„Златният гьол“: Много го желаете момчета, но казахте „хоп“, преди да скочите
Спрямо дейностите на частниците чухме доста избрания, до едно внушаващи подозрения във всичко, обвързвано с нея. Чуха се директни обвинявания, че някой предложил 5 милиона рушвет. Че са отправяни закани към държавни чиновници. Че зад активността по контрола се крие контрабанда (неясно каква). Как „ златният мочур “ носел милиони облаги по противозаконна скица. И тъй наречените и така нататък
Повече от две седмици в медии и тв студия зам.-министърът на земеделието Иван Христанов прекарва повече време, в сравнение с работното си място, нагледно казано. С жар и плам изяснява, по какъв начин страната си връща позициите на пункта „ Капитан Андреево “ – втори по величина терминал в света за прекосяване на хранителни товари след подобен сред Съединени американски щати и Мексико. Така твърди Христанов – доста впечатляващо в действителност.
Всичко това може да е революционна смяна. Но може и да не е.
Какво виждаме дотук. Държавата е в акция против частна компания. Впрегнат е голям запас, борбата се води от най-високо равнище в ръководството. И някак по хипотеза обществото би трябвало да одобри, че представителите на властта споделят истината. Че по какъв начин другояче, нали държавните служители от всевъзможен сан работят за ползите на страната и народа.
И въпреки всичко.
Плурализмът допуска и други гледни точки.
Защо, да вземем за пример, да не допуснем, че зад цялата „ специфична интервенция “ се снишава силов необут, прочут още от времето на мутренските години? Нима това не се е случвало десетки пъти? Нима не беше по този начин до оня ден, когато страната бе под контрола на мафиотизирана власт?
Не беше ли сегашният аграрни министър, член на Българска социалистическа партия, забъркан в скандал, когато бе препоръчан за зам.-вътрешен министър в кабинета „ Орешарски “. Именно поради зародили тогава подозрения за негови зависимости към силова формация, той престоя на поста само… 2 часа… В Шумен негови съпартийци го назовават Малък Шошо (Голям Шошо бил татко му…) и настояват, че е „ кадър “ на безконечният в столетницата Димитър Дъбов, прочут като Чичо Митко. Да оставим настрани израязваните отзиви, че не схваща нищо от земеделие.
Иван Христанов е с впечатляваща биография, само че това значи ли, че не може да е бил измамен или подведен – волно или несъзнателно?
Защо да не допуснем, че някой е взел предплатено едни пари, с цел да се свърши една работа – промяната на една компания с други? Да не би у нас такива неща да не се случват?
Или че някой е хвърлил око на „ златния гьол/кокошка “ и го/я желае за себе си, като употребява връзките си в избрани среди на ръководството?
Все вероятни хипотези. Покрай войната в Украйна, инфлацията, проблемите с енергоизточниците и разпадащите се връзки в тази област с Русия, също непрекъснатите офанзиви от ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане ", плюс неразбориите в обединението е доста допустимо някой да пробва да лови риба в мътна вода. А на премиера Петков да се сервира единствено „ хубавата “ част - положителните планове и упованията. А действителността?
Не споделям, че е по този начин. Казвам, че е допустимо.
Едно обаче е повече от очевидно: Операцията по завладяването на хранителния надзор на границата с Турция е почнала без никаква подготовка. БАБХ, министерството и останалите структури, въвлечени в акциите нямат никаква подготвеност, измествайки предходните опериращи там, да обезпечат естествен режим на работа. В такива обстановки най-съществен е резултатът. Само той потвърждава, дали си прав или не. До момента виждаме скандал, километрични опашки, неразбираеми пояснения, изнервени участници, обещания за светли хоризонти – нищо друго. Ще се съгласите, че това е извънредно незадоволително. Да не приказваме за идните правосъдни каузи, които занапред ще стартират за породени вреди, нарушени контракти и прочие Винаги е рисковано да казваш " хоп ", преди да си скочил.
Витали Роник
Повече от две седмици в медии и тв студия зам.-министърът на земеделието Иван Христанов прекарва повече време, в сравнение с работното си място, нагледно казано. С жар и плам изяснява, по какъв начин страната си връща позициите на пункта „ Капитан Андреево “ – втори по величина терминал в света за прекосяване на хранителни товари след подобен сред Съединени американски щати и Мексико. Така твърди Христанов – доста впечатляващо в действителност.
Всичко това може да е революционна смяна. Но може и да не е.
Какво виждаме дотук. Държавата е в акция против частна компания. Впрегнат е голям запас, борбата се води от най-високо равнище в ръководството. И някак по хипотеза обществото би трябвало да одобри, че представителите на властта споделят истината. Че по какъв начин другояче, нали държавните служители от всевъзможен сан работят за ползите на страната и народа.
И въпреки всичко.
Плурализмът допуска и други гледни точки.
Защо, да вземем за пример, да не допуснем, че зад цялата „ специфична интервенция “ се снишава силов необут, прочут още от времето на мутренските години? Нима това не се е случвало десетки пъти? Нима не беше по този начин до оня ден, когато страната бе под контрола на мафиотизирана власт?
Не беше ли сегашният аграрни министър, член на Българска социалистическа партия, забъркан в скандал, когато бе препоръчан за зам.-вътрешен министър в кабинета „ Орешарски “. Именно поради зародили тогава подозрения за негови зависимости към силова формация, той престоя на поста само… 2 часа… В Шумен негови съпартийци го назовават Малък Шошо (Голям Шошо бил татко му…) и настояват, че е „ кадър “ на безконечният в столетницата Димитър Дъбов, прочут като Чичо Митко. Да оставим настрани израязваните отзиви, че не схваща нищо от земеделие.
Иван Христанов е с впечатляваща биография, само че това значи ли, че не може да е бил измамен или подведен – волно или несъзнателно?
Защо да не допуснем, че някой е взел предплатено едни пари, с цел да се свърши една работа – промяната на една компания с други? Да не би у нас такива неща да не се случват?
Или че някой е хвърлил око на „ златния гьол/кокошка “ и го/я желае за себе си, като употребява връзките си в избрани среди на ръководството?
Все вероятни хипотези. Покрай войната в Украйна, инфлацията, проблемите с енергоизточниците и разпадащите се връзки в тази област с Русия, също непрекъснатите офанзиви от ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане ", плюс неразбориите в обединението е доста допустимо някой да пробва да лови риба в мътна вода. А на премиера Петков да се сервира единствено „ хубавата “ част - положителните планове и упованията. А действителността?
Не споделям, че е по този начин. Казвам, че е допустимо.
Едно обаче е повече от очевидно: Операцията по завладяването на хранителния надзор на границата с Турция е почнала без никаква подготовка. БАБХ, министерството и останалите структури, въвлечени в акциите нямат никаква подготвеност, измествайки предходните опериращи там, да обезпечат естествен режим на работа. В такива обстановки най-съществен е резултатът. Само той потвърждава, дали си прав или не. До момента виждаме скандал, километрични опашки, неразбираеми пояснения, изнервени участници, обещания за светли хоризонти – нищо друго. Ще се съгласите, че това е извънредно незадоволително. Да не приказваме за идните правосъдни каузи, които занапред ще стартират за породени вреди, нарушени контракти и прочие Винаги е рисковано да казваш " хоп ", преди да си скочил.
Витали Роник
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ