Георги Господинов: Франциск беше от светлата страна, благ и ...
Сред многото известни българи, отдаващи последна респект на папа Франциск, е и писателят Георги Господинов. Във Facebook страницата си той написа:
“Папа Франциск си е отишъл, през днешния ден, на втория ден на Великден. На ярък ден, в тъмен свят. Той беше от светлата страна, мил и добър. ” Господинов си напомня, че е имал щастието срещне главата на римокатолическата черква по време на една визита във връзка 24 май. “Пътувах отнякъде самичък, хванах аероплан от Берлин и на летището виждам един професор, теолог от Йезуитския медал, който познавах. Накъде отиваш, пита ме той. В Рим, споделям. По каква работа? Да видя папата, откликвам, а той се смее от сърце, ами да, да идеш в Рим и да не видиш папата… Ама аз в действителност за това отивам, споделям, дори ще Ви попитам за някакви препоръки. И като повярва, професорът ми рече. Виж в този момент, три неща запомни. Не му целувай ръка и не изпадай в непотребни ритуали, не ги обича. Второ, бъди подготвен на някаква подигравка или смешка от негова страна, ще е доброжелателна, само че да си знаеш. И трето, нали знаеш, че той е бил другар с Борхес, канил го е в учебното заведение си постоянно. (Франциск е бил преподавател в Буенос Айрес, както се знае.) ”, напомня си писателят.
“И по този начин квалифициран с трите съвета влязох при папата. Беше на количка, тъй като имаше проблем с коляното по това време. Носех му италианското издание на " Времеубежище ", подадох му го, той го взе, след това ми го подаде за подпис. Аз от терзание напълно забравих, че към този момент съм му го надписал, бръкнах в джоба на сакото и си дадох сметка, че този жест може да не наподобява почтен, а и усетих леката натегнатост на хората до него. Все едно, сетих се, че книгата е надписана, демонстрирах му, разменихме няколко думи, споделих нещо за Борхес, получих папската благословия. На фотографията се вижда, че съм последвал съвета и единствено притискам ръката му.
Но запомних това - едно лице и едно огряно наличие, което като че ли споделя " няма ужасно ". Невероятно натурален човек, лице като на дете, отворено, любопитно, бяло и богатство. Такъв ще го запомня ”, споделя Георги Господинов.
“Папа Франциск си е отишъл, през днешния ден, на втория ден на Великден. На ярък ден, в тъмен свят. Той беше от светлата страна, мил и добър. ” Господинов си напомня, че е имал щастието срещне главата на римокатолическата черква по време на една визита във връзка 24 май. “Пътувах отнякъде самичък, хванах аероплан от Берлин и на летището виждам един професор, теолог от Йезуитския медал, който познавах. Накъде отиваш, пита ме той. В Рим, споделям. По каква работа? Да видя папата, откликвам, а той се смее от сърце, ами да, да идеш в Рим и да не видиш папата… Ама аз в действителност за това отивам, споделям, дори ще Ви попитам за някакви препоръки. И като повярва, професорът ми рече. Виж в този момент, три неща запомни. Не му целувай ръка и не изпадай в непотребни ритуали, не ги обича. Второ, бъди подготвен на някаква подигравка или смешка от негова страна, ще е доброжелателна, само че да си знаеш. И трето, нали знаеш, че той е бил другар с Борхес, канил го е в учебното заведение си постоянно. (Франциск е бил преподавател в Буенос Айрес, както се знае.) ”, напомня си писателят.
“И по този начин квалифициран с трите съвета влязох при папата. Беше на количка, тъй като имаше проблем с коляното по това време. Носех му италианското издание на " Времеубежище ", подадох му го, той го взе, след това ми го подаде за подпис. Аз от терзание напълно забравих, че към този момент съм му го надписал, бръкнах в джоба на сакото и си дадох сметка, че този жест може да не наподобява почтен, а и усетих леката натегнатост на хората до него. Все едно, сетих се, че книгата е надписана, демонстрирах му, разменихме няколко думи, споделих нещо за Борхес, получих папската благословия. На фотографията се вижда, че съм последвал съвета и единствено притискам ръката му.
Но запомних това - едно лице и едно огряно наличие, което като че ли споделя " няма ужасно ". Невероятно натурален човек, лице като на дете, отворено, любопитно, бяло и богатство. Такъв ще го запомня ”, споделя Георги Господинов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ