от проамериканския холдинг Globo. Тя твърди, че сякаш е била ударена в гърдите от един от охранителите на Мадуро. В реалност службата за сигурност се опитваше да отвори кулоар измежду тълпата от медиите пред постройката на бразилското външно министерство, когато напускаше президентът на Венецуела.
Забелязани са и политическите съперници на Лула да Силва в бразилския конгрес, които управляват комисията по външни връзки и национална защита. В деня на визитата на Мадуро комисията утвърди изключително предложение за отвод за признание на „ диктатора на Венецуела “. Такъв документ няма юридическа мощ, само че този факт въпреки всичко съумя да хвърли сянка върху дневния ред на срещата.
Както и да е, съвсем всички участници дойдоха на срещата, знаейки за появяването на венецуелския водач там и даже изразявайки неодобрение от него, в действителност признаха властта на Мадуро като законен държавен глава, а също по този начин обявиха нуждата от облекчение на режима на наказания за венецуелския народ. Така в действителност е комплициран завършек на интернационалната изолираност на Венецуела.
Перуанските новобранци
Колкото и да е необичайно, главният новобранец на срещата не е венецуелската, а перуанската делегация.
Не единствено, че Дина Болуарте не можа да пристигна персонално заради сериозната политическа рецесия, както и обвиняванията в ликвидиране на протестиращите, само че и министър-председателят Алберто Отарола, който я замести на срещата на върха, също попадна в случай. Видео от момента, в който президентът на Уругвай отхвърля да се ръкува с него, откакто театралничи за обща протоколна фотография, обиколи обществените мрежи и редица районни медии.
Инцидентът незабавно предизвика диалози, че Лакал Поу по този метод осъжда актуалните управляващи на Перу и не желае да показва другарски връзки с държавното управление, упрекнато в убийството на недоволните от преврата.
По-късно Отарола в продължение на няколко дни се опитваше да потвърди в обществените мрежи, че двамата с ръководителя на Уругвай са „ страхотни другари “ и още тогава са обядвали дружно. Въпреки това известна наслойка остана.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В резултат на това водачите на 11 южноамерикански страни от 13 дойдоха на срещата - отсъстваше президента на Перу Дина Болуарте (по публични аргументи, заради вътрешнополитическата рецесия в страната на Андите и в случай че изхождаме от по-реалистичната версия, - заради огромните въпроси по отношение на законността на нейното ръководство у доста от участниците в срещата на върха), както и главата на Френска Гвиана, който е Еманюел Макрон.
Първоначално беше планувано главната цел на всички събрали се да бъде обновяване на разговора за взаимна интеграция, както и разискване на вероятното съдействие в разнообразни области - от стопанската система до екологичния дневен ред. Освен това бразилските уредници чакаха участниците в срещата да бъдат ангажирани с превъзмогването на политическите и идеологически разлики.
Но точно тези разлики и опитите за тяхното превъзмогване се трансфораха в съществена тематика, като на
Официалният дневен ред
Лула да Силва, като уредник, включи в дневния ред на събитието въпроси, свързани с възобновяване на Съюза на южноамериканските народи (UNASUR).
Те включват основаването на обща районна валута, развиването на електронната търговия, взаимното решение на здравни и обществени въпроси (например битката с бедността), инфраструктурни планове, битката с изменението на климата, развиването на енергийния пазар, решаването на проблемите със сигурността и защитата и опростяването на митническите бариери.
Лула да Силва стартира да работи по някои аспекти на тези въпроси още по-рано, да вземем за пример в съдействие с новия водач на Колумбия Густаво Петро, който апропо разгласи, че Колумбия се връща в UNASUR след пет години неявяване от него.
В същото време екипът на Лула разви забележителна интензивност, пробвайки се да влезе в контакт с съвсем всички районни водачи, в това число опозорения Николас Мадуро, и също по този начин по някакъв метод да се появи в интернационалния дневен ред (например с мироопазващи оферти във връзка с Украйна).
Що се отнася до проблемите, повдигнати от бразилската страна на срещата на върха, към този момент е основана работна група за разработване на разновидности за тяхното разрешаване, която е подготвена да показа първите отчети след няколко месеца.
Никакви значими обстоятелства (с изключение на връщането на Колумбия към UNASUR) не бяха включени в новинарския дневен ред на срещата. Всички бяха разсеяни от появяването на президента на Венецуела.
Венецуелският въпрос
Николас Мадуро дойде в бразилската столица ден преди срещата на върха - което беше първата му среща лице в лице с множеството южноамерикански водачи от девет години - и беше посрещнат доста сърдечно.
Действителната легитимация на Мадуро е обрисувана от дълго време с директното присъединяване на водачите на Бразилия и Колумбия, които през последните няколко месеца интензивно възвръщат политическите и откриват стопански връзки с Боливарската република.
На конференция президентът на Бразилия даже сподели пред кореспонденти, че има „ доста огромни “ предубеждения и че обликът на „ антидемократична “ Венецуела е „ разказ “, интензивно насърчаван от западните страни. А западните страни са тези, които постановат строги наказания, които единствено изострят филантропичната и икономическа рецесия в страната.
Лула назова глобите против Венецуела " несъразмерни " и " непропорционални ", осъди отхвърли на Вашингтон да признае легитимността на държавното управление на Николас Мадуро и назова Хуан Гуайдо лъжец.
В отговор Мадуро повтори желанието на Венецуела да се причисли към блока БРИКС, а бразилският президент изрази поддръжка за неговите желания.
На идващия ден Лула да Силва прикани всички южноамерикански водачи да преодолеят идеологическите разделения, разделящи района, и да се обединят в името на обществената, икономическата и културната интеграция.
И към този момент в края на събитието Мадуро беседва с кореспонденти и сподели, че срещата с сътрудниците бележи за него „ началото на нов стадий “. Венецуелският водач добави, че „ няма проблем да седнем и да приказваме с всяка политическа мощ или президент в оправдателен, търпелив разговор на единение в цялостно многообразие “.
Тук породи полемиката.
Историята ще отсъди
Лидерите на Уругвай и Чили разкритикуваха изказванията на Лула, че към Венецуела има разказ.
Уругвайският президент Лакал Поу изрази изненадата си от позицията на Лула и също по този начин сподели, че сега " по-голямата част от света се пробва да посредничи ", надявайки се да обезпечи " цялостна народна власт " във Венецуела, ценене на човешките права и липса на политически пандизчии. Най-лошото, което може да се направи в този момент, съгласно уругвайската страна, е да се спрат всички тези опити.
Чилийският президент Габриел Борич приказва в унисон с Поу и по-късно сподели пред кореспонденти, че въобще не счита приказките за неналичието на народна власт във Венецуела единствено за " разказ ", че това е " действителност и доста съществено ".
В поддръжка на думите си Борич загатна няколко хиляди венецуелски бежанци в Чили и изиска " твърда и ясна позиция за това, че правата на индивида би трябвало да се съблюдават ". Борич не заяви детайлности или по-радикални послания на бежанците към обществеността.
В същото време не беше напълно вярно да се заявява някаква прекомерно пламенна рецензия и напрегната атмосфера. Николас Мадуро напълно умерено отговори на Лакал Поу, че „ историята е последният арбитър за резултата “, а единството на Южна Америка би трябвало да се основава на нов многополюсен свят.
Президентите на Уругвай и Чили, с изключение на рецензии, насочиха и различен вид сигнали. Например и двамата приветстваха завръщането както на Николас Мадуро, по този начин и на Венецуела като участник в интернационалните срещи и многостранни договаряния. Уругвайският водач разгласи и изпращането на дипломатическа задача във Венецуела - не заради съглашение с държавното управление, а от непосредственост с венецуелския народ.
Габриел Борич добави още, че икономическите наказания против Венецуела ощетяват венецуелците. Последната точка показва ползите на доста страни на континента: потоците от бежанци от Венецуела съумяха да донесат доста проблеми на Колумбия, Перу, Еквадор и Чили, влошавайки обществените индикатори и равнището на престъпността.
„ Това не беше събиране на приятелите на Лула “
Водещият на събитието Лула да Силва не остави сериозните изявления без внимание. Малко по-късно той сподели, че „ никой не е задължен да се съгласява с никого. Това не бе среща на приятелите на Лула, а среща на президенти за основаване на орган от страни. "
Позицията на бразилския водач провокира известно неразбиране измежду доста задгранични и бразилски специалисти.
От тяхна позиция поканата на одиозния Мадуро е последното нещо, което в тази ситуация би сплотило „ колектива ” за възобновяване на UNASUR или за въвеждане на обща южноамериканска валута. Но в това време би било необичайно да не се вземат поради редица нюанси.
За присъединяване на президента на Венецуела в срещата на върха на водачите на южноамериканските страни стана известно напълно не в деня на идването му в Бразилия. От събралите се страни не беше демонстрирана основна отрицателна реакция.
Могат да се упоменат единствено два дребни случая.
В очевидно плануваната провокация взе участие журналистка от проамериканския холдинг Globo. Тя твърди, че сякаш е била ударена в гърдите от един от охранителите на Мадуро. В реалност службата за сигурност се опитваше да отвори кулоар измежду тълпата от медиите пред постройката на бразилското външно министерство, когато напускаше президентът на Венецуела.
Забелязани са и политическите съперници на Лула да Силва в бразилския конгрес, които управляват комисията по външни връзки и национална защита. В деня на визитата на Мадуро комисията утвърди изключително предложение за отвод за признание на „ диктатора на Венецуела “. Такъв документ няма юридическа мощ, само че този факт въпреки всичко съумя да хвърли сянка върху дневния ред на срещата.
Както и да е, съвсем всички участници дойдоха на срещата, знаейки за появяването на венецуелския водач там и даже изразявайки неодобрение от него, в действителност признаха властта на Мадуро като законен държавен глава, а също по този начин обявиха нуждата от облекчение на режима на наказания за венецуелския народ. Така в действителност е комплициран завършек на интернационалната изолираност на Венецуела.
Перуанските новобранци
Колкото и да е необичайно, главният новобранец на срещата не е венецуелската, а перуанската делегация.
Не единствено, че Дина Болуарте не можа да пристигна персонално заради сериозната политическа рецесия, както и обвиняванията в ликвидиране на протестиращите, само че и министър-председателят Алберто Отарола, който я замести на срещата на върха, също попадна в случай. Видео от момента, в който президентът на Уругвай отхвърля да се ръкува с него, откакто театралничи за обща протоколна фотография, обиколи обществените мрежи и редица районни медии.
Инцидентът незабавно предизвика диалози, че Лакал Поу по този метод осъжда актуалните управляващи на Перу и не желае да показва другарски връзки с държавното управление, упрекнато в убийството на недоволните от преврата.
По-късно Отарола в продължение на няколко дни се опитваше да потвърди в обществените мрежи, че двамата с ръководителя на Уругвай са „ страхотни другари “ и още тогава са обядвали дружно. Въпреки това известна наслойка остана.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ
