Средното прието договорно отлагане на плащанията е 35 дни, което

...
Средното прието договорно отлагане на плащанията е 35 дни, което
Коментари Харесай

Забавените плащания на компании и граждани леко намаляват

Средното признато договорно отсрочване на заплащанията е 35 дни, което в действителност значи, че немалка част от българския бизнес чака 53 дни или съвсем 2 месеца за заплащанията си.

Още по тематиката
Печалбата на банките продължава да понижава

Необслужваните заеми са се свили до 9.3%, а по-високите доходи от такси компенсират спада при лихвения приход
1 май 2018
Колекторските компании не са ваксинирани против криза

Анализаторите се тормозят, че някои компании в бранша са съществено надценени
27 ное 2017
Прогнозите за растеж на покупко-продажбите с неприятни бизнес заеми не се сбъдват

Колекторските компании ревизираха упованията си за 2017 година и те няма да доближат 1 милиарда лева
1 окт 2017 България е преди всичко в Европа по дял на компаниите, които се притесняват от банкрут поради забавени заплащания. Всяка четвърта компания чака да спре да работи поради просрочия на контрагентите, като делът им нараства с 2 процентни пункта за година. През последните две години по 4% от фактурите, които българските компании са издали, не са били осребрени, а всяка пета е платена със забавяне. Това демонстрират данните от проучване на навиците на заплащане в Европа, направено от компанията за колекторски услуги EOS груп. Проучването е извършено измежду 3400 компании от дребния и междинния бизнес в 17 страни.

Като цяло се отбелязва трайна позитивна смяна в редовността на заплащанията на жителите и бизнеса в страната, само че все пак изоставаме от междинните индикатори за Европейски Съюз и страните от Източна Европа.

Близо 60% от фирмите регистрират, че забавените заплащания понижават облагите им, 47% изпитват дефицит на ликвидност, а също толкоз се постанова да усилят разноските си за лихви, заяви Райна Миткова, изпълнителен шеф на " ЕОС България ". По думите й, в случай че едно взимане не е събрано в границите на девет месеца, е прекомерно евентуално това да не стане в никакъв случай.

Тенденция за усъвършенстване
EOS записват необятни трендове на усъвършенстване в културата на заплащанията в България.

[EOS България]
Проучването демонстрира, че през тази година в България 76% от издадените фактури към жители и компании се заплащат в уговорения период, 20% - със забавяне, а 4% се отписват, защото са невъзможни за събиране. Регистрира се усъвършенстване от предходната година, когато 74% са били изрядните транзакци, а 22% платените със забавяне фактури. Това е най-хубавият резултат на България за последните 5 години. За жал той още изостава зад междинното и за Източна Европа – 78%, и за Европа като цяло – 79%.

Изоставане на бизнеса

Особено усъвършенстване се следи в редовността на заплащанията от страна на жителите. През тази година 19% (при приблизително 18% за Източна Европа) от жителите закъсняват със заплащанията по отношение на 24% за предходната, като усъвършенстване от цели 5 процентни пункта за една година не е за подценяване.

От друга страна, българският бизнес остава обратно като 25% от издадените фактури на компании контрагенти се изплащат със забавяне или не се събират. Средното за Европа равнище е 22% до момента в който резултатът на страната ни подрежда в една група с Румъния (27%), Гърция (27%), Англия (25%) и Словения (30%).

Средното закъснение на заплащанията след падеж на фактурата за жители и компании в България е 18 дни, по отношение на 20 дни за Европа. Важно е да спомене обаче, че междинното признато договорно отсрочване на заплащанията е 35 дни, което в действителност значи, че немалка част от българския бизнес чака 53 дни или съвсем 2 месеца за заплащанията си.

Отрицателни последици

Това явно вреди на българския бизнес като понижава ликвидността на компаниите и води до покачване на лихвите за бизнеса. Над половината компании, взели участие в изследването, са декларирали, че облагите им страдат от забавени заплащания. Двадесет и шест % от българските компании, взели участие в изследването, се усещат застрашени от банкрут заради забавени или несъбираеми заплащания, доста над междинното от 14% за Източна Европа.

Комбинацията от пропуснати облаги заради забавени заплащания и усещанията за заплаха за съществуването на бизнеса водят до по-малко вложения и редуциране на служащи, което води до в допълнение стесняване по отношение на капацитета на българския бизнес. Бизнесът употребява от ден на ден услугите на колекторските компании
Колекторският бизнес в България процъфтява, като 44% (с 2 пункта повече от предходната година) от българския бизнес употребява услугите на външни специалисти. България също е преди всичко в Източна Европа по върнати доходи посредством колекторски компании и на второ място в Европа след Германия. През предходната година 11.1% от дължимите средства на компаниите в страната са били възобновени посредством колекторски компании. От EOS България обявиха, че банките са един от най-големите клиенти на фирмите за събиране на вземания.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР