Средностатистическият българин днес - с 2 години по-възрастен, отколкото преди

Средностатистическият българин през днешния ден - с 2 години по-възрастен, в сравнение с преди 10 години. Той е към този момент на малко над 45 и всеки трети живее в един от шестте най-големи града на страната. 

Населението се топи най-ударно в северозападния и северния централен регион на страната, само че пък за поредна година пристигналите от чужбина се оказват в пъти повече от отпътувалите натам.

8 121 души. С тъкмо толкоз е намаляло популацията у нас през предходната година. Данните са на Националната статистика. Това откри изследване в рубриката  NOVA. Това значи, че в България сега живеят малко под 6 милиона 440 хиляди души. Съотношението мъже-жени се резервира – разграничени сме относително по равно, като на всеки 1000 мъже у нас, се падат по 1080 дами.

Средната възраст на популацията се повишава, само че това е особено освен за нашата страна, а за цяла Европа. За една година нарастването е минимално, само че в случай че се върнем 10 години обратно, ще забележим, че за този интервал от време средностатистическият българин е станал с 2 години по-възрастен.

Децата до 15 години са 900 хиляди, а възрастните хора над 65, са над един милион и половина . Те съставляват една четвърт от популацията. Най-много деца живеят в областите Сливен, Ямбол и Пловдив, до момента в който възрастните хора откриваме най-вече във Видин, Габрово и Смолян, където 30% от хората са над 65.

Тази част от нас, които са в трудоспособна възраст, съставлява 58% от популацията – това са над 3 милиона 760 хиляди българи. Над един милион и 700 хиляди пък са тези, които към този момент са надхвърлили плануванаъа възраст за труд – а точно пенсионната 64 за мъжете и 62 за дамите. Тези, които към момента не са в положение да се трудят, съставляват 15%.

Живеем най-вече в градовете , макар че разпределението е много неравномерно. От над 5200 обитаеми места, в тъкмо 199 живот няма. Там не живее никой. В една трета от общините откриваме доста дребна част от популацията – едвам 4%, за сметка на едни 8 общини, които пък са събрали на територията си над 40% от популацията на страната. По отношение на другите области, две можем да извадим пред останалите. Кърджали, където популацията процентно е повишено най-вече и Видин, където също са първи, само че по спад.

Какво се случва по регионите?  

Югозападният, на чиято територия се намира столицата, е дом за една трета от българите. Още 20% живеят в Южния централен, до момента в който в останалите популацията е разпределено относително по равно. През миналата година всички региони са придобили население, като се изключи два, които са изгубили – Северозападният и Северният централен.

Градовете с население над 100 хиляди души не престават да бъдат шест и в тях живеят над една трета от българите. Това, което се трансформира тази година, е че шестият до този миг – Стара Загора, измества по брой на популацията петия Русе. Всъщност, всред всички тях, единствено в Русе популацията е намаляло. Всички други са го нараснали. София, която към този момент надвишава един милион и 200 хиляди души, се е нараснала най-вече – с близо 9 хиляди за година, най-малко съгласно статистиката. От градовете с над 300 хиляди поданици, Варна пораства по-бързо от Пловдив, макар че той към момента държи преднина с 10 хиляди поданици повече. Четвърти е Бургас.

Миграцията . Близо 100 хиляди души са се преместили от едно в друго обитаемо място у нас през предходната година, като в множеството случаи това са били дами. 41% от тези придвижвания са от един към различен град, а 26% от село към град. Българите, публично напуснали страната, са 13 хиляди, а главните им дестинации - Германия, Англия и Франция. За поредна година обаче, пристигналите в България са няколко пъти повече. Близо 18 хиляди от тях са завърнали се български жители, 28 хиляди са жители на страни отвън Европейския съюз, а 7 хиляди – жители на други страни членки.