Обществото дава около среден на последните трима главни прокурори
Средна оценка сред слаб (2)и междинен (3)дават публичните настройки на последните трима, заемали поста “главен прокурор ”. Товасочи изследване на социологическа организация „ Глобал Метрикс “ по поръчка на Български институт за правни начинания (БИПИ). Изследването е направено в интервала 26 ноември - 15 декември 2024 година
Според публичното мнение работата на прокуратурата под управлението на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по петстепенна канара от 2 до 6 се концентрират в позициите „ слаба “ и „ междинна “. Средната оценка за резултатите от активността на обвиняването в мандата на Сотир Цацаров е била 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81, показват от БИПИ.
Снимка: Сотир Цацаров (вляво) и наследника на поста му Иван Гешев / Архив
Проучването обаче демонстрира, че, до момента в който при Сотир Цацаровобществените оценки са били също сериозни, само че изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев доближава два пъти повече слаби оценки. Същата наклонност се резервира, въпреки и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов.
Според изследването оценките и за тримата основни прокурори демонстрират мощно сериозни отзиви, а те от своя страна са знак на слаби резултати в оправянето с битовата престъпност и в битката с корупцията по високите етажи на властта.
Снимка: Иван Гешев и тогавашния му заместител, който през днешния ден е и.ф. основен прокурор и претендент за титуляр на поста / Архив
Работата в тези посоки жителите виждат главно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се употребява за политически цели и няма никакви изгоди за обществото от работата на основния прокурор.
Съдебната промяна - в застой
Над две трети от българите са на мнение, че правосъдната промяна е в застой. Между ⅕ и 1/3 от запитаните въпреки всичко виждат някакви, въпреки и доста слаби, резултати в обособени посоки.
Според публичното мнение главните аргументи за неосъществената правосъдна промяна са ползите на разнообразни публични кръгове, които работят за това, правосъдната промяна да не се осъществя (56%), както и политическата рецесия (37%), и неналичието на политическа воля (35%) за промени в този бранш. Около 1/3от запитаните са склонни да посочат и липса на воля измежду магистратите, което демонстрира, че, от позиция на публичното мнение, няма „ почтени “ за неосъществената правосъдна промяна, осведоми БИПИ.
Снимка: Архив
Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма социална поддръжка се споделя от едвам 9% от запитаните. Налице е необятен консенсус за значимостта на правосъдната промяна. На това мнение са съвсем всички (75% считат, че правосъдната промяна е доста значима, а 20% я считат за по-скоро важна). Българите задават необятен кръг цели за правосъдната промяна в идващите няколко години, като най-важните за жителите са: действителна и ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта (81%), самостоятелност на съда (75%), бърз правосъден развой (61%), битка с битовата престъпност (55%), отчетна и ефикасна прокуратура (54%), битка с домашното принуждение (50%).
Според публичното мнение работата на прокуратурата под управлението на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по петстепенна канара от 2 до 6 се концентрират в позициите „ слаба “ и „ междинна “. Средната оценка за резултатите от активността на обвиняването в мандата на Сотир Цацаров е била 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81, показват от БИПИ.
Снимка: Сотир Цацаров (вляво) и наследника на поста му Иван Гешев / Архив
Проучването обаче демонстрира, че, до момента в който при Сотир Цацаровобществените оценки са били също сериозни, само че изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев доближава два пъти повече слаби оценки. Същата наклонност се резервира, въпреки и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов.
Според изследването оценките и за тримата основни прокурори демонстрират мощно сериозни отзиви, а те от своя страна са знак на слаби резултати в оправянето с битовата престъпност и в битката с корупцията по високите етажи на властта.
Снимка: Иван Гешев и тогавашния му заместител, който през днешния ден е и.ф. основен прокурор и претендент за титуляр на поста / Архив
Работата в тези посоки жителите виждат главно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се употребява за политически цели и няма никакви изгоди за обществото от работата на основния прокурор.
Съдебната промяна - в застой
Над две трети от българите са на мнение, че правосъдната промяна е в застой. Между ⅕ и 1/3 от запитаните въпреки всичко виждат някакви, въпреки и доста слаби, резултати в обособени посоки.
Според публичното мнение главните аргументи за неосъществената правосъдна промяна са ползите на разнообразни публични кръгове, които работят за това, правосъдната промяна да не се осъществя (56%), както и политическата рецесия (37%), и неналичието на политическа воля (35%) за промени в този бранш. Около 1/3от запитаните са склонни да посочат и липса на воля измежду магистратите, което демонстрира, че, от позиция на публичното мнение, няма „ почтени “ за неосъществената правосъдна промяна, осведоми БИПИ.
Снимка: Архив
Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма социална поддръжка се споделя от едвам 9% от запитаните. Налице е необятен консенсус за значимостта на правосъдната промяна. На това мнение са съвсем всички (75% считат, че правосъдната промяна е доста значима, а 20% я считат за по-скоро важна). Българите задават необятен кръг цели за правосъдната промяна в идващите няколко години, като най-важните за жителите са: действителна и ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта (81%), самостоятелност на съда (75%), бърз правосъден развой (61%), битка с битовата престъпност (55%), отчетна и ефикасна прокуратура (54%), битка с домашното принуждение (50%).
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ