Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от

Средно над 40% от претендентите, одобрявани в бакалавърски специалности от 2012 година насам, не са съумели да стигнат до тапия. В 22 професионални посоки през множеството от годините получилите бакалавърска степен са 50 и даже под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази наклонност е трайна през последните пет години. Това са „ Биотехнологии “, „ Филология “, „ Растениевъдство “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Машинно инженерство “, „ Спорт “, „ Животновъдство “ и „ Горско стопанство “. Една от вероятните аргументи за отпадане на студенти е сложното следване, друга е неналичието на задоволително добра вероятност за професионална реализация в съответното направление. 

Това демонстрират данни от публикувания за публично разискване план за Национална карта на висшето обучение в Република България, изготвен от екипа на ресорния министър Николай Денков. Картата ще се актуализира всяка година, с цел да отразява измененията в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за асортимент на знаците в документа, с цел да регистрира още по-добре спецификите на висшето обучение по райони и висши учебни заведения.

Общо за страната 27-29% от признатите в бакалавърски стратегии отпадат сред първи и четвърти курс, като към 19-20% отпадат сред първи и втори курс, 7-8% - сред втори и трети курс, 1-2% - сред трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в границите на годината, или не се дипломират. 

Отпадналите студенти са по-малко измежду признатите в магистърски стратегии след приблизително обучение като да вземем за пример в „ Медицина “ и „ Фармация “. Над 60% от тях се дипломират.

Още по-висок е делът на завършващите магистратура след към този момент добито висше обучение – сред 74% и 78%.

В 29 от общо 52 професионални посоки са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в направление „ Математика “ - едвам 19%.

Остават свободни над 10 100 от местата държавна поръчка в 10 предпочитани посоки като „ Металургия “ и „ Математика “, при които се заемат едвам 2/3 от одобрените бройки държавна поръчка.

Половината студенти са съсредоточени в едвам 8 посоки, измежду които  „ Икономика “, „ Педагогика “, „ Администрация и ръководство “.

Най-много висши учебни заведения - 27, има в Югозападния регион, който включва София. На другия полюс е Северозападният, в който са основани единствено 2 висши образователни заведения, а други три работят посредством филиали. 

От 2016 до 2020 година общият банкет беше сгънат с 26%, демонстрират още данните. Някои непропорционално раздути професионални посоки бяха понижени с до три пъти. Такива са „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “, „ Туризъм “. В същото време други като „ Математика “ и „ Информатика и компютърни науки “ бяха увеличени с 5-8%. 

Най-важното съгласно министъра е по какъв начин ще бъде употребена Картата на висшето обучение и по какъв начин ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. " Решенията ще бъдат политически, при което неизбежно ще се сблъскат две гледни точки. Едната е, че е задоволително да има седем-осем висши учебни заведения общо за цялата страна и че това ще обезпечи високо качество на висшето обучение. Другата позиция е, че висшите учебни заведения са мотори на икономическото развиване на районите и по тази причина във всеки по-голям район би трябвало да има мощно развито висше обучение. В този случай не броят и размера, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. Задача на идващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги приспособяват към изискванията в България, с цел да обезпечат еднакъв достъп до качествено висше обучение в цялата страна ", акцентира министър Денков.