Спортното майсторство предизвиква възхищението на милиони, които са склонни да

Спортното майсторство провокира възхищението на милиони, които са склонни да подценен главен негов аспект – политическите му функционалности. W интервала сред 1944 и 1989 Българска комунистическа партия управлява всички забележими и доста невидими страни на живота в България. Върховната роля на комунистическата партия не е просто незаобиколим факт. Тя би трябвало да се възхвалява.

Обикновения човек помни голът на Стойчо Младенов, с който футболния ЦСКА отстрани британския Ливърпул през 1982 или еднометровия подскок от наслада на щангиста ни Йордан Биков откакто печели злато на Олимпийските игри в Мюнхен 10 години по-рано.

Под моментите за фотоси обаче стои голяма държавна машина, пропагандираща се с достиженията на своите спортисти.

Организираният спорт стартира да се политизира от 30-те години на ХХ век,

споделя спортният публицист Теодор Борисов. Завършил „ Съвременна история “ в Софийския университет, в докторантурата си той взема решение да комбинира поприщата си и изследва „ Спортът като политика и агитация в социалистическа България “.

През предишното столетие спортът лека бавно стартира да бъде част от многочислените надпревари на огромната политика. Хитлер легитимира режима си с Олимпийските игри в Берлин през 1936. Още преди този момент целият живот на младежите в Третия райх е проведен към основаните гимнастически сдружения.

Освен всичко, по този начин немската юноша се приготвя физически и за приближаващата война, прецизира Борисов. Олимпийските правила се трансформират в пропагандни принадлежности.

Това няма да подмине социалистическа България.

След 1944 на до тогава любителския спорт в България му следва коренна смяна.

„ В България основаването на управителен състезателен орган е едно от първите неща, които се случва след 9 септември 1944г. Старите организации са неразрешени, клубовете са реорганизирани “, споделя Борисов.

Както във всички сфери на живота, и в тази новата власт следва руския модел. До началото на 50-те той допуска изолационизъм. Сталин не вижда смисъл от присъединяване в капиталистическите надпревари. Българският олимпийски комитет е разгласен за фашистка организация.

Гражданите са призовани да вземат участие в всеобщи придвижвания като „ Готов за труд и защита “. Идеята е всеки човек да може да покрива нормативи по бягане, плуване, по избор и пукотевица. Организират се и разнообразни шампионати и спартакиади на национално равнище.

В началото на идващото десетилетие курсът се трансформира. Комунистическите водачи вземат решение, че огромните спортни мероприятия могат да се употребяват с пропагандна цел.

На игрите в Хелзинки през 1952г., България ще завоюва първия си орден – бронз на Борис Георгиев-Моката в бокса. Умовете на милиони към този момент са ориентирани към спортния терен.
Стефка Костадинова преди да сложи към момента настоящия международен връх във високия скок през 1987, Източник: YouTube
БСФС и постановленията на Българска комунистическа партия - мегаструктурата на соцспорта

В идващите десетилетия в България се развива огромно спортно придвижване на всевъзможни равнища – страната влага големи средства в основаването на първенци, построяването по едно и също време на игрища, басейни и елементарни площадки. Развиват се и интернационалните връзки по спортна линия.

Всичко това от 1958 е под шапката на една организация – Българският съюз за физкултура и спорт.

„ Идеята на БСФС е да централизира всички спортни федерации и това да е органът, който да управлява всичко “, изяснява Борисов. Приходите от Спортния тотализатор и ръководството на спортните парцели също са отговорност на съюза.

„ Периодично се появяват постановления и разпоредби на Министерски съвет, така наречен Партийни наставления. Те засягат развиването на избрани спортове. Например през 1969 излиза Постановление 48 за развиването на битката. Оттам нататък този спорт, който и преди този момент се радва на известност, действително се трансформира в народен “, споделя журналистът.

През годините на социалистическо ръководство българските борци донасят 14 златни, 27 сребърни и 15 бронзови медали от Олимпийски игри. Причината са целенасочените старания на страната. Повече или по-малко сполучливи постановления на Министерски съвет е имало също за художествената гимнастика, зимните спортове и в други дисциплини.

При проблеми, партията може да работи и твърдо и да постанова нов курс. Така се случва след международното по футбол през 1970, след което " Работническо дело " излиза с фамозната програмна публикация " Докога ще се търпят недъзите в българския футбол ", довела до цялостна метаморфоза в този спорт.

Директивит обаче са въпрос и на интернационалните връзки.
Иван Абаджиев Източник: vbox7.com
Кои спортове ще са „ българските “?

„ Макар и жестоко, спортната организация в някогашния соцлагер може да се съпостави с разпределението на производствата в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) “, счита Борисов.

Лидерите на Източния блок имат концепция страните им да вземат оптимален брой олимпийски медали. Нужно е разделяне на труда. В Полша и Германска демократична република се развива лека атлетика, германците се специализират и в плуването. България се насочва към битката и повдигането на тежести. Заедно с Румъния, влагаме доста старания и в художествената гимнастика.

Мастодонта Съюз на съветските социалистически републики се бори за оценки във всички дисциплини.

„ Няма систематизиране на медалите в проценти, само че има обща концепция социалистическите страни да вземат оптимално доста оценки и да прокарват обща политика в интернационалните спортни организации “, споделя журналистът.

По този метод избрани спортове се трансформират в народен приоритет. Освен специфичното отношение към развиването на треньорите и състезателите, внимание се обръща и на „ задните пътеки “ - допингът, въздействието върху съдии и така нататък

Естествено, българските спортни триумфи през социализма не изключват леката атлетика или футбола. Партийните наставления обаче дефинират здравите мъже и изящните дами за националните ни емблеми.
Златните девойки през 80-теИзточник: YouTube
„ Златните девойки “ и злополучните момчета

Подбраните „ български “ дисциплини се радват на вложения в структурите и методиката им. Големите треньори като към този момент починалия Иван Абаджиев в щангите или Нешка Робева в гимнастиката не жалят старания в развиването на „ златните “ си състезатели.

Още през социализма изплува противоположната страна на медала. Златото значи душевен тормоз, специфични лекарства, пъклен диети и пиянство на вода от тоалетните казанчета. Целта оправдава средствата.

Националните политики обаче водят до резултат на доминото, изяснява Борисов. „ Колкото повече се натрупат триумфи, толкоз повече девойки и момчета ги записват на тренировки, а партията отделя още повече средства за подготовката им. “

Специално художествената гимнастика има особена пропагандна стойност. „ От Исландия до Африка се търсят наши треньорки. Ансамбъла и самостоятелните състезателки получават предложения за най-различни изяви зад граница. Така да вземем за пример в Япония те последователно получават паметен статут “, разкрива Борисов.

Други спортисти обаче са ощетени от политическия темперамент на спорта.

Борецът Александър Томов е нееднократен международен и европейски първенец. Очаква се през 1984г да се пребори и за олимпийско злато. България обаче бойкотира игрите в Лос Анджелис, Съединени американски щати. Подготовката на Томов и още доста български спортисти, съобразена напълно с олимпийския цикъл, остава безрезултатна.

През 80-те с цялостна мощ тече и Възродителният развой.

„ Боксьорът Исмаил Мустаков става Ивайло Маринов. Така става прочут по света и след 90-та взема решение да резервира българското си име “

Наим Сюлейманов обаче отхвърля да е Наум Шаламанов. Така България губи един от най-големите си щангисти, който под името Наим Сюлейманоглу печели 3 златни олимпийски медала за Турция сред 1988 и 1996. Първото му отличие е и първа олимпийска купа за Турция въобще.
Източник: YouTube
Атлетът-аматьор

Спортистът би трябвало да се вписва в критериите на политическата идеология. Самите клубове се развиват на ведомствен принцип. Народната войска обезпечава изискванията за състезателите на ЦСКА в другите спортове, милицията тези на „ Спартак “ (София) и по-късно Левски-Спартак, мините и заводите в Перник се грижат за локалните „ Миньор “ и „ Металург “ и така нататък

„ Спортистите са дилетанти. Те се водят на работа в предприятията като инструктори по физкултура. Имат съответните за ведомството чинове и заплати, само че действително са спортисти. Нямаш случаи, в които играч на „ Левски-Спартак “ е първа промяна в милицията и по-късно отива да тренира “, споделя Борисов.

Това има разнообразни плюсове. Състезателите в софийски клубове се употребяват с преференции за приемане на жилища.

„ В „ Миньор “ се водиш на работа в съответната мина, на която си виждал единствено външния вход. Това обаче е първа категория труд, с по-ранно и по-добре платено пенсиониране “, добавя журналистът.

Атлетът-аматьор на хартия се вписва в формалната идеологическа линия – това са хора, ангажирани наедно в спорта и напредъка на обществото. Хора като легендата на футболния „ Левски “ Георги Аспарухов-Гунди властта трансформира в емблема на добродетелите - по едно и също време спортни майстори и " синове на партията и народа ", както го дефинира една от главите на биографичната му книга.

Реалността обаче е друга. От една страна аматьорския спорт е източник на привилегии, а част от спортистите напълно не са изтъкани единствено от добродетели. Колеги на Гунди, еднообразно обичани от публиката, като Никола Котков или Георги Соколов са неизменима част от нощния живот на София.

Корупцията в спорта също не подхожда на „ социалистическия морал “, само че е налична.

Противно на упованията на доста хора, цели национални надпревари не са се „ нареждали “ на високо партийно равнище, твърди Борисов.

Има обаче доказателства в стенограми от разнообразни конгреси на спортните федерации за уговорени срещи даже в спортове като битка и шахмат.

Причините са доста. Ведомственият принцип може да докара до това несъмнено дружество да се бори за дотации посредством спортния си тим.

„ Колкото по-висок е статута на съответния клуб или ведомство, толкоз повече той може да въздейства на съдии или други виновни фактори “, счита още Теодор Борисов.

На районно равнище, изключително във футболът, обстановката не е по-различна от днешната. " Домакинството в " Б " групите е определящо и в случай че не свири за домакините, съдията може и да си тръгне набит ", споделя за документирани случаи Борисов. През 80-те тогавашният началник на българския футбол Димитър Николов - Мобуто даже влиза в пандиза поради навсякъде споразумяване на мачове.
Георги Аспарухов подвига купата на " Левски " през 1965г.Източник: YouTube
Футболът – опиат за масите

„ Царят на спортовете “ има по-особен статут. Той се развива отвън системата за подготовка на значимите олимпийски медалисти. По-голямата му атрактивност обаче цялостни стадионите.

„ Това не е спорт, а обществен феномен “, акцентира Борисов.

Популярно е усещането на столичния ЦСКА като футболна „ емблема “ на социалистическия режим. „ Армейците “ имат достъп до най-хубавите футболисти в България, които рано или късно би трябвало да преминат през наборна военна работа. Наред с това са захранвани и от други „ военни “ тимове “.

„ Те фактически играят ролята на витрина на прохождащия социалистически спорт “, тъй като играят в огромните шампионати, изяснява Борисов. Доминиращата функционалност на „ алените “ обаче е пресилена, а безконечният зложелател „ Левски “ и други тимове също се радват на ведомствени привилегии, счита Борисов.

Затворената социалистическа система има и плюсове. „ Един недодялан тим може да резервира ядро от играчи в продължение на 10 години “, заради неналичието на прехвърляния.

Добър образец е Марек (Станке Димитров), по-късно Дупница. В средата на 70-те тимът освен е фактор в националното състезание, а реализира победи на интернационалната сцена, в това число против шотландския Абърдийн на именития треньор сър Алекс Фъргюсън и немския исполин Байерн (Мюнхен).

Баварците са победени с 2:0 в трагичен мач на ст. „ Бончук “ през 1977. Трудно е да си представим актуалния Марек да доближи до изиграване на подобен театър.
Стойчо Младенов е отбелязъл гол във вратата на европейския клубен първенец ЛивърпулИзточник: YouTube
Оправдана ли е соцносталгията в спорта?

„ Изобщо не би трябвало да се чуват отрицателни нотки за спортната система през социализма “, счита Борисов. Той дава образец със сегашната методика, по която Англия приготвя олимпийците си и която не се разграничава от тази в социалистическите страни.

„ След 90-та година в България се потегля напълно по линия на отрицанието, както се е случило и след 1944. Системата се унищожава. Борците, част от „ Олимпийски очаквания “, се трансформират в главните нарушители в страната. Стигаме до днешния миг, в който 2 или 3 медала на Олимпиада се възприемат като триумф “, счита журналистът.

Що се отнася до другата страна на спорта, тя не се е изменила.

„ Винаги е имало допинг или въздействие върху съдии. Както в България, по този начин и в Съюз на съветските социалистически републики или Съединени американски щати. Не би трябвало напълно да се отхвърля тази спортна система. Нужно е да се даде уравновесена оценка и не пречи позитивните страни от нея да се възприемат отначало. “

Източник: Vesti.bg.