„Защо се държим като деца?“
Споровете в никакъв случай не са ми били мощната страна в интимните връзки.
Нямам никакъв проблем да се не отстъпвам измежду другари, непознати, на работа, на курса по изобретателно писане, в обществените мрежи, на спирката на тролея, дори от време на време и сама под душа, когато не ме слуша и запръсква студена вода, вместо топла.
Не съм конфликтна персона, само че никога не тичам от почтен диалог лице в лице. Даже някои мои другари ме поучават да съм малко по-мека и дипломатична.
Дотук добре.
С колегата ми не се караме, но в никакъв случай и за нищо. Гордеем се с това, че сме ултравъзрастни във връзка с връзката ни, четем книги по въпроса. Даже един път, когато имах терзание за връзката ни, незабавно изкарах екселската таблица и нащрапах на колонки „ Какво усещам “, „ Къде мисля, че е казусът “ и „ Предложения за решение “. Направо ме напушва смях, до момента в който пиша това, само че повярвайте ми, работи! Имахме един мегавъзрастен, разумен диалог и стигнахме до решение.
Дотук добре.
iStock
Но какво става в разгара на страстите, когато нито аз, нито колегата ми имаме надзор върху възприятията си или обстановката? Тотален пас.
Първата реакция, която имам, когато чувствам, че се подава спор, е да си храча на петите. Чувствам се като уплашено детенце, което се завърта с тил и се прави, че нищо не му прави усещане. Хващам се от време на време да си мисля
„ Ти к'во си мислиш, че ми пука ли? Ей, в този момент си групирам нещата и оставям всичко, което сме градили дружно. Няма и да ми мигне окото. “
Нищо не споделям и не върша, несъмнено, виждам да се държа зряло. Но, бога ми, раницата ми е под мишница и една неверна дума и съм подготвена да изляза по домашни чехли на открито. Мхм, доста зряло.
За благополучие, сътрудникът ми ме оставя на мира в такива моменти и ми дава пространство (и на себе си) да осмисля случилото се. В други връзки доста ме е дразнел натиска да би трябвало всичко да се оправи на момента, другояче ще рухне.
Не, едно разлюляване не може да бутне основите на здравите взаимоотношения.
iStock
И надали съм единственият човек, който мисли и работи по сходен метод. Остава въпреки всичко въпросът „ Какво да върша в такива обстановки? “
Това е, което работи за мен: дай си пространство и време да схванеш за какво се чувстваш по подобен метод. Ако можеш да намериш силите, върни се обратно и се попитай на каква обстановка от предишното ти припомня сегашната.
Опитай се да разгледаш добре загатна, с цел да ти се избистри. От там с всичка мощ дръж и издърпай възприятието от предишното, и го сложи до настоящето. Много е евентуално да си наподобяват до глупост.
Истината е, че сме деца в телата и мозъците, и най-важното, опита на възрастни . Послушай детето в теб, само че като добър родител, му помогни да види обстановката от горната страна и тогава да вземе решение.
Следващата стъпка е и двамата да работите в екип против казуса. Изслушай какво има да каже колегата ти и наблегнете на възприятията. Чуй и виж неговото вътрешно дете. Без обвинявания и без фрази като „ Аз мисля... “ или „ Аз мисля, че ти... “. Те са огромен капан и препъникамък на връзките. Когато разберете какво е това, което ви побърква, направете проект за деяние за идващия път. Но имайте поради, че ще ви трябват няколко опита.
Не съм специалист, само че този развой в действителност ми оказва помощ. И всякога ми дава отговора на въпроса „ Защо се държим като деца? “ . Защото надълбоко в себе си... сме. Но всичко свършва добре, когато се хванем сами за ръка, превържем ожулените колене и продължим да играем.
iStock
Нямам никакъв проблем да се не отстъпвам измежду другари, непознати, на работа, на курса по изобретателно писане, в обществените мрежи, на спирката на тролея, дори от време на време и сама под душа, когато не ме слуша и запръсква студена вода, вместо топла.
Не съм конфликтна персона, само че никога не тичам от почтен диалог лице в лице. Даже някои мои другари ме поучават да съм малко по-мека и дипломатична.
Дотук добре.
С колегата ми не се караме, но в никакъв случай и за нищо. Гордеем се с това, че сме ултравъзрастни във връзка с връзката ни, четем книги по въпроса. Даже един път, когато имах терзание за връзката ни, незабавно изкарах екселската таблица и нащрапах на колонки „ Какво усещам “, „ Къде мисля, че е казусът “ и „ Предложения за решение “. Направо ме напушва смях, до момента в който пиша това, само че повярвайте ми, работи! Имахме един мегавъзрастен, разумен диалог и стигнахме до решение.
Дотук добре.
iStock Но какво става в разгара на страстите, когато нито аз, нито колегата ми имаме надзор върху възприятията си или обстановката? Тотален пас.
Първата реакция, която имам, когато чувствам, че се подава спор, е да си храча на петите. Чувствам се като уплашено детенце, което се завърта с тил и се прави, че нищо не му прави усещане. Хващам се от време на време да си мисля
„ Ти к'во си мислиш, че ми пука ли? Ей, в този момент си групирам нещата и оставям всичко, което сме градили дружно. Няма и да ми мигне окото. “
Нищо не споделям и не върша, несъмнено, виждам да се държа зряло. Но, бога ми, раницата ми е под мишница и една неверна дума и съм подготвена да изляза по домашни чехли на открито. Мхм, доста зряло.
За благополучие, сътрудникът ми ме оставя на мира в такива моменти и ми дава пространство (и на себе си) да осмисля случилото се. В други връзки доста ме е дразнел натиска да би трябвало всичко да се оправи на момента, другояче ще рухне.
Не, едно разлюляване не може да бутне основите на здравите взаимоотношения.
iStock И надали съм единственият човек, който мисли и работи по сходен метод. Остава въпреки всичко въпросът „ Какво да върша в такива обстановки? “
Това е, което работи за мен: дай си пространство и време да схванеш за какво се чувстваш по подобен метод. Ако можеш да намериш силите, върни се обратно и се попитай на каква обстановка от предишното ти припомня сегашната.
Опитай се да разгледаш добре загатна, с цел да ти се избистри. От там с всичка мощ дръж и издърпай възприятието от предишното, и го сложи до настоящето. Много е евентуално да си наподобяват до глупост.
Истината е, че сме деца в телата и мозъците, и най-важното, опита на възрастни . Послушай детето в теб, само че като добър родител, му помогни да види обстановката от горната страна и тогава да вземе решение.
Следващата стъпка е и двамата да работите в екип против казуса. Изслушай какво има да каже колегата ти и наблегнете на възприятията. Чуй и виж неговото вътрешно дете. Без обвинявания и без фрази като „ Аз мисля... “ или „ Аз мисля, че ти... “. Те са огромен капан и препъникамък на връзките. Когато разберете какво е това, което ви побърква, направете проект за деяние за идващия път. Но имайте поради, че ще ви трябват няколко опита.
Не съм специалист, само че този развой в действителност ми оказва помощ. И всякога ми дава отговора на въпроса „ Защо се държим като деца? “ . Защото надълбоко в себе си... сме. Но всичко свършва добре, когато се хванем сами за ръка, превържем ожулените колене и продължим да играем.
iStock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ